Троп: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:49, 24 октомври 2016

Мама ми смени пелените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+Мама ми смени пелените
-{{обработка|форматиране,препратки}}
-'''Тропите''' са единици (думи, словосъчетания, изречения), които представляват израз, реализиращ преносен смисъл;— напр. олицетворение, метафора, метонимия, ирония, алегория, хипербола и др.
-'''Стилистични (или още реторични) фигури''' — художествените изразни средства, които се основават на определен тип формални или смислови отношения между изрази (напр. антитеза, контраст, инверсия и др.), на много единични или многократна проява на някакъв специфичен структурен, смислов или интонационен модел (напр. градация, синтактичен и образен паралелизъм, реторичен въпрос и др.)
-==Тропи==
-*
-'''[[Алегория]]''' — при този вид метафора отвлечено понятие за нравствено качество на човека се изразява чрез предмет, явление, животно. Например в пословици, поговорки, басни чрез образи на животни се представят положителни или отрицателни качества на човека — лъв&nbsp;— смелост, заек&nbsp;— страх, лисица хитрост, вълк&nbsp;— алчност, змия&nbsp;— коварство, магаре&nbsp;— упорство, мечка — груба сила, мравка&nbsp;— трудолюбие, щурец&nbsp;— безгрижие и др.
-'''[[Метонимия]]та''' — свързва два обекта на базата на някаква зависимост между тях.
-Метонимиите биват например по:
-* общност на мястото&nbsp;— Върхът отговори с други вик: Вазов) — вместо „опълченците, които са на върха“;
-* общност на действието&nbsp;— Трионът, теслата, длетото, брадвата не си почиваха по цели дни (Елин Пелин) — вместо „майсторите с трион, тесла, длето, брадва“;
-* принадлежност на обекта&nbsp;— Повзри се в живота, и ето ти Ботев, и ето ти цяла поема (Никола Вапцаров) — вместо „идеите, творчеството на Ботев“;
-* съотношение между материал и продукт&nbsp;— желязото срещат с железни си гърди (Иван Вазов) — вместо „железните оръжия“;
-* съотношение съд и съдържание&nbsp;— тя ставаше скъперница и броеше чашките на стареца (Елин Пелин) — вместо „количеството вино в чашките“ и др.
-'''[[Синекдоха]]та''' е с характеристики, много близки до метонимията. При нея видовото название представя родовото
-Например
-* хляб вместо храна;
-* член на класа представя целия клас&nbsp;— Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско…
-Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава… и към чорбаджият и духовенството (Христо Ботев);
-* частта представя цялото&nbsp;— при теб дойдох, о, бащино огнище (Иван Вазов) — вместо „бащин дом“,
-'''[[Оксиморон]]ът''' е вид стилистично средство — троп, съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност. Например „сладка мъка“ или „Живият труп“ (Л. Н. Толстой). Разглежда се като разновидност на метафората.
-'''[[Хипербола]]та''' се гради върху силно преувеличение на количество и качество,
-срв.: Далече, / цял век далече са от мен / миражите на вчерашния ден (Пейо Яворов).
-'''[[Литота]]та''' е противоположна на хиперболата&nbsp;— чрез нея се осъществява омаловажаващо, сдържано утвърждаване на някакво положително качество или определени признаци се представят като едва забележими и дори липсващи,
-напр. имам си мъжленце&nbsp;— нося си го в кошничка (народна песен); ти не си лишен от дарбица книжовна (Стоян Михайловски).
-== Фигури ==
-=== Типове фигури ===
-Основно разграничение: фигури на речта и фигури на мисълта. Към първия тип най-общо се отнасят лексикалните средства, фигури които са една дума, това са по-опростеният тип фигури като сравнение и прочее. Фигурите на мисълта имат по-сложен характер и могат да се отнасят до концепциите. Например метафората може да е фигура на речта, но и фигура на мисълта в зависимост от конкретната употреба.
-=== Фигури на речта ===
-'''[[Антитеза]]''' — съпоставят се противоположни понятия или съждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта.
-Антитезата според смисловото си съдържание може да има различни варианти:
-# Един предмет на речта с два противоположни признака. Той е ту весел, ту тъжен. Тя понякога плаче, понякога се смее. Тук се разкрива сложната и противоречива същност на предмета на речта
-# Два отделни предмета на речта с противоположни признаци Иван е учен, честен, смел. докато Стоян е глупав, подъл, страхлив
-# Два противопоставени предмета на речта със свои характеристики
-'''[[Контраст]]ът''' е много близък до антитезата, но е противопоставяне на разгърнати цялости&nbsp;— картини, образи, описания на душевни състояния и др. Може антитезата да е в основата на контраста както в цитирания пример от „Черна песен“ на Димчо Дебелянов.
-'''[[Оксиморон]]''' — чрез тази фигура предметът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак. По този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта: жив труп, умен глупак, говорещо мълчание, голям малък човек, плаче смеейки се
-'''[[Градация]]''' — при тази фигура началното значение се степенува възходящо.
-Градирането на значението се постига чрез възходящи по значение митонимни изрази, чрез уточняване на признака с допълнителни думи. Във всеки следващ израз значението се разраства, емоционалният тон на изказ също се градира.
-'''[[Инверсия]]''' — буквално значи обръщане на словореда. Тази фигура е широко разпространена в българския фолклор и в личното творчество, особено в поезията,
-срв. Соломон, тоя тиран развратен (Христо Ботев);
-И когато потъмнеят висините ведросини (Христо Ясенов).
-'''[[Риторичен въпрос|Риторичният въпрос]]''' е зададен не за да получи отговор, а за да съсредоточи вниманието на реципиента върху определен проблем&nbsp;— Защо в таквоз усилно време криеш себе си, господи? Защо? (Й. Йовков).
-'''[[Паралелизъм]]''' е стилистична фигура, чрез която се съпоставят образи (образен), епизоди (сюжетен) или ситактични конструкции (синтактичен). Когато двата елемента са и противопоставени, се получава контраст. Например двойката Яворови стихове с враг врагувам&nbsp;— мяра според мяра, / с благ благувам&nbsp;— вяра зарад вяра изгражда пълен синтактичен паралелизъм, в рамките на който е вграден и ярък смислов контраст
-'''[[Асонанс]]'''  е стилистична фигура, която се състои в повторение на гласни звукове в стих, главно ударени, което създава усещане за вътрешна рима в рамките на стихотворението.Например в стихотворението „Хаджи Димитър“ на Ботев се среща асонанс с гласната е: „Настан'''е''' в'''е'''ч'''е'''р, м'''е'''с'''е'''ц изгр'''ее''', зв'''е'''зди обсипят свода н'''е'''б'''е'''с'''е'''н, гора зашуми, вятър пов'''ее''', Балканът п'''ее''' хайдушка п'''е'''с'''е'''н“.
-'''[[Алитерация]]''' е стилистична фигура, обратна на асонанса, при която една или няколко сходни съгласни се повтарят неколкократно в близки думи. Алитерацията се използва най-често в поезията, но също и в прозата, особено при кратки фрази. Пример: '''Р'''а'''н'''о е '''Р'''а'''дк'''а '''р'''а'''н'''и'''л'''а.
-'''[[Етимологична фигура]]'''  е синтактична конструкция, при която думи с еднакъв корен са свързани в израз.
-Този похват е характерен както за фолклорните песни, така и за личното творчество, например:
-струна невеста '''РАНО ПОДРАНИ'''
-Идиот тъп съм аз!
-'''[[Анафора]]''' е стилистична фигура, повторение на звукове, думи или синтактични конструкции в началото на два или повече стиха, строфи или изречения.Използва се, за да усили значението на конкретната дума или фраза, да придаде повече емоционалност и благозвучие на лириката
-'''[[Епифора]]'''  е стилистична фигура, обратна на анафората, която представлява повторение на еднакви думи или звуци в края на последователни стихове или фрази. Чрез епифора в поезията се постига и т.нар. „омонимична рима“. Често се среща в белите стихове.
-=== Фигури на мисълта ===
-* [[Алюзия]]
-* [[Ирония]]
-* [[Сарказъм]]
-== Вижте също: ==
-* [[Антиметабола]]
-* [[Антономазия]]
-* [[Апосиопеза]]
-== Източници ==
-* Иван Г. Илиев. Епитетът в славянобългарската агиография от 14-15 век. Пловдив. Пигмалион. 2005
-* [http://ivanilievlogosmaster.blogspot.com/2012/10/xiv-xv.html Епитетът в славянобългарската агиография...]
-* Мартин Димитров- Учебник по Български.
-[[Категория:Тропи| ]]