Оса (планина): Разлика между версии
кат. |
Редакция без резюме |
||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
[[Категория:География на Тесалия]] |
[[Категория:География на Тесалия]] |
||
[[Категория:Велика Влахия]] |
[[Категория:Велика Влахия]] |
||
[[Категория:Български топоними в Епир и Тесалия]] |
|||
Версия от 18:28, 30 октомври 2016
- Вижте пояснителната страница за други значения на Оса.
| О̀са планина (Гърция) | |
 Връх Пророк Илия на планината Оса, част от планинска верига разсичаща Тесалия от север на юг. | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Ном Лариса, Гърция |
| Надм. височина | 1978 m |
| О̀са планина (Гърция) в Общомедия | |
Планината О̀са (гр.: Όσσα), също известна като Кисавос (гр.: Κίσσαβος), е част от планинска верига пресичаща Тесалия от север на юг и изграждаща естествена бариера по пътя от Солун за Лариса. Намира се в периферия Лариса между Пелион на юг и Олимп на север, като от Олимп я разделя река Пеней и Темпейската долина. Най високият връх е Пророк Илия, издигащ се 1978 м. над морското равнище.
Природа
Планинската верига е на границата между умерения и субтропичния климатичен пояс. По-ниските части на планината са обрасли с храсталаци, а по високите била на планината се виждат борове и други студенолюбиви видове, а съвсем високите части са голи или покрити със сухолюбиви и студолюбиви мъхове и лишеи. [1]. Широколистните и иглолистни видове в О̀са са типични дървета, срещани в Северна Гърция и южната част на Република Македония и Югозападна България:
- Бряст (Ulmus sp.),
- Бук (Fagus sylvatica и Fagus Orientalis
- Българска ела (Abies borisii-regis)
- Дрян(Cornus mas sp.),
- Дъб (Quercus sp.),
- Ерика (растение) (Erica sp.),
- Лешник(Corylus sp.)
- Липа (Tilia)
- Сладък кестен (Castanea sativa)
- Филирея (Phillyrea sp.),
- Явор (Acer sp.),
- Ягодово дърво (Arbutus sp.)[2] и други. Опитомяването на сладки кестени се вижда в по-ниските части на планината 300-500 м, където хомогенни масиви покриват хълмовете и се гледат предимно заради плодовете, не толкова за дървесина. На височина над 500 м над морското равнище се срещат букове. На височина 1000-1450 м. се среща вече иглолистна флора - представител: българската ела. Голяма част от горите на О̀са са защитени като Обществено-значими области и Специално защитени области от флора и фауна[3]. Годишните валежи благодарение на влажните източни ветрове са благоприятни за развитието на много видове, от които повече от 30 ендемични видове, измежду тях: Silene multicaulis genistifolia, Teucrium chamaedrys olympicum, Lamium garganticum stratium ендемен за Балканския полуостров. Това превръща планината О̀са в естествена ботаническа градина.
Специалната защитена област за птици покрива площ от 17 хиляди хектара. Птиците са соколи, орли, сови и други[4]. [5]
Туризъм
Планината е отворена за туристи по път северно от Каритса.
В митологията
Митичната легенда твърди, че планината О̀са е издигната от Алоадите - От и Ефиалт, които се славили с нечовеческата си сила и в стремежа си да се изкачат на Олимп, за да се оженят за Артемида и Хера, натрупали няколко планини една върху друга, като планината Пелион се оказала върху планината О̀са.[6]