Дупнишки говор

Дупнишкият говор е български диалект, представител на централната група югозападни говори.

Говори се в района на Дупница - в котловините по течението на река Джерман, между Конявска планина, Рила и Верила. Сходен е с кюстендилския говор.

Характерни особености

• Ят се произнася винаги е: бел (бял)
  • Гласната а понякога се променя в е: чекам (чакам)
• Групи шт и жд на прасляванските *tj и *dj.
• Застъпници на стб. ѫ са:
• Застъпник на стб. ъ е предимно o и в редки случаи а: бòчва (бъчва), зòлва (зълва), вàшка (въшка), лàжа (лъжа), маж (мъж), заб (зъб), каща (къща); Членуването завършва на о: големио (големия).
  • предимно гласната a — пат (път), рàка (ръка).
  • понякога гласната у — мỳка (мъка), сут (съд)
• Групата ъл/лъ в дупнишкия говор търпи следните промени:
  • сонантен изговор: жл̥т (жълт), дл̥̀га (дълга)
  • изпускане на л, когато групата е ударена и е между две съгласни: дъ̀го (дълго), гъ̀там (гълтам)
  • изговор на ạ (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: дạбòк (дълбок), жạтѝца (жълтица),
  • изговор на у, когато групата е след устнена съгласна: вук (вълк), пун (пълен)
• Сонантно р: бр̥̀кам (бъркам), др̥т (дърт), цр вен (червен), цр н (черен)
• Палаталност на л и н само в края на думата, както и пред гласни е и и: сол’, кон’, н’ѝва, зèл’е.
• Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време -ем или им: Я четем (Аз чета).
• Окончание за 1 л. мн. ч. сег. време -ме(мекане): Ние четеме (Ние четем).
• Окончание за 3 л. мн. ч. сег. време -ат: Он, она, оно чете (Той, тя, то чете) и Они четат (Те четат; за разлика от Дупница официално се произнася четът на български).
• Частица за бъдеще време че, а в по-източните краища и к’е (сравни с книжовното ще).
• Образуване на деепричастия с -ейки и -айки: орèйки, кàрайки.
• Наличие на гломеративно падежно окончание -те при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòте, дойдṑме с Минчòте (дойдохме с Минчо).
• Наличие на дателно падежно окончание -ти при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòти, дàдōме Минчòти колàта (дадохме колата на Минчо).
• Понякога съществителните в мн. число завършват на е: пръсетене (пръстени).
• Частицата за пояснение на местоположението е винаги у освен при нормата в случаи като в България: у Дупница (в Дупница), у ВУЗ (във ВУЗ) у университет (в университет).
• Индивидуални различия при думите: модро (синьо), немой (недей), нога (крак), разбой (стан), кошуля (риза), жежок (горещ).
• Акцентни изоглоси: мèсо (месò), бèри (берѝ).

Вижте също

• Преходни говори
• Кюстендилски говор
• Благоевградски говор

Източници

• Българска диалектология Ст. Стойков
• Стойков, Стойко: Българска диалектология, Акад. изд. "Проф. Марин Дринов", 2006