Евтимий Сапунджиев: Разлика между версии

Евтимий Сапунджиев
	Евтимий Сапунджиев
български богослов
	Надгробният паметник на Евтимий Сапунджиев
Роден	25 юли 1884 г. Копривщица, България
Починал	21 ноември 1943 г. (59 г.) София, България
Погребан	Света Богородица, Копривщица, Република България
Религия	православие
Учил в	Цариградска българска духовна семинария; Средно училище „Любен Каравелов“; Киевска духовна академия
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XX век
Интереси	Теология
	Евтимий Сапунджиев в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:37, 1 ноември 2016

Професор архимандрит д-р Евтимий Сапунджиев e български православен богослов и общественик, първи историограф на Копривщица, архимандрит.

Биография

Роден е на 25 юли 1884 година в Копривщица със светско име Лука Найденов Сапунджиев. През 1898 г. завършва с отличие класното училище в родния си град. Възпитаник е на Цариградска българска духовна семинария, която завършва през 1904 г. Първенец е на випуска. Същата година приема монашество и е ръкоположен в йеродяконски чин от екзарх Йосиф I. От 1908 до 1915 г. следва в Киевската духовна академия, която завършва с титла кандидат магистър по богословие, преподава в Цариградската и Софийска духовни семинарии, следва философия в Германия и Швейцария и завършва образованието си като доктор по философия. През 1915 г. е йеромонах, а през 1917 г. е въведен в архимандритско достойнство. Той е пръв преподавател по християнска апологетика и религиозна философия, който има съществен принос за развитието на религиозната философия в България. Още в най-ранните си произведения той ясно очертава основните вектори на анализа си, които може да се определят, като търсене на мястото и ролята на вярата не само в познанието, но и в цялостния човешки живот. През позицията „разум-вяра“ той в пречупва голям кръг от въпроси, свързани с отношението между религия и науки, практическа философия, интуиция и логическо мислене. Посвещава редица статии на различните значения на думата вяра, публикувани във списание „Философски преглед“. Той е първи ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет към Софийския университет. Декан е на факултета през 1924-1925 г. Почива на 21 ноември 1943 година.^[1] ^[2]

Съществен дял от публикациите на архимандрит Евтимий Сапунджиев са посветени на защитата на Българската православна църква от различни неправомерни от православна гледна точка религиозни култове и секти. В това отношение знакови са неговите „Писма за дъновизма”, в които се подлагат на критика идеите на т.нар. бяло братство.

Библиография

„Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ (1926) - съставител
„Свещеният огън и други Копривщенски разкази“. изд. Т.Ф. Чипев, София, 1934. Издава с псевдоним Дядо Е.

Външни препратки

Беседата „Прогрес и традиция” на архимандрит Евтимий

Бележки

↑ Дядо Е, „Свещеният огън и други Копривщенски разкази“, Второ издание, Читалище „х. Ненчо Палавеев“, София, 2008.
↑ Ст.н.с., I ст. Димитър Цацов, Българска православна религиозна философия (Проблемно - библиографски профил), 2012.

[1] Дядо Е, „Свещеният огън и други Копривщенски разкази“, Второ издание, Читалище „х. Ненчо Палавеев“, София, 2008.

[2] Ст.н.с., I ст. Димитър Цацов, Българска православна религиозна философия (Проблемно - библиографски профил), 2012.

[1]

[2]

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 == Биография ==
-Роден е на 25 юли 1884 година в Копривщица със светско име '''Лука Найденов Сапунджиев'''. През 1898 г. завършва с отличие класното училище в родния си град. Възпитаник е на [[Цариградска българска духовна семинария]], която завършва през 1904 г. Първенец е на випуска. Същата година приема монашество и е ръкоположен в [[йеродякон]]ски чин от [[екзарх Йосиф I]]. От 1908 до 1915 г. следва в Киевската духовна академия, която завършва с титла кандидат магистър по богословие, преподава в Цариградската и Софийска духовни семинарии, следва философия в [[Германия]] и [[Швейцария]] и завършва образованието си като доктор по философия. През 1915 г. е [[йеромонах]], а през 1917 г. е въведен в [[архимандрит]]ско достойнство. Той е пръв преподавател по християнска апологетика и религиозна философия, който има съществен принос за развитието на религиозната философия у нас. Още в най-ранните си произведения той ясно очертава основните вектори на анализа си, които може да се определят, като търсене на мястото и ролята на вярата не само в познанието, но и в цялостния човешки живот. През позицията „разум-вяра“ той в пречупва голям кръг от въпроси, свързани с отношението между религия и науки, практическа философия, интуиция и логическо мислене. Посвещава редица статии на различните значения на думата вяра, публикувани във списание „[[Философски преглед]]“. Той е първи ректор на [[Пловдивска духовна семинария|Пловдивската духовна семинария]], по-късно професор в [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословския факултет]] към [[Софийски университет|Софийския университет]]. Декан е на факултета през 1924-1925 г. Почива на 21 ноември 1943 година.<ref>Дядо Е, „Свещеният огън и други Копривщенски разкази“, Второ издание, Читалище „х. Ненчо Палавеев“, София, 2008.</ref> <ref>Ст.н.с., I ст. Димитър Цацов, [http://bgconv.com/docs/index-47991.html Българска православна религиозна философия (Проблемно - библиографски профил)], 2012.</ref>
+Роден е на 25 юли 1884 година в Копривщица със светско име '''Лука Найденов Сапунджиев'''. През 1898 г. завършва с отличие класното училище в родния си град. Възпитаник е на [[Цариградска българска духовна семинария]], която завършва през 1904 г. Първенец е на випуска. Същата година приема монашество и е ръкоположен в [[йеродякон]]ски чин от [[екзарх Йосиф I]]. От 1908 до 1915 г. следва в Киевската духовна академия, която завършва с титла кандидат магистър по богословие, преподава в Цариградската и Софийска духовни семинарии, следва философия в [[Германия]] и [[Швейцария]] и завършва образованието си като доктор по философия. През 1915 г. е [[йеромонах]], а през 1917 г. е въведен в [[архимандрит]]ско достойнство. Той е пръв преподавател по християнска апологетика и религиозна философия, който има съществен принос за развитието на религиозната философия в България. Още в най-ранните си произведения той ясно очертава основните вектори на анализа си, които може да се определят, като търсене на мястото и ролята на вярата не само в познанието, но и в цялостния човешки живот. През позицията „разум-вяра“ той в пречупва голям кръг от въпроси, свързани с отношението между религия и науки, практическа философия, интуиция и логическо мислене. Посвещава редица статии на различните значения на думата вяра, публикувани във списание „[[Философски преглед]]“. Той е първи ректор на [[Пловдивска духовна семинария|Пловдивската духовна семинария]], по-късно професор в [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословския факултет]] към [[Софийски университет|Софийския университет]]. Декан е на факултета през 1924-1925 г. Почива на 21 ноември 1943 година.<ref>Дядо Е, „Свещеният огън и други Копривщенски разкази“, Второ издание, Читалище „х. Ненчо Палавеев“, София, 2008.</ref> <ref>Ст.н.с., I ст. Димитър Цацов, [http://bgconv.com/docs/index-47991.html Българска православна религиозна философия (Проблемно - библиографски профил)], 2012.</ref>
 Съществен дял от публикациите на архимандрит Евтимий Сапунджиев са посветени на защитата на Българската православна църква от различни неправомерни от православна гледна точка религиозни култове и секти. В това отношение знакови са неговите „Писма за дъновизма”, в които се подлагат на критика идеите на т.нар. [[Всемирно бяло братство|бяло братство]].