Превземане на Белград (1521): Разлика между версии

Обсада на Белградската крепост
	Обсада на Белградската крепост
Османско-унгарски войни
	обсада, артилерийски обстрел и щурмуване на крепостта
Информация
Период	юли-28/29 август 1521
Място	Белград
Резултат	превземане на Белградската крепост
Територия	Кралство Унгария
Страни в конфликта
Османска империя	Кралство Унгария, българи
Командири и лидери
Сюлейман I ; Пири паша ; Ахмед паша ; Мустафа паша	Михаил Мору ; Йован Бат ; Владислав Барди ; Ян Моргай
Сили
от 30 до 100 хиляди еничари ; топове	около 1000 души гарнизон и гражданска защита ; малко топове
Жертви и загуби
над 1000 убити или ранени	неголеми
	Координати: 44°48′59.99″ с. ш. 20°27′59.99″ и. д. / 44.816667° с. ш. 20.466667° и. д.
	Превземане на Белград в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:21, 8 ноември 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Белград.

Превземането, предшествано от обсада, на Белград от османците става на 28 август 1521 година.

Стратегия

Османската обсада на Белград през лятото на 1521 година е третият опит, след 1440 г. и 1456 г., за превземане на стратегическата Белградска крепост, която отваря пътя на османците към Централна Европа през Панонската низина. За разлика от предходните два неуспешни опита, сега Османската империя е значително по-добре подготвена за атаката на крепостта, а номинално владеещите укреплението унгарци са неподготвени да я защитават, като вътрешнополитическото положение на кралството е нестабилно, а маджарската държава разкъсвана от противоречия. За разлика от предходните два опита за завоюване на крепостта, този път османците я обграждат отвсякъде с цел прекъсване продоволствието и комуникациите на защитниците ѝ. За изпълнение на стратегическата османска цел предходно е завоюван Срем.

Прелюдия

Сюлейман Великолепни, следвайки пътя на завоеванията на своя прадядо Мехмед II Завоевателя, си поставя за цел да завоюва и последните две християнски укрепления на Балканите - Ордена на йоанитите на остров Родос /които се прехвърлят след завоюването му през декември 1522 на остров Малта/ и Белградската крепост.

В годините след смъртта на Ян Хуниади, Унгарското кралство постепенно разкъсвано от вътрешни противоборства занемарява укрепленителната система по южната си граница откъм Османската империя. След възкачването на престола, Сюлейман Великолепни решава, че е ударил часа за завоюване на Белград и Унгарското кралство. Той не се лъже в прогнозата си, защото след битката при Мохач през 1526 година, Кралство Унгария de jure престава да съществува поделено на три между Австрийските Хабсбурги, трансилванския войвода Ян Заполски и владенията на Османската империя помежду им.

Номинално преди предприемане на похода срещу Белград, Сюлейман Великолепни изпраща дипломатическа мисия в Буда с цел Унгарското кралство да препотвърди примирието сключено между страните от баща му Селим I през 1519 година. Унгарците се отнасят лошо с османските пратеници, като дори ги оковават, което послужва като casus belli на Сюлейман I.

Състояние на Белградската крепост

След падането на крепостта, унгарските защитници са пуснати да си ходят към Кралство Унгария, а българите от крепостта и околността ^[1]

Източници

↑ Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

Вижте също

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пад Београда (1521)“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

[1]

@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 Номинално преди предприемане на похода срещу Белград, Сюлейман Великолепни изпраща [[дипломат]]ическа мисия в [[Буда]] с цел Унгарското кралство да препотвърди примирието сключено между страните от баща му [[Селим I]] през [[1519]] година. Унгарците се отнасят лошо с османските пратеници, като дори ги оковават, което послужва като [[casus belli]] на Сюлейман I.
-{{факт|Разбирайки за организиращия се поход, през [[пролет]]та на 1521 ''унгарският държавен съвет'' предприема трескава дейност за потягане крепостните съоръжения по южната граница, като същевременно търси чужда военна помощ за организиране отбраната на страната (от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Кралство Полша]], [[папа]] [[Лъв X]], даже и от [[Англия]] и [[Португалия]]). В крайна сметка Унгария не получава отникъде чужда помощ, поради заетостта на европейските владетели с вътрешни проблеми и разногласия, а [[Ватикана|Ватиканът]] е твърде зает в борба с [[лутеранство]]то. Огромните унгарски надежди за оказване на военна помощ от страна на ''полския [[крал]]'' не се оправдават, т.к. той е ангажиран във [[война]] с [[Кримско ханство|Кримското ханство]].|2016|10|3}}
 == Състояние на Белградската крепост ==
-{{факт|Непосредствено преди началото на обсадата крепостта разполага с [[гарнизон]] с численост под 1000 души. Крепостната стена и [[Фортификация|фортификационните съоръжения]] са занемарени, като на унгарските [[наемник|наемни]] гарнизонни войници не се изплащат редовно заплатите. Голяма част от [[топ]]овете на крепостта са унищожени в битката на Ян Заполски с османците при [[Авала]] през [[1515]] година. Военните и хранителни припаси в крепостта за издържане на продължителна обсада са недостатъчни.|2016|10|3}}
-{{факт|Докато османската армия е добре екипирана, подготвена и командвана в битката за Белград през 1521 година, защитниците на крепостта за разединени помежду им и в отношенията си спрямо унгарския крал, което нарушава субординацията на защитниците. Въпреки всичко, военните защитници подпомагани активно от населението на града и околността, ведно с [[шайкаши|шайкашите,]] водени от техния капитан [[Петър Овчаря]], удържат крепостта.|2016|10|3}}
 След падането на крепостта, [[унгарци|унгарски]]те защитници са пуснати да си ходят към [[Кралство Унгария]], а [[българи]]те от крепостта и околността <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>