Бошуля: Разлика между версии
Ред 15: | Ред 15: | ||
== География == |
== География == |
||
[[Файл:Панорамен изглед на село Бошуля снимка от връх Градище.jpeg|мини|вляво|Панорамен изглед на село Бошуля (снимка от връх Градище)]] |
[[Файл:Панорамен изглед на село Бошуля снимка от връх Градище.jpeg|мини|вляво|Панорамен изглед на село Бошуля (снимка от връх Градище)]] |
||
В покрайнините на село Бошуля |
В покрайнините на село Бошуля са намерени останки от римска пътна станция (Алусоре). А в подножието на връх Градище се намира и реставрирания Римски мост, останки от важен Римски път по посока на Траянови врата, или Виа Милитарис. На връх Градище има останки от средновековна крепост позната като "Смильово градище". През 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от [[Пазарджик]] – Ветрен – [[Траянови врата]] за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица. |
||
Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене. |
Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене. |
Версия от 17:18, 13 ноември 2016
Бошуля | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 738 души[1] (15 март 2024 г.) 52,8 души/km² |
Землище | 13,978 km² |
Надм. височина | 229 m |
Пощ. код | 4481 |
Тел. код | 03566 |
МПС код | РА |
ЕКАТТЕ | 05949 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пазарджик |
Община – кмет | Септември Васка Рачева (Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020) |
Кметство – кмет | Бошуля Христина Венчева (ГЕРБ) |
Бошуля в Общомедия |
Бошуля е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.
География
В покрайнините на село Бошуля са намерени останки от римска пътна станция (Алусоре). А в подножието на връх Градище се намира и реставрирания Римски мост, останки от важен Римски път по посока на Траянови врата, или Виа Милитарис. На връх Градище има останки от средновековна крепост позната като "Смильово градище". През 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от Пазарджик – Ветрен – Траянови врата за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица.
Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене.
История
При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
През 1929 г. е създадено народно читалище „Просвета-1929“.
През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за с. Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева – пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото „Христо Ботев“.
По-късно са отпечатани две разширени издания на историята на селото, от Народното Читалище.
През 2010 г. народно читалище „Просвета-1929“ отпечатва и поемата на Атанас Попчев „Наше село“ от 1892 г., отпечатвана преди това в печатницата на Стефан Кацаров в гр. Пазарджик.
Читалището препечатва през 2015 г. „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.
Личности
Родени
- Митар Стоянов Гостев и Пеньо Митрев Стойнов – народни представители на Оборище за подготовка на Априлското въстание 1876 г.
- Мартин Кацаров – народен хайдутин (1870 – 1878), закрилник на поробените българи в района. Заловен от османските заптиета и изпратен в Диарбекир, където умира. Има легенда, че църквата в селото е построена с пари, дарени от Мартин Хайдутин.
Преса
През месец март 2010 г. излиза и първият брой на „Бошуля“ – инициатива на читалище „Просвета-1929“ в с. Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област, като се използват статии на други информационни агенции. През 2010 г. безплатното издание е преименувано на „Бошуля-инфо“, но името е променено отново на „Бошуля“ в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на „Литературен прозорец“, разпространявани също безплатно. През месец януари 2013 г. безплатните издания към читалището в с. Бошуля спират да се издават.
Май месец 2014 г. Светлан Йосифов за първи път отпечатва „Информационен прозорец“, който месец по-късно е преименуван на „Читалищен прозорец“. За кратко през 2015 г. бюлетинът се разпространява в три села от околността. Изданието започва да се издава периодично.Следваща година изданието вече се разпространява в няколко Народни Читалища в България.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
Шаблон:Мъниче селища в България
|