Азиатски язовец: Разлика между версии
→Описание: Fixed typo, Added links Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
→Лов: Fixed typo Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 60: | Ред 60: | ||
== Разпространение и местообитания == |
== Разпространение и местообитания == |
||
Азиатските язовци имат голям обхват, включително южната част на [[Русия]] на изток от [[Урал (планина)|Урал]], [[Казахстан]], [[Монголия]], [[Китайска народна република|Китай]] и [[Корея]]. Разновидности могат да бъдат намерени в райони с висока надморска височина (може би до 4000m) в планината Урал, [[Тяншан|Тян-Шан]] и [[Тибетско плато|Тибетското плато]]. Контакт между азиатски и европейски язовци е възможен в |
Азиатските язовци имат голям обхват на разпространение, включително южната част на [[Русия]] на изток от [[Урал (планина)|Урал]], [[Казахстан]], [[Монголия]], [[Китайска народна република|Китай]] и [[Корея]]. Разновидности могат да бъдат намерени в райони с висока надморска височина (може би до 4000m) в планината Урал, [[Тяншан|Тян-Шан]] и [[Тибетско плато|Тибетското плато]]. Контакт между азиатски и европейски язовци е възможен в райони [[Волга|около Волга]]. Азиатските язовци предпочитат отворени листопадни гори и околните пасища, но също обитават иглолистни и смесени гори, храсти и равнини. Те понякога се срещат и в крайградски райони.<ref>Abramov, A.; Wozencraft, C. (2008). </ref> |
||
== Лов == |
== Лов == |
Версия от 14:06, 17 ноември 2016
- Вижте пояснителната страница за други значения на Язовец.
Азиатски язовец | ||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Hodgson, 1847) | ||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
Азиатски язовец в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Азиатският язовец (Meles leucurus), известен също като пясъчен язовец e вид язовец, разпространен в Китай, Казахстан, Корейския полуостров и в Русия.
Описание
Пясъчният язовец на цвят е по-светъл от Европейския язовец, въпреки че някои индивиди могат да са и по-тъмни петна с охрист и кафяв оттенък. Задницата му е по-лека, а на лицето има ивици, обикновено кафяви, а не черни. За разлика от европейските си братовчеди, тези азиатски язовци показват по-тесни ленти около очи и уши. Бялата част на главата обикновено е по-тъмна на цвят отколкото при европейските язовци. Светлите ивици, преминаващи по горната част на главата со също сравнително къси и тесни. Тези язовци обикновено са по-малки, отколкото европейските им колеги.[2]
Хранене и размножаване
Азиатският язовец (борсук) е бозайник от семейство Mustelidае и населява преимуществено широколистни лесове, но се среща в широк спектър биотопи - от тайга до степ и полупустиня[3]. Азиатските борсуци водят предимно нощноакнтивен живот. За храна употребяват растителна и животинска храна - безгръбначни, малки гризачи, земеровки и таралежи. След дълга до 450 дни беременност с латентни стадии самките раждат до 6 малки. В северните райони през зимата азиатските борсуци водят зимен сън. В районите на припокриване на ареалите протича хибридизация между азиатски борсуци и европейски язовци.
Разпространение и местообитания
Азиатските язовци имат голям обхват на разпространение, включително южната част на Русия на изток от Урал, Казахстан, Монголия, Китай и Корея. Разновидности могат да бъдат намерени в райони с висока надморска височина (може би до 4000m) в планината Урал, Тян-Шан и Тибетското плато. Контакт между азиатски и европейски язовци е възможен в райони около Волга. Азиатските язовци предпочитат отворени листопадни гори и околните пасища, но също обитават иглолистни и смесени гори, храсти и равнини. Те понякога се срещат и в крайградски райони.[4]
Лов
Азиатските язовци са законно лавувани в Китай, Русия и Монголия, както и незаконнона територията на защитени зони в Китай. В Русия за язовец ловният сезон обикновено е от август до ноември.
Библиография
- Heptner, V. G.; Sludskii, A. A. (2002). Mammals of the Soviet Union. Vol. II, part 1b, Carnivores(Mustelidae) (PDF). Washington, D.C. : Smithsonian Institution Libraries and National Science Foundation. ISBN 90-04-08876-8.
Подвид | Класификация | Описание | Разпространение | Синоними |
---|---|---|---|---|
Обикновен пясъчен язовец Meles leucurus leucurus |
Hodgson, 1847 | |||
Амурски язовец Meles leucurus amurensis |
Schrenck, 1859 | Най-тъмен и най-малък (до 70 см), с мека козина и без първи зъби-предкътници[5] | Усури, Приамурие, Голям Хинган и Koрея | melanogenys (J. A. Allen, 1913) schrenkii (Nehring, 1891) |
Казахски язовец Meles leucurus arenarius |
Satunin, 1895 | С междинен размер спрямо Meles m. meles и Meles m. canascens (до 78 см), по-светъл и с груба козина. На тегло мъжките достигат до 8.3kg през пролетта[6] | Югоизточна Волга, степен Kazakhstan | |
Сибирски язовец Meles leucurus sibiricus |
Kastschenko, 1900 | С междинен размер спрямо Meles m. meles и Meles m. canascens (до 75 см), със жълтокафява мека козина. На тегло мъжките достигат до 13kg през пролетта [7] | Сибир в Задбайкалие и Алтайски край, планински Казахстан | |
Тяншянски язовец Meles leucurus tianschanensis |
Hoyningen-Huene, 1910 | С мека жълтеникава козина, по-тъмна от тази при Meles l. arenarius[6] | Северен Тяншан | talassicus (Ognev, 1931) |
Източници
- ↑ Meles leucurus (Hodgson, 1847). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Heptner & Sludskii 2002, с. 1251
- ↑ Грешка при цитиране: Невалиден
<ref>
таг; не е подаден текст за бележките на имеiucn
- ↑ Abramov, A.; Wozencraft, C. (2008).
- ↑ Heptner & Sludskii 2002, с. 1260–1262
- ↑ а б Heptner & Sludskii 2002, с. 1257–1258
- ↑ Heptner & Sludskii 2002, с. 1256–1257