Азиатски язовец: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Fixed typo
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 55: Ред 55:
== Описание ==
== Описание ==
[[Файл:Meles_(Genus).jpg|left|мини|Сравнителна илюстрация [[Язовец|на Европейския язовец]] (горе), Азиатски язовец (в центъра) и [[японски язовец]] (долу)]]
[[Файл:Meles_(Genus).jpg|left|мини|Сравнителна илюстрация [[Язовец|на Европейския язовец]] (горе), Азиатски язовец (в центъра) и [[японски язовец]] (долу)]]
С дължина на главата и тялото около 50-70 см, азиатският язовец курс има по-малки размери от тези на европейския язовец. Опашката на азиатския е измервана около 13-20 см на дължина, а теглото е между 3.5 и 9 кг. Тялото е с набити и къси крака, както и опашката. Предните крака са оборудвани с надеждни и мощни нокти и ноктите на задните крака са по-слабо развити. На стъпалата на краката са без козина. Мантията, дебели и мъхести, има охрана косми доста дълъг косъм и къс, черни и по-малко плътни. Главата има модел характеристика в редици, с две тънки ленти от кафяво-черно цвят на бял фон, вариращи от устата до ушите, преминаващи през очите. Външната част на ушите е бял на цвят. Муцуната е дълга и носа има голям [[ринарен лекар]]. В [[дентална формулата]] е [[миксове | I]] 3/3 - [[Canino (анатомия) | C]] 1/1 - [[предкътник | P]] 3/3 - [[Молар | M] ] 1/2 = 34.
Пясъчният язовец на цвят е по-светъл от [[Язовец|Европейския язовец]], въпреки че някои индивиди могат да са и по-тъмни петна с охрист и кафяв оттенък. Задницата му е по-лека, а на лицето има ивици, обикновено кафяви, а не черни. За разлика от европейските си братовчеди, тези азиатски язовци показват по-тесни ленти около очи и уши. Бялата част на главата обикновено е по-тъмна на цвят отколкото при европейските язовци. Светлите ивици, преминаващи по горната част на главата со също сравнително къси и тесни. Тези язовци обикновено са по-малки, отколкото европейските им колеги.<ref name="s1251">{{Harvnb|Heptner|Sludskii|2002|p=1251}}</ref>
Съществувал е спор дали европейските и азиатските язовци са представители на два различни вида от един род или дама приспособени към различни условия индивиди. Днес те се различават и се счита, че пясъчният язовец на цвят е по-светъл от [[Язовец|Европейския язовец]], въпреки че някои индивиди могат да са и по-тъмни петна с охрист и кафяв оттенък. Задницата му е по-лека, а на лицето има ивици, обикновено кафяви, а не черни. За разлика от европейските си братовчеди, тези азиатски язовци показват по-тесни ленти около очи и уши. Бялата част на главата обикновено е по-тъмна на цвят отколкото при европейските язовци. Светлите ивици, преминаващи по горната част на главата со също сравнително къси и тесни. Тези язовци обикновено са по-малки, отколкото европейските им колеги.<ref name="s1251">{{Harvnb|Heptner|Sludskii|2002|p=1251}}</ref>

== Хранене и размножаване ==
== Хранене и размножаване ==
Азиатският язовец (борсук) е бозайник от семейство Mustelidае и населява преимуществено широколистни лесове, но се среща в широк спектър биотопи - от тайга до степ и полупустиня<ref name=iucn/>. Азиатските борсуци водят предимно нощноакнтивен живот. За храна употребяват растителна и животинска храна - безгръбначни, малки гризачи, земеровки и таралежи. След дълга до 450 дни беременност с латентни стадии самките раждат до 6 малки. В северните райони през зимата азиатските борсуци водят зимен сън. В районите на припокриване на [[ареал]]ите протича хибридизация между азиатски борсуци и европейски язовци.
Азиатският язовец (борсук) е бозайник от семейство Mustelidае и населява преимуществено широколистни лесове, но се среща в широк спектър биотопи - от тайга до степ и полупустиня<ref name=iucn/>. Азиатските борсуци водят предимно нощноакнтивен живот. За храна употребяват растителна и животинска храна - безгръбначни, малки гризачи, земеровки и таралежи. След дълга до 450 дни беременност с латентни стадии самките раждат до 6 малки. В северните райони през зимата азиатските борсуци водят зимен сън. В районите на припокриване на [[ареал]]ите протича хибридизация между азиатски борсуци и европейски язовци.

Версия от 14:31, 17 ноември 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на Язовец.

Азиатски язовец
Язовец (Meles leucurus)
Язовец (Meles leucurus)
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Порови (Mustelidae)
род:Язовци (Meles)
вид:Азиатски язовец (M. leucurus)
Научно наименование
(Hodgson, 1847)
Разпространение
Азиатски язовец в Общомедия
[ редактиране ]

Азиатският язовец (Meles leucurus), известен също като пясъчен борсук e вид язовец, разпространен в Китай, Казахстан, Корейския полуостров и в Русия. Класифициран е като отделен вид за първи път от Ходжсън през 1854.

Описание

Сравнителна илюстрация на Европейския язовец (горе), Азиатски язовец (в центъра) и японски язовец (долу)

С дължина на главата и тялото около 50-70 см, азиатският язовец курс има по-малки размери от тези на европейския язовец. Опашката на азиатския е измервана около 13-20 см на дължина, а теглото е между 3.5 и 9 кг. Тялото е с набити и къси крака, както и опашката. Предните крака са оборудвани с надеждни и мощни нокти и ноктите на задните крака са по-слабо развити. На стъпалата на краката са без козина. Мантията, дебели и мъхести, има охрана косми доста дълъг косъм и къс, черни и по-малко плътни. Главата има модел характеристика в редици, с две тънки ленти от кафяво-черно цвят на бял фон, вариращи от устата до ушите, преминаващи през очите. Външната част на ушите е бял на цвят. Муцуната е дълга и носа има голям ринарен лекар. В дентална формулата е I 3/3 - C 1/1 - P 3/3 - [[Молар | M] ] 1/2 = 34. Съществувал е спор дали европейските и азиатските язовци са представители на два различни вида от един род или дама приспособени към различни условия индивиди. Днес те се различават и се счита, че пясъчният язовец на цвят е по-светъл от Европейския язовец, въпреки че някои индивиди могат да са и по-тъмни петна с охрист и кафяв оттенък. Задницата му е по-лека, а на лицето има ивици, обикновено кафяви, а не черни. За разлика от европейските си братовчеди, тези азиатски язовци показват по-тесни ленти около очи и уши. Бялата част на главата обикновено е по-тъмна на цвят отколкото при европейските язовци. Светлите ивици, преминаващи по горната част на главата со също сравнително къси и тесни. Тези язовци обикновено са по-малки, отколкото европейските им колеги.[2]

Хранене и размножаване

Азиатският язовец (борсук) е бозайник от семейство Mustelidае и населява преимуществено широколистни лесове, но се среща в широк спектър биотопи - от тайга до степ и полупустиня[3]. Азиатските борсуци водят предимно нощноакнтивен живот. За храна употребяват растителна и животинска храна - безгръбначни, малки гризачи, земеровки и таралежи. След дълга до 450 дни беременност с латентни стадии самките раждат до 6 малки. В северните райони през зимата азиатските борсуци водят зимен сън. В районите на припокриване на ареалите протича хибридизация между азиатски борсуци и европейски язовци.

Разпространение и местообитания

Азиатските язовци имат голям обхват на разпространение, включително южната част на Русия на изток от Урал, Казахстан, Монголия, Китай и Корея. Разновидности могат да бъдат намерени в райони с висока надморска височина (може би до 4000m) в планината Урал, Тян-Шан и Тибетското плато. Контакт между азиатски и европейски язовци е възможен в райони около Волга. Азиатските язовци предпочитат отворени листопадни гори и околните пасища, но също обитават иглолистни и смесени гори, храсти и равнини. Те понякога се срещат и в крайградски райони.[4]

Лов

Азиатските язовци са законно ловувани в Китай, Русия и Монголия. Незаконен е техния отстрел на територията на някои защитени зони в Китай. В Русия ловният сезон за язовец обикновено е от август до ноември.

Библиография

  • Heptner, V. G.; Sludskii, A. A. (2002). Mammals of the Soviet Union. Vol. II, part 1b, Carnivores(Mustelidae) (PDF). Washington, D.C. : Smithsonian Institution Libraries and National Science Foundation. ISBN 90-04-08876-8.
Подвид Класификация Описание Разпространение Синоними
Обикновен пясъчен язовец

Meles leucurus leucurus

Hodgson, 1847
Амурски язовец

Meles leucurus amurensis

Schrenck, 1859 Най-тъмен и най-малък (до 70 см), с мека козина и без първи зъби-предкътници[5] Усури, Приамурие, Голям Хинган и Koрея melanogenys (J. A. Allen, 1913)

schrenkii (Nehring, 1891)

Казахски язовец

Meles leucurus arenarius

Satunin, 1895 С междинен размер спрямо Meles m. meles и Meles m. canascens (до 78 см), по-светъл и с груба козина. На тегло мъжките достигат до 8.3kg през пролетта[6] Югоизточна Волга, степен Kazakhstan
Сибирски язовец

Meles leucurus sibiricus

Kastschenko, 1900 С междинен размер спрямо Meles m. meles и Meles m. canascens (до 75 см), със жълтокафява мека козина. На тегло мъжките достигат до 13kg през пролетта [7] Сибир в Задбайкалие и Алтайски край, планински Казахстан
Тяншянски язовец

Meles leucurus tianschanensis

Hoyningen-Huene, 1910 С мека жълтеникава козина, по-тъмна от тази при Meles l. arenarius[6] Северен Тяншан talassicus (Ognev, 1931)

Източници

  1. Meles leucurus (Hodgson, 1847). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Heptner & Sludskii 2002, с. 1251
  3. Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име iucn
  4. Abramov, A.; Wozencraft, C. (2008).
  5. Heptner & Sludskii 2002, с. 1260–1262
  6. а б Heptner & Sludskii 2002, с. 1257–1258
  7. Heptner & Sludskii 2002, с. 1256–1257