Кирил Преславски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 23: | Ред 23: | ||
След тримесечно пленничество в [[Съветския съюз]], принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. [[Народен съд]] – през януари-февруари 1945 г. – като виновен в сътрудничество с [[Германия]] и осъден на смърт, заедно с проф.[[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, [[Добри Божилов]] и [[Иван Багрянов]] и 67 депутати от XXV [[Обикновено народно събрание]], включително и неговите председатели [[Никола Логофетов]] и [[Христо Калфов]]. |
След тримесечно пленничество в [[Съветския съюз]], принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. [[Народен съд]] – през януари-февруари 1945 г. – като виновен в сътрудничество с [[Германия]] и осъден на смърт, заедно с проф.[[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, [[Добри Божилов]] и [[Иван Багрянов]] и 67 депутати от XXV [[Обикновено народно събрание]], включително и неговите председатели [[Никола Логофетов]] и [[Христо Калфов]]. |
||
Княз Кирил |
Княз Кирил е разстрелян от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му, заедно с другите осъдени на смърт от т. нар. Народен съд, е захвърлено в обща яма, образувана от бомба, паднала по време на [[Бомбардировки на България|бомбардировките над София]]. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно – парцелирано за нови гробища. До 1995 г. няма никакъв паметен знак, който да напомня за тях. През същата година в Софийските централни гробища е поставен паметник в тяхна памет. |
||
На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г., по които са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници. |
На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г., по които са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници. |
||
Ред 79: | Ред 79: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://edinzavet.wordpress.com/pridvorni/ferdinand/kiril/ Един Завет – Княз Кирил Преславски] |
* [http://edinzavet.wordpress.com/pridvorni/ferdinand/kiril/ Един Завет – Княз Кирил Преславски] |
||
* Library of U.S. Congress – [http://hdl.loc.gov/loc.pnp/cph.3c03541 портретна снимка, 10 април 1929], [http://hdl.loc.gov/loc.pnp/cph.3c03538 Hoover greets heir to Bulgarian throne] (снимка на принц Кирил и [[Симеон Радев]]) |
|||
* [http://pridvorni.blog.com/2104387/ Владетелският двор на Третото българско царство (1878 – 1944)] |
* [http://pridvorni.blog.com/2104387/ Владетелският двор на Третото българско царство (1878 – 1944)] |
||
Версия от 18:23, 17 ноември 2016
Кирил Преславски | |
български княз | |
Роден |
17 ноември 1895 г.
|
---|---|
Починал | 1 февруари 1945 г.
|
Погребан | Рилски манастир, Република България |
Религия | Католическа църква |
Учил в | Национален военен университет |
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Семейство | |
Род | Ветини |
Баща | Фердинанд I |
Майка | Мария Луиза Бурбон-Пармска |
Братя/сестри | Борис III Евдокия Надежда |
Кирил Преславски в Общомедия |
Кирил (Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип), официално – Негово Царско Височество Кирил, княз Преславски, княз Български, принц Сакс-Кобург и Гота и херцог Саксонски (17 ноември 1895 – 2 февруари 1945 г.), е син на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда. Престолонаследник на българския трон от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 г и регент на Царство България от 1943 г.
Осъден е на смърт и екзекутиран в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. от т. нар. Народен съд, сформиран почти веднага след преврата от 1944 г. и последвалия го комунистически режим в България.
Биография
Княз Кирил завършва Военното училище в София и участва като офицер за свръзки в Балканските (1912– 1913) и Първата световна война (1915 – 1918). За участието си във войните е награден съответно с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас и 1 клас; генерал-лейтенант от българската царска армия (1938), инспектор на пехотата (1935), почетен адмирал от Германската имперска флота (13 юни 1917).
Като младеж княз Кирил се увлича по автомобилите, по-късно управлява винаги сам собствения си „Пакард“. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. заминава с баща си в град Кобург, Германия. През 20-те години учи агрономия в Прага. Завръща се в България едва през 1926 г. Известен е с бохемския си живот.
Скоро след смъртта на брат му – цар Борис III, на 9 септември 1943 г. княз Кирил е избран за Принц-Регент от XXV Обикновено Народно събрание, заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, докато първородният син на цар Борис III, Симеон II, навърши 18 години. Регентите полагат тържествено клетва на извънредно заседание на Парламента на 11 септември.
След тримесечно пленничество в Съветския съюз, принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. Народен съд – през януари-февруари 1945 г. – като виновен в сътрудничество с Германия и осъден на смърт, заедно с проф.Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от XXV Обикновено народно събрание, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов.
Княз Кирил е разстрелян от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му, заедно с другите осъдени на смърт от т. нар. Народен съд, е захвърлено в обща яма, образувана от бомба, паднала по време на бомбардировките над София. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно – парцелирано за нови гробища. До 1995 г. няма никакъв паметен знак, който да напомня за тях. През същата година в Софийските централни гробища е поставен паметник в тяхна памет.
На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г., по които са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.
|
Награди
- Орден „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“, България
- Военен орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас
Генеалогия
Външни препратки
- Български князе
- Убити аристократи
- Регенти на България
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Жертви на Народния съд
- Носители на орден „За храброст“
- Генерал-лейтенанти от Царство България
- Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“
- Родени в София
- Починали в София
- Випускници на военното училище в София
- Германски адмирали
- Български адмирали