Кирил Преславски

Кирил Преславски
български княз
Роден	17 ноември 1895 г. София, Княжество България
Починал	1 февруари 1945 г. София, Царство България
Погребан	Рилски манастир, Република България
Религия	Католическа църква
Учил в	Национален военен университет
Награди	Военен орден „За храброст“
Семейство
Род	Ветини
Баща	Фердинанд I
Майка	Мария Луиза Бурбон-Пармска
Братя/сестри	Борис III Евдокия Надежда
Кирил Преславски в Общомедия

Кирил (Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип), официално – Негово Царско Височество Кирил, княз Преславски, княз Български, принц Сакс-Кобург и Гота и херцог Саксонски (17 ноември 1895 – 2 февруари 1945 г.), е син на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда. Престолонаследник на българския трон от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 г и регент на Царство България от 1943 г.

Осъден е на смърт и екзекутиран в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. от т. нар. Народен съд, сформиран почти веднага след преврата от 1944 г. и последвалия го комунистически режим в България.

Биография

Снимка на княз Кирил. Източник: ДА „Архиви“

Княз Кирил завършва Военното училище в София и участва като офицер за свръзки в Балканските (1912– 1913) и Първата световна война (1915 – 1918). За участието си във войните е награден съответно с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас и 1 клас; генерал-лейтенант от българската царска армия (1938), инспектор на пехотата (1935), почетен адмирал от Германската имперска флота (13 юни 1917).

Като младеж княз Кирил се увлича по автомобилите, по-късно управлява винаги сам собствения си „Пакард“. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. заминава с баща си в град Кобург, Германия. През 20-те години учи агрономия в Прага. Завръща се в България едва през 1926 г. Известен е с бохемския си живот.

Скоро след смъртта на брат му – цар Борис III, на 9 септември 1943 г. княз Кирил е избран за Принц-Регент от XXV Обикновено Народно събрание, заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, докато първородният син на цар Борис III, Симеон II, навърши 18 години. Регентите полагат тържествено клетва на извънредно заседание на Парламента на 11 септември.

След тримесечно пленничество в Съветския съюз, принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. Народен съд – през януари-февруари 1945 г. – като виновен в сътрудничество с Германия и осъден на смърт, заедно с проф.Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от XXV Обикновено народно събрание, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов.

Княз Кирил е разстрелян от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му, заедно с другите осъдени на смърт от т. нар. Народен съд, е захвърлено в обща яма, образувана от бомба, паднала по време на бомбардировките над София. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно – парцелирано за нови гробища. До 1995 г. няма никакъв паметен знак, който да напомня за тях. През същата година в Софийските централни гробища е поставен паметник в тяхна памет.

На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г., по които са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.

Награди

• Орден „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“, България
• Военен орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас

Външни препратки

• Един Завет – Княз Кирил Преславски
• Владетелският двор на Третото българско царство (1878 – 1944)