Азиатски язовец: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
(→‎Описание: Fixed typo, Added links)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
No edit summary
| range_map = Meles_species_map.png
}}
'''Азиатският язовец''' (''Meles leucurus''), известен също като '''пясъчен борсук''' e вид язовец, разпространен в [[Китайска народна република|Китай]], [[Казахстан]], [[Корейски полуостров|Корейския полуостров]] и [[Русия|в Русия]]. Класифициран е като отделен вид за първи път от [[Браян Хаутън Ходжсън|Ходжсън]] през 1854.
 
== Описание ==
[[Файл:Meles_(Genus).jpg|left|мини|Сравнителна илюстрация [[Язовец|на Европейския язовец]] (горе), Азиатски язовец (в центъра) и [[японски язовец]] (долу)]]
С дължина на главата и тялото около 50- – 70 см, азиатският язовец курс има по-малки размери от тези на европейския язовец. Опашката на азиатския е измервана около 13- – 20 см на дължина, а теглото е между 3.5 и 9 кг. Тялото е с набити и къси крака, както и опашката. Предните крака са оборудвани с надеждни и мощни нокти и ноктите на задните крака са по-слабо развити, като стъпалата на краката са голи без козина. Самата козина е дебела и мъхеста, с доста дълги жълтеникави косми и къси и редки черни косми. Главата има окраска с характерен вид - – две тънки ленти от кафяво-черен цвят на жълто-бял фон, вариращи от устата до ушите, преминаващи през очите. Външната част на ушите е бяла на цвят. Муцуната е дълга и носът им е голям. Денталната формула е I 3/3 - C 1/1 - P 3/3 - M 1/2 = 34. Достига полова зрялост до 3-годишна възраст.
 
Съществувал е спор дали европейските и азиатските язовци са представители на два различни вида от един род или дама приспособени към различни условия индивиди. Днес те се различават и се счита, че пясъчният язовец на цвят е по-светъл от [[Язовец|Европейския язовец]], въпреки че някои индивиди могат да са и по-тъмни петна с охрист и кафяв оттенък. Задницата му е по-лека, а на лицето има ивици, обикновено кафяви, а не черни. За разлика от европейските си братовчеди, тези азиатски язовци показват по-тесни ленти около очи и уши. Бялата част на главата обикновено е по-тъмна на цвят отколкото при европейските язовци. Светлите ивици, преминаващи по горната част на главата со също сравнително къси и тесни. Тези язовци обикновено са по-малки, отколкото европейските им колеги.<ref name="s1251">{{Harvnb|Heptner|Sludskii|2002|p=1251}}</ref>
 
Последни доводи в полза на различаването на двата вида са приведени след морфологичен анализ на костния скелет<ref>[http://zmmu.msu.ru/rjt/articles/ther1_1%20057_060%20Abramov.pdf PDF Theriology 1 / 2002, S. 57- – 60, ] </ref> и [[кътник |моларите]]<ref>Генадий Баришников, Андрей Пузаченко, Алексей Абрамов, Theriology, 2002 1 (2), S. 133- – 149 </ref> , както и след изследвания на [[митохондриална ДНК]] <ref> Naoko Kurose, Yayoi Kaneko, Алексей Абрамов, Boripat Siriaroonrat, Ryuichi МаsudаМаsuda, Zoological Science 18, 2001, S. 1145-1152. </ref>.
 
== Хранене и размножаване ==
Азиатският язовец (борсук) е бозайник от семейство Mustelidае и населява преимуществено широколистни лесове, но се среща в широк спектър биотопи - – от тайга до степ и полупустиня<ref name>[http://maps.iucnredlist.org/map.html?id=iucn136385 Meles leucurus (Asian Badger)]</ref>. Азиатските борсуци водят предимно нощноакнтивен живот. За храна употребяват растителна и животинска храна - – безгръбначни, малки гризачи, земеровки и таралежи. След дълга до 450 дни беременност с латентни стадии самките раждат до 6 малки. В северните райони през зимата азиатските борсуци водят зимен сън. В районите на припокриване на [[ареал]]ите протича хибридизация между азиатски борсуци и европейски язовци.
 
== Разпространение и местообитания ==
Азиатските язовци имат голям обхват на разпространение, включително южната част на [[Русия]] на изток от [[Урал (планина)|Урал]], [[Казахстан]], [[Монголия]], [[Китайска народна република|Китай]] и [[Корея]]. Разновидности могат да бъдат намерени в райони с висока надморска височина (може би до 4000m4000 m) в планината Урал, [[Тяншан|Тян-Шан]] и [[Тибетско плато|Тибетското плато]]. Контакт между азиатски и европейски язовци е възможен в райони [[Волга|около Волга]]. Азиатските язовци предпочитат отворени листопадни гори и околните пасища, но също обитават иглолистни и смесени гори, храсти и равнини. Те понякога се срещат и в крайградски райони.<ref>Abramov, A.; Wozencraft, C. (2008). </ref>
 
== Лов ==
|Schrenck, 1859
|Най-тъмен и най-малък (до 70 см), с мека козина и без първи зъби-предкътници<ref name="s1260">{{Harvnb|Heptner|Sludskii|2002|pp=1260–1262}}</ref>
|[[Усури]], [[Амурска област|Приамурие]], [[Голям Хинган]] и [[Корейски полуостров|KoреяKорея]]
|<small>''melanogenys'' (J. A. Allen, 1913)</small><br>
<small>''schrenkii'' (Nehring, 1891)</small>
''Meles leucurus arenarius''
|Satunin, 1895
|С междинен размер спрямо ''Meles m. meles'' и ''Meles m. canascens'' (до 78 см), по-светъл и с груба козина. На тегло мъжките достигат до 8.3kg3 kg през пролетта<ref name="s1257">{{Harvnb|Heptner|Sludskii|2002|pp=1257–1258}}</ref>
|Югоизточна [[Волга]], степен [[Казахстан|Kazakhstan]]
|-
''Meles leucurus sibiricus''
|Kastschenko, 1900
| С междинен размер спрямо ''Meles m. meles'' и ''Meles m. canascens'' (до 75 см), със жълтокафява мека козина. На тегло мъжките достигат до 13kg13 kg през пролетта <ref name="s1256">{{Harvnb|Heptner|Sludskii|2002|pp=1256–1257}}</ref>
|[[Сибир]] в [[Задбайкалие]] и [[Алтайски край]], планински Казахстан
|-
''Meles leucurus tianschanensis''
|Hoyningen-Huene, 1910
|С мека жълтеникава козина, по-тъмна от тази при ''Meles l. arenarius''<ref name="s1257">{{Harvnb|Heptner|Sludskii|2002|pp=1257–1258}}</ref>
|Северен [[Тяншан]]
|<small>''talassicus'' (Ognev, 1931)</small>

Навигация