Шумата

Шумата
Централният площад с кметството и църквата
Шумата 42.921345, 25.073968 Шумата
Общи данни
Население	952 души (15 март 2024 г.) 42,5 души/km²
Землище	22,425 km²
Надм. височина	399 m
Пощ. код	5468
Тел. код	067390
МПС код	ЕВ
ЕКАТТЕ	83497
Администрация
Държава	България
Област	Габрово
Община    – кмет	Севлиево Иван Иванов (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Шумата Румен Йорданов (РЗС)

Шумата е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, област Габрово.

История

Следи от разумен човешки живот в землището на днешното село са открити още от неолита. Тракийски надгробни могили има в местностите Могили и Аговото (унищожена) и в двора на Генко Атанасов Десев. От епохата на римското владичество са възникнали в близост 2 късноантични крепости: на местността Имането над село Енев рът и на местността Града над село Батошево.

В началото на 80-те години на XVIII век българи започнали поединично да се заселват из просторното землище - от местността Шумака до Илощица. Според записани спомени един от първите заселили се към 1782 г. е Колю Попилев, син на поп Илю от Батошево. Той купува 200 дюлюма земя от един богат душевски турчин, като плаща в натура: черна кобила с бяло конче. Колю Попилев заварва други четирима заселници, дошли много малко преди него: първият се числял към Енев рът, която възникнала преди Шумата вторият му съсед бил Печо Гергев - заселил се в 1781 г. Другите двама заселници се установили около Калаенския дол. Тези петима заселници положили началото на нова българска махала към Батошевската община. Потокът на заселници се увеличил в началото на XIX в., когато Османската империя преодоляла вътрешните си размирици - кърджалийските набези. В централната част на днешното село първи заселник между 1815-1820 г. бил Тотю Илиев Тотев (ок. 1790 - ок. 1875), който слязъл от махала Пульовци, Стокенско. Той станал родоначалник на големия род Темели. В съседство с Тотю Илиев Темел се заселили братята Колю и Стоян Кацарски. Идващите нови заселници сложили началото на родовете Ратковци, Друмеци, Мачковци, Момеци, Кабакчии, Котови и т. н.

Тези заселници сечели вековната гора и оформяли дворовете си, нивите си. От гората, от шумата на дърветата, произлязло името на новото селище - „онези там в шумата“, „живущите в шумата“ (т.е. из гората) - и оттам махала Шума или Шумата. За пръв път това име документирано се среща в Парусията (или Кондиката) на възобновения през 1836 г. Батошевски мъжки манастир „Успение Богородично“. През 1857 г. от „махала Шумата“ на поклонение в светата обител отиват две семейства: на Тотю и Пена и на Илия и Кера. Това са фактически семействата на Тотю Илиев Тотев - Темел и на малкия му син Илия Тотев (1826 - 1899). За пръв махлебашия (кмет на махалата) бил избран Лазар Братованов.

До Освобождението историята на махалата била неразривно свързана с нахийския център Батошево. Там шумненци ходели да се черкуват. Когато през 1845 г. в Батошево било открито килийно училище, любознателните и по-заможни шумненци ходили там да сричат наустницата и светчето.

През периода на националноосвободителното движение през махала Шумата на път за Батошево и манастира са минавалиВасил Левски, отец Матей Преображенски - Миткалото, Ангел Кънчев и др. революционни дейци. Шумата участва в Априлското въстание и от селото загиват пет души. През лятото на 1877 г. една руска казашка продоволствена част пристигнала в Шумата и се установила на бивак в гористата тогава местност на юг от днешните гробища, между шосето за Севлиево и пътя за махала Мачковци. След заминаването на казашката част за Габрово, шумненци нарекли мястото на руския бивак Казашкото.

От 1878 до 1926 г. Шумата в административно отношение останава махала, подчинена на Батошево, въпреки че по брой на населението още преди Освобождението е била по-голяма. В един запазен списък от 1872 г. в Батошево е имало 74 домакинства, а в Шумата 127. В Енев рът те са били 139. До 1926 г. шумненци, кметове в Батошево, са били: Дянко Татев, Първо Христов, Татю Лазаров, Киро Илиев, Марин Тотев Стойков - някои с по-няколко мандата. Първенството води Тотю К. Геков, който поддържан от Христо Кацарски, кметувал непрекъснато цели 15 години.

До 1907 г. децата от Шумата ходят на училище в Батошево. Едва през 1907 г. е открито първоначално училище с една паралелка (I-во отделение). То се помещава в дюкяна на Татю Лазаров, а по-късно се мести в дюкяна на Христо П. Кацарски. Едва през 1912 г. е построена сегашната стара училищна сграда, но поради двете войни - Балканската и Междусъюзническата, окончателното ѝ завършване станава в 1914 г. Тогава са открити още три отделения, но поради малкия брой на учениците, обучението се в слети класове.

Военните години от 1912 до 1918 г. чувствително засегнали поминъка на шумненци. За фронта били иззети големи количества фураж и храни, впрегаем добитък и др. Голяма част от работоспособното мъжко население заминало по фронтовете и дало 27 жертви. При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Шумата е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

През 1926 г. Шумата имала 1114 жители, а Енев рът - 770. Според статистически сведения 60,27 % от домакинствата притежавали от 21 до 30 дка земя; 12,27 % - от 1 до 10 дка и т. н. Ето защо по-събудените хора от Батошево на 9 март 1909 г. основали районна кредитна кооперация (или земеделско-спестовно заемно дружество) под името „Помогни си сам“. От общо 53 основатели на кооперацията, 14 (или 26, 4 %) били от махала Шумата.

Около 30 шумненци споделят тежката съдба на емигранти в САЩ и Аржентина. Други отишли в царска Русия и съседните балкански държави. Шумненски емигранти достигнали чак Австралийския континент.

Дразгите и неприятностите с батошевци завършили през 1926 г., когато Шумата административно се отделила от Батошево и станала кметство. С указ № 28, обнародван на 31 януари 1928 г. махалата официално била призната за село. За подпомагане на земеделските стопани шумненци още на 10 април 1926 г. провели учредително събрание и създали кредитна кооперация „Зора“. Първоначално тя била с 21 учредители, а през 1944 г. брояла около 150 члена. Две от големите събития по това време били прокарването на телефонна линия със с. Батошево и електрифицирането на селото през 1927-1928 г.

До началото на 20-те години на ХХ в. културен център за шумненската младеж е Батошевското читалище „Напредък“, основано през 1881 г. От 1921 г. махалата основава свое читалище, носещо същото име „Напредък“. Най-активна дейност провежда театралната група.

Дълго време шумненци се черкуват в Батошево. На 28 февруари 1932 г. е избрано църковно настоятелство, което определя двора на бъдещата църква. На 2 март 1938 г. е избрано ново църковно настоятелство, което решава храмът да се построи по стопански начин, като се изразходват събраните 467 000 лв. За построяване на храма е назначен архитект Стефан Попданаилов от Габрово и техник-ръководител Петър Григоров от Севлиево. Основният камък е положен на 8 ноември 1938 г., а на 8 ноември 1944 г. става освещаването му. Пръв свещеник бил Доню Г. Сариев, а след него – Игнат (Гатю) Беров. Иконите са изписани от Лалю Трифонов от село Топлеш, Габровско през 1946 - 47 г. Външната мазилка на църквата, оградата и камбанарията са довършени през периода 1947 - 1973 г.

Според данни от 1950 г. от общо 375 домакинства, 32 са безимотни, повечето притежават между 15 и 40 дка и само трима имат над 100 дка.

На 3 октомври 1957 г. е кооперирана земята в Шумата. Прокарана е 25 км водопроводна мрежа. От 20 км улична мрежа в селото - 10 км са с асфалтова поливка, осем улици са обаластрени. През 1971 г. се оформя модерен площад, реконструира се изцяло търговската мрежа, построяват се нови магазини, сладкарница, ресторант, фурна.

В сградата на кметството през 1972 г. се открива пощенски клон, а през 1974 г. се прокара радиоуредба в цялото село. През пролетта на 1972 г. се открива училище „Митко Палаузов“, по-късно прекръстена на „Васил Левски“, с интернатно обучение до 8 клас, в което учат средно по 130 деца годишно. През 1977 г. се открива и нова целодневна детска градина за 30 деца с парно отопление. През същата 1977 г. се построи и открива и механичен цех.

До 1923 г. в Шумата има три влашки семейства, които живеят на местността Митьови гръсти, на общинската мера. През 1923 г. те са заселени до селото в местността Минчево. До 1944 г. живеят от просия, в крайна мизерия. След 1945 г. власите започват кампанийно да чукат камъни и да изкарват прехраната си. Днес власите са доминираща част от населението на селото. Те заработват в новия цех, в ДИП „Митко Палаузов“, в ТКЗС, в Габрово, Дряново и в други промишлени центрове. Сега близо 80 процента от влашкото население работи в чужбина, предимно в съседна Гърция.