Христо Куслев: Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 20x параметри |
м Добавяне на Категория:Български стоматолози, ползвайки HotCat |
||
| Ред 50: | Ред 50: | ||
[[Категория:Българи в Югославия]] |
[[Категория:Българи в Югославия]] |
||
[[Категория:Личности (Подгорица)]] |
[[Категория:Личности (Подгорица)]] |
||
[[Категория:Български стоматолози]] |
|||
Версия от 22:08, 20 ноември 2016
| Христо Куслев | |
| български революционер и просветен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 19 септември 1943 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Христо Куслев в Общомедия | |
Христо Куслев е български революционер, струмишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Христо Куслев е роден на 18 март 1877 година в Кукуш, тогава в Османската империя. Семейството му е търговско. Учи до трети клас в Кукуш, а в 1896 - 1897 учи до VI клас в българската гимназия в Солун. Като ученик в Солун се присъединява към ВМОРО, покръстен от поп Стамат Танчев.
В 1897 година е приет в юнкерското училище в София, но се отказва и с помощта на Гьорче Петров от 1898 година учителства в Лешко като параван за развиваната от него революционна дейност. Там посреща четите на Ефрем Чучков, Стоян Георгиев и Тодор Станков при влизането им в Македония през май 1898 година[1]. В Лешко укрепва революционния комитет и създава канал за пренос на оръжие от България.
През 1899 година завършва VII клас на Солунската гимназия[2] и учителства в Долни Порой. Става районен ръководител на ВМОРО за Поройско и основава революционни комитети в българските села.[3] След това Серският революционен комитет го праща учител в Цапарево и става районен началник на Каршияка.
През септември 1901 година става учител в Крушево, но преследван от властите през ноември минава в нелегалност. От началото на 1902 година е секретар в четата на Атанас Тешовалията в Неврокопско и Разложко. Минава в България, а през януари 1903 година отново навлиза в Македония с четата на Гоце Делчев. От февруари 1903 година става поройски войвода.[4] Действа в Струмишко начело на малка чета, с която участва и в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на същата година.
През 1907 година завършва стоматология във Виена, установява се в Подгорица, където работи като зъболекар. Христо Куслев почива в Подгорица.[5][6][7][8]
Външни препратки
- Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.
Бележки
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 405.
- ↑ Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 491.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 88.
- ↑ Кратка биография от сайта на МНИ
- ↑ Христо Куслев, Спомени
