Медресе: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Средни училища по вид; Добавяне на Категория:Видове средни училища, ползвайки HotCat |
добавен източник; форматиране: 10x кавички, 3x заглавие-стил, 3x тире, URL, интервал, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
[[файл:Storks samarkand.jpg|мини|250px|Медресе в [[Самарканд]]]] |
[[файл:Storks samarkand.jpg|мини|250px|Медресе в [[Самарканд]]]] |
||
'''Медресе''' ({{lang-ar|مدرسة}} |
'''Медресе''' ({{lang-ar|مدرسة}} – ''мадраса'', буквално: „място, където се учи“) е [[мюсюлмани|мюсюлманско]] средно или висше [[училище]],<ref>http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/медресе</ref> подготвящо мюсюлмански свещенослужители, учители в началните мюсюлмански училища ([[мектеб]]и), а също така и държавни служители в някои страни от [[Близкия изток]]. |
||
==История== |
== История == |
||
Медресетата се разпространяват през [[9 век|9]]-[[13 век]] в страни и региони, където преобладаващата част от населението изповядва [[ислям]]а. Обикновено се откриват към големите [[джамии]]. В учебната им програма влизат [[арабски език]], [[теология|теологически]], юридически, исторически и някои помощни дисциплини. През [[Средновековие]]то медресетата имат не само религиозно, но и културно значение. |
Медресетата се разпространяват през [[9 век|9]]-[[13 век]] в страни и региони, където преобладаващата част от населението изповядва [[ислям]]а. Обикновено се откриват към големите [[джамии]]. В учебната им програма влизат [[арабски език]], [[теология|теологически]], юридически, исторически и някои помощни дисциплини. През [[Средновековие]]то медресетата имат не само религиозно, но и културно значение. |
||
==Образователна система== |
== Образователна система == |
||
Във връзка с реорганизацията на образователната система през [[1960-те]] год. в много ислямски страни се оформят 2 типа медресета: |
Във връзка с реорганизацията на образователната система през [[1960-те]] год. в много ислямски страни се оформят 2 типа медресета: |
||
* със светски характер, представляващи полурелигиозни средни или висши общообразователни училища, и |
* със светски характер, представляващи полурелигиозни средни или висши общообразователни училища, и |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
Обучението в светските медресета е разделно и безплатно. Освен държавните и духовните действат и неголям брой частни медресета. В светските медресета изучаването на [[Коран]]а е задължително. Завършилите мюсюлманските медресета могат да постъпят в [[университет]]. |
Обучението в светските медресета е разделно и безплатно. Освен държавните и духовните действат и неголям брой частни медресета. В светските медресета изучаването на [[Коран]]а е задължително. Завършилите мюсюлманските медресета могат да постъпят в [[университет]]. |
||
==Архитектура== |
== Архитектура == |
||
⚫ | Като тип архитектурна сграда медресетата се появяват за първи път в най-източните мюсюлмански страни през [[10 век|10]]-[[12 век]] (медресето „''Фарджек''“ в [[Бухара]] от [[10 век]], незапазено; „''Низамие''“ в Харгирда, [[Иран]] от [[12 век]]). През [[12 век|12]]-[[13 век]] медресета започват да се строят и в [[Близък изток|Близкия изток]] (медресето „''Ан-Нурия ал-Кубра''“ в [[Дамаск]] от [[12 век]], „''Мустансирия''“ в [[Багдад]] от [[13 век]] ), от [[13 век|13]]-[[14 век]] – в Северна [[Африка]] (медресето „''Сафарин''“ във [[Фес]] от [[13 век]] и „''Хасана''“ в [[Кайро]] от [[14 век]]). |
||
⚫ | Обикновено сградите на медресетата представляват едно- или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор [[джамия]] и аудитория. Въпреки общата типология на медресетата в различните ислямски страни те се различават по планировката и конструкцията. В [[Средна Азия]] джамията и аудиторията са разположени в корпуса на сградата, а от двете страни има портал (намиращ се на главната фасада), в [[Сирия]] и [[Египет]] те заемат откритото пространство в двора. В [[Мала Азия]] дворът на медресето обикновено е покрит от голям купол. В Азия вместо купол има построени сводове и колонади, в Северна Африка – заострени кирпичени покриви. Медресетата се украсяват с резба, а също и с изящни рисувани теракотени плочки. Най-красивите медресета, включени в световното културно наследство са медресето „''Бу-Инания''“ във [[Фес]] (от [[14 век]]), „''Улугбек''“ в [[Самарканд]] (от [[15 век]]) и „''Мири-Араб''“ в [[Бухара]] (от [[16 век]]). |
||
⚫ | Като тип архитектурна сграда медресетата се появяват за първи път в най-източните мюсюлмански страни през [[10 век|10]]-[[12 век]] (медресето |
||
⚫ | Обикновено сградите на медресетата представляват едно- или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор [[джамия]] и аудитория. Въпреки общата типология на медресетата в различните ислямски страни те се различават по планировката и конструкцията. В [[Средна Азия]] джамията и аудиторията са разположени в корпуса на сградата, а от двете страни има портал (намиращ се на главната фасада), в [[Сирия]] и [[Египет]] те заемат откритото пространство в двора. В [[Мала Азия]] дворът на медресето обикновено е покрит от голям купол. В Азия вместо купол има построени сводове и колонади, в Северна Африка |
||
[[Категория:Медресета| ]] |
[[Категория:Медресета| ]] |
Версия от 09:18, 22 ноември 2016
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Медресе (Шаблон:Lang-ar – мадраса, буквално: „място, където се учи“) е мюсюлманско средно или висше училище,[1] подготвящо мюсюлмански свещенослужители, учители в началните мюсюлмански училища (мектеби), а също така и държавни служители в някои страни от Близкия изток.
История
Медресетата се разпространяват през 9-13 век в страни и региони, където преобладаващата част от населението изповядва исляма. Обикновено се откриват към големите джамии. В учебната им програма влизат арабски език, теологически, юридически, исторически и някои помощни дисциплини. През Средновековието медресетата имат не само религиозно, но и културно значение.
Образователна система
Във връзка с реорганизацията на образователната система през 1960-те год. в много ислямски страни се оформят 2 типа медресета:
- със светски характер, представляващи полурелигиозни средни или висши общообразователни училища, и
- от религиозен тип (с основен предмет е изучаване на Корана), които подготвят мюсюлмански духовници.
Обучението в светските медресета е разделно и безплатно. Освен държавните и духовните действат и неголям брой частни медресета. В светските медресета изучаването на Корана е задължително. Завършилите мюсюлманските медресета могат да постъпят в университет.
Архитектура
Като тип архитектурна сграда медресетата се появяват за първи път в най-източните мюсюлмански страни през 10-12 век (медресето „Фарджек“ в Бухара от 10 век, незапазено; „Низамие“ в Харгирда, Иран от 12 век). През 12-13 век медресета започват да се строят и в Близкия изток (медресето „Ан-Нурия ал-Кубра“ в Дамаск от 12 век, „Мустансирия“ в Багдад от 13 век ), от 13-14 век – в Северна Африка (медресето „Сафарин“ във Фес от 13 век и „Хасана“ в Кайро от 14 век).
Обикновено сградите на медресетата представляват едно- или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор джамия и аудитория. Въпреки общата типология на медресетата в различните ислямски страни те се различават по планировката и конструкцията. В Средна Азия джамията и аудиторията са разположени в корпуса на сградата, а от двете страни има портал (намиращ се на главната фасада), в Сирия и Египет те заемат откритото пространство в двора. В Мала Азия дворът на медресето обикновено е покрит от голям купол. В Азия вместо купол има построени сводове и колонади, в Северна Африка – заострени кирпичени покриви. Медресетата се украсяват с резба, а също и с изящни рисувани теракотени плочки. Най-красивите медресета, включени в световното културно наследство са медресето „Бу-Инания“ във Фес (от 14 век), „Улугбек“ в Самарканд (от 15 век) и „Мири-Араб“ в Бухара (от 16 век).