Златка: Разлика между версии

	Златка
	Златка (Martes martes)
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Порови (Mustelidae)
род:	Златки (Martes)
вид:	Златка (M. martes)
	Научно наименование
	Martes martes (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Златка в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:35, 24 ноември 2016

Тази статия е за бозайника. За насекомото вижте Обикновена златка.

Златката, наричана още Евразийска златка (Martes martes), е дребен хищник от семейството Порови.

Тя има стройно и гъвкаво тяло с дълга рунтава опашка. Дължината и достига 40-58 см., теглото и е около 2 кг., а опашката е дълга 17-26 см. Златката има много хубава гъста и мека козина, кестеняво-кафява на цвят, на гърба е тъмнокафява, а понякога до жълтеникаво-кафява. На гърлото и гърдите си има петно със златисто-жълт до оранжев цвят, отзад с един израстък, минаващ между основата на двата предни крайника. Лапите ѝ са черни. През зимата окраската ѝ е по-тъмна. Златката живее в стари букови и иглолистни гори. Използва за леговище хралупи или катеричи гнезда. Храни се с мишевидни гризачи, зайци, птици, катерици, а понякога дори и таралежи. Също така яде и меда на дивите пчели, както и някои горски плодове.

Размножителният ѝ период е от юни до август. Бременността продължава около 8-9 месеца. През април женската златка ражда от 2 до 8 малки, които проглеждат след 35-39 дни. Живее около 10-12 години. Широко е разпространена в Европа, Западна и Северна Азия и в Кавказ. У нас се среща, макар и рядко в Странджа, Източна Стара планина, по-ниските части на Рила, Пирин и Родопите. Кожата ѝ се цени много, поради което в Европа масово я изтребват. В "Червената книга на Република България" е включена като застрашен от изчезване вид.

Източници

↑ Martes martes (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Златка. Посетен на 19 февруари 2012

Външни източници

Шаблон:Животно-мъниче

[1] Martes martes (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Златка. Посетен на 19 февруари 2012

[1]

[2]

@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 '''Златката''', наричана още '''Евразийска златка''' (''Martes martes''), е дребен [[хищник]] от семейството [[Порови]].
-Тя има стройно и гъвкаво тяло с дълга рунтава опашка. Дължината и достига 40-58 см., теглото и е около 2 кг., а опашката е дълга 17-26 см. Златката има много хубава гъста и мека козина, кестеняво-кафява на цвят, на гърба е тъмнокафява, а понякога до жълтеникаво-кафява. На гърлото и гърдите си има петно със златисто-жълт до оранжев цвят, отзад с един израстък, минаващ между основата на двата предни крайника. Лапите и&#768; са черни. През зимата окраската и&#768; е по-тъмна. Златката живее в стари букови и иглолистни гори. Използва за леговище хралупи или катеричи гнезда. Храни се с мишевидни [[гризачи]], [[Заек|зайци]], [[птици]], [[катерици]], а понякога дори и [[таралеж]]и. Също така яде и меда на дивите [[Пчела|пчели]], както и някои горски плодове.
+Тя има стройно и гъвкаво тяло с дълга рунтава опашка. Дължината и достига 40-58 см., теглото и е около 2 кг., а опашката е дълга 17-26 см. Златката има много хубава гъста и мека козина, кестеняво-кафява на цвят, на гърба е тъмнокафява, а понякога до жълтеникаво-кафява. На гърлото и гърдите си има петно със златисто-жълт до оранжев цвят, отзад с един израстък, минаващ между основата на двата предни крайника. Лапите и&#768; са черни. През зимата окраската и&#768; е по-тъмна. Златката живее в стари букови и иглолистни гори. Използва за леговище хралупи или катеричи гнезда. Храни се с мишевидни [[гризачи]], [[Заек|зайци]], [[птици]], [[катерици]], а понякога дори и [[таралежи]]. Също така яде и меда на дивите [[Пчела|пчели]], както и някои горски плодове.
 Размножителният и&#768; период е от [[юни]] до [[август]]. Бременността продължава около 8-9 месеца. През април женската златка ражда от 2 до 8 малки, които проглеждат след 35-39 дни. Живее около 10-12 години. Широко е разпространена в [[Европа]], Западна и Северна [[Азия]] и в [[Кавказ]]. У нас се среща, макар и рядко в [[Странджа]], [[Източна Стара планина]], по-ниските части на [[Рила]], [[Пирин]] и [[Родопите]]. Кожата и&#768; се цени много, поради което в Европа масово я изтребват. В "[[Червена книга на България|Червената книга на Република България]]" е включена като застрашен от изчезване вид.