Джамия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 19:24, 27 ноември 2016

Джамията е обществена сграда, в която мюсюлманите се събират и извършват обща молитва. За разлика от християнските църкви, джамията не е храм и не притежава статут на свято място, с изключение на Масджид ал-Харам в Мека, в чийто двор се намира древният езически храм Кааба.

Думата за джамия в повечето съвременни европейски езици (mosque, moschee, mosquée, moschea) произхожда от испанската дума за джамия mezquita, която от своя страна е съществителното масджийд от арабския глагол саджада - „да се простреш в молитва“, т.е. със значение „място за извършване на молитвата“. На български, както и на останалите балкански езици, думата за мюсюлманския молитвен дом е заемка, през турски cami, от арабското جمع (jámaʕa), което значи „събиране“ или „място за сбор на хората“.

След 7 век обикновено се строи във формата на четириъгълник, с външен двор, и включва 1-2 минарета (кула, от която мюезинът с напев призовава мюсюлманите за молитва). Единствената джамия с цели 6 минарета в света е така наречената Синя джамия в Истанбул.

Стената, обърната към Мека, се нарича кибла и се отбелязва с празна ниша, михраб. Обикновено е украсена с инкрустации, мозайки, резба върху камък и дърво.

Характерни за османската джамия са кръглите медальони с имената на Аллах, пророка Мохамед, праведните халифи или с цитати от Корана, изписани калиграфски. Най-често те украсяват барабана на джамията, подкуполното пространство, михраба и вратата. Кръглите композиции с Аллах и Мухаммад в повечето случаи са поставени над самия михраб, което засилва усещането за оформянето на своеобразен „иконостас”.^[1]

В повечето джамии допускат само мюсюлмани. Височината на минаретата, съгласно канона, е 63 m — точно толкова години (63) живял пророкът Мохамед.

Джамиите в ислямските текстове

Най-често думата „джамия“ се използва в Корана заедно със светилището Кааба в Мека. В Корана тази дума се използва за назоваване на местата за богослужение и на християните и юдеите. Със същото универсално наименование на всички видове храмове се използва и в хадисите.

История

Огромните входове и високите кули или минарета отдавна са били и продължават да бъдат свързвани с джамиите. Обаче първите три джамии са били много опростени открити пространства. Джамиите са еволюирали значително много през последните 1000 години, докато придобият днешните си отличителни черти и докато се интегрират с различните култури по света.

Източници

↑ Атанас Шиников “Ислям и иконография: религиозна знаковост и декоративна ценност на калиграфския шрифт сулус” // Посетен на 27 май 2014.

Вижте също

Минаре

Шаблон:Ислям-мъниче

[sulus-1] Атанас Шиников “Ислям и иконография: религиозна знаковост и декоративна ценност на калиграфския шрифт сулус” // Посетен на 27 май 2014.

[1]

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Думата за джамия в повечето съвременни европейски езици (''mosque'', ''moschee'', ''mosquée'', ''moschea'') произхожда от испанската дума за джамия ''mezquita'', която от своя страна е съществителното ''масджийд'' от [[арабски език|арабския]] глагол ''саджада'' - „да се простреш в молитва“, т.е. със значение „място за извършване на молитвата“. На български, както и на останалите балкански езици, думата за мюсюлманския молитвен дом е заемка, през [[турски език|турски]] ''cami'', от [[арабски език|арабското]] '''جمع''' (''jámaʕa''), което значи „събиране“ или „място за сбор на хората“.
-[[File:681px-Banya.JPG|thumb|ляво|200px|[[Баня баши джамия]] в София]]
+[[File:BASA-VD-1217-2-12-106.jpg|thumb|ляво|200px|[[Баня баши джамия]] в София]]
 След 7 век обикновено се строи във формата на [[четириъгълник]], с външен двор, и включва 1-2 [[минаре]]та (кула, от която [[мюезин]]ът с напев призовава мюсюлманите за молитва). Единствената джамия с цели 6 [[минаре]]та в света е така наречената [[Синя джамия]] в [[Истанбул]].