Стоян Бъчваров (актьор): Разлика между версии
| Ред 31: | Ред 31: | ||
Завършва мъжката гимназия във [[Варна]]. Специализира театрално изкуство в [[Москва]] и [[Мюнхен]] (1908). |
Завършва мъжката гимназия във [[Варна]]. Специализира театрално изкуство в [[Москва]] и [[Мюнхен]] (1908). |
||
Пътувал е из България с „[[театъра на В. Чернодрински]]“ и със "[[Съвремнния театър]]" (1905, 1919-1920). Бил е режисьор в трупата „Смях и сълзи“ (1910). Играл в [[Народен театър|Народния театър]] в [[София]] (1904, 1907, 1909, 1911-1918, 1924-1930, 1937-1948), а през [[1921]] създава[[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“|Варненския общински театър]], днес носещ неговото име. |
Пътувал е из България с „[[театъра на В. Чернодрински]]“ и със "[[Съвремнния театър]]" (1905, 1919-1920). Бил е режисьор в трупата „Смях и сълзи“ (1910). Играл в [[Народен театър|Народния театър]] в [[София]] (1904, 1907, 1909, 1911-1918, 1924-1930, 1937-1948), а през [[1921]] създава [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“|Варненския общински театър]], днес носещ неговото име. |
||
Във Варна той събира трупа и репетициите започват на 13 февруари 1921 г. Първата премиера е на 12 март. Спектакълът е „Инстинктът“ на Анри Кестмекер. След него поставят „Врагове“ на Максим Горки, „Фарисеи“ на Бърнард Шоу, „Жестокият благодетел“ от Карло Голдони. Една от най-силните и най-обсъждани роли на Стоян Бъчваров остава тази на Едип. |
Във Варна той събира трупа и репетициите започват на 13 февруари 1921 г. Първата премиера е на 12 март. Спектакълът е „Инстинктът“ на Анри Кестмекер. След него поставят „Врагове“ на Максим Горки, „Фарисеи“ на Бърнард Шоу, „Жестокият благодетел“ от Карло Голдони. Една от най-силните и най-обсъждани роли на Стоян Бъчваров остава тази на Едип. |
||
Версия от 20:23, 28 ноември 2016
| Стоян Бъчваров | |
 Стоян Бъчваров, около 1915 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Уебсайт | |
| Стоян Бъчваров в Общомедия | |
Стоян Бъчваров е български драматичен актьор, един от пионерите на българския национален театър, той е директор на театър, режисьор и актьор. Родът му е от Медвен, Котелско.
Биография
Завършва мъжката гимназия във Варна. Специализира театрално изкуство в Москва и Мюнхен (1908).
Пътувал е из България с „театъра на В. Чернодрински“ и със "Съвремнния театър" (1905, 1919-1920). Бил е режисьор в трупата „Смях и сълзи“ (1910). Играл в Народния театър в София (1904, 1907, 1909, 1911-1918, 1924-1930, 1937-1948), а през 1921 създава Варненския общински театър, днес носещ неговото име.
Във Варна той събира трупа и репетициите започват на 13 февруари 1921 г. Първата премиера е на 12 март. Спектакълът е „Инстинктът“ на Анри Кестмекер. След него поставят „Врагове“ на Максим Горки, „Фарисеи“ на Бърнард Шоу, „Жестокият благодетел“ от Карло Голдони. Една от най-силните и най-обсъждани роли на Стоян Бъчваров остава тази на Едип.
След смяната на властта в общината, Бъчваров е освободен от длъжност. Той остава във Варна и заедно с повечето от актьорите от трупата си поставят пиеси на сцената на зала „Ранков“. Наричат се Театър „Пробуда“.
Връщат го в общинския театър за кратко през 1922 г., а след 9 юни 1923 г. Стоян Бъчваров окончателно е принуден да напусне и театъра, и града.
Директор на Окръжния театър в Русе (1931). Артист в Драматичен театър - Пловдив (1936).
Учавства в основаването на САБ.
Умира в София през 1949 г.
Семейство
Женен е за Николина (Коля) Бъчварова, също актриса. Заедно имат 2 деца – Вили и Крум.
Братът на Стоян Бъчваров, Димо е първият кмет на село Медвен след Освобождението. [1]
Правнук на Стоян Бъчваров е известният актьор Ути Бъчваров - театровед, и водещ на кулинарното предаване "Вкусно". Внучка Галя Бъчварова-театровед, редактор и основател на ТВ Театър. Внук - Стоян (Румен) Бъчваров - актьор.
Галерия
-
В ролята на Епиходов във „Вишнева градина“ от Антон Чехов. -
В ролята на Винкелмон в „Бой на пеперуди“ от Херман Зудерман. -
В ролята на Първи гробар в „Хамлет“ от Уилям Шекспир.
Награди и отличия
- Народен артист (1947)
Филмография
| Година | Филми/Сериали | Роля | Премиера |
|---|---|---|---|
| 1945 | Бойка | дядо Иван | 13 април 1947 г. |
| 1945 | Българи от старо време | хаджи Генчо | 12 ноември 1945 г. |
| 1939 | Настрадин Ходжа и Хитър Петър | Настрадин Ходжа | 6 февруари 1939 г. |
