Керченски проток: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Ио
м Премахване на Категория:Транспорт в Украйна; Добавяне на Категория:Транспорт в Крим, ползвайки HotCat
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Kerch_Strait_sea.jpg|350п|мини|Изглед към Керченският проток от [[Кримски полуостров|Кримския полуостров]]]]
[[Файл:Kerch_Strait_sea.jpg|350п|мини|Изглед към протока от Кримския полуостров]]
[[Картинка:Asowsches_Meer.jpg|мини|350п|Карта]]
[[Файл:Asowsches_Meer.jpg|мини|350п|Разположение на протока (в центъра)]]


'''Керченският проток''' ({{lang-uk|Керченська протока}}), наричан от древните гърци '''Босфор Кимерийски''' (от народа [[кимерийци]]) е [[пролив]], съединяващ [[Черно море|Черно]] и [[Азовско море]].
'''Керченският проток''' ({{lang-ru|Керченский пролив}}; {{lang-uk|Керченська протока}}), наричан от древните гърци '''Кимерийски Босфор''' (на народа [[кимерийци]]) е [[проток]], съединяващ [[Черно море|Черно]] и [[Азовско море]].


== География ==
От запад е [[Керченски полуостров|Керченският полуостров]] (най-източният край на [[Крим]]ския полуостров), а от изток – [[Тамански полуостров|Таманският полуостров]].
От запад е [[Керченски полуостров|Керченският полуостров]] (най-източният край на [[Крим]]ския полуостров), а от изток – [[Тамански полуостров|Таманският полуостров]]. Ширината на пролива е от 4,5 до 15 км. Максималната дълбочина е 18 метра.


Пристанището на град [[Керч]] е най-важното за пролива. Той е зона за улов на много видове риба.
Ширината на пролива е от 4,5 до 15 км. Максималната дълбочина е 18 метра.


⚫
== Митове ==
Най-важното пристанище на пролива е град [[Керч]]. Керченският пролив се явява зона за добив на много видове риба.
⚫
[[Еврипид]] описва<ref>Еврипид. Ифигения в Тавриде, стр. 393-399</ref> как откъм [[Таврия|Таврида]] (тоест [[Крим]]) пролива преплува [[Ио]] – възлюбената на [[Зевс]], която е превърната от жена му [[Хера]] в крава, гонена от [[стършел]].


⚫
[[Есхил]] нарича брода през пролива Босфор („Кравешки брод“)<ref>„Эсхил, [[Прометей]] прикованный“, ст. 732-735 (Пер. А. И. Пиотровского)</ref>.
⚫
== История ==
⚫
=== Митове, архаика ===
[[Еврипид]] описва
<ref>
Еврипид. Ифигения в Тавриде, стр. 393—399.</ref>
⚫
, как откъм [[Таврия|Таврида]] ([[Крим]]) проливът переплува [[Ио]] – възлюблената на [[Зевс]], която е превърната от [[Хера]] в крава гонена от стършел.


⚫
В своите «Жизнеописания» [[Плутарх]], позовавайки се на [[Хеланик]], съобщава, че [[амазонки]]те се прехвърлят през Кимерийския Босфор по леда<ref>Плутарх, [[Тезей]], 26</ref>.
[[Есхил]] нарича бродът през пролива „Кравешки брод“ – Босфор
⚫
<ref> „Эсхил, [[Прометей]] прикованный“, ст. 732—735. (Пер. А. И. Пиотровского)
</ref>.


⚫
== История ==
⚫
В своите «Жизнеописания» [[Плутарх]], позовавайки се на [[Хеланик]], съобщава, че [[амазонки]]те са се прехвърляли през Кимерийския Босфор по леда <ref>Плутарх, [[Тезей]], 26</ref>.

=== Античност ===
=== XX век ===
=== XX век ===
През април [[1944]] г. започва строителство на железопътен мост през пролива. То завършва през есента същата година. Понеже мостът не е имал ледорези, през февруари 1945 г. [[ледоход]] от Азовско море поврежда 30% от опорите. Решено е да не се възстановява, като оцелелите подпори са премахнати, за да не пречат на корабоплаването.
През април [[1944]] г. започва строителство на железопътен мост през пролива. То завършва през есента същата година. Понеже мостът не е имал ледорези, през февруари 1945 г. [[ледоход]] от Азовско море поврежда 30% от опорите. Решено е да не се възстановява, като оцелелите подпори са премахнати, за да не пречат на корабоплаването.
Ред 31: Ред 24:
В края на [[1980-те]] г. поради стареене на железопътните фериботи е прекратено превозването на пътници и товари през пролива.
В края на [[1980-те]] г. поради стареене на железопътните фериботи е прекратено превозването на пътници и товари през пролива.


=== Днес ===
=== XXІ век ===
⚫
През 2003 г. Керченският пролив се оказва в центъра на спор между [[Русия]] и [[Украйна]], след като властите на Краснодарски край започват да строят [[дига]] към остров Тузла, чиято принадлежност се оспорва от Украйна и Русия. Конфликтът е изгладен при среща на президентите и е подписан договор, в който протокът е признат за съвместни вътрешни води на Русия и Украйна.
==== Териториален спор ====
⚫
През 2003 г. Керченският пролив се оказва в центъра на спор между [[Русия]] и [[Украйна]], след като властите на [[Краснодар]] започват да строят [[дига]] към украинския остров Тузла. Конфликтът е изгладен при среща на президентите и е подписан договор, в който протокът е признат за съвместни вътрешни води на Русия и Украйна.


Преговорите на експертни групи по разделянето на [[Азовско море]] обаче продължават.
Преговорите на експертни групи по разделянето на [[Азовско море]] обаче продължават.


== Бележки ==
== Източници ==
<references/>
<references />

{{Европа-мъниче}}
{{гео-мъниче}}


[[Категория:Протоци]]
[[Категория:Протоци]]
[[Категория:Азовско море]]
[[Категория:Азовско море]]
[[Категория:География на Украйна]]
[[Категория:Боспорско царство]]
[[Категория:География на Крим]]
[[Категория:География на Крим]]
⚫
[[Категория:Транспорт в Крим]]
⚫
[[Категория:Протоци на Русия]]
[[Категория:Керч]]
[[Категория:Керч]]
[[Категория:Боспорско царство]]
⚫
[[Категория:Протоци на Русия]]
⚫
[[Категория:Транспорт в Украйна]]

Версия от 15:35, 3 декември 2016

Изглед към протока от Кримския полуостров
Разположение на протока (в центъра)

Керченският проток (Шаблон:Lang-ru; Шаблон:Lang-uk), наричан от древните гърци Кимерийски Босфор (на народа кимерийци) е проток, съединяващ Черно и Азовско море.

География

От запад е Керченският полуостров (най-източният край на Кримския полуостров), а от изток – Таманският полуостров. Ширината на пролива е от 4,5 до 15 км. Максималната дълбочина е 18 метра.

Пристанището на град Керч е най-важното за пролива. Той е зона за улов на много видове риба.

Митове

Еврипид описва[1] как откъм Таврида (тоест Крим) пролива преплува Ио – възлюбената на Зевс, която е превърната от жена му Хера в крава, гонена от стършел.

Есхил нарича брода през пролива Босфор („Кравешки брод“)[2].

В своите «Жизнеописания» Плутарх, позовавайки се на Хеланик, съобщава, че амазонките се прехвърлят през Кимерийския Босфор по леда[3].

История

XX век

През април 1944 г. започва строителство на железопътен мост през пролива. То завършва през есента същата година. Понеже мостът не е имал ледорези, през февруари 1945 г. ледоход от Азовско море поврежда 30% от опорите. Решено е да не се възстановява, като оцелелите подпори са премахнати, за да не пречат на корабоплаването.

За заместване на разрушения мост през 1953 г. е открит ферибот, съединяващ Крим с Краснодарски край (пристанище Крим – пристанище Кавказ). В линията участват железопътните фериботни кораби „Заполярен“, „Северен“, „Южен“ и „Източен“. По-късно в експлоатация са въведени и автомобилните фериботи: „Керченски-1“, „Керченски-2“ и „Ейск“.

В края на 1980-те г. поради стареене на железопътните фериботи е прекратено превозването на пътници и товари през пролива.

XXІ век

През 2003 г. Керченският пролив се оказва в центъра на спор между Русия и Украйна, след като властите на Краснодарски край започват да строят дига към остров Тузла, чиято принадлежност се оспорва от Украйна и Русия. Конфликтът е изгладен при среща на президентите и е подписан договор, в който протокът е признат за съвместни вътрешни води на Русия и Украйна.

Преговорите на експертни групи по разделянето на Азовско море обаче продължават.

Източници

  1. ↑ Еврипид. Ифигения в Тавриде, стр. 393-399
  2. ↑ „Эсхил, Прометей прикованный“, ст. 732-735 (Пер. А. И. Пиотровского)
  3. ↑ Плутарх, Тезей, 26
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Керченски_проток&oldid=7597660“.