Разлика между версии на „Италиански език“

Направо към навигацията Направо към търсенето
форматиране: 6x тире, 4x заглавие-стил, 3x нов ред, 2x кавички, 8 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor)
(форматиране: 6x тире, 4x заглавие-стил, 3x нов ред, 2x кавички, 8 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor))
'''Италианският език''' (на италиански ''italiano'' или ''lingua italiana'') е [[език (лингвистика)|език]] от [[романски езици|романския клон]] на [[Индоевропейски езици|индоевропейските езици]].
 
Използва се от около 62 000 000 души в [[Италия]] и от още най-малко 500 000 в Южна [[Швейцария]], [[Истрия]], а също и в Сомалия и съседните райони, както и сред италианската диаспора в различни части на света. [[Книжовен език|Книжовният]] италиански е силно повлиян от [[тоскански диалект|тосканския диалект]] и е междинен между романските говори в Северна Италия и [[итало-далматински езици|итало-далматинските говори]] в Южна Италия.
 
За разлика от повечето [[романски езици]], италианският е запазил разликата между кратките и удвоените съгласни в латински. От всички романски езици италианският е най-консервативен в речниковия си състав, макар че е напълно изгубил [[склонение|склонитбената]] система при имената (запазена отчасти в [[румънски език|румънския]]).
 
== История ==
Историята на италианските говори е дълга и сложна, но съвременният книжовен език се оформя сравнително късно. Най-ранните писмени паметници на език, по-близък до италианските говори, а не на [[простонароден латински език]], датират от втората половина на 10 век.
 
Това, което впоследствие ще се нарече италиански език, се оформя в творчеството на [[Данте Алигиери]], които използва смесица от [[тоскански диалект]] и [[сицилиански говори]] в своята „Божествена Комедия“. Поради огромната популярност на творбата, нейният език постепенно се превръща в „lingua franca“ за населението на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]].
 
Поради вековната политическата разпокъсаност на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] местните говори и диалекти продължават да играят важна роля в съвременна [[Италия]]. Разликата между език и диалект е доста условна, но все пак за отделни езици се смятат [[неаполитански език|неаполитанският]], [[венециански език|венецианският]], [[сардински език|сардинският]], [[фриулийски език|фриулийският]], [[сицилиански език|сицилианският]].
 
== Фонетика ==
 
=== Гласни звукове ===
==Фонетика==
В италиански има 7 гласни звука: /a/, /e/, /ɛ/, /i/, /o/, /ɔ/, /u/. Двойките /e/-/ɛ/ (тясно - – широко е) и /ɔ/-/o/ (тясно - – широко о) се записват с една и съща буква и това води до известно объркване у изучаващите италиански, макар че в повечето италиански говори съществуват и двата звука. Например в северна Италия казват "perché"„perché“ [perˈkɛ] (защо) и "senti"„senti“ [ˈsenti] (слушай!), докато в централна и южна Италия казват [perˈke] и [ˈsɛnti]. Тези звукове обаче са различни, сравни [ˈpeska] (риболов) и [ˈpɛska] (праскова), които се пишат еднакво: ''pesca''.
===Гласни звукове===
В италиански има 7 гласни звука: /a/, /e/, /ɛ/, /i/, /o/, /ɔ/, /u/. Двойките /e/-/ɛ/ (тясно - широко е) и /ɔ/-/o/ (тясно - широко о) се записват с една и съща буква и това води до известно объркване у изучаващите италиански, макар че в повечето италиански говори съществуват и двата звука. Например в северна Италия казват "perché" [perˈkɛ] (защо) и "senti" [ˈsenti] (слушай!), докато в централна и южна Италия казват [perˈke] и [ˈsɛnti]. Тези звукове обаче са различни, сравни [ˈpeska] (риболов) и [ˈpɛska] (праскова), които се пишат еднакво: ''pesca''.
 
Съществуват [[дифтонг]]и: (uo, iu, ie, ai), но в тях винаги участва неударено /u/ или /i/ преди или след ударена гласна. Неудареното /u/ в дифтонг има стойност на полугласна /w/, а неударено /i/ – на /j/, сравни: ''buono'' [ˈbwɔno] (добър), ''ieri'' [ˈjɛri] (вчера).
 
[[Трифтонг]]ите са сравнително редки: например ''continuiamo'' (продължаваме), ''miei'' (мои), ''suoi'' (негови), ''aiuola'' (леха).
 
=== Съгласни звукове ===
{| class="wikitable"
|+'''Съгласни в италианския'''<ref>{{cite journal|last=Rogers, Derek & Luciana d'Arcangeli|title= Italian|journal= Journal of the International Phonetic Association |year=2004|pages=117- – 121}}</ref>
!
![[Двубърнена съгласна|дву-<br>бърнени]]
![[Устнено-зъбна съгласна|устнено-<br>зъбни]]
З италианския са присъщи удвоените съгласни, които са с по-голяма дължина. По дължина се различават всички съгласни освен {{IPA|/ʃ/}}, {{IPA|/ʦ/}}, {{IPA|/ʣ/}}, {{IPA|/ʎ/}} {{IPA|/ɲ/}}, които са винаги удвоени, и {{IPA|/z/}}, която е винаги кратка.
 
== Диалекти ==
Всеки един от двадесетте региона на Италия се характеризира с локален диалект, който може да бъде както близък с книжовния италиански език, така и различен от него. От историческа гледна точка се смята, че тосканският диалект е най-близък до италианския език, но поради значителната [[глобализация]] на [[Северна Италия]] през последните години, реално се забелязва, че най-"чист" италиански език се говори в региона [[Ломбардия]], където броят на емигрантското население е най-високият за страната - – над милион и половина души.
 
В [[Южна Италия]] диалектите се различават по-осезаемо от книжовния италиански език, тъй като са силно повлияни от езиците, които са били говорени там в древността - – като гръцки и арабски. Речта на два от регионите - – [[Кампания]] и [[Сицилия]] - – е със статут на отделен език. Неаполитанският и сицилианският език са различни от италианския по звуков и граматичен състав, като неаполитанците и сицилианците, де факто, се смятат за [[многоезичност|двуезични]]. Въпреки че официалната комуникация и учебните процеси и в двете области се осъществяват изцяло на италиански език, в ежедневието си населението продължава да комуникира изцяло на локалния си език.
 
== Граматика ==
{{основна|Италианска граматика}}
 
== Литература ==
<references/>
 
== Вижте също ==
{{уикиизточник|%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0_%E2%84%96_6#.D0.93.D0.BB.D0.B0.D0.B2.D0.B0_.D0.BF.D0.B5.D1.82.D0.B0.C2.A0.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.98.D0.9B.D0.90_.D0.97.D0.90_.D0.A2.D0.A0.D0.90.D0.9D.D0.A1.D0.9A.D0.A0.D0.98.D0.9F.D0.A6.D0.98.D0.AF_.D0.98_.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.9E.D0.9F.D0.98.D0.A1_.D0.9D.D0.90_.D0.98.D0.A2.D0.90.D0.9B.D0.98.D0.90.D0.9D.D0.A1.D0.9A.D0.98.D0.A2.D0.95_.D0.93.D0.95.D0.9E.D0.93.D0.A0.D0.90.D0.A4.D0.A1.D0.9A.D0.98_.D0.98.D0.9C.D0.95.D0.9D.D0.90|Правила за транскрипция и правопис на италианските географски имена}}
* [[Световна олимпиада по италиански език]]
 
== Външни препратки ==
{{уикиизточник|%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0_%E2%84%96_6#.D0.93.D0.BB.D0.B0.D0.B2.D0.B0_.D0.BF.D0.B5.D1.82.D0.B0.C2.A0.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.98.D0.9B.D0.90_.D0.97.D0.90_.D0.A2.D0.A0.D0.90.D0.9D.D0.A1.D0.9A.D0.A0.D0.98.D0.9F.D0.A6.D0.98.D0.AF_.D0.98_.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.9E.D0.9F.D0.98.D0.A1_.D0.9D.D0.90_.D0.98.D0.A2.D0.90.D0.9B.D0.98.D0.90.D0.9D.D0.A1.D0.9A.D0.98.D0.A2.D0.95_.D0.93.D0.95.D0.9E.D0.93.D0.A0.D0.90.D0.A4.D0.A1.D0.9A.D0.98_.D0.98.D0.9C.D0.95.D0.9D.D0.90|Правила за транскрипция и правопис на италианските географски имена}}
{{Уикипедия|it}}
* [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=ITN Италианският език на Ethnologue]
 
{{Лингвистика-мъниче}}
{{Романски езици}}
{{Официални езици на ЕС}}
{{Лингвистика-мъниче}}
 
[[Категория:Италиански език| ]]

Навигация