Димитър Карастоянов: Разлика между версии

Димитър Карастоянов
	Димитър Карастоянов
български фотограф
Роден	1856 г. Кюстендил, Османска империя
Починал	1919 г. (63 г.) София, Царство България
Семейство
Баща	Анастас Карастоянов
Братя/сестри	Иван Карастоянов
Деца	Бончо Карастоянов; Божидар Карастоянов
	Димитър Карастоянов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:35, 7 декември 2016

Димитър Анастасов Карастоянов е български фотограф.

Биография

Димитър Карастоянов е роден 1856 година в Самоков. Негов баща е Анастас Карастоянов (1822 – 1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи Никола Карастоянов. Димитър е брат на фотографа Иван Карастоянов.

По време на режима на Стамболов Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където работи като фотограф.^[1] В резултат Димитър е временно въдворен в Бачковския манастир с популярната тогава формулировка – за „обида на негово величество“. В началото на 20-ти век той все пак открива собствено ателие в София на бул. „Цар Освободител“ срещу Италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в Балканската война (1912 – 1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при Одрин, обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Той има трима синове – Любен, Богдан – Бончо, и Божидар. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар Борис III.

Източници

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Димитър Карастоянов.

↑ Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Dŭrzh. izd-vo „Septemvri“, 1983, str. 107.

[1] Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Dŭrzh. izd-vo „Septemvri“, 1983, str. 107.

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Биография инфо
 | име            = Димитър Карастоянов
-| портрет        =
+| портрет        = Dimitar Karastoyanov.jpg
 | описание       = български фотограф
 | роден-място    = [[Кюстендил]], [[Османска империя]]
@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 == Биография ==
-Димитър Карастоянов е роден 1856 година в  [[Самоков]]. Негов баща е [[Анастас Карастоянов]] (1822-1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи [[Никола Карастоянов]]. Димитър е брат на фотографа [[Иван Карастоянов]].
+Димитър Карастоянов е роден 1856 година в [[Самоков]]. Негов баща е [[Анастас Карастоянов]] (1822 – 1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи [[Никола Карастоянов]]. Димитър е брат на фотографа [[Иван Карастоянов]].
-По време на режима на [[Стамболов]] Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в [[Пловдив]], където работи като фотограф.<ref>Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, 	Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Dŭrzh. izd-vo "Septemvri", 1983, str. 107.</ref> В резултат Димитър е временно въдворен в [[Бачковския манастир]] с популярната тогава формулировка – за „обида на негово величество”. В началото на 20-ти век той все пак открива собствено ателие в [[София]] на бул. „Цар Освободител“ срещу Италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в [[Балканската война]] (1912-1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при [[Одрин]], обикалят света. Димитър запечатва старите  сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Той има трима синове – [[Любен Карастоянов|Любен]], [[Бончо Карастоянов|Богдан – Бончо]], и [[Божидар Карастоянов|Божидар]]. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар [[Борис III]].
+По време на режима на [[Стамболов]] Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в [[Пловдив]], където работи като фотограф.<ref>Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, 	Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Dŭrzh. izd-vo „Septemvri“, 1983, str. 107.</ref> В резултат Димитър е временно въдворен в [[Бачковския манастир]] с популярната тогава формулировка – за „обида на негово величество“. В началото на 20-ти век той все пак открива собствено ателие в [[София]] на бул. „Цар Освободител“ срещу Италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в [[Балканската война]] (1912 – 1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при [[Одрин]], обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Той има трима синове – [[Любен Карастоянов|Любен]], [[Бончо Карастоянов|Богдан – Бончо]], и [[Божидар Карастоянов|Божидар]]. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар [[Борис III]].
 == Източници ==
+{{commonscat|Dimitar Karastoyanov}}
 <references />
+{{Нормативен контрол}}
 {{СОРТКАТ:Карастоянов, Димитър}}
 [[Категория:Български фотографи]]