Диодор Сицилийски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
м →‎top: -, replaced: [Арабия] → [Арабски полуостров|Арабия] редактирано с AWB
Ред 23: Ред 23:


В младежките си години предприел пътешествие до [[Европа]], [[Мала Азия]] и [[Северна Африка]]. Дълго останал в Рим. В периода между 60-56 пр.н.е. живял в [[Александрия]]. В течение на 30 години събирал материали за своя исторически труд.
В младежките си години предприел пътешествие до [[Европа]], [[Мала Азия]] и [[Северна Африка]]. Дълго останал в Рим. В периода между 60-56 пр.н.е. живял в [[Александрия]]. В течение на 30 години събирал материали за своя исторически труд.
Първата част на творбата е с [[география|географска]] тематика и описва историята и културата на [[Египет]] (книга I), на [[Месопотамия]], [[Индия]], [[Скития]] и [[Арабия]] (II), на [[Северна Африка]] (III) и на [[Гърция]] и [[Европа]] (IV-VI). Във втората част (книги VII-XVII) се описва историята на света от [[Троянска война|Троянската война]] до смъртта на [[Александър Велики]]. Третата част (книги XVIII-XL) се отнася за историческите събития от времето на [[диадох]]ите до или [[60 пр.н.е.]], или началото на войните на [[Юлий Цезар]] в [[Галия]] ([[45 пр.н.е.]]). Изцяло запазени са книги 1-5 и 11-20, от останалите има голям брой откъси.
Първата част на творбата е с [[география|географска]] тематика и описва историята и културата на [[Египет]] (книга I), на [[Месопотамия]], [[Индия]], [[Скития]] и [[Арабски полуостров|Арабия]] (II), на [[Северна Африка]] (III) и на [[Гърция]] и [[Европа]] (IV-VI). Във втората част (книги VII-XVII) се описва историята на света от [[Троянска война|Троянската война]] до смъртта на [[Александър Велики]]. Третата част (книги XVIII-XL) се отнася за историческите събития от времето на [[диадох]]ите до или [[60 пр.н.е.]], или началото на войните на [[Юлий Цезар]] в [[Галия]] ([[45 пр.н.е.]]). Изцяло запазени са книги 1-5 и 11-20, от останалите има голям брой откъси.


Повествованието е подчинено на принципа на аналите. Отчитането на времето се води по датите на олимпиадите, списъка на атическите архонти и римските консули и поради това хронология на събитията често е грешна. При изложението на историята на [[Асирия]] и Мидия източник за Диодор е бил по всяка вероятност произведение на [[Ктесий]], за [[Египет]] на Хекатей от Абдера, за [[Индия]] - на [[Мегастен]], за Гърция - на [[Ефор]] и някои от историците на [[Александър Македонски]]. Използвал е и трудове на Иероним от Кардия, Полибий, Посидоний, и вероятно на римски историци като [[Квинт Фабий Пиктор|Фабий Пиктор]]. Произведението на Диодор Сицилийски е особено важно в качеството си на източник на сведения за епохата на [[Филип Македонски]], епохата след смъртта на [[Александър Македонски]], историята на Сицилия и ранната римска история, за която той дава по-подробна информация от тази на [[Тит Ливий]]. Диодор Сицилийски е писал на [[койне]] (гръцки диалект от епохата на елинизма). Ценността в произведението на Диодор Сицилийски е в това, че се явява допълнение към други, частично запазени творби.
Повествованието е подчинено на принципа на аналите. Отчитането на времето се води по датите на олимпиадите, списъка на атическите архонти и римските консули и поради това хронология на събитията често е грешна. При изложението на историята на [[Асирия]] и Мидия източник за Диодор е бил по всяка вероятност произведение на [[Ктесий]], за [[Египет]] на Хекатей от Абдера, за [[Индия]] - на [[Мегастен]], за Гърция - на [[Ефор]] и някои от историците на [[Александър Македонски]]. Използвал е и трудове на Иероним от Кардия, Полибий, Посидоний, и вероятно на римски историци като [[Квинт Фабий Пиктор|Фабий Пиктор]]. Произведението на Диодор Сицилийски е особено важно в качеството си на източник на сведения за епохата на [[Филип Македонски]], епохата след смъртта на [[Александър Македонски]], историята на Сицилия и ранната римска история, за която той дава по-подробна информация от тази на [[Тит Ливий]]. Диодор Сицилийски е писал на [[койне]] (гръцки диалект от епохата на елинизма). Ценността в произведението на Диодор Сицилийски е в това, че се явява допълнение към други, частично запазени творби.

Версия от 12:11, 7 декември 2016

Диодор Сицилийски
Διόδωρος Σικελιώτης
древногръцки историк
Роден
около 90 г. пр.н.е.
Починал
около 30 г. пр.н.е. (60 г.)
Научна дейност
ОбластИстория
Диодор Сицилийски в Общомедия

Диодор Сицилийски е древногръцки историк, автор на Bibliotheca historica (Историческа библиотека), състояща се от 40 книги, разделени в три части. Често е наричан "александрийски граматик" заради работата си в Александрийската билиотека.

В младежките си години предприел пътешествие до Европа, Мала Азия и Северна Африка. Дълго останал в Рим. В периода между 60-56 пр.н.е. живял в Александрия. В течение на 30 години събирал материали за своя исторически труд. Първата част на творбата е с географска тематика и описва историята и културата на Египет (книга I), на Месопотамия, Индия, Скития и Арабия (II), на Северна Африка (III) и на Гърция и Европа (IV-VI). Във втората част (книги VII-XVII) се описва историята на света от Троянската война до смъртта на Александър Велики. Третата част (книги XVIII-XL) се отнася за историческите събития от времето на диадохите до или 60 пр.н.е., или началото на войните на Юлий Цезар в Галия (45 пр.н.е.). Изцяло запазени са книги 1-5 и 11-20, от останалите има голям брой откъси.

Повествованието е подчинено на принципа на аналите. Отчитането на времето се води по датите на олимпиадите, списъка на атическите архонти и римските консули и поради това хронология на събитията често е грешна. При изложението на историята на Асирия и Мидия източник за Диодор е бил по всяка вероятност произведение на Ктесий, за Египет на Хекатей от Абдера, за Индия - на Мегастен, за Гърция - на Ефор и някои от историците на Александър Македонски. Използвал е и трудове на Иероним от Кардия, Полибий, Посидоний, и вероятно на римски историци като Фабий Пиктор. Произведението на Диодор Сицилийски е особено важно в качеството си на източник на сведения за епохата на Филип Македонски, епохата след смъртта на Александър Македонски, историята на Сицилия и ранната римска история, за която той дава по-подробна информация от тази на Тит Ливий. Диодор Сицилийски е писал на койне (гръцки диалект от епохата на елинизма). Ценността в произведението на Диодор Сицилийски е в това, че се явява допълнение към други, частично запазени творби.

Източници

  • Ambaglio, Dino, Franca Landucci Gattinoni and Luigi Bravi. Diodoro Siculo: Biblioteca storica: commento storico: introduzione generale. Storia. Ricerche. Milano: V&P, 2008. x, 145 p.
  • Buckley, Terry. Aspects of Greek History 750-323 BC: A Source-based Approach. London, Routledge, 1996. ISBN 0-415-09958-7.
  • Lloyd, Alan B. Herodotus, Book II. Leiden, Brill, 1975. ISBN 90-04-04179-6,. с. Introduction.
  • Siculus, Diodorus и др. Library of History: Loeb Classical Library. Cambridge, MA., Harvard University Press, 1935.
  • Siculus, Diodorus и др. The Historical Library of Diodorus the Sicilian in Fifteen Books to which are added the Fragments of Diodorus. London, J. Davis, 1814. Downloadable Google Books.
  • Siculi, Diodori и др. Bibliothecae Historicae Libri Qui Supersunt: Nova Editio. Argentorati, Societas Bipontina, 1798. Downloadable Google Books.

Външни препратки

  • Lendering, Jona. Diodorus of Sicily // Livius Articles on Ancient History, 1996-2008. Посетен на 2008-10-08.
  • Pearse, Roger. Diodorus Siculus: the manuscripts of the 'Bibliotheca Historica // 2007. Посетен на 2008-10-08.
  • Siculus, Diodorus и др. Library // Perseus Digital Library. с. Books 9‑17 only. Посетен на 2008-10-08.
  • Siculus, Diodorus и др. Library // Theoi E-Texts Library. с. Books 4‑6 only. Посетен на 2008-10-08.
  • Siculus, Diodorus. Library // Perseus Digital Library. с. Books 9‑17 only. Посетен на 2008-10-08.
  • Siculus, Diodorus. Library // Perseus Digital Library. с. Books 9‑17 only. Посетен на 2008-10-08.
  • The Library of History // LacusCurtius. с. Books 1‑32 only. Посетен на 2012-07-08.