Стъргач: Разлика между версии

Стъргач
	Стъргач
	Стъргач
	Местоположение на картата на област Благоевград Координати: 41°22′59.99″ с. ш. 23°46′00″ и. д. / 41.383333° с. ш. 23.766667° и. д.
Общи данни
Местоположение	България; Област Благоевград; Гърция
Част от	Рило-Родопски масив
Най-висок връх	Стъргач
Надм. височина	1270 m
Подробна карта

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:59, 12 декември 2016

Стъргач (Шаблон:Lang-el) е планина в Югозападна България и Северна Гърция, най-ниската планина от Рило-Родопския масив.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Планината се простира на юг от Пирин, от която я отделя долината на река Мътница (десен приток на Места). На запад се свързва с планината Славянка, посредством седловината Пъдарчовица или Панаирска ливада (720 m), а на изток – чрез седловината Митницата — със северните разклонения на Боздаг, известни като Шилка планина или Свети Тодор планина. На югозапад долината на река Търлиска Мътница (Ватитопу) я отделя от планината Черна гора, а на югоизток долината на река Белотинската река (Милоревма) — от планината Боздаг. На юг склоновете на Стъргач се спускат стръмно към Елес-Зърневската котловина. Дължината ѝ от север на юг е около 15 km, а ширината — 10 km. По-голямата част от планината е на гръцка територия. На българска тя заема площ от 37 km²., което е около 40% от общата ѝ площ. От запад на изток в северната ѝ част между гранични пирамиди с №№ 113 и 130 преминава участък от българо-гръцката граница.

Релеф, геоложки строеж

Със заоблените си очертания и слабо разчленено било, Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата ѝ точка връх Стъргач (1270 m) се намира на гръцка територия (познат още като връх Кулата), на около 1 km южно от гранична пирамида № 122. На българска територия най-високият връх е Асанов връх (1217,7 m). Най-високата точка (1249,4 m) в българската част е на билото при гранична пирамида № 121, в непосредствена близост до руините на гръцка застава, но не представлява връх.

Стъргач представлява хорст изграден от метаморфни скали - мрамори, гнайси, слюдени шисти. На малки площи се разкриват гранити и се среща опушен кварц.

Климат, води, почви, флора и фауна

Поради близостта на планината до Егейско море, климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно излужени канелени горски. Само в най-високите ѝ части се срещат Кафяви горски и рендзини.

Климатичните и почвени условия в нея са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - мъждрян, люляк, хвойна, леска, келяв габър. Букови гори има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: дива котка, дива свиня, заек.

Селища

В самата планина няма селища, но в подножията ѝ на българска и гръцка територия са разположени 1 град и 5 села.

В България — 2 села: Илинден и Нова Ловча;
В Гърция — 1 град Зърнево (Като Неврокопи) и 3 села: Вълково (Хрисокефалос), Възмен (Ексохи) и Куманич (Дасото)^[1]^[2].

Транспорт

По източното подножие на планината, през седловината Митницата (чрез тунел под границата) преминава участък от второкласен път № 19 от Държавната пътна мрежа от Гоце Делчев за Драма.

Вижте още

Списък на планините в България

Топографска карта

Шаблон:Карта

Външни препратки

В Стъргач времето е спряло между две села
Галерия със снимки от Стъргач
Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България. София, 1980, стр. 482.

Бележки

↑ Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168-170.
↑ Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.11.

Портал „Македония“

[1] Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168-170.

[2] Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.11.

[1]

[2]

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 == Географска характеристика ==
 === Географско положение, граници, големина ===
-Планината се простира на юг от [[Пирин]], от която я отделя долината на река [[Мътница (приток на Места)|Мътница]] (десен приток на [[Места]]). На запад се свързва с планината [[Славянка]], посредством седловината [[Пъдарчовица]] или Панаирска ливада (720 m), а на изток – чрез седловината Митницата — със северните разклонения на [[Боздаг]], известни като ''Шилка планина'' или ''Свети Тодор планина''. На югозапад долината на река Търлиска Мътница (Ватитопу) я отделя от планината [[Черна гора (планина в Гърция)|Черна гора]], а на югоизток долината на река Белотинската река (Милоревма) — от планината [[Боздаг]]. На юг склоновете на Стъргач се спускат стръмно към [[Елеска котловина|Елес-Зърневската котловина]]. Дължината и&#768; от север на юг е около 15 km, а ширината — 10 km. По-голямата част от планината е на гръцка територия. На българска тя заема площ от 37 km<sup>2</sup>., което е около 40% от общата и&#768; площ. От запад на изток в северната и&#768; част между гранични пирамиди с №№ 113 и 130 преминава участък от българо-гръцката граница.
+Планината се простира на юг от [[Пирин]], от която я отделя долината на река [[Мътница (приток на Места)|Мътница]] (десен приток на [[Места]]). На запад се свързва с планината [[Славянка]], посредством седловината [[Пъдарчовица]] или Панаирска ливада (720 m), а на изток – чрез седловината Митницата — със северните разклонения на [[Боздаг]], известни като ''Шилка планина'' или ''Свети Тодор планина''. На югозапад долината на река Търлиска Мътница (Ватитопу) я отделя от планината [[Черна гора (планина в Гърция)|Черна гора]], а на югоизток долината на река Белотинската река (Милоревма) — от планината Боздаг. На юг склоновете на Стъргач се спускат стръмно към [[Елеска котловина|Елес-Зърневската котловина]]. Дължината и&#768; от север на юг е около 15 km, а ширината — 10 km. По-голямата част от планината е на гръцка територия. На българска тя заема площ от 37 km<sup>2</sup>., което е около 40% от общата и&#768; площ. От запад на изток в северната и&#768; част между гранични пирамиди с №№ 113 и 130 преминава участък от българо-гръцката граница.
 === Релеф, геоложки строеж ===