Джеймс I (Англия): Разлика между версии

Джеймс I
Джеймс VI
	Джеймс I ; Джеймс VI
Крал на Шотландия, Англия и Ирландия
	Портрет на Джеймс I
Управление	Шотландия ; 24 юли 1567 – 27 март 1625 ; Англия ; 24 март 1603 – 27 март 1625
Наследил	Мария Стюарт ; Елизабет I
Наследник	Чарлз I
Лични данни
Роден	19 юни 1566 Единбург, Шотландия
Починал	27 март 1625 (на 58 години) Хартфордшър, Англия
Погребан в	Уестминстърско абатство
Подпис
Семейство
Династия	Стюарти
Баща	Хенри Стюарт
Майка	Мери Стюарт
Брак	Анна Датска
Потомци	Чарлз I
Герб
	Джеймс I ; Джеймс VI в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 18:57, 12 декември 2016

Джеймс I (Шаблон:Lang-en) е крал на Англия и Ирландия. Също така е крал на Шотландия (от 1567 г.) под името Джеймс VI (Шаблон:Lang-gd). Той е първият крал на Англия от династията на Стюартите (от 1603 г.)

Биография

Джеймс I е роден през 1566 г. Той е син на кралицата на Шотландия Мария Стюарт и вторият ѝ съпруг Хенри Стюарт, лорд Дарнли^[1]. Джеймс е свързан кръвно с Тюдорите, чрез Маргарет, сестра на Хенри VIII, която е баба на Хенри Стюарт и Мария Стюарт^[2]. Джеймс се възкачва на шотландския трон на 1 годишна възраст през 1567 г., когато майка му Мери абдикира. До навършване на пълнолетието му Шотландия се управлява от Регентски съвет. През 1589 г. се жени за датската принцеса Анна, от която има 7 деца: Уелския принц Чарлз, Хенри, Елизабет, Маргарет, Робърт, Мери и София. Джеймс е определен за наследник на английския трон от Елизабет I и през 1603 г. се възкачва на английския престол. Умира от удар през 1625 г.^[3], след като управлява Шотландия 58 г. и Англия – 22 г.^[4]

Джеймс е силно засегнат като младеж в Шотландия. Убийствата и интригите властват при царуванията на майка му и дядо му, като се запазват и при неговото господстване. Баща му е убит месеци, след раждането на Джеймс от врагове на Мери. Самата Мери заради недискретния си живот и фанатичния си католицизъм е принудена да абдикира. Джеймс е развълнуван от възможността да наследи след време английската корона и не се интересува от бедността и слабото развитие на Шотландия, както и критиките към него.

Дълги години Джеймс се приготвя за английската корона. От векове Англия и Шотландия са врагове, които си оспорват властта в Британия. Недоверието между англичани и шотландци, съчетано със силната омраза между католици и протестанти, прави невъзможно успешното царуване на Джеймс. Неговата индивидуалност също му носи проблеми. Той е образован, религиозен, силно вярващ в особения статут на кралския сан и собствената си важност. Джеймс не успява да спечели симпатиите на нацията. Англичаните не харесват недодялаността и параноята му. Джеймс смята, че Парламента не е полезен за държавата. Други негови негативни качества са големите разходи и игнорирането на оплакванията на благородниците от държавната политика. При Джеймс монархията достига зенита на своята мощ.

Параноята на Джеймс е подсилена от т.нар. „Барутен заговор“, който е извършен на 5 ноември 1605 г. Гай Фокс и други четирима католици са заловени, готвейки се да взривят сградата в, която заседава Камарата на лордовете, в деня в който кралят трябва да открие Парламентарната сесия. Заговорниците са екзекутирани, но в Англия се надига силна антикатолическа вълна. Джеймс ненавижда и пуританите, които са крайни в исканията си. Така започва първата емигрантска вълна към Новия свят. Джеймс поръчва на специална Комисия да издаде оторизирана версия на Библията, която е отпечатана през 1611 г.

Отношенията между краля и Парламента постоянно се влошават. Прекомерните разходи, провалената външна политика и надменността дискредитират Джеймс пред Парламента. Парламентът твърдо отказва да финансира Джеймс, който не се интересува от грижите на държавата и изразходва огромни суми за подаръци на фаворитите си и разкош. Джеймс присъжда перски ранг на над 200 души, целейки да спечели верността им. Кралят прави Джордж Вилиърз херцог Бъкингам. Бъкингам има огромно влияние във външната политика на Кралството, в която се проваля мизерно. Джеймс се опитва да затопли отношенията си с Испания, сгодявайки Престолонаследника Чарлз за испанската инфанта и чрез екзекутиране на сър Уолтър Роли по искане на Испания.

След смъртта си през 1625 г. Джеймс е наследен от сина си Чарлз I.

Бележки

↑ Croft, p 11.
↑ Маргарет Тюдор е майка на Маргарет Дъглас, бъдещата графиня на Ленокс и майка на Хенри Стюарт, лорд Дарнли. Синът на Маргарет Тюдор – Джеймс V е баща на Мария Стюарт (кралица на Шотландия). Guy, p. 54.
↑ Лекарство, препоръчано от Бъкингам, влошава състоянието на краля. В резултат на явното противоречие между външната политика на монарха и фаворита, широко разпространен е слухът, че херцогът се е опитал да отрови краля.“ Croft, pp 127–128.
↑ След като лично обединява трите корони, Джеймс е първият, който обявява себе си за „Крал на Великобритания“, но тази титла е отхвърлена от английския парламент и няма правно основание за нея. Парламентът на Шотландия също се обявява против. Croft, p 67; Willson, pp 249–52.

Литература

Croft, Pauline (2003). King James. Basingstoke and New York: Palgrave Macmillan. ISBN 0-333-61395-3.
Guy, John (2004). My Heart is My Own: The Life of Mary Queen of Scots. London and New York: Fourth Estate. ISBN 1-84115-752-X.
Willson, David Harris ([1956] 1963 ed). King James VI & I. London: Jonathan Cape Ltd. ISBN 0-224-60572-0.

Елизабет I

→

крал на Англия
крал на Ирландия
крал на Шотландия
(24 юли 1567 – 27 март 1625)

→

Чарлз I

[croft11-1] Croft, p 11.

[2] Маргарет Тюдор е майка на Маргарет Дъглас, бъдещата графиня на Ленокс и майка на Хенри Стюарт, лорд Дарнли. Синът на Маргарет Тюдор – Джеймс V е баща на Мария Стюарт (кралица на Шотландия). Guy, p. 54.

[3] Лекарство, препоръчано от Бъкингам, влошава състоянието на краля. В резултат на явното противоречие между външната политика на монарха и фаворита, широко разпространен е слухът, че херцогът се е опитал да отрови краля.“ Croft, pp 127–128.

[4] След като лично обединява трите корони, Джеймс е първият, който обявява себе си за „Крал на Великобритания“, но тази титла е отхвърлена от английския парламент и няма правно основание за нея. Парламентът на Шотландия също се обявява против. Croft, p 67; Willson, pp 249–52.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 30: / Ред 30: @@
 == Биография ==
-Джеймс I е роден през 1566 г. Той е син на кралицата на Шотландия [[Мария Стюарт]] и вторият и&#768; съпруг [[Хенри Стюарт, лорд Дарнли]]<ref name=croft11>Croft, p 11.</ref>. Джеймс е свързан кръвно с [[Тюдори]]те, чрез [[Маргарет Тюдор|Маргарет]], сестра на [[Хенри VIII]], която е баба на Хенри Стюарт и [[Мария Стюарт]]<ref>[[Маргарет Тюдор]] е майка на Маргарет Дъглас, бъдещата графиня на Ленокс и майка на Хенри Стюарт, лорд Дарнли. Синът на Маргарет Тюдор – Джеймс V е баща на Мария Стюарт (кралица на Шотландия). Guy, p. 54.</ref>. Джеймс се възкачва на шотландския трон на 1 годишна възраст през 1567 г. , когато майка му Мери абдикира. До навършване на пълнолетието му Шотландия се управлява от Регентски съвет. През 1589 г. се жени за датската принцеса Анна, от която има 7 деца: Уелския принц Чарлз, Хенри, Елизабет, Маргарет, Робърт, Мери и София. Джеймс е определен за наследник на английския трон от Елизабет I и през 1603 г. се възкачва на английския престол. Умира от удар през 1625 г.<ref>Лекарство, препоръчано от Бъкингам, влошава състоянието на краля. В резултат на явното противоречие между външната политика на монарха и фаворита, широко разпространен е слухът, че херцогът се е опитал да отрови краля.“ Croft, pp 127–128.</ref>, след като управлява Шотландия 58 г. и Англия – 22 г.<ref>След като лично обединява трите корони, Джеймс е първият, който обявява себе си за „Крал на Великобритания“, но тази титла е отхвърлена от английския парламент и няма правно основание за нея. Парламентът на Шотландия също се обявява против. Croft, p 67; Willson, pp 249–52.</ref>
+Джеймс I е роден през 1566 г. Той е син на кралицата на Шотландия [[Мария Стюарт]] и вторият и&#768; съпруг [[Хенри Стюарт, лорд Дарнли]]<ref name=croft11>Croft, p 11.</ref>. Джеймс е свързан кръвно с [[Тюдори]]те, чрез [[Маргарет Тюдор|Маргарет]], сестра на [[Хенри VIII]], която е баба на Хенри Стюарт и [[Мария Стюарт]]<ref>[[Маргарет Тюдор]] е майка на Маргарет Дъглас, бъдещата графиня на Ленокс и майка на Хенри Стюарт, лорд Дарнли. Синът на Маргарет Тюдор – Джеймс V е баща на Мария Стюарт (кралица на Шотландия). Guy, p. 54.</ref>. Джеймс се възкачва на шотландския трон на 1 годишна възраст през 1567 г., когато майка му Мери абдикира. До навършване на пълнолетието му Шотландия се управлява от Регентски съвет. През 1589 г. се жени за датската принцеса Анна, от която има 7 деца: Уелския принц Чарлз, Хенри, Елизабет, Маргарет, Робърт, Мери и София. Джеймс е определен за наследник на английския трон от Елизабет I и през 1603 г. се възкачва на английския престол. Умира от удар през 1625 г.<ref>Лекарство, препоръчано от Бъкингам, влошава състоянието на краля. В резултат на явното противоречие между външната политика на монарха и фаворита, широко разпространен е слухът, че херцогът се е опитал да отрови краля.“ Croft, pp 127–128.</ref>, след като управлява Шотландия 58 г. и Англия – 22 г.<ref>След като лично обединява трите корони, Джеймс е първият, който обявява себе си за „Крал на Великобритания“, но тази титла е отхвърлена от английския парламент и няма правно основание за нея. Парламентът на Шотландия също се обявява против. Croft, p 67; Willson, pp 249–52.</ref>
 Джеймс е силно засегнат като младеж в Шотландия. Убийствата и интригите властват при царуванията на майка му и дядо му, като се запазват и при неговото господстване. Баща му е убит месеци, след раждането на Джеймс от врагове на Мери. Самата Мери заради недискретния си живот и фанатичния си католицизъм е принудена да абдикира. Джеймс е развълнуван от възможността да наследи след време английската корона и не се интересува от бедността и слабото развитие на Шотландия, както и критиките към него.