Демократическа партия: Разлика между версии
Домейна на сайта е изтекъл и прекупвачите са си го хванали; + форматиране: 25x тире-числа (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| ръководител = |
| ръководител = |
||
| основаване = [[1896]] |
| основаване = [[1896]] |
||
| щаб = София, бул. Христо Ботев 61 |
| щаб = София, бул. "Христо Ботев" 61 |
||
| младежка_орагнизация = |
| младежка_орагнизация = |
||
| идеология = [[Традиционализъм]] |
| идеология = [[Традиционализъм]] |
Версия от 22:38, 12 декември 2016
- Вижте пояснителната страница за други значения на Демократическа партия.
Демократическа партия | |
Основател(и) | Петко Каравелов |
---|---|
Основана | 1896 |
Седалище | София, бул. "Христо Ботев" 61 |
Идеология | Традиционализъм |
Народно събрание | 0 / 240
|
Европейски парламент | 0 / 17
|
Демократическата партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до средата на 1940-те. Тя е възстановена през 1990 като една от малките партии в десницата. С нея са свързани вестниците „Знаме“ и „Пряпорец“.
История
Краят на 19 век и началото на 20 век
В основата на бъдещата Демократическа партия е центристкото крило на Либералната партия, водено от Петко Каравелов. Много негови представители са подложени на преследвания при управлението на Стефан Стамболов и то постепенно прекратява дейността си след 1887. Възстановено след 1894, през 1896 то приема името Демократическа партия.
През 1901 Демократическата партия печели най-много места в Народното събрание и Петко Каравелов образува правителство в коалиция с Прогресивнолибералната партия, но в края на годината то е бламирано от парламента.
През 1903 групата около Найчо Цанов и Тодор Влайков напуска партията и по-късно създава Радикалдемократическата партия. След смъртта на Петко Каравелов през 1903 партията е оглавена от Александър Малинов, като негови заместници стават Андрей Ляпчев и Михаил Такев.
През 1908 Демократическата партия сформира самостоятелно правителство, начело с Александър Малинов. През септември то обявява независимостта на България от Османската империя и княз Фердинанд I е обявен за пръв български цар след Иван Страцимир 512 години по-рано. Правителството на Малинов остава на власт до началото на 1911.
Периодът между двете световни войни
През юни 1918, пред перспективата от провал на България в Първата световна война, Александър Малинов сформира правителство в коалиция с радикалдемократите на Стоян Костурков, което има за цел да изведе България от войната. През септември делегация, водена от Андрей Ляпчев, подписва Солунското примирие, а малко по-късно цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си. Съставено е ново ширококоалиционно правителство, в което са включени и представители на Народната партия, Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и Българската работническа социалдемократическа партия. Месец по-късно кабинетът отново е преобразуван, като министър-председател става народнякът Теодор Теодоров. През май 1919 Демократическата партия е изключена от правителството.
През следващите години Демократическата партия е най-голямата опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на БЗНС. През 1922 тя образува, заедно с Радикалдемократическата и Обединената народно-прогресивна партия, коалицията Конституционен блок. В края на годината повечето лидери на партията са арестувани от правителството и остават в затвора до Деветоюнския преврат през 1923.
След Деветоюнския преврат Демократическата партия се разделя на две. Една значителна група, водена от втория човек в партията, Андрей Ляпчев, решава да се присъедини към Демократическия сговор. Останалите демократи, заедно с лидера Александър Малинов, запазват самостоятелността си. През 1931 доминираната от тях коалиция Народен блок печели изборите и съставя няколко поредни правителства, начело с Александър Малинов и Никола Мушанов. Последното от тях е свалено с Деветнадесетомайския преврат през 1934.
След преврата политическите партии са забранени, но повечето от тях продължават да функционират полулегално. Въпреки че се противопоставя на съюза с Германия, през 1941 Демократическата партия отхвърля предложението да се присъедини към доминирания от Българската комунистическа партия Отечествен фронт. На 2 септември 1944 представители на Демократическата партия се включват в правителството на Константин Муравиев, което обявява излизането на България от Тристранния пакт. Няколко дни по-късно то е отстранено от Отечествения фронт с Деветосептемврийския преврат. В края на 1947 комунистическото правителство забранява партията.
Възстановената Демократическа партия
Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).[1] Неин председател първоначално е Борис Кюркчиев, а от 1990 – Стефан Савов. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991 – 1992), а по това време Стефан Савов е председател на Народното събрание.
През есента на 1994 Демократическата партия напуска СДС и, заедно с Българския земеделски народен съюз образува новата коалиция Народен съюз. Народният съюз получава 18 места в 37 Народно събрание и през 1996 се включва в коалицията Обединени демократични сили (ОДС), в която първоначално влизат още СДС и Движението за права и свободи.
През 1996 кандидатът на ОДС Петър Стоянов печели президентските избори, а на следващата година, след провала на кабинета на Жан Виденов и Българската социалистическа партия, коалицията на Народен съюз и СДС печели и изборите за 38 Народно събрание, като Демократическата партия има 6 места в него. Тя се включва и в правителството на ОДС, начело с Иван Костов (1997 – 2001). На изборите за 39 Народно събрание през 2001 г. Демократическата партия се явява в коалицията „Обединени Демократични сили – СДС, ДП, БЗНС-НС“ като печели 2 депутатски места. На изборите за 40 Народно събрание през 2005 г. ДП отново е в коалицията „ОДС – СДС, ДП, Гергьовден, БЗНС, РЗС, ДРОМ“ като печели 3 депутатски места.
След смъртта на Стефан Савов на 8 януари 2000 за председател на партията е избран Александър Праматарски.
Демократическата партия е член от 1991 г. на Християндемократическия интернационал и от 1996 г. на Европейската народна партия. Младежкият съюз на Демократическата партия е член от 1991 г. на DEMYC и учредител през 1997 г. на YEPP (Youth of European People's Party).
Участия в правителства
- Четвърто правителство на Петко Каравелов (4 март 1901 – 3 януари 1902) – коалиция с Прогресивнолибералната партия
- Първо правителство на Александър Малинов (29 януари 1908 – 18 септември 1910) – самостоятелно
- министерство на външните работи и изповеданията – Стефан Паприков
- министерство на вътрешните работи – Михаил Такев
- министерство на народното просвещение – Никола Мушанов
- министерство на финансите – Иван Салабашев
- министерство на правосъдието – Тодор Кръстев
- министерство на търговията и земеделието – Андрей Ляпчев
- министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Александър Малинов
- Второ правителство на Александър Малинов (18 септември 1910 – 29 март 1911) – самостоятелно
- министерство на външните работи и изповеданията – Александър Малинов
- министерство на вътрешните работи – Никола Мушанов
- министерство на народното просвещение – Владимир Моллов
- министерство на финансите – Андрей Ляпчев
- министерство на правосъдието – Христо Славейков
- министерство на търговията и земеделието – Тодор Кръстев
- министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Михаил Такев
- Трето правителство на Александър Малинов (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) – коалиция с Радикалдемократическата партия
- министерство на външните работи и изповеданията – Александър Малинов
- министерство на вътрешните работи и народното здраве – Михаил Такев
- министерство на финансите – Андрей Ляпчев
- министерство на търговията, промишлеността и труда – Георги Данаилов
- министерство на земеделието и държавните имоти – Рашко Маджаров
- министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Никола Мушанов
- министерство на железниците, пощите и телеграфите – Владимир Моллов
- Четвърто правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) – коалиция с Радикалдемократическата и Народната партия, БЗНС и БРСДП
- Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП
- Първо правителство на Александър Цанков (9 юни 1923 – 22 септември 1923) – коалиция с Радикалдемократическата, Обединената народно-прогресивна партия и Националлибералната партия, Народния сговор и БРСДП
- Пето правителство на Александър Малинов (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
- Първо правителство на Никола Мушанов (12 октомври 1931 – 7 септември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
- Второ правителство на Никола Мушанов (7 септември 1932 – 31 декември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
- Трето правителство на Никола Мушанов (31 декември 1932 – 19 май 1934) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
- Правителство на Константин Муравиев (2 септември 1944 – 9 септември 1944) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Народната партия
- Правителство на Филип Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) – в състава на коалицията СДС
- Правителство на Иван Костов (21 май 1997 – 24 юли 2001) – в състава на коалицията ОДС
Лидери
- 1886 – 1903: Петко Каравелов
- 1903 – 1938: Александър Малинов
- 1938 – 1947: Никола Мушанов
- 1989 – 1990: Борис Кюркчиев (* 1908 – † 2002)[2]
- 1990 – 2000: Стефан Савов
- 2000 – ...: Александър Праматарски
Видни дейци
- Коста Батолов (1878 – 1938)
- Александър Гиргинов (1879 – 1953)
- Васил Гоцев (р. 1929)
- Александър Джеров (р. 1929)
- Петко Каравелов (1843 – 1903)
- Трайко Китанчев (1858 – 1895)
- Алеко Константинов (1863 – 1897)
- Андрей Ляпчев (1866 – 1933)
- Александър Малинов (1867 – 1938)
- Веселин Методиев (р.1957)
- Владимир Моллов (1873 – 1935)
- Стойчо Мошанов (1892 – 1975)
- Никола Мушанов (1872 – 1951)
- Борис Павлов (1895 – ?)
- Стефан Паприков (1858 – 1920)
- Александър Праматарски (р.1963)
- Стефан Савов (1924 – 2000)
- Иван Славейков (1853 – 1901)
- Христо Славейков (1862 – 1935)
- Стефан Стефанов (1876 – 1946)
- Михаил Такев (1864 – 1920)
Източници
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ [3 август 2005]
Бележки
- ↑ Координационен съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
- ↑ Биография на Борис Кюркчиев
Външни препратки
|