43 645
редакции
LordBumbury (беседа | приноси) м (интервал преди запетая) |
|||
Първичните жанрове съществуват в традициите на националните музикални култури. В тях съжителстват музика, слово и танц. Първичните жанрове отразяват емоционалния живот на хората, техния бит и трудово ежедневие. Към тях принадлежат '''[[песен]]та''' и '''[[танц]]ът'''.
'''Песента''' е породена от различни обреди, празници, обичаи. В нея намират място образите на природата
от първичните жанрове - песен и танц, в процеса на историческото развитие произлизат т.нар. вторични жанрове.
Вокалната камерна музика има традиции още в докласическата епоха в творчеството на италианските майстори от XVI и XVII век.
Към нея принадлежи '''Художествената песен''' (солова песен за глас и пиано или друг инструмент) се заражда в старата европейска песенна култура и се оформя постепенно като самостоятелен жанр. Италианската музика от XVI - XVIII в. изобилства с песни. В творчеството на Виенските класици също намираме песенни образци.
Творчеството на [[Шуберт]] бележи нова страница в развитието на художествената песен. В неговото забележително творчество песента заема централно място и влияе върху неговата камерно - инструментална и симфонична музика. В еволюцията на художествената песен като един от динамичните елементи на ХIХ в. значителна роля е изиграл интересът към песента
Първоизточникът на песента, размерната стихотворна реч, съдържа в себе си природни свойства, които благоприятстват синтеза с музиката.
Класически построените стихотворения се състоят от куплети, всеки от които може да представлява четиристишие. В повечето случаи на всеки куплет може да съответства завършен дял от песента. В резултат на това, куплетите стават основна смислова единица, на която се гради цялата песен. оттук произлиза понятието куплетна песен или куплетна форма. В резултат на това песента може да бъде построена по следния начин:
|