Климент I: Разлика между версии

Свети Климент I
	Свети Климент I
римски папа
Понтификат
	ок. 92 г. – ок. 99 г.
Предшественик	Анаклет I
Наследник	Еварист
Роден	ок. 50 г. Рим, Римска империя
Починал	97 (или 101) г. Рим, Римска империя, или на Крим, Боспорско царство
	Свети Климент I в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 21:48, 14 декември 2016

Климент I (Шаблон:Lang-la, Шаблон:Lang-el, * ок. 50 г. в Рим, † 97 (или 101) в Рим или на Крим) — апостол от седемдесетте, съгласно официалните хроники на Римокатолическата църква („Annuario Pontificio, citta del Vaticano“) — четвърти папа (от 88 или 90 до 97 или 99), по други версии — трети по ред папа, пръв епископ на Сердика, близък сподвижник на св. ап. Петър и св. ап. Павел.

Светец, паметта му се почита на 23 ноември. На него се приписва авторството на две послания до римските християнски общности и побратимени църкви в Коринт. Първото послание се смята за автентично, но второто послание всъщност е проповед и апокриф, който погрешно се приписва на св. Климент Римски. То датира от II-III в. и е писано от юдеохристиянин в Сирия. Като тълкува текста от книгата Битие (1:27) за сътворението на човека като мъж и жена, Псевдо-Климент Римски настоява в алегоричен дух, че под “мъж” трябва да се разбира Христос, а под “жена” - Църквата. Тя принадлежи на духовния свят, но става видима в последните дни, за да спаси човечеството. Повечето изследователи са убедени, че това учение повтаря учението на гностиците валентиниани за двойката (“сизигия”) предвечни еони, които се наричат “Човек” и “Църква”. Второто послание се отхвърля като апокриф още в Античността от Евсевий Кесарийски и блаж. Йероним.

Най-ранните жития говорят, че св. Климент е починал мирно. Съвпадението на неговото име с това на брата на император Домициан — Тит Флавий Клемент, убит през 96 г. по заповед на императора (заради слухове, че симпатизира на християнството), способствало за появата през средновековието на красиви агиографични легенди за чудесата в странстванията и мъченическата смърт на папа Климент I. По версията на житието от 9 век е мъченик, удавен, завързан за котва, в Черно море в Крим. Според православната легенда на дъното на морето изниква храм с неговите мощи и един път в годината морето се разделяло, храмът се показвал и християните ходели там на поклонение.

Св. ап. Климент първо е епископ на Сердика (дн. София) ^[1] след което става един от първите римски папи, мощите му открити от св.св. Кирил и Методии фактически осигуряват освещаването на славянската азбука от Рим. Исторически факт е, че през втората половина на 860 г. Методий участва по покана на брат си Константин във важна църковно-религиозна и политическа мисия в Хазарския каганат. Братята са изпратени там от византийския император. На 30 януари 861 г. Константин-Кирил Философ намира в Крим мощите на св. Климент, които тържествено се пренасят в гр. Херсон и се полагат в църквата „Св. Димитър“. Константин-Кирил написва „Похвално слово“ и химн за св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в Италия и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Кирил и Методий пишат от Моравия не до Константинопол, а до Римския престол за случилото се преди години чудо — Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа Николай I (858-867), в края на 867 г., заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска литургия. Те са приети благосклонно от новия папа Адриан II (867-872), защото носят част от мощите на св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на старобългарски литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „Санта Мария Маджоре“. С това действие папата одобрява службата на славянски език.

Част от мощите на св. Климент са били пренесени от св. Владимир в Киев; оттам изчезват по време на татарските набези.

В негова памет е осветена базиликата "Сан Клементе" в Рим и църквата "Богородица Периблептос" в Охрид. В Охрид се намира и църквата „Малък св. Климент“.

Едно ново изследване в българската агиография определя св. Климент Римски като първи епископ на Сердика (дн.София). Според изследването св. Климент е ръкоположен за епископ от св. ап. Петър и вероятно св. ап. Павел и в продължение на 15-20 години управлява катедрата в София преди да замине за Рим.

Издания

Климент Римский. Послания о девстве. - http://www.krotov.info/acts/01/3/kliment_2.htm; http://www.krotov.info/acts/01/3/kliment_3.htm.
Св. Климент Римски. Две послания до коринтяните. Преводач: Димитър Димитров. С., Синодално издателство, 2011.

Изследвания

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Климент I.

Савваитов П. И. Святой Климент, еп. Римский. Патрологический опыт. СПб., 1852.
Августин (Гуляницкий), еп. Два окружныя послания св. Климента Римскаго о девстве, или к девственникам и девственницам. - Труды Кiевской Духовной Академiи, 1869, май, 193-201; http://www.krotov.info/acts/01/3/kliment_1.htm.
Cелин, А. А. О посвящении сельских храмов в Новгородской земле XVI в. Св. Климент (папа римский). - В: Теорет. конф. "Философия религии и религиозная философия: Россия. Запад. Восток": ТД, СПб., 1995, 80-82.
Уханова, Е. В. Культ св. Климента, папы Римского, в истории византийской и древнерусской церкви IX - первой половины XI в. - Annali del’Istituto universario Orientale di Napoli. Aion Slavistica, 5, 1997-1998, 514-519.
Задворный, В. Л. Первое Послание Климента I к коринфянам // Он же. Сочинения римских понтификов эпохи поздней Античности и раннего Средневековья (I-IX вв.). М., изд. францисканцев, 2011, 27-32; http://krotov.info/history/04/alymov/zadvorny_1.htm.
Задворный, В. Л. Климент I — первый небесный покровитель Древней Руси // Он же. Сочинения римских понтификов эпохи поздней Античности и раннего Средневековья (I-IX вв.). М., изд. францисканцев, 2011, 274-280; http://krotov.info/history/04/alymov/zadvorny_5.htm.
Каравълчев, В. Г. Св. Климент, папа Римски - първи епископ на София; http://dveri.bg/kur4r

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Климент I

↑ История на Българската църква. Том първи. Първи период (864-1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Климент I“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Анаклет I

→

римски папа (90 – 99)

→

Еварист

[1]

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 }}
-'''Климент I''' ({{lang-la|Clemens Romanus I}}, {{Lang-el|Κλήμης Ῥώμης}}, * ок. [[50]] г. в [[Рим]], † 97 (или 101) в Рим или на [[Крим]]) — [[апостол]] от седемдесетте, съгласно официалните хроники на Римокатолическата църква („Annuario Pontificio, citta del Vaticano“) — четвърти [[папа]] (от [[88]] или [[90]] до [[97]] или [[99]]), по други версии — трети по ред папа.
+'''Климент I''' ({{lang-la|Clemens Romanus I}}, {{Lang-el|Κλήμης Ῥώμης}}, * ок. [[50]] г. в [[Рим]], † 97 (или 101) в Рим или на [[Крим]]) — [[апостол]] от седемдесетте, съгласно официалните хроники на Римокатолическата църква („Annuario Pontificio, citta del Vaticano“) — четвърти [[папа]] (от [[88]] или [[90]] до [[97]] или [[99]]), по други версии — трети по ред папа, пръв епископ на [[София|Сердика]], близък сподвижник на [[Св.Петър|св. ап. Петър]] и [[Павел (апостол)|св. ап. Павел]].
 [[Светец]], паметта му се почита на [[23 ноември]]. На него се приписва авторството на две послания до римските християнски общности и побратимени църкви в [[Коринт]]. Първото послание се смята за автентично, но второто послание всъщност е проповед и апокриф, който погрешно се приписва на св. Климент Римски. То датира от II-III в. и е писано от [[юдеохристиянство|юдеохристиянин]] в [[Сирия]]. Като тълкува текста от книгата [[Битие]] (1:27) за сътворението на човека като мъж и жена, Псевдо-Климент Римски настоява в алегоричен дух, че под “мъж” трябва да се разбира [[Христос]], а под “жена” - [[Църква]]та. Тя принадлежи на духовния свят, но става видима в последните дни, за да спаси човечеството. Повечето изследователи са убедени, че това учение повтаря учението на [[гностици]]те валентиниани за двойката (“сизигия”) предвечни [[еон]]и, които се наричат “Човек” и “Църква”. Второто послание се отхвърля като апокриф още в Античността от [[Евсевий Кесарийски]] и блаж. [[Йероним]].
@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Най-ранните жития говорят, че св. Климент е починал мирно. Съвпадението на неговото име с това на брата на император [[Домициан]] — Тит Флавий Клемент, убит през [[96]] г. по заповед на императора (заради слухове, че симпатизира на християнството), способствало за появата през средновековието на красиви агиографични легенди за чудесата в странстванията и мъченическата смърт на папа Климент I. По версията на житието от 9 век е [[мъченик]], удавен, завързан за котва, в [[Черно море]] в [[Крим]]. Според православната легенда на дъното на морето изниква храм с неговите [[мощи]] и един път в годината морето се разделяло, храмът се показвал и християните ходели там на поклонение.
-Св. ап. Климент е епископ на [[София|Сердика (дн. София)]] <ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm История на Българската църква. Том първи. Първи период (864-1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref> след което става един от първите римски папи, мощите му открити от св.св. [[Кирил и Методий|Кирил и Методии]] фактически осигуряват освещаването на славянската азбука от Рим. Исторически факт е, че през втората половина на [[860]] г. [[Методий]] участва по покана на брат си [[Константин]] във важна църковно-религиозна и политическа мисия в [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]]. Братята са изпратени там от византийския император. На [[30 януари]] [[861]] г. [[Константин-Кирил Философ]] намира в Крим мощите на св. Климент, които тържествено се пренасят в гр. [[Херсон]] и се полагат в църквата „Св. Димитър“. Константин-Кирил  написва „[[Похвално слово]]“ и [[химн]] за св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в [[Италия]] и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Кирил и Методий пишат от [[Моравия]] не до [[Константинопол]], а до [[Рим]]ския престол за случилото се преди години чудо — Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа [[Николай I (папа)|Николай I]] (858-867), в края на [[867]] г., заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска [[литургия]]. Те са приети благосклонно от новия папа [[Адриан II]] (867-872), защото носят част от мощите на св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на [[старобългарски език|старобългарски]] литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „[[Санта Мария Маджоре]]“. С това действие папата одобрява службата на славянски език.
+Св. ап. Климент първо е епископ на [[София|Сердика (дн. София)]] <ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm История на Българската църква. Том първи. Първи период (864-1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref> след което става един от първите римски папи, мощите му открити от св.св. [[Кирил и Методий|Кирил и Методии]] фактически осигуряват освещаването на славянската азбука от Рим. Исторически факт е, че през втората половина на [[860]] г. [[Методий]] участва по покана на брат си [[Константин]] във важна църковно-религиозна и политическа мисия в [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]]. Братята са изпратени там от византийския император. На [[30 януари]] [[861]] г. [[Константин-Кирил Философ]] намира в Крим мощите на св. Климент, които тържествено се пренасят в гр. [[Херсон]] и се полагат в църквата „Св. Димитър“. Константин-Кирил  написва „[[Похвално слово]]“ и [[химн]] за св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в [[Италия]] и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Кирил и Методий пишат от [[Моравия]] не до [[Константинопол]], а до [[Рим]]ския престол за случилото се преди години чудо — Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа [[Николай I (папа)|Николай I]] (858-867), в края на [[867]] г., заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска [[литургия]]. Те са приети благосклонно от новия папа [[Адриан II]] (867-872), защото носят част от мощите на св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на [[старобългарски език|старобългарски]] литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „[[Санта Мария Маджоре]]“. С това действие папата одобрява службата на славянски език.
 Част от мощите на св. Климент са били пренесени от св. [[Владимир]] в [[Киев]]; оттам изчезват по време на татарските набези.