Емил Стойчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{ref-xx}} → {{икона|xx}}
Capola (беседа | приноси)
Ред 67: Ред 67:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://weblogs.asp.net/emilstoichev/ Блог на Емил Стойчев] в ASP.NET Weblogs
* [https://cavalet.bg/collections/emil-stoichev-kartini Картини на Емил Стойчев в галерия "Кавалет"]
* [[Георги Лозанов]], [http://lozanov.info/emil-stojchev/ ''Емил Стойчев''], Национален дарителски фонд „1300 години България“, 2015
* [[Георги Лозанов]], [http://lozanov.info/emil-stojchev/ ''Емил Стойчев''], Национален дарителски фонд „1300 години България“, 2015



Версия от 13:18, 19 декември 2016

Емил Стойчев
Роден
26 юни 1935 г. (1935-06-26) (88 г.)
Националност България
НаградиНаградата на София (1967)
„Владимир Димитров - Майстора“ (1979, 1985)
Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (2010)

Емил Аспарухов Стойчев[1] е български художник. Организатор на десетки самостоятелни изложби в България, Франция, Япония, САЩ, Германия, Белгия и други. Негови картини са притежание на известни галерии и публични и частни колекции в Европа, Америка и Азия. Той е най-скъпо продаваният български художник. Творчеството му, характерно със самобитния си модернизъм, е сравнявано с това на Пикасо, Гоя, Танги, Миро.[2]

Биография

Емил Стойчев е роден на 26 юни 1935 година в София. Започва работа като театрален художник в края на 1950-те години. От 1991 година живее и работи в Париж. Той е единственият български художник, който представя Източна Европа в каталога на аукционна къща „Друо“. През 90-те години Жак Ширак, кмет на Париж по това време, го кани да направи изложба в двореца Багател. В края на 90-те години открива голяма изложба в ХГ в Добрич. През 1995 година прави изложба в Музея за чуждестранно изкуство в София по случай 60-годишнината си. През април 2010 година става почетен доктор на НХА, макар да не я е завършил.[2]

Творби

Творби на Емил Стойчев са:[1]

  • „Голямото чучело“ (1985)
  • „Портрет в червено“ (1985)
  • „Хвърчилото“ (1986)
  • „Автопортрет“ (1987)
  • „Портрет в синьо“ (1987)
  • цикъл „Пеперуди и лято“ (1987)
  • „Разговор в градината“ (1988)
  • „Машина за месо“ (1991)
  • „Пасторал“ (1991)
  • „Посвещение“ (1991)
  • „Реквием“ (1991)
  • „Светлина“ (1994)
  • „Лунна нощ“ (1994)
  • „Ерозия“ (1994)
  • „Ерозия II“ (1994)

Награди

Емил Стойчев е носител на престижни награди в България и по света, сред които:

Източници

Външни препратки