Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Списък с неща за вършене

Не знам къде да поставя този списък, затова го поставям тук, с надеждата да му намерим място, на което всички заинтересовани гледат. Списъкът съдържа неща, които могат или трябва да бъдат направени от потребителската ни група. Досега той се съдържаше в различни чатове във Фейсбук, Гугъл документи и глави на хора, като аз тази сутрин осъзнах, че съм загубил контрол над паметта си и имам нужда от по-организирано събиране на информацията. Това е зов за помощ. Как да си организираме дейността? Мета не работи, Фейсбук работеше до сега, системи като JIRA & Phabricator изискват поддръжка и не са интуитивни за ползване за всеки, Гугъл документите достигат границите си.

• Уики обича паметниците (организиран от Vodnokon4e, Спасимир, VladislavNedelev и мен)

• Поставяне на топ 10 в Общомедия. Готово
• Блог пост относно победителите Готово - за 2 ноември
• Фейсбук пост Готово
• Текст за This Month in GLAM относно състезанието

• Уики обича Земята (организиран от Spiritia, StanProg, Vodnokon4e, Спасимир, VladislavNedelev и мен)

• Текст за This Month in GLAM относно церемонията по награждаването и валидирането на марката
• Писане на отчета (Влади вече работи по това)

• Национална среща

• Обявяване на организационния комитет (понастоящем в общ чат във Фейсбук са Сале, ShockD, Ket, Спасимир, Spiritia, Justine.toms, Ilikeliljon, StanProg и аз
• Написване на grant proposal за rapid grant (с това ще се занимая днес)
• Резервиране на зала
• Изготвяне на програма на базата на отговорите в регистрационната форма
• Организиране на транспорт до София за тези, които пътуват от провинцията
• Резервиране на хотелски стаи за тези, които имат нужда
• Организиране на кетъринг / храна за всички участници
• Отпечатване на Правилата за дружелюбност, които Ket преведе

• Потребителска група „Български уикимедианци“

• Писане на годишен отчет, подобен на миналогодишния

• Състезание „Архиви“, започващо на 15-ти ноември (Спасимир, Алиса Селезньова, ShockD и аз)
• Социални мрежи

• Грижи за Фейсбук страницата на Уикипедия на български (в последния месец статуси са написани от Spiritia, Justine.toms, Tropcho, Спасимир, Vodnokon4e и мен. В последната седмица страницата е достигнала до 2946 души.
• Грижи за акаунта на Уикипедия в Туитър, на който осъзнавам, че дори не му помня името
• Грижи за акаунта на Уикипедия в Гугъл + (понастоящем там се публикуват автоматизирано всички блог постове)

• Блог (за последните три месеца има текстове от Spiritia (най-много), Потребител:VladislavNedelev и мен). Блогът е бил прочетен от около 900 души във всеки от последните три месеца)
• Уикипедия:Проверяващи, с което се занимава Iliev
• Сътрудничество с Немската (с което се занимавам аз и нещо не върви)
• Пускане на Вълшебника Готово - прехвърлен на Уикипедия:Вълшебник

Интересното е, че преброих 14 души, които в голяма или малка степен правят неща, които не са директно свързани с писане на статии, патрулиране, администриране и други дейности в самата Уикипедия, а сигурно съм и забравил някого. --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:48, 1 ноември 2016 (UTC)

Месец и 9 дни отговор няма. При следващото архивиране на страницата тази тема може да бъде затворена. Изхождам от това, че няма желаещи да дискутират как да си организираме дейността по-добре. --Лорд Бъмбъри (беседа) 13:36, 9 декември 2016 (UTC)

Едно от възможните обяснения може да е, че за много хора Уикипедия е средство за разтоварване – занимание, което им позволява да се измъкнат поне за малко от забързаното ежедневие, където ги чакат купища списъци със задачи, недоволни шефове, взискателни близки и куп други такива не особено вдъхновяващи неща. Според мен най-доброто решение за Уикипедия е по-скоро да се подпомага спонтанното самоорганизиране на доброволците.
— Luchesar • Б/П 14:06, 9 декември 2016 (UTC)

Координати на снимки от Уики обича паметниците

125 от 1091 снимки, качени по време на Уики обича паметниците имат координати, както си личи от тази карта. При c:Category:Images from Wiki Loves Earth 2016 in Bulgaria Уики обича Земята съотношението е 115 от 2155, както се вижда на тази карта. Има ли лесен начин да се направи това? --Лорд Бъмбъри (беседа) 15:01, 1 ноември 2016 (UTC)

Ако снимките са имали записани в EXIF-а GPS координати, те автоматично се разпознават при качване. Може и да бъркам, но съм почти сигурен, че е така. И понеже повечето снимки вероятно са правени с обикновени фотоапарати, много малко от които все още имат вграден GPS, нормално е те да нямат координати (с други думи, снимките, които имат координати, почти сигурно са правени със смартфони или таблети). Единственият възможен начин това да се поправи е някой да въвежда ръчно координатите, опитвайки се да сравни изображението с някаква карта: не е невъзможно, но е ужасно много работа, която като цяло няма как се автоматизира.
— Luchesar • Б/П 15:50, 12 ноември 2016 (UTC)

Начин на живот при Новокаменна епоха

109.199.156.161 19:19, 2 ноември 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Неясно. Може ли да изясните това въпрос ли е или опит за нова статия?--Vodnokon4e (беседа) 09:48, 3 ноември 2016 (UTC)

Уикипедия:Вълшебник

Колеги, с помощта на двама други редактори направих един опит за помощ и напътствия за нови или нерегистрирани редактори при писане на нови статии. При обсъждането му стигнахме до извода, че подобен кратък визуален формат на въпроси и бутони за избор (мързелива работа, така да се каже :-D ) има възможност за развитие в много направления. Имам предвид, че помощта може да не е само за нови редактори, а въобще препратки към помощните страници за всякакви теми (как да се направи шаблон, как да се използва Превод на съдържание, как да се направи модул и т.н.), тъй като проектът позволява създаването на безброй подстраници. Че този мързелив визуален формат може да бъде ползван съдя по използването на Визуалния редактор спрямо уикитекстовия редактор – мнението ми е, че хората обичат повече да „виждат“ информацията, отколкото да я четат, дори и на необходимите и задължителни за начинаещи помощни страници. Ще се радвам на мнения и отзиви дали има смисъл от подобен наръчник и от подобни иструменти – към момента и за в бъдеще, и на евентуални идеи за обогатяване и развитие. Доколкото съдя, подобен наръчник имаше начален успех в английската, руската и др. уикита, но не знам доколко е удобен за малка Уики като нашата.--Vodnokon4e (беседа) 10:03, 3 ноември 2016 (UTC)

Прекрасна работа, благодаря ви--Ket (беседа) 11:03, 3 ноември 2016 (UTC)

Много е хубаво, помага и на немързеливите - всичко става по-лесно, по-бързо и по-ясно. Големи и искрени благодарности!--Mmm-jun (беседа) 11:33, 3 ноември 2016 (UTC)

Страхотна реализация, Vodnokon4e! Разцъках го само набързо, но много ми хареса. Единственото, което ме притеснява е, че от собствен опит знам как потребителите най-често трескаво цъкат „Next-Next-Next“, без въобще да четат какво пише, но за такива спасение и без друго няма. Може да е полезно все пак на всяка страница може би най-отдолу да се сложи една малка връзка „Дайте мнение за Вълшебника“ или нещо подобно.
— Luchesar • Б/П 15:10, 3 ноември 2016 (UTC)

Да доразвия малко предложението си: потенциален проблем в момента е, че всяка стъпка от Вълшебника -- а те, поради естеството му, са много -- има собствена беседа. Може би е хубаво да направим всички тези беседи пренасочване към нарочно определена страница за въпроси и обсъждания по самия Вълшебник. А връзката „Дайте мнение за Вълшебника“ би могла да позволява лесно добавяне на нов въпрос или мнение към тази страница, подобно на това, което навремето направихме на Уикипедия:За контакти с възможността за (сравнително) лесно редактиране на У:Р.
— Luchesar • Б/П 15:21, 3 ноември 2016 (UTC)

Tx. Да, може да ги събера към беседата на основната У:Вълшебник и второ, да сложа бутон за мнения. Хубавото е, че могат да се редят бутони буквално до безкрай. Ако станат много - просто се отделя раздела в нова подстраница като подниво и т.н.--Vodnokon4e (беседа) 15:28, 3 ноември 2016 (UTC)

„Вълшебникът“ е супер и мисля, че трябва да остане за постоянно на начална страница, тъй като много хора не знаят от къде могат да започнат писането на нова статия. Същевременно може да се добавят на начална страница още 2 – 3 изречения като анонс какво представлява.--Спасимир (беседа) 22:48, 4 ноември 2016 (UTC)

Относно Община Айтос с.Караново

Караново (област Бургас) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Добър ден имаме една молба. Пиша Ви от Община Айтос относно няколко данни за с.Караново ако може да ги коригирате. Кмет на селото е Димчо Владимиров от ГЕРБ а не както там пише старата кметица Надка Димитрова. Датата на празника на селото вече на 08.11.2016 г. а не на 21-ви, ако може и тази информация да коригирате. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 84.54.188.164 (беседа) 08:38, 4 ноември 2016‎ (UTC)

Готово — Luchesar • Б/П 14:58, 4 ноември 2016 (UTC)

Конференция на Уикимедия 2017

Кристиян Рикертс (Christian Rickerts, изпълнителен директор на Уикимедия Германия) прати следното писмо до пощенския списък на участниците в последната конференция на Уикимедия:

Wikimedia Conference 2017 in Berlin

https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Conference_2017

Date: March 31–April 2, 2017:

Registration: November 18–January 8, 2016

Dear Wikimedians,

It is my pleasure to invite Wikimedia Affiliates, the WMF Board of Trustees and staff, the Affiliations Committee, and the Funds Dissemination Committee to join us in Berlin for the Wikimedia Conference 2017. The conference is hosted by Wikimedia Deutschland and will take place from March 31 to April 2, 2017. WMCON17 is made possible by the financial support of WMF and we are working closely together to make this event a success.

As in 2016, the Wikimedia Conference will have three programmatic tracks that are closely intertwined:

WMCON will be one of the platforms where conversations on Movement Strategy will happen. In Berlin, we want to work on developing a strategic vision for the future of our movement and use the opportunity to shape our identity, collaboration and responsibilities together.

The Movement Partnerships track will address questions around building sustainable partnerships. We will work on ways of developing partnerships with content and funding partners as well as like-minded organizations.

Capacity Building & Learning will again focus on practical support and sharing of experiences among Wikimedia organizations and groups.

You are invited to join us for three days of working, thinking, and learning. Bringing all movement organizations and groups together will give us the opportunity to incorporate diverse perspectives and experiences into the program.

In the coming days, you will hear more about the program design process from the curator of the Wikimedia Conference, Nicole Ebber, and the Program and Engagement Coordinator, Cornelius Kibelka. Together with Wenke Storn and Daniela Genter from our event team they will keep you updated about all things program and logistics in the coming weeks and months.

On behalf of Wikimedia Deutschland, I am looking forward to welcoming you in Berlin in March.

Kind regards,

Christian Rickerts

Geschäftsführender Vorstand / Executive Director

Това значи, че трябва да изберем представител на потребителската група за догодина до 8-ми януари. Като потребителска група имаме право на един представител. Чаптърите имат по двама или трима в зависимост от това дали имат персонал или не. Конференцията на Уикимедия е конференция, на която се очаква местните организации да изпратят представители, които са получили правото да говорят от името на общността (за разлика от Уикимания, например), затова е важно представителят да бъде избран формално. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:13, 5 ноември 2016 (UTC)

Получих още мейли по темата: --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:39, 27 ноември 2016 (UTC)

Dear Wikimedians,

We are delighted to announce that the registration for the Wikimedia Conference 2017 [1], which will be held in Berlin from Friday, March 31, through Sunday, April 2, is now open!

Following Christian’s invitation from November 4, we would like to provide you with important information regarding the eligibility for participation, participant number regulation, registration procedure, specifics in regards to the travel and hotel booking as well as the visa application process.

Eligibility criteria and participant number regulation

The eligibility criteria for participating in the Wikimedia Conference 2017 are aligned to the Affiliates’ Agreements with the Wikimedia Foundation. Chapters, Thematic Organizations and User Groups must have shown signs of recent activity (within the last six months) and be up-to-date on their reporting [2] by the eligibility deadline (December 1, 2016). Moreover, affiliations need to have been officially recognized by the Wikimedia Foundation before March 30, 2016. Before registering for the conference, please check the eligibility and status overview of your affiliate as well as the participant number regulation on meta [3].

Registration information

To make the conference a success, it will be essential for the invited affiliates to deliberately choose their delegates. Affiliates are asked to only send delegates that are well-informed in goings-on at the affiliate, able to confidently answer questions about it and share experience from their group. They should also be empowered to commit their group to involvement in proposed projects or initiatives. We recommend to follow the “How to select the delegates” information, which is published on meta [4].

Persons, who are selected by their organization to represent them at the conference, need to register via the registration form [5]. The registration deadline is Sunday, January 8, 2017. Please note that we won’t be able to accept and process registrations after this deadline.

We are looking forward to also welcoming members of the Wikimedia Foundation Board of Trustees and staff, the Funds Dissemination Committee as well as the Affiliations Committee in Berlin. We see a huge advantage in having their representatives participate on site. Please also register via the registration link [5].

In addition to the core-conference, pre-conference Learning Days on Wednesday and Thursday, March 29-30, are organized by the WMF Learning and Evaluation team [6]. Should you be interested in participating in these Learning Days, you can indicate your interest in the registration form as well. There is also a Boards Training Workshop [7] organized by Frans Grijzenhout (chair of Wikimedia Nederland) and Tim-Moritz Hector (chair of Wikimedia Deutschland), invitations for this workshop are sent via the chairs mailing list.

For the purpose of helping affiliates to check that only their selected representatives have registered and enable participants to connect before the conference and stay involved afterwards, we will publish all participants’ names on the meta page [8] shortly after registration.

Further information on the registration process can be retrieved from meta [9].

Hotel and travel booking

The Wikimedia Conference will take place at the Mercure Hotel Berlin Tempelhof Airport[10] in Berlin’s neighbourhood Neukölln. A high number of hotel rooms, which are conveniently located on the levels above the conference venue, have been reserved for the conference participants. All rooms include Wifi, breakfast and have their own bathroom.

Representatives of affiliates with an annual plan grant (group 1) will need to book and pay for their hotel rooms as well as travel individually. The hotel booking form and price information can be found on meta [11].

Affiliates, which don’t receive funding via an annual plan grant (group 2), will be supported by WMDE for their hotel needs and WMF for their travel booking.

Members of the WMF Board, FDC, AffCom or WMF staff (group 3) receive travel and hotel booking support by the WMF Travel department.

We advise you to check meta [3] to which group you belong to.

Visa information

In case you are in need of a visa, WMDE will assist you with the application process. All relevant information and necessary steps to undertake are described on meta [12].

Wikimedia Deutschland is looking forward to welcoming you in Berlin in March!

Please do not hesitate to reach out to us any time via wmcon@wikimedia.de should you have any questions or comments.

Best regards,

Wenke and Daniela

Organizing Team WMCON

Wikimedia Deutschland

wmcon@wikimedia.de

[1] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Conference_2017

[2] https://meta.wikimedia.org/wiki/Reports

[3] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Conference_2017/Eligibility_Criteria

[4] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Conference_2017/Program_Design_Process#How_to_select_the_delegates

[5] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Conference_2017/Registration_Information#Registration_link

[6] https://meta.wikimedia.org/wiki/Grants:Evaluation/News/Learning_Days_for_Wikimedia_Conference_2017

[7] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Conference_2017/Pre-Conference_Boards_Training

[8] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Conference_2017/Participants%27_List

[9] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Conference_2017/Registration_Information

[10] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Conference_2017/Conference_Venue

[11] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Conference_2017/Travel_and_Hotel_Booking_Information

[12] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Conference_2017/Visa_Process_and_Assistance

Dear Wikimedia friends,

Following Christian’s invitation two weeks ago and Daniela’s and Wenke’s email some minutes ago, we will now provide you with information regarding program related next steps of the Wikimedia Conference 2017 (WMCON17). A more detailed version of this email can be found on Meta. Please use the talk pages for your questions and comments.[1]

Together with you, we want to make this Wikimedia Conference a great experience for all participants. Cornelius Kibelka (Program and Engagement Coordinator, PEC) and Nicole Ebber (International Advisor, Curator of WMCON) will work together with the facilitators as well as the participants to create the conference program in the coming weeks and months. The conference will have three programmatic tracks:

1: Movement Strategy

Developing a strategic vision for the future of our movement is one of the top priorities for 2017. Although the Wikimedia Foundation is playing the primary coordinating role, this is meant to be a community process with involvement from across the movement, and all volunteers interested in engaging in its development are invited and strongly encouraged to participate. The Wikimedia Conference will serve as one of the platforms for participation and input from movement affiliates and allies.

2: Movement Partnerships

Wikimedia organizations and groups have a wide variety of experiences and knowledge in working with partners to achieve our mission. However, we have never talked about what kind of partnerships we can build nor how an excellent partnership looks like. Being able to achieve our mission together with movement and external partners has been the subject of occasional sessions at past WMCONs. This time we will deepen the conversation, try to develop a joint language and understanding of partnerships and open up opportunities for peer sharing and consultation.

3: Capacity Building & Learning

Based on the experiences of the last Wikimedia Conferences, we will have again a programmatic track that focuses on shared learning and buildings capacities among Wikimedia organizations and groups. Learning sessions will be built according to the needs, wishes, experiences and knowledge expressed in the registration form.

How to select the delegates

WMCON is all about participation. To make the conference a success it will be essential for the invited affiliates to deliberately select their delegates. Participants should come to Berlin to learn and to share, but also to bring the information and learnings back home. We are seeking delegates who will be actively engaged before, during and after the conference and can represent their affiliates. Ideal delegates are those who are involved in the decision making processes in the organization, striving to help shape the future of the movement, partnerships specialists or program leaders[2].

How to prepare for the registration

Registration has opened today and closes on January 8, 2017. In the months between the registration and WMCON, the PEC will work on the program with the registered participants. Because we want to build the program to fit participant needs and experiences, we would like to learn a little more about your interests in advance. We have published an overview of the questions[3] that we are using in the registration form. Please make yourself familiar with these questions, as they can also help you to select the delegates.

What’s next

We have opened the registration today. Daniela Gentner will be the main contact for all questions regarding the logistics, you can reach out to her via wmcon@wikimedia.de.

Cornelius Kibelka is your main contact for all questions related to the program of the Wikimedia Conference. You can contact him via cornelius.kibelka@wikimedia.de.

We are looking forward to welcoming many of you in Berlin in March next year.

Nicole + Cornelius

[1] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Conference_2017/Program_Design_Process

[2] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Conference_2017/Program_Design_Process#How_to_select_the_delegates

[3] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Conference_2017/Program_Design_Process#Prepare_for_the_registration

--

Cornelius Kibelka

Program and Engagement Coordinator (PEC)

for the Wikimedia Conference

Избор на представител

Според m:Wikimedia Conference 2017/Program Design Process изборът на представител трябва да се случи по следният начин:

„Най-важното в Конференцията на Уикимедия е участието. За да бъде конференцията успешна е изключително важно поканените местни организации да изберат съзнателно представителите си. Участниците трябва да дойдат в Берлин да учат и да споделят, но също така да занесат информацията и научените неща вкъщи. Търсим представители, които ще бъдат активно участващи преди, по време и след конференцията и могат да представляват сдружението си. Идеални представители са тези, които

• участват в процесите на взимане на решения на организацията,
• се стремят да помогнат с оформянето на бъдещето на движението
• или специалисти по партньорства,
• или лидери на програми.“

Крайният срок за регистрацията е 8-ми януари. Би било добре да сме готови по-рано, за да бъде по-евтино пътуването – парите от дарения не бива да се харчат неразумно. Предлагам хората, които имат желание да представляват общността на Конференцията на Уикимедия в Берлин да изразят това до 15-ти декември, за да може да бъде говорено с тях на националната конференция, ако присъстват, и да проведем двуседмично гласуване, единствено с положителни гласове, при което уикимедианецът с максимален брой гласове да бъде избран за представител. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:33, 8 декември 2016 (UTC)

Създадох страница за поставяне на кандидатурите: Уикипедия:Конференция на Уикимедия 2017. --Лорд Бъмбъри (беседа) 10:12, 12 декември 2016 (UTC)

Първият кандидат е VladislavNedelev. --Лорд Бъмбъри (беседа) 11:42, 13 декември 2016 (UTC)

Can't find where to start building my page

Hello,

i just signed up and made an account on the name of Evgeniya Radilova- Duckworth, but i can't find a way to start adding my information. Only tutorials....Can you please help em out and let me know how to start making my page? Thank you!

Evgeniya

Evgeniya Radilova -Duckworth (беседа) 05:35, 9 ноември 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Написах писмо до потребителката--Ket (беседа) 09:23, 9 ноември 2016 (UTC)

Свободна територия‎ и Инкубатор

Появиха се някакви страници като Свободна територия‎ и Инкубатор, които се напълниха със странни теории. Може би е време някой администратор да ги изтрие, защото в Уикипедия няма място за това. Нарушават се всички принципи на Уикипедия. Има хиляди други сайтове, където могат да се провеждат всякакви експерименти и да се пишат каквито и да е теории. Само като пример за тоталното нарушение ще дам текста, който стои в началото на "Свободната територия"

Какво неенциклопедично има в Корупция в България, та трябваше да бъде бързо изтрита? Корупцията в България "странна теория" ли е? --Stanqo (беседа) 20:25, 9 ноември 2016 (UTC)

[Тук] Можете да тормозите своите опоненти, да ги обиждате и заплашвате...

Ми не, не може да се тормози, обижда и заплашва който и да било. Ако някой извади аргументи, че това било НГТ, ВП и всякакви други, да си го прибере. Това е въпрос на етика. --ikonact (беседа) 11:02, 9 ноември 2016 (UTC)

Този текст е сложен на шега от Лъчезар (все пак е в "Разговори") - сега е премахнат. --Stanqo (беседа) 14:58, 9 ноември 2016 (UTC)

Направо да се трият и двата раздела. Достатъчно конспиративни сайтове има в българското интернет пространство, че и тук да ги допускаме. Айде бе. Нали Уикипедия не е трибуна? И докато Инкубаторът по замисъл не е лоша идея, очевидно е за какво и от кого се използва при нас. Има си блогове за тая цел. --ShockD (беседа) 11:18, 9 ноември 2016 (UTC)

Предлагам ви да ги предложите за бързо или бавно изтриване със съответните шаблони и ще изпълня желанията на общността. --Лорд Бъмбъри (беседа) 13:11, 9 ноември 2016 (UTC)

Свободната територия я предложих за изтриване. Инкубаторът може би не е за изтриване, но в сегашния си вид няма никакво основание да съществува. --ikonact (беседа) 13:23, 9 ноември 2016 (UTC)

Инкубаторът е нов проект и е в процес на разработване с цел да се организира по-дружелюбна среда за нови редактори. --Stanqo (беседа) 13:45, 9 ноември 2016 (UTC)

Според мен същото се отнася и до Портал:Текущи събития. Ако чат-пат не минаваше един или друг редактор да трие или премахва абсурдните крайности, това спокойно можеше да се нарече „уикипедианския ПИК“. Но дори в момента новините от областта на политиката са крайно избирателно поднесени, със силен акцент върху скандалността и определено едностранчиви. Виждам, че вече цари еуфория от избирането на Тръмп, например, та чак се цитират мъдрите му мисли.
— Luchesar • Б/П 14:58, 9 ноември 2016 (UTC)

Всеки може да добавя събития, които определя за значими. --Stanqo (беседа) 15:01, 9 ноември 2016 (UTC)

Всеки може да добавя и порно-клипове в Уикипедия. Значи ли това, че трябва да го прави? — Luchesar • Б/П 15:25, 9 ноември 2016 (UTC)

Добавят се само събития с енциклопедична значимост. --Stanqo (беседа) 18:55, 9 ноември 2016 (UTC)

Енциклопедиите имат нужда от статии, не от събития. — Luchesar • Б/П 19:30, 9 ноември 2016 (UTC)

Само македонците нямат портал за текущи събития и ние трябва да ги последваме ли? --Stanqo (беседа) 01:29, 10 ноември 2016 (UTC)

Бих я предложил, но имам същите задръжки като за Инкубатора - не е за изтриване, но в сегашния си вид няма никакво основание да съществува. --ikonact (беседа) 15:22, 9 ноември 2016 (UTC)

За мен порталът е безвъзвратно опорочен. Предпочитам да не станем някой ден обект на срамни коментари из медии или социални мрежи, затова го предложих и него.
— Luchesar • Б/П 15:28, 9 ноември 2016 (UTC)

Видях и тази - Рептили. Нея направо я предлагам за бързо, защото има вече статия Рептили в основното пространство. --ikonact (беседа) 16:47, 9 ноември 2016 (UTC)

Според мен е добре да изтрием и Инкубатора. Не вярвам, че в този му вид от него ще произлезе нещо полезно. — Luchesar • Б/П 18:12, 9 ноември 2016 (UTC)

За. Инкубаторът освен поредната трибуна, не виждам какво друго ще произлезе от него. --ShockD (беседа) 19:43, 9 ноември 2016 (UTC)

Погледни другоезичните Инкубатори за справка. --Stanqo (беседа) 20:02, 9 ноември 2016 (UTC)

Другите инкубатори обаче имат и друга роля: те не се използват за създаване на нови статии с противоречиво и едностранчиво съдържание извън ОИП. Целта им е да служат просто като „меко изтриване“, т.е. да се даде възможност на статии, които в текущия си вид са задължително за изтриване, но по принцип имат място в енциклопедията, да бъдат поправени извън ОИП. („Incubation is not designed for creating or developing new articles outside of mainspace - that role is taken by WP:Articles for Creation. Nor is it designed as a buffer zone between nomination for deletion and a deletion decision - that role is taken by Wikipedia:Article Rescue Squadron. Incubation is a "soft deletion" process whereby problematic articles are removed from mainspace but remain accessible by non-admins so they can be worked on.“ – благодаря на Стан за цитата).
— Luchesar • Б/П 21:06, 9 ноември 2016 (UTC)

Каквато им е ролята в другоезичните проекти, такава ще бъде и в българоезичната Уикипедия. --Stanqo (беседа) 21:12, 9 ноември 2016 (UTC)

Тогава всичките тези „регламенти“, „форуми на Инкубатора“ и прочие са излишни. И какво въобще значи „Форуми на Инкубатора“? Ще правим копие на Уикипедия в самата нея ли? В което да съществува някакво „алтернативно“ съдържание – разбирай конспиративни теории и всякакви ексцентрични хипотези, представени като факти – както и собствена „алтернативна“ общност, която да си ги обсъжда във „форумите“?
— Luchesar • Б/П 21:38, 9 ноември 2016 (UTC)

Това е формата на рускоезичния Инкубатор. Като направиш сравнение ще видиш, че нещата са представени в по-проста форма и достъпно като за нови редактори. --Stanqo (беседа) 21:57, 9 ноември 2016 (UTC)

Понеже другите правят така, то и ние също не е аргумент. Ние не може да се сравняваме с руската или английската Уикипедия. Най-малкото в руската има почти 50 участници, а в нашата записани двама, един от които само е активен. Така, че няма какво да превръщаме Инкубатора в лично пространство, още повече място за конспиративни теории представени като факт. Нямам нищо против Инкубатора, идеята е добра за това не смятам, че трябва да се трие, но лично ще се грижа вътре да не се появяват хипотези, представени като факти. Поздрави --ikonact (беседа) 08:31, 10 ноември 2016 (UTC)

Инкубаторът при нас тепърва се изгражда, затова и още не функционира и няма участници. Просто трябва да се адаптират съответните шаблони. Едва тогава може да започне работа, като се съобразяваме с опита на другите преди нас. Това, че Лъчезар постави там статия от конспиративен характер "Рептили", трябва да се разбереш с него защо я беше поставил. --Stanqo (беседа) 10:36, 10 ноември 2016 (UTC)

Дали не слагаш каруцата преди коня? Може би първо трябва да има установена потребност от нещо, преди то да бъде създадено, а не първо да бъде създадено, пък след това да се юркат хората да го ползват, защото „да не иде зян“. Би ли могъл да дадеш като пример конкретни казуси, в които Инкубаторът е щял да бъде полезен, ако го беше имало?
— Luchesar • Б/П 12:15, 10 ноември 2016 (UTC)

В много случай, когато статии са на ръба на изтриването могат да бъдат прехвърляни за Инкубатора за един месец докато окончателно се реши въпросът с тях. Ето примерни статии които се е случило да минат през рускоезичния Инкубатор. --Stanqo (беседа) 12:39, 10 ноември 2016 (UTC)

Имах предвид конкретни примери от нашата собствена практика. — Luchesar • Б/П 13:24, 10 ноември 2016 (UTC)

Като стане готов портала, ще започне да се използва по същия начин. --Stanqo (беседа) 15:41, 10 ноември 2016 (UTC)

Има или няма примери от нашата собствена практика, за които да бъде използван Инкубаторът?
— Luchesar • Б/П 16:41, 10 ноември 2016 (UTC)

Практиката ще започне, когато се задейства самият Инкубатор със съответният режим на работа. --Stanqo (беседа) 19:40, 10 ноември 2016 (UTC)

С други думи: не знаеш или не искаш да кажеш. — Luchesar • Б/П 21:39, 11 ноември 2016 (UTC)

Защо Уикипедия е важна?

Погледнете статистиката за посещенията на статии на изборния ден: https://tools.wmflabs.org/topviews/?project=bg.wikipedia.org&platform=all-access&date=2016-11-06&excludes=xss. Най-четените статии с огромна разлика са Мажоритарна избирателна система, Президентски избори в България (2016) и Румен Радев, а всички статии в топ 20 са свързани с изборите. Сега си представете, че тези десетки хиляди души вземат решение за гласуването си, повлияно от Уикипедия. И си представете статиите да са с невярна информация. Та едно голямо благодаря на патрульорите, защото в последно време почти няма неизпатрулирани редакции. --Лорд Бъмбъри (беседа) 13:49, 9 ноември 2016 (UTC)

С риск да си отнеса блокиране за тролщини няма такова нещо като вярна и невярна информация. Има надлежно цитирани източници и информация плесната без да са цитирани такива. А за адекватното и своевременно патрулиране напоследък благодарностите са напълно заслужени. На мен ми действа потискащо. Чувствам се излишен, но това е добре и за проекта и за общността. --Сале (беседа) 22:52, 9 ноември 2016 (UTC)

Прав си. --Лорд Бъмбъри (беседа) 11:00, 10 ноември 2016 (UTC)

В статията за мажоритарната избирателна система съвсем доскоро имаше невярна информация - докато не се намеси моя милост :-). Dino Rediferro (беседа) 21:37, 10 ноември 2016 (UTC)

Уикипедия е важна като колективно място за трупане и споделяне на познание. --Stanqo (беседа) 23:07, 9 ноември 2016 (UTC)

Ако проектът претендира да обхване цялото човешко познание би трябвало с времето да започне да еволюира на няколко нива, като включи и развитието на изкуствен интелект. --Stanqo (беседа) 21:08, 11 ноември 2016 (UTC)

За Уикипедия, източниците, изборите в САЩ и обществото

Между другото направи ли ви впечатление, как масмедиите лъгаха методично за преднината на Клинтън пред Тръмп по време на президентските избори? Откъде трябваше по това време да черпим обективна информация? Дори журналистите бяха шашнати от крайния резултат. Изкарването на обективната истина зависи както от качеството на източниците, така и от дълбокото познаване на нещата в детайли. --Stanqo (беседа) 23:07, 9 ноември 2016 (UTC)

По същия начин както непрекъснато ни лъжат, че няма извънземни и рептили сред нас, нали? Вярата, че целият свят се е наговорил да лъже обикновено следва да подскаже на човек, че най-вероятно нещо в собствения му телевизор не е наред, или че най-малкото не разбира достатъчно добре нещата. Статистиката не е точна наука, но все пак е наука, и то доста сложна – особено когато чрез нея се правят опити за описване, а още повече за предсказване (чрез методите на социологическите проучвания) на човешкото поведение. Като начало може да прочетеш тази и тази статии по въпроса „къде сбъркахме“. След това може да прочетеш и целия сайт, особено методиката му, която е много интересна, включително и с оглед на това, че бяха най-близо до предсказването на обрата. Осъзнавам, че е много по-вълнуващо да вярваш в зловещи световни конспирации, но ако си търсиш съмишленици, които също да вярват в тях, Уикипедия не е най-подходящото място. Още по-малко подходящо е пък да представяш подобни теории като чиста монета пред читателите, което от години си позволяваш да правиш по всякакви теми.
— Luchesar • Б/П 23:52, 9 ноември 2016 (UTC)

И между другото, вероятно не си разбрал, но за Клинтън са гласували повече американци, отколкото за Тръмп, и Тръмп печели само заради особеностите на американската избирателна система – по същия начин, както Буш-младши спечели срещу Ал Гор през 2000 година. Та, малко по-полека с обвиненията в лъгане. По въпроса защо все пак разлика има, както вече писах, доста полезна и интересна информация може да се намери в линковете по-горе.
— Luchesar • Б/П 00:11, 10 ноември 2016 (UTC)

Без да е имало манипулация на информацията няма как толкова много журналисти да останат изненадани от резултата. Много от тях днес се изказаха в този дух. Между другото не разбирам защо ме намесваш в конспиративни теории? --Stanqo (беседа) 00:28, 10 ноември 2016 (UTC)

Парадоксът всъщност е, че ти си представител точно на тази социална група, която гласува за Тръмп. Ти искаш прости отговори – каквито Тръмп дава – които са лесни за разбиране и обясняват достатъчно добре наблюдаваното от теб. И в този момент си давам сметка колко лесно е да те обява (както съм го правил много пъти в миналото) за невежа, който не може или не иска да вникне под повърхността и да разбере, че наблюдаваните от нас неща може да са по-сложни, отколкото изглеждат – с което още повече да те алиенирам и маргинализирам – а оттам и мотивирам да бъдеш „анти-системен“. Проблемът е, че наистина не знам как бих могъл да те приобщя, ако ти сам не направиш също насрещни крачки.

* * *

Някога хората са смятали, че Земята е плоска и Слънцето се върти около нея. Не само е било нужно много време, за да бъде разбрано, че истината е по-различна, но е било нужно още повече време за да бъдат хората убедени в това. Днес почти никой не подлага на съмнение факта, че Земята е кръгла (освен разни наистина ексцентрични индивиди) и че тя се върти около Слънцето (и около оста си), а не обратното, но има много други неща, които, макар и известни на учените и интересуващите се хора, не са станали все още „общоприето знание“. Да, наистина е най-лесно да предположим, че щом има разлика в резултата, значи предварителните данни са били фалшифицирани. Но това може да се окаже толкова вярно предположение, колкото и предположението, че Слънцето се върти около Земята. В действителност са възможни много други причини, които при това са по-убедителни, защото в действителност са много по-закономерни. Боя се, че нямам много време, нито пък съм особено компетентен да ги описвам, затова ето само няколко кратки бележки.

* * *

Първо, предвижданията за изборите стъпваха върху определена представа за американското общество, която се оказа сбъркана. „Оказа“ е силна дума. Много хора са чувствали противоречието и досега, но не са му отдавали достатъчно значение, не са осъзнавали мащаба му. Неслучайно изведнъж сега започна да се говори за „забравените“ хора. За онези, които модерните технологии и особено глобализацията постепенно оставят без работа и без надежда – те са също толкова гневни днес, колкото са били лудитите преди две столетия, когато са трошили механизираните станове, също оставящи ги без препитание. За онези, които не могат (или не искат) да се приспособят към новите либерални ценности и въобще към либералната визия за света. Дори да гледаме на тези хора като някакви варвари, те са част от нашето общество. За онези, най-сетне, които теглят своето тегло, а в същото време виждат как политическата класа се облажва (да, дори и в САЩ това става, макар и по доста по-рафинирани начини и най-вече без да вреди толкова брутално върху общественото благосъстояние – там просто е несправедливо разпределение на благата, а не бруталното им разграбване).

* * *

Тези хора не само бяха забравени – те бяха и маргинализирани. Обидени, чувстващи се унижени (с право или не), много от тях логично са чакали тихомълком часа на своето възмездие. Защо би отговорил искрено на запитване за кого ще гласуваш, ако знаеш, че това ще накара човекът от другата страна да те мисли за „неандерталец“. Пък дори и запитването да е автоматизирано, което е съвсем отделна тема – голяма част от проучванията се правят от автомати (защото е много по-евтино), включително чрез автоматизирано обаждане по домовете, и въобще не е ясно доколко един човек би бил искрен пред една машина.

* * *

Друга причина... Социолозите и психолозите, а също и журналистите, са една съвсем различна общност. Много мои приятели споделят в социалните мрежи „добре, бе, как е възможно партия Х да печели изборите, когато аз не познавам нито един човек, дето да гласува за тях?!“ Единият възможен отговор е горния – не си признават, защото биха се чувствали парии (но в тъмната стаичка могат свободно да „отмъстят“). Но още по-важен е отговорът „ами просто защото вие принадлежите към друга социална група!“ Общувайки само с хора от своята социална група, неизбежно попадаш в капана на положителната обратна връзка – нещо като микрофонията, но в случая в областта на психологията. Започваш да вярваш, че гледната ти точка е правилна, защото „всички (около теб) мислят така“. Малката, но съществена логическа грешка е уточнението в скоби, което често се пропуска. Аз не познавам никого, който би гласувал за Тръмп. Но сега си давам сметка, че всъщност познавам – и то много такива хора. Просто не общувам особено с тях, защото нямаме общи теми за разговор.

* * *

Друга причина... Такива неща всъщност се случват. Просто се случват. Изключително известен е случаят от 1948 година, когато всички вярват, че победител на изборите ще е Дюи (известен с това, че е вкарал Ал Капоне в затвора) и дори вестниците излизат с такива заглавия – но победител се оказва Труман. И никой не твърди, че данните са били манипулирани.

* * *

Друга причина... Ударите под кръста. Шефът на ФБР извърши безпрецедентен ход, като практически се намеси в предизборната битка дни преди изборите. Ефектът от подобен ход е много трудно да бъде хванат в такъв късен момент от надпреварата. И като говорим за екзотични обяснения, както ти смяташ, че данните от проучванията може да са били манипулирани, така има слухове, че ударът от ФБР е дошъл, защото руските специални служби са „пробили“ агенцията. Възможно ли е? Възможно е. Вероятно ли е? Не особено – в конкретния случай има далеч по-убедителни и прости, макар и по-прозаични (т.е. „скучни“) възможни обяснения.

* * *

Бих могъл да продължа, но няма смисъл – не само защото, както вече писах, не съм голям специалист по темата, а най-вече защото анализите и размишленията тепърва предстоят. Ако нещо сме установили със сигурност, то е, че познаваме доста слабо собствените си общества. Опасно слабо. Лично за мен дори само това е достатъчен повод да гледам на тези събития позитивно: проблемът никога не е в настъпването на мотиката – а в неосъзнаването на това, че е настъпена мотика (и че вероятно неусетно сме навлезли в склад за земеделски сечива).

* * *

И последно, Уикипедия си остава добър социален експеримент точно в контекста и на тези проблеми. Една от причините в енциклопедията да търсим консенсус е именно стремежът да не допускаме разделяне и особено маргинализиране на определени групи – както е напълно възможно да стане при прекаляване с използването на гласувания. Но също е вярно, че за да е реалистично постигането на консенсус, трябва да имаме поне някаква обща основа, върху която да стъпим заедно. Дали можем да я имаме с хора като теб? Не знам, но отговорът зависи и от двете страни. Аз лично съм отворен за диалог (стига да е по същество).

— Luchesar • Б/П 03:13, 10 ноември 2016 (UTC)

Илиев поздравявам те за този абзац: Друга причина... Ударите под кръста. Шефът на ФБР извърши безпрецедентен ход, като практически се намеси в предизборната битка дни преди изборите. Ефектът от подобен ход е много трудно да бъде хванат в такъв късен момент от надпреварата. И като говорим за екзотични обяснения, както ти смяташ, че данните от проучванията може да са били манипулирани, така има слухове, че ударът от ФБР е дошъл, защото руските специални служби са „пробили“ агенцията. Възможно ли е? Възможно е. Вероятно ли е? Не особено – в конкретния случай има далеч по-убедителни и прости, макар и по-прозаични (т.е. „скучни“) възможни обяснения." Определено мога да кажа, че борбата с неадекватните идеи в областта на политиката, изборите и световните конспирации трябва да се води именно чрез идеята за възможност и вероятност. Повечето хора обаче се опират само на първото, когато вземат решенията си, а не на второто.--Ilikeliljon (беседа) 04:57, 10 ноември 2016 (UTC)

Пред прага сме на интересен социален експеримент :) - "Министърът на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков изтри статуса си във Facebook от 31 юли, в който нарече Тръмп "опасен и безсрамен маргинал".

"Безсрамното изказване на кандидата за президент на САЩ Тръмп, че е възможно да признае Крим за руски, е диагноза на един опасен маргинал. Опасен в еднаква степен както за Украйна, така и за САЩ. Не може един маргинал, възхваляващ диктатурата на Путин, да бъде гарант за демократичните свободи в САЩ и по света. Неслучайно Манафорт преди оглавяваше щаба на Янукович, а сега този на Тръмп. Янукович избяга в Русия през Крим. Интересно къде ли Манафорт ще спасява Тръмп?", написа тогава Аваков, като придружи съобщението си с неприлична карикатура на Тръмп и Путин." --Stanqo (беседа) 10:48, 10 ноември 2016 (UTC)

На много места разправят било така --Stanqo (беседа) 11:13, 10 ноември 2016 (UTC)

Това е малко за У:КР, но все пак. Целия "елит" отвъд океана беше зад Хилъри. Самият Гугъл премахваше компроматите за нея, целия Холивуд я подкрепи, а Мадона дори "на майтап" предложи фелацио на тези, които гласуват за нея. Единствено вечните "народни" антисистемни звезди застанаха зад Тръмп, както и отритнатите аутсайдери. Тези избори доказаха две неща - 1. на плебса им е писнало от "умни и красиви" знаменитости да ги водят за носа към бездната 2. корупция, шуробаджанащина и други подобни гнусотии има навсякъде и то в изобилие.--Ģiverņ (беседа) 13:37, 11 ноември 2016 (UTC)

Според мен не е за кръчмата (и затова го бях върнал): все по-явно става, че има нужда от промяна в обществено-политическия ни модел, и не е хубаво да оставяме дебата по темата само на хора като Тръмп и Слави Трифонов. А опитът ни от Уикипедия може да се окаже полезен: затова по-горе подчертах колко важен принцип е консенсусността, диалога между колкото се може по-широк (но не и безкрайно широк) кръг от хора. Доста подобни мнения се чуват напоследък.
— Luchesar • Б/П 15:54, 11 ноември 2016 (UTC)

Моля ви, не е форум! --Мико (беседа) 21:56, 11 ноември 2016 (UTC)

И по каква причина не може да има форум? Има Уикипедии с по над 30 разклонени по тематика форуми. --Stanqo (беседа) 22:14, 11 ноември 2016 (UTC)

Мисля, че Мико има предвид да не се отклоняваме от темите, които имат пряка връзка с Уикипедия и с познанието въобще, за което е прав. Моите реплики бяха свързани основно с това как се интерпретира информацията (включително от Уикипедия) и как хората трябва да бъдат научени да я интерпретират правилно. Не би било правилно обаче да обсъждаме тук например защо се е стигнало до резултатите в едни или други избори (освен ако случайно Уикипедия не е виновна). Впрочем, не пречи редакторите да си обсъждат и такива неща, но просто Разговори не е подходящото място. Границата очевидно е разтеглива, но както обикновено малко здрав разум върши работа.
— Luchesar • Б/П 00:43, 12 ноември 2016 (UTC)

This Month in GLAM: October 2016

This Month in GLAM – Volume VI, Issue X, October 2016 Headlines Argentina report: Workshops and online course Basque Country report: Libraries and Wikimedia meet in Donostiapedia Belgium report: BeMuseum; upcoming prize ceremony Wiki Loves Brazil report: GLAM news in October Bulgaria report: Bulgarian Archives State Agency; Archives Challenge Côte d'Ivoire report: Collaborating with Parliament, editing with Women Germany report: GLAM on Tour at Heidelberg University Macedonia report: Wikiexperiments project continues: Chemistry experiments in glorious HD! Mexico report: Women in Cinema, LGBT rights, WikiArte, Donation from the Cervantine Library and WikiConNA Netherlands report: Wikipedian in Residence; Heritage Leiden; Public libraries Norway report: Maps! Poland report: Digitisation, modern museums and ancient Nubia Serbia report: Wikipedian in Residence and Wiki Librarian workshops Spain report: Wiki Takes and libraries Sweden report: Nationalmuseum's Paintings; Maritime edit-a-thon; Connected Open Heritage; Swedish National Archive UK report: Beautiful birds, and back to the Bodleian USA report: WikiConference North America 2016 and edit-a-thons Open Access report: Open Access Week; 7,000 new audiovisual media; 2 Requests for Comment & 1 bot WMF GLAM report: Digitization, Travel, Structured Data on Commons, and WMF updates Calendar: November's GLAM events Read this edition in full • Single-page To assist with preparing the newsletter, please visit the newsroom. Past editions may be viewed here.

About This Month in GLAM · Subscribe/Unsubscribe · Global message delivery · Romaine 03:09, 10 ноември 2016 (UTC)

Бот за кавички в заглавията

Както може да се види в Свети Никола има много погрешни кавички в самите имена на страници и препращания към тях. Май и адвайзора не проверява в тези линкове за да не ги счупи. Така работата е двойна – преименуване и на страниците и на вътрешните линкове. Ani♛saj 15:14, 11 ноември 2016 (UTC)

Добра забележка. Наистина промяната на всички „какво сочи насам“ си е пипкава работа. Идните дни може да погледна дали не мога да направя нещо, но ако някой друг намери пръв време, ще бъде добре дошъл.
— Luchesar • Б/П 15:41, 11 ноември 2016 (UTC)

Южна Корея

Здравейте, във връзка с „Месец на Азия“ с Лорд Бъмбъри, решихме да пишем до посолствата и почетните консулства на държавите от Азия за възможност да ни предоставят допълнителни материали – книги, списания, мултимедия, които да послужат за допълнителни награди. За сега има отговор само от Монголия и Южна Корея, като от Монголия чакаме допълнителен отговор кога ще може да се срещнем и да дадат няколко книги за страната. На 9 ноември на среща с г-жа Суми Ким, главен експерт в посолството на Южна Корея, ми бяха дадени няколко книги, списания, карти и един DVD диск. Но, може би, ще е по-добре да организираме „Тематична седмица“ за срок от две седмици, посветена на Южна Корея и да раздадем тези материали като награди. Получих и уверения, че ще се отзоват за бъдещи инициативи, каквато може да бъде редактон на тема Южна Корея, като удобно място за това, може би, е Центъра по Кореистика в Софийския университет, който разполага и с богата библиотека. --Спасимир (беседа) 10:21, 12 ноември 2016 (UTC)

Объркано име на песен

Борис Машалов (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

v grafata na boris mashalov nai izvestni pesni ste obarkali
edno zaglavie na pesenta vmesto da q zapishete zan zan gankele ste q zapisali libe ako doidish siga da mi doidish molq da go popravite predvaritelno vi blagodarq.
88.203.169.45 13:54, 12 ноември 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Готово Благодаря. — Luchesar • Б/П 14:42, 12 ноември 2016 (UTC)

Списък на българските политически династии

Преместено от Беседа:Списък на българските политически династии. — Luchesar • Б/П 17:29, 12 ноември 2016 (UTC)

Списък на българските политически династии

Този списък включва единствено видните български политически фамилии, излъчили повече от 2 представители в националната политика. В списъка не са включени българските владетелски династии, с изключение на династията Сакскобургготски заради ролята ѝ в политическия живот и след провъзгласяването на републиката.

Богориди

• Софроний Врачански (епископ)
• Стефан Богориди (княз на остров Самос)
  • Александър Богориди (генерал-губернатор на Източна Румелия)
  • Никола Богориди (княз на Молдова)

Вазови

• Иван Вазов (народен представител, министър)
• Георги Вазов (министър)
• Владимир Вазов (кмет на София)
• Борис Вазов (народен представител)
  • Иван Вазов (народен представител, министър)

Бокови

• Георги Боков (народен представител)
  • Филип Боков (народен представител, посланик)
  • Ирина Бокова (генерален директор на ЮНЕСКО, министър, народен представител, посланик)

Живкови

• Тодор Живков (кмет на София, народен представител, министър-председател и председател на Държавния съвет)
  • Людмила Живкова (народен представител)
    • Евгения Живкова (народен представител)

Михайловски

• Иларион Макариополски (епископ)
• Никола Михайловски Петков (народен представител)
  • Стоян Михайловски (народен представител)

Петкови

• Димитър Петков (кмет на Свищов, народен представител и министър-председател)
  • Петко Петков (народен представител)
  • Никола Петков (народен представител)

Сакскобургготски

• Фердинанд Сакскобургготски (княз и цар на България)
  • Борис III Сакскобургготски (цар на България)
    • Симеон II Сакскобургготски (цар на България и министър-председател)
  • Кирил Сакскобургготски (регент)

Славейкови

• Петко Славейков (народен представител, министър и председател на Народното събрание)
  • Христо Славейков (народен представител, министър и председател на Народното събрание)
  • Иван Славейков (кмет на София, народен представител и министър)

Шишманови

• Александър Шишманов (кмет на Свищов)
• Асен Шишманов (народен представител)
  • Иван Шишманов (народен представител и министър)
  • Димитър Шишманов (министър)

Vodnokon4e: Помолих Vodnokon4e (беседа) да възстанови предишната статия със име "Списък на българските политически династии" Borislavpenkov (Borislavpenkov) 17:40, 12 ноември 2016 (Ruse)

---

Копирам беседата ни с Borislavpenkov относно съображенията ни дотук:

Защо сте изтрил страницата "Списък на българските политически династи"? Borislavpenkov (Borislavpenkov)

Borislavpenkov: тъй като е произволен списък въз основа на непроверим критерий. По какъв начин може да се обясни включването на един род и невключването на друг? Защо Шишманови са включени, а не са включени Петкови или Коджабашеви? Разлика може да има само ако критерия за списъка съдържа някакъв лимит, ограничение - „Списък на епизодите на xxxx“, „Списък на върховете в България над 2 000 метра“ - тоест обективни критерии, които могат да бъдат проверени. Страхувам се, че Списък на българските политически династии нямаше такъв критерий и е направен въз основа на субективно мнение. Реално той може да бъде проделжен безкрай, а не е това целта на списъците, те помагат при организирането на информацията. Ако мога да използвам пример - Списък на българските политически династии е като „Най-хубавия филм за 2015 г.“ (всеки има различно мнение кой е най-хубавия филм и списъкът не може да бъде точен), а „Списък на българските владетели“ например е определен точно - от първия до последния владетел. --Vodnokon4e (беседа) 23:18, 11 ноември 2016 (UTC)

Този списък включва единствено видните български политически фамилии след освобождението, излъчили повече от 2 представители в националната политика. В списъка не са включени българските владетелски династии, с изключение на династията Сакскобургготски заради ролята ѝ в политическия живот и след провъзгласяването на Република България. Може ли да го върнеш? Ще го редактирам както трябва.

Borislavpenkov (Borislavpenkov) 23:33, 11 ноември 2016 (UTC)

Естествено, че може. Нека първо обаче да изясним критерия. Какво значи „излъчили повече от 2 представители в националната политика“. Народни представители, областни управители, посланици, министри, първи дами, околийски началници, кметове, селски стражари, лидери на партии - всички те са представители по някакъв начин на властта и политиката. Станко Тодоров и Соня Бакиш стават ли? Георги_Димитров и Елена Димитрова, съпругата на Вълко Червенков? И те са били по някакъв начин в българската политика. Георги Чанков и Йорданка Чанкова? Какъв точно е критерия „излъчили в националната политика“ и по какъв начин може да бъде определен?--Vodnokon4e (беседа) 23:44, 11 ноември 2016 (UTC) Въздържам се от триене, защото може би ти си прав, а аз не съм и ми убягва нещо относно критерия, затова бих искал повече разяснения, ако може.-Vodnokon4e (беседа) 23:46, 11 ноември 2016 (UTC)

Ако една фамилия/династия има минимум 2 народни представителя или членове по-високи длъжности, се вписват всички членове на фамилията заемали държавни длъжности (от кмет до регент или дипломат, министър-председател.- Borislavpenkov (Borislavpenkov) 17:33, 12 ноември 2016 (Ruse)

Боя се, че това дефиниране на „политическа династия“ реално е оригинално изследване. Има ли някакви книги или други източници, откъдето може да се почерпи подобна информация?
— Luchesar • Б/П 17:35, 12 ноември 2016 (UTC)

Не намерих общ източник, но намерих информация за всяка фамилия поотделно...- Borislavpenkov (Borislavpenkov) 22:59, 12 ноември 2016 (Ruse)

Т.е. за всяка посочена фамилия имате благонадежден източник, че тя представлява политическа династия? Ако е така, това звучи ОК, наистина.
— Luchesar • Б/П 21:19, 12 ноември 2016 (UTC)

Аз съм против оставането на статията, тъй като за мен критерият е много неопределен. Моето мнение например е че за „династия“ в политиката, и въобще в каквото и да е, може да се говори поне при наличието на 2-3 поколения, а не само на две свързани личности. А и „династия“ за мен е свързано повече с аристокрация, крале, императори, отколкото с политика - по-скоро е родове, фамилии, семейства. Как бихме претендирали, че в списъка са включени всички - проверяваме всички длъжности, от кмет до народни представители и членове на по-високи длъжности? А защо не по-ниски длъжности като аташе например? Или просто ще включим няколко известни имена? Против съм критерии, коитоса неопределени - като точкуването в бокса или художествената гимнастика. Предпочитам точното измерване като при бяганията - Списък на държавите по население, по площ, списък на нещо си, което може да бъде измерено, преброено. --Vodnokon4e (беседа) 22:04, 12 ноември 2016 (UTC)

+ 1. --Мико (беседа) 22:44, 12 ноември 2016 (UTC)

Дори точкуването в бокса и художествената гимнастика е документирано в съответните правилници. Точно това е водещото в случая независимо дали критерият е обективен или субективен. Дали има или няма цитируеми източници в които съответният критерий да е описан. В случая подобен списък трябва да започва с определение или препратка към съответната статия що е то политическа династия и според кого. В противен случай е оригинално изследване и като такова няма място в Уикипедия. И от мен +1 за изтриване ако не се намерят източници. --Сале (беседа) 09:20, 13 ноември 2016 (UTC)

Заглавието на статията ми звучи определено парвенюшки, нещо като заглавие на латино-сериал. Мисля си, че е за триене. Jingiby (беседа) 09:33, 13 ноември 2016 (UTC)

Династии се употребява само за кралски семейства. В общият случай се употребява фамилии. --Stanqo (беседа) 10:10, 13 ноември 2016 (UTC)

Iliev, Luchesar: Да така е, намерих източници! Династия е в преносен смисъл, а и статията може да бъде подобрена. Няма нужда от изтриване, може да бъдат добавени и други фамилии(династии) —Borislavpenkov (Borislavpenkov) 19:42, 13 ноември 2016 (Ruse)

Бихте ли уточнили какво всъщност пише в тези източници? Какво твърдение бихте искали да подкрепите с тях?
— Luchesar • Б/П 17:55, 13 ноември 2016 (UTC)

В източниците пише кои членове на дадена фамилия/династия са били политици! Бих искал да покажа кои фамилии са свързани по-задълбочено с политически длъжности! Например-Шишманови, имат членове които са се занимавали с политика:

* Александър Шишманов – кмет на Свищов

* Асен Шишманов – народен представител

* Проф. Иван Шишманов – министър и народен представит

* Димитър Шишманов – министър

Ето го и източника за Шишманови-https://shishmanovi.wordpress.com/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8/ .-Borislavpenkov (Borislavpenkov) 22:51, 13 ноември 2016 (Ruse)

В източника конкретно тази фамилия действително е определена като политическа династия, но, доколкото виждам, това е просто един блог, при това даже с неизвестен автор. Откъде можем да сме сигурни, че източникът е благонадежден? Вие лично знаете ли кой списва тоя блог?
— Luchesar • Б/П 21:06, 13 ноември 2016 (UTC)

Iliev, Luchesar: От тук е взета информацията за Шишманови! Не познавам управилтеля на този сайт, и не мисля че това е блок! -Borislavpenkov (Borislavpenkov) 17:16, 14 ноември 2016 (Ruse)

Добре би било сам да прегледате какво пише в тези източници, и евентуално тях да използвате. — Luchesar • Б/П 15:45, 14 ноември 2016 (UTC)

Iliev, Luchesar: Не е лъжа че:

* Иван Шишманов е бил министър на народното просвещение

* Димитър Шишманов е бил министър на външните работи и изповеданията

* Александър Шишманов е бил кмет на Свищов

Когато имам възможност ще прегледам източниците, но не ги намерих в интернет, и не мисля че тази информация е лъжа! Дори и в Уикипедия, пише че са били на тези длъжности. -Borislavpenkov (Borislavpenkov) 23:21, 15 ноември 2016 (Ruse)

Идеята на Борислав Пенков е интересна и според мен си заслужава да бъде развита. Поне на италиански термина "династия" се използва и в политиката - династията Кенеди е вероятно най-известният пример, с изричното условие, че той се използва, когато членове на фамилията са заемали много високи/престижни постове. Dino Rediferro (беседа) 00:04, 16 ноември 2016 (UTC)

Съгласен съм с теб, и да уточня ако минимум 2 члена на фамилията са заемали високи длъжности, като: народен представител и по-високи, се записват всички членове на дадената фамилия които са заемали политически длъжности/постове. Термина династия го използвам и в преносен смисъл за фамилия която е известна с заемането на управленски длъжности! -Borislavpenkov (Borislavpenkov) 12:33, 16 ноември 2016 (Ruse)

Правете разграничение между факти и интерпретации. Разговорът тръгна не от това дали Х е бил министър или кмет, а дали Х и фамилията му представляват „политическа династия“. Именно това твърдение трябва да бъде доказано с благонадежден източник, какъвто за мен този блог не е, но някоя сериозна книга или статия спокойно би могла да бъде.
— Luchesar • Б/П 10:45, 16 ноември 2016 (UTC)

Последното написано от Borislavpenkov илюстрира идеално проблема поради, който статията няма как да остане в Уикипедия с това си заглавие. Цитати като „... да уточня ако минимум 2 члена на фамилията ...“, „... Термина династия го използвам и в преносен смисъл за фамилия която ...“ ясно показват, че става въпрос за оригинално изследване по У:БОИ. Докато не се появи източник, който да показва, че понятието е придобило широка употреба или някакъв официален източник от рода на терминологичен речник или учебник по история това остава оригинално изследване и като такова подлежи на изтриване. Уикипедия не може да въвежда или налага нови термини и понятия а точно това се случва. --Сале (беседа) 12:07, 16 ноември 2016 (UTC)

Щом като терминът "династия" в този контекст още не се е утвърдил, тогава страницата да остане под името "политически фамилии". В края на краищата важно е съдържанието. Dino Rediferro (беседа) 23:07, 16 ноември 2016 (UTC)

Транслор

В България още нямаме думата „Транслор“, но по всичко изглежда, че ще дойде момент когато ще започнем да я използваме. Въпросът е дали е уместно засега в превода на коментара на първа страница да я използваме? --Stanqo (беседа) 09:57, 13 ноември 2016 (UTC)

Това не е ли монорелсов трамвай? Или e някаква различна система?--Vodnokon4e (беседа) 11:30, 13 ноември 2016 (UTC)

Изглежда е някаква хибридна система, защото освен централната релса се забелязват и странични гуми. --Stanqo (беседа) 12:25, 13 ноември 2016 (UTC)

В такъв случай за тази система не би трябвало да измисляме и налагаме нещо ново, освен ако нямаме навлязла дума на български, и би трябвало да я преведем „Транслор“.--Vodnokon4e (беседа) 12:36, 13 ноември 2016 (UTC)

Руснаците и украинците са направили статии точно с това име. --Stanqo (беседа) 13:43, 13 ноември 2016 (UTC)

Не е добра идея да си измисляме термини. Може да влезе в езика като „Трансльор“ например. --Стан (беседа) 13:50, 13 ноември 2016 (UTC)

А може и като „Транслер“. Може би най-добре да използваме „Трамвай на гуми“. Ето и двата термина в резюме за заемане на академична длъжност професор: [1]. --Стан (беседа) 13:56, 13 ноември 2016 (UTC)

Вече го сложих - като решиш го промени. По формалната логика, езиците на латиница го изписват еднакво, може би като технически термин и на кирилица да се изпише така... --Stanqo (беседа) 14:01, 13 ноември 2016 (UTC)

Имена на чешки

Здравейте. Тъй като напоследък превеждам имена на чешки, ще съм благодарен за малко помощ за някакви правила онлайн 1. как се предава буквата Ř – дали слагаме ъ, образува ли сричка (Бржецлав, Бържецлав, как е по-правилно). Както и 2. имената в падеж на чешки – дали се предават в падеж или не – Усти над Лабе, Рихнов над Кнежноу или не. Не намирам въобще добра граматика или примери онлайн. Разговори са повдигани 2 – 3 пъти през годините – Беседа:Пършеров, Беседа:Пршемисловци, Беседа:Бържецлав (окръг), но като че ли това все ни се изплъзва.--Vodnokon4e (беседа) 11:20, 13 ноември 2016 (UTC)

Буквата „ř“ се предава без „ъ“, пример от най-актуалната книга на Института за БЕ към БАН: Mařenka (Марженка), Přikopy (Пршкопи) и в зависимост от случая е „рж“ или „рш“. Усти над Лабе и Рихнов над Кнежноу са ОК.--Стан (беседа) 12:40, 13 ноември 2016 (UTC)

За рж или рш няма проблеми, там е ясно - в зависимост дали предходната съгласна е звучна или беззвучна: Bř - рж (б е звучна), Př - рш (п е беззвучна). Проблемът е натрупването на съгласни - Брж или Прш, което по принцип се избягва в българския език (има подобно струпване на съгласни в чешкия и полския език - Олдржих (Oldřich) например би имало 4 съгласни една сред друга на български). Или Stříbro - Стршибро. Нещо, което е много трудно произносимо за нас. Въпросът е дали е водещо правилото за предаването на буквата (че става рж или рш - става) или пък и двете правила са валидни (слага се и ъ при някои, за да се избегне струпването на съгласни - ърж, ърш). Mařenka е ок - там няма нито струпване на съгласни, нито предходна съгласна и нова сричка. Та как би се превело cs:Stříbro (okres Tachov) (Стршибро или Стършибро), cs:Kynšperk nad Ohří (Киншперк над Охржи или Киншперк над Охържи) или cs:Březová (okres Sokolov) (Бржезова или Бържезова).--Vodnokon4e (беседа) 14:31, 13 ноември 2016 (UTC)

Накратко - дали тук правилото 28.1 (При имената от чужди езици буквите за звучните и беззвучните съгласни от изходния език се предават със съответните български букви за звучни и беззвучни съгласни независимо от изговора си) се допълва от правило 27.6. (Съгласните [р] и [л] в позиция между съгласни в собствени имена от славянски езици се предават според правилото за групите -ър-/-ръ- и -ъл-/-лъ.): Bř - по правило 28.1 става на български Брж, дали тогава не се използва и правило 27.6, защото става [р] между съгласни?. П.П. това изчанчено ř го има само в чешкия, не знам откъде е дошло.--Vodnokon4e (беседа) 14:43, 13 ноември 2016 (UTC)

Според цитираното от Стан, не трябва да се вмъква нищо. В s:Наредба № 6 за транскрипция и правопис на чужди географски имена, която не е толкова меродавна, за полския пише да се вмъква (чл. 50(8)). --Спас Колев (беседа) 11:15, 14 ноември 2016 (UTC)

Наредбата си е действаща. Преди няколко дни питах „Езикови справки“ за Сарбрюкен и те ми цитираха точно Наредба №6. Често ги питам, но гледам да не прекалявам. Ако някой има желание може да им пише във facebook – обикновено отговарят до няколко часа. За мен лично няма съмнение, че „ъ“ няма място там. --Стан (беседа) 11:35, 14 ноември 2016 (UTC)

StanProg: благодаря за инфото. Какъв е акаунта им във ФБ? Въобще не знаех, че имат. Може да ми го пратиш на лични или във ФБ. Ще им пиша и ще постна отговора.--Vodnokon4e (беседа) 11:49, 14 ноември 2016 (UTC)

Да това ще е отлично. Аз изпопреместих, понеже ми се стори абсолютно същото като Брно и понеже Бржезова е произносителна (а и визуална) депресия за българоговорещия и в тоя смисъл цитатът на Стан ме потриса. Но сега ми хрумва, че и Грехът на поп Ондржей беше издадена така навремето. --Мико (беседа) 11:07, 16 ноември 2016 (UTC)

Писах им снощи, още чакам отговор от Езикови справки. Питах ги с няколко примера, общо взето тези около които са дискусиите. Наистина интересно. За мен Стршибро е мъка, но пък Стършибро ми се струва някакси отдалечено. Чакам да отговорят. Трябва някой ден да напишем статия за cs:Strč prst skrz krk или Škrt plch z mlh Brd pln skvrn z mrv prv hrd scvrnkl z brzd skrz trs chrp v krs vrb mls mrch srn čtvrthrst zrn - най-дългото изречение без гласна. Пълен Шиболет :-D--Vodnokon4e (беседа) 14:00, 16 ноември 2016 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Публикувам без съкращения разговора ми във ФБ с отдел „Езикови стравки“ на Института за български език към БАН:
„ - Здравейте. Тъй като напоследък в Уикипедия превеждаме географски имена от чешки език, ще сме благодарни за малко помощ за някакви правила относно: 1. Дали се слага ъ при натрупването на съгласни при изписването на чешката буква Ř (например Břeclav - Бржецлав или Бържецлав; Stříbro - Стршибро или Стършибро; Přerov - Пршеров или Пършеров; Kynšperk nad Ohří - Киншперк над Охржи или Киншперк над Охържи; Březová (okres Sokolov) - Бржезова или Бържезова; Přemyslovci - Пршемисловци или Пършемисловци и много други примери. Въпросът е че Ř се предава на български с рж или рш и така понякога се натрупват 3 или 4 съгласни - дали освен правило 28.1 за от Наредба №6 се използва и правило 27.6?). Както и 2. Географски имена в падеж от чешки език – дали се предават в падеж или не – Усти над Лабе (Усти над Лаба), Рихнов над Кнежноу (Рихнов над Кнежна), Ivanovice na Hané - Ивановице на Хане (Ивановице на Хана). Благодаря предварително! Пример за беседите ни относно темата: https://bg.wikipedia.org/wiki/Беседа:Пршемисловци

- Благодарим Ви за съобщението. Стараем се да отговаряме на всички съобщения максимално бързо. Ще се свържем с Вас възможно най-скоро.

- Здравейте! При буквите, които се предават със съчетанията рж и рш, не се добавя ъ. Случаят Бърно (Brno) е друг - тук има сричкотворно р и се вмъква ъ. Падежните форми при географските имена се запазват: Усти над Лабем.

- Благодаря много! Приятен ден!“--Vodnokon4e (беседа) 14:30, 17 ноември 2016 (UTC)

Ще прехвърля тези дни статиите които дискутирахме съгласно тези правила, като ще сложа в редакцията препратка към отговора им.--Vodnokon4e (беседа) 14:32, 17 ноември 2016 (UTC)

Редакция – Цанко Лавренов

Здравейте! Преди два дни – по молба на Фондация Цанко Лавренов и изцяло с техни материали, редактирах страницата на художника – допълних информация за най-важните дати от живота му и коригирах сгрешената дата на смъртта. Също така добавих интересни цитати от златната книга на чифлика на Цанко Лавренов – те ми бяха предоставени от неговия внук. Не мога да разбера, по какъв начин тази информация попадна в категория, налагащо нейното изтриване. Моля за помощ, за да мога да свърша тази важна според мен работа, защото човекът имаше скоро 120 години от рождението си с големи чествания и много материали, а тук има два реда и грешки... :(--Предният неподписан коментар е направен от Classica.bg (приноси • беседа) 16:26, 13 ноември 2016‎ (UTC) (проверка)

Здравейте! Благодаря за труда. Причината за премахване на вашия текст е копирането му най-вероятно от тук. Върнах статията към версията, която вие сте редактирали, но трябва да се форматира и да бъде по-лесно четима и разбираема. Ще се опитам да направя тези неща. След това може да видите и да редактирате и вие, освен, ако нямате нещо, което да допълвате в момента. Моля, ако имате някакви забележки да продължим темата тук. Благодаря!--Спасимир (беседа) 16:36, 13 ноември 2016 (UTC)

И, разбира се, е редно да се посочат източници на тази информация. За толкова значима личност със сигурност има много печатни материали, за да бъдат цитирани.--Спасимир (беседа) 16:46, 13 ноември 2016 (UTC)

Редакциите са премахнати, тъй като нарушават авторското право. Страницата от която сте копирали изрично споменава, че информацията на нея е със защитени права. За останалата част от информацията не е посочен надежден и проверим източник. Копираната информация няма как да остане в Уикипедия, ако е със защитени авторски права. Информацията без надежден и проверим източник също ще бъде премахната, ако такъв не бъде предоставен. --Стан (беседа) 16:47, 13 ноември 2016 (UTC)

Тая глупост, наречена "Живот в дати", категорично няма място в статия на Уикипедия. Има си Биография, ако нещо липсва се допълва. --Rumensz (беседа) 17:22, 13 ноември 2016 (UTC)

Малка корекция. Информацията копирана от източник със защитени авторски би могла да остане в Уикипедия с изрично разрешение на носителя на въпросните авторски права. Ако няма такова подлежи на изтриване. Може би в случая с Фондация Цанко Лавренов може да се постигне някаква договореност при положение, че има ясно разбиране за лиценза под който се предоставя информацията в Уикипедия. --Сале (беседа) 21:25, 13 ноември 2016 (UTC)

„Състезание Архиви“

Здравейте, от 15 ноември 2016 г. ще започне второти издание на международното „Състезание Архиви“. То има за цел да се подобрят описанията; да се добавят повече категории, за да бъдат откривани по-лесно; да се добавят в статии или пък да провокират (в добрия смисъл) да се напише нова статия. Снимките са разделени по категории, до колкото това е възможно – снимки на хора, от България, от чужбина, етнография, документи, раздела „Тогава и сега“ за търсене на снимки от миналото и от днешно време на един и същи обект. В много от снимките могат да се добавят координати, което ще даде възможност за пространствена представа от къде има снимки. Тази година е включено и едно мини състезание, което ще е само за участници от Уикипедия на български, свързано с допълването на статиите за носителите на орден „Свети Александър“ по степени от един Азбучник. Тъй като разполагаме с тази информация, реших, че ще е удачно да се проведе паралелно с това състезание. Наясно съм, че броенето на точки и записването им не е най-приятната част, но ще се радвам да се включат повече хора. Работата по сканирането, обработката, описването и качването на снимките не е от най-леките и не остава голяма възможност да се бъде всичко перфектно. А тези снимки са като брашнен чувал – винаги има какво да се извлече от тях и колкото повече хора ги видят и използват по някакъв начин, толкова по-добре. Благодаря на ShockD, че се включи от началото на месеца и успява да ходи до ЦДА, след 8-месечно отсъствие от наша страна. Ще се радвам на мнения, предложения и въпроси и най-вече да се включите в „Състезание Архиви“! --Спасимир (беседа) 21:34, 13 ноември 2016 (UTC)

Спасимир: преди една година направих една помощна страница свързана с ордена (Потребител:StanProg/Свети Александър). Хвърли един поглед дали не може да се използва – цялостно или частично, на същото място или на друго. --Стан (беседа) 21:44, 13 ноември 2016 (UTC)

Чудесно, благодаря! Миналата година вярно, че го направи този списък, но бях забравил. Копирах го и го сложих там. Ако имаш възможност и желание да напишеш няколко думи кое къде се записва. Напълно разбираемо е, ако не ще го напиша аз, но все пак като създател имаш повече представа.--Спасимир (беседа) 21:58, 13 ноември 2016 (UTC)

Слаби пароли

От Уикипедия:Новини. --V111P 11:19, 14 ноември 2016 (UTC)

Имаме проблем с нападатели превземащи уики сметки с привилигировани потребителски права (например админи). Изглежда че това може да е заради слаби или преизползвани пароли.

Работим по въпроса, през това време молим всички да погледнат паролите които са избрали за уики сметките си. Ако знаете че сте избрали слаба парола, или ако сте избрали парола, която използвате и някъде другаде, моля променете тези пароли.

Изберете силни пароли – поне 8 символа, букви, цифри и пунктуация. Joe Sutherland (беседа) / MediaWiki message delivery (беседа) 23:59, 13 ноември 2016 (UTC)

FYI става въпрос за хакерската група OurMine, които преди няколко дни превзеха профила на Джимбо Уелс и вандализираха от негово име страници за Доналд Тръмп. Тези бяха сравнително безобидни, до сега хакваха предимно Туитъри и ЮТуб акаунти, но станаха доста "обидни" след изборите в САЩ, има опасност да са получили достъп и до стотици други акаунти след атаката срещу сървърите на Уикимедия.--The Wiki Boy (беседа - приноси) 16:25, 14 ноември 2016 (UTC)

Ако наистина става дума за откраднати данни, препоръката за 8 знака в паролата е някаква шега или показва колко зле са в областта на сигурността във WMF. 8 знака не са достатъчни поне от миналото десетилетие. Вместо да дават тъпи съвети, по-добре във WMF да помислят за въвеждането на двуфакторна аутентикация, поне за сметките с допълнителни права на първо време (админи и особено чекюзъри).
— Luchesar • Б/П 16:59, 14 ноември 2016 (UTC)

Ха, виж ти, явно тая случка ги е накарала спешно да го въведат. Само преди няколко седмици, когато последно гледах заради опитите да ми откраднат моята сметка, все още го нямаше.
— Luchesar • Б/П 17:54, 14 ноември 2016 (UTC)

И освен това наистина е въведено само за групите с допълнителни права: админи, бюрократи, проверяващи и мисля ревизори. — Luchesar • Б/П 18:16, 14 ноември 2016 (UTC)

Благодаря, V111P. Препоръчаните от WMF осем случайни знака определено са по-добре от 1234, но все пак ето няколко скромни препоръки и от мен:

• Използвайте програми като KeePass или KeePassX, за да генерирате нова случайна парола за всеки един сайт, където се регистрирате, и за да съхранявате и въвеждате лесно тези пароли.
• Генерирайте възможно най-дългите случайни пароли, които даденият сайт поддържа: дължината на паролата влияе върху надеждността повече от разнообразието от знаци.
• Почти всички сайтове поддържат поне 16 знака, а повечето и 20+. 12 знака е абсолютният разумен минимум, ако са наистина случайни.
• Някои сайтове имат ограничения за допустимите символи. Ако паролата е достатъчно дълга (16+ знака), малки и главни букви плюс цифри са напълно достатъчни.
• Една добра парола изглежда например така: 9bsT-ZH_dcf3zZDd8_9q
• Ако не ви се занимава с програми, използвайте не парола, а фраза, например ama,mnouQobi4amTaa-Uikipediq,be!!1
• Правописните и граматически грешки не само не са случайни, а са задължителни (т.нар. речникови атаки пробват различни комбинации от думи).
• Може да си направите парола и така: Wikipedia 4eti i Po-Umen ti Badi, 6toto Inak v Prostotia shte Zatunesh ti do 6iq? → W4iP-Ut8,6IvPsZtd6?
• Използването на кирилица може да даде допълнителна сигурност, но може да създаде и проблеми.
• Все пак случайните пароли са несравнимо по-сигурни, затова още веднъж ви препоръчвам да се върнете в началото на списъка.
• На по-напредналите препоръчвам също да си сложат User committed identity на някоя от потребителските си страници.
• Естествено, не използвайте дадените тук примери за свои пароли!

— Luchesar • Б/П 16:56, 14 ноември 2016 (UTC)

Аз от миналия век насам използвам един много по-прост метод за генериране на пароли, които хем са дълги (15-20 символа) хем са много лесни за запомняне, но няма да го споделя тук. Досега за повече от 20 години няма случай някой да е успял да ми пробие подобна парола. Колкото до двуфакторната аутентикация опитът ми показва, че е изключително досадна и съответно демотивираща да използваш въпросната услуга, уебсайт или каквото и да е там като в същото време няма достатъчно свидетелства да повишава сигурността. Повечето хора използват приложение за телефон а няма сила, която да ме убеди, че мога да разчитам, че телефонът ми е нещо сигурно като се има предвид колко зловреден софтуер за телефони циркулира из Интернет и колко шпионски програмки има вградени в оригиналния софтуер още като си купиш. --Сале (беседа) 10:30, 16 ноември 2016 (UTC)

А аз винаги си използвам името за парола и никой досега не е упял да я разбие :) :) :) --Stanqo (беседа) 14:13, 16 ноември 2016 (UTC)

Въпрос относно отразяване на събития

Ще бъда ли обвинен в пристрастие, ако спомена в Уикипедия:Текущи събития, че в България и Молдова президентските избори спечелиха проруски настроени кандидати, или този факт трябва да се премълчи? --Stanqo (беседа) 12:38, 15 ноември 2016 (UTC)

А какво значи „проруски“? Или „проамерикански“? Колкото повече се занимавате с тия простотии, толкова по-зле за Уикипедия. Определението „Текущи събития“ не е част от енциклопедичността, а от журналистиката. --Rumensz (беседа) 13:41, 15 ноември 2016 (UTC)

„проруски“ --Stanqo (беседа) 13:56, 15 ноември 2016 (UTC)

„ Определението „Текущи събития“ не е част от енциклопедичността, а от журналистиката. “ от Rumensz

По-добре не бих могъл да го кажа. — Luchesar • Б/П 16:41, 15 ноември 2016 (UTC)

Кой е по-близо до „неутралната гледна точка“ - "Уолстрийт джърнъл" или официалните руски власти които отричат? --Stanqo (беседа) 05:45, 16 ноември 2016 (UTC)

Боя се, че самият въпрос е погрешно зададен. Неутрална гледна точка е да представиш различните гледни точки по безпристрастен начин, без да взимаш отношение или да отдаваш незаслужен превес на една или друга, а не да избереш „по-неутралната“ сред тях. Така че, ако трябва да се върна на първия ти въпрос – ще бъдеш ли упрекнат в пристрастие, ако обявиш Радев за „проруски“ кандидат – да ще бъдеш, ако това остане единствената представена от теб гледна точка (което практиката за съжаление показва, че правиш). И не, никой не е длъжен да ходи след теб и да „неутрализира“ – още по-малко пък да бъде зорлем вкарван в някаква надпревара на журналистически пристрастия.
— Luchesar • Б/П 08:22, 16 ноември 2016 (UTC)

Гледна точка може да се появи при анализа на събития, но не и при тяхното споменаване. В емпиризма няма гледна точка. --Stanqo (беседа) 13:57, 16 ноември 2016 (UTC)

т.е в изречението "в България и Молдова президентските избори спечелиха проруски настроени кандидати" има само споменаване на факти и никакъв анализ?--ikonact (беседа) 14:38, 16 ноември 2016 (UTC)

Гледната точка е "проруски", затова и не е споменат. --Stanqo (беседа) 14:42, 16 ноември 2016 (UTC)

Проф. Иво Христов за проруската гледна точка. --Stanqo (беседа) 11:07, 18 ноември 2016 (UTC) - „Реалните процеси винаги са тайни“.

Уикипедия не е новинарски сайт. Целта на Текущи събития е да препраща читателите към статии в Уикипедия свързани с актуални събития, а не да ги информира относно тези събития, още по-малко да отразява мнения или анализи.--ikonact (беседа) 14:16, 16 ноември 2016 (UTC)

Съгласен съм с това, стига да има кой да ги пише тези статии. Ние не успяваме да актуализираме дори имената примерно на новите държавни глави и глави на правителства в съществуващите статии.... В краен случай дори емпиризмът съдържа в себе си основно енциклопедично познание. Между другото и в най-многолюдните Уикипедии порталът Текущи събития използва външни източници. --Stanqo (беседа) 14:24, 16 ноември 2016 (UTC)

• Последен жест за Уикиновини - помислете. --Stanqo (беседа) 14:46, 20 ноември 2016 (UTC)

• „Президентът на САЩ Барак Обама осъди бума на дезинформация в социалните медийни платформи, включително Фейсбук, и допусна, че невярната информация може да подрони американската политика“(ploshtadslaveikov.com). Слава богу, ние в Уикипедия спазваме неутралната гледна точка и не влияем на властта... --Stanqo (беседа) 07:43, 23 ноември 2016 (UTC)

Community Wishlist

Съжалявам, че слагам линк към нещо на английски, но нямам време за повод. На m:2016 Community Wishlist Survey можете да гласувате за мечтаните си джаджи и други технически работи. --Лорд Бъмбъри (беседа) 16:49, 15 ноември 2016 (UTC)

Интересни видеа на експерименти от областите на физиката и химията

Съседите ни от Република Македония са създали доста добри видеа на експерименти от областите на физиката и химията, достъпни m:Shared Knowledge/Projects/Wikiexperiments. Ако някой има повече интерес в тези науки отколкото в архивите (защото имаме Състезание Архиви в момента) и относно месеца на Азия, може да ги използва по съответните статии. Направени са професионално. --Лорд Бъмбъри (беседа) 10:00, 16 ноември 2016 (UTC)

И аз ще допълня, че видеата на физичните и химичните експерименти са отлични и са много ценни. Ще е добре да им преведем описанията на български. Ще се радвам да има участници от България. --Спасимир (беседа) 13:13, 16 ноември 2016 (UTC)

{{Сираче}} и Категория:Страници сираци

Според мен напълно излишни и нищо не значещи, без реална полза за Уикипедия. На практика такива са един много голям брой статии, но които нямат сложен такъв шаблон. --Rumensz (беседа) 10:03, 16 ноември 2016 (UTC)

Мда, още повече, че има Специални:Страници сираци. — Luchesar • Б/П 10:20, 16 ноември 2016 (UTC)

+1. --Спас Колев (беседа) 11:18, 17 ноември 2016 (UTC)

{{Сираче}} се поставя като предупреждение в съответните статии на всички големи и 60 по-малки Уикипедии. --Stanqo (беседа) 13:07, 16 ноември 2016 (UTC)

Бих повторил казанoто от Rumensz. Ако има категория - има връзки, макар непряки: не всичко е, нито следва да е, на един клик разстояние. И особено в по-малките уикита. Нито да се мери някаква значимост: към тривиалност (напр.прозорец) могат лесно да се вържат твърде много неща, към уникат - по трудно.

(Пък ако прекръстите Cpt теорема на CPT симетрия може да изкочи някоя връзка).80.72.94.177 19:06, 16 ноември 2016 (UTC)

Cpt теорема и CPT симетрия са различни неща. --Stanqo (беседа) 21:04, 16 ноември 2016 (UTC)

Oф tопик, ама има МЕП и редирект. Но пък сега Cpt не е сирак.80.72.94.177 22:17, 16 ноември 2016 (UTC) btw сирачето Homos homini lupus est е кръстено с едно 's' в повече.80.72.94.177 19:48, 17 ноември 2016 (UTC)

Готово. Преместено на правилната форма.--Vodnokon4e (беседа) 12:36, 18 ноември 2016 (UTC)

Помощ с шаблон

Абе, нещо се озорих с шаблона за спортовете в Япония на олимпийските игри. Успях да оправя плуването, но ми трябва някакво крайно решение. Ако шаблонът работи, ще мога да преведа всичките статии от типа „Държава на олимпийските игри“ от английската Уикипедия бързо и да спечеля месеца на Азия ;-). Нали си ме знаете, че обичам да пиша за олимпийските игри... Та някой ако може да помогне, бих се радвал да бие едно рамо. Благодаря предварително! --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:22, 16 ноември 2016 (UTC)

И един въпрос по този повод – „олимпийските“ в случая с малка или с голяма буква трябва да са написани? --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:23, 16 ноември 2016 (UTC)

С малка, мисля - с голяма са конкретните събития. --Спас Колев (беседа) 11:19, 17 ноември 2016 (UTC)

Университетски проект

Явно пак има Университетски проект на тема "софтуер и пр.".--Rumensz (беседа) 11:13, 17 ноември 2016 (UTC)

По-скоро проектът е на тема „Автоматичен превод на съдържание“. --ShockD (беседа) 00:16, 18 ноември 2016 (UTC)

Чудя се как да отбелязваме приносите на очевидно нови потребители, които използват инструмента за превод? Аз минавам и ръчно слагам шаблон за преглед на машинен превод, но дали не може да се разбира автоматично, когато статията е преведена с инструмента (аналогично на това, че се слагат автоматично меп)?--Ket (беседа) 08:58, 18 ноември 2016 (UTC)

Готово Ket: Добавих в {{последни промени}} връзка към създадените нови статии чрез превод (използва се специалния етикет, който МедияУики автоматично слага в такива случаи).
— Luchesar • Б/П 09:09, 18 ноември 2016 (UTC)

Промених го, така че да се показват само преводите от новорегистрирани. — Luchesar • Б/П 09:15, 18 ноември 2016 (UTC)

Благодаря ти, страхотен си--Ket (беседа) 09:56, 18 ноември 2016 (UTC)

Инструмента за превод е много удобен за създаване на статии, особено за нови потребители, но повечето от тях направо публикуват машинния превод, мислят че така се прави, а първо би трябвало да прочетат внимателно как се работи с него. Де да знам, да сложим някъде на видно място обяснение как се работи с инструмента ли, да се обясни, че статиите, които се превеждат трябва да не съдържат шаблони за редактиране, проверка, без източници и тнт, да са изрядни. Че трябва след като се създаде статията да се редактира пак. Иначе това според мен ще се превърне в проблем. В последните дни бълват статия след статия и почти всяка е за цялостна преработка.--Я.Запрянов (беседа) 11:40, 18 ноември 2016 (UTC)

Вижте указанията за превод (това вероятно трябва да го променим да сочи към Уикипедия:Превод)

Хех, то предупреждение си има, и то избождащо очите. За съжаление, на немалко хора предупреждението само им избожда очите, без така и да стигне до мозъка.
— Luchesar • Б/П 12:13, 18 ноември 2016 (UTC)

Напълно си прав, май въобще не обръщат внимание на предупреждението, дори и да е отгоре с едри букви сигурно пак ще е същото. Ама като създаде статията и като я чете не вижда ли, че не е наред, или давай някой ще я оправи. Следва друга статия, трета, пета и изведнъж, виж станали 150 - 200 статии за оправяне. И ето проблема, щото за всяка се ангажирват по 4-5 човека и другото спира да върви както трябва. А иначе гледам от тези новорегистрирани има десетина, които наистина искат да допринасят в У., някои бързо схващат, но други бавно. А статиите, които създават са хубави, дали за софтуер или друго щом е добра статия трябва да я има в нашата У. Мисля, че решение ще е ако един по-опитен редактор се заеме с един от тези и му помогне да се научи след няколко дни ще имаме десетина нови горе долу добри допринасящи. Аз се заех с един да видим какво ще излезе. Ако и други мислят, че това е решение могат също да се заемат и да помогнат. От тях наистина има такива, които искат да работят при нас. Поздрави --Я.Запрянов (беседа) 13:57, 18 ноември 2016 (UTC)

Занджан

Написах нова статия Занджан (остан) и когато исках да я свържа с другоезичните, се оказа, че с тях е свързана статия Занян (остан) от 2 изречения и грешно име на остана. Може ли някой да помогне? Благодаря.--Mmm-jun (беседа) 20:27, 17 ноември 2016 (UTC)

Готово — Luchesar • Б/П 20:40, 17 ноември 2016 (UTC)

Luchesar: Благодаря! --Mmm-jun (беседа) 21:00, 17 ноември 2016 (UTC)

Аз благодаря за чудесната статия. — Luchesar • Б/П 21:15, 17 ноември 2016 (UTC)

Яневагейт и платените статии

Явно не е било търсенето на редактори с цел реклама на фирми. Подготвените текстове са били за друг тип публикации и превръщането на Уикипедия в жълт рупор (нещо, което Станчо не разбира). Това е повече от вредно за Уикипедия дори от вандализмите. --Rumensz (беседа) 16:30, 21 ноември 2016 (UTC)

Закриването на Портал "Текущи събития" не е ли цензура?

Уикипедия:Страници за изтриване/Портал:Текущи събития --Stanqo (беседа) 07:55, 23 ноември 2016 (UTC)

Не, не е. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:32, 23 ноември 2016 (UTC)

Имам предвид, че се закрива напълно използваем портал от почти всички другоезични Уикипедии с изключение на македонската. При това хората задължително поставят актуални събития на началната страница. --Stanqo (беседа) 09:53, 23 ноември 2016 (UTC)

Има обсъждане, няма нужда да обсъждаме същата тема и тук. --Лорд Бъмбъри (беседа) 10:31, 23 ноември 2016 (UTC)

Има смисъл доколкото трябва да се уточни кое трябва да се трие - „неодобрявано съдържание“ или самите шаблони на портала, който сам по себе си не съдържа „гледна точка“. --Stanqo (беседа) 10:41, 23 ноември 2016 (UTC)

За мен е ясно. --Спас Колев (беседа) 13:34, 23 ноември 2016 (UTC)

Понеже след ОИП сега явно си преместил портала в Потребител:Stanqo/Текущи събития, бих искал да те помоля да не забравяш следното: по принцип си свободен да ползваш личното си пространство както намериш за добре, но все пак се очаква тази употреба да е свързана с Уикипедия. Също така, енциклопедията се издържа от дарения и по тази причина не е красиво ресурсите ѝ да бъдат използвани за лични проекти.
— Luchesar • Б/П 19:51, 23 ноември 2016 (UTC)

Изтриването на страниците от портала е огромна грешка, едно е да се закрие портала, но съдържанието си е труд, който както вече казах утре някой друг ще хвърля. 23 ноември (Q3021), Януари 2011 (Q243348), ... и т.н. са си потенциални бъдещи статии. Изтриването на тези страници е еквивалентно на изтриването на 2014, 13 януари, и пр. --Termininja ^✉ 20:05, 23 ноември 2016 (UTC)

Нинджа, проблемът никога не е бил с името на портала, а именно с неговото съдържание. Сигурен съм, че това много добре са разбирали всички, които участваха в обсъждането и гласуването (което си личи, впрочем, и от аргументите им). Страниците за дни и години са съвсем различно нещо – те обобщават енциклопедична информация с връзки съм съответните статии. Именно това поначало е била и идеята на този портал (и включените в него страници по месеци), но вместо това той беше превърнат от един определен редактор в поле за неговата собствена изява като журналист и за съжаление с не особено качествен (меко казано) продукт. Действително, сред 100-ната изтрити страници имаше няколко, създадени от други редактори. Съжалявам, че и те трябваше да бъдат изтрити, но оставането им би означавало де факто да обезсмислим това гласуване, тъй като би дало основание на Станко да продължи да си списва „новините“. Ако се намерят няколко човека, които да се заемат с този портал и да го поддържат активно и на достатъчно високо ниво, така че да не даваме поводи Уикипедия да бъде упреквана, че е източник на тенденциозна и манипулативна информация (каквито упреци се изляха върху нас в последните дни по друг повод), тогава аз лично не бих имал нищо против порталът да бъде възстановен. В този смисъл разбирам и споделям твоите притеснения, но, от друга страна, за шест години не се намери дори само един редактор, който да има поне активността на Станко (която, впрочем, също не е достатъчна за сериозна журналистика), така че за съжаление оставам по-скоро скептичен. И това не е съвсем неочаквано, тъй като в енциклопедията и така си имаме премного работа и купища ненаправени, а важни неща.
— Luchesar • Б/П 15:25, 24 ноември 2016 (UTC)

Не съм проверявал всички страници една по една, но направих един бърз преглед и ми се стори съдържанието коректно, както казах не виждам никаква разлика между съдържанието от изтритите страници и това в посочените от мен примери по-горе, навсякъде стилът е бил енциклопедичен, а не новинарски. Ако с някои страници преди е имало проблем предполагам е можело да се оправят (а вероятно са и оправени) преди да бъдат преместени в ОИП или да се изтрият, но само те. Малко късно забелязах темата, но изчетох преди крайния срок вчера страницата за гласуване и не видях нито един „жив“ пример на страница която заслужава коригиране или изтриване. Не съм следил темата от минали години, нито съм се интересувал по случая, за това и не гласувах а само оставих коментар, но и вчера, а и сега след твоя коментар мнението ми е все още същото... изтритите страници са си потенциални статии които утре някой друг ще създаде, с други думи двойна работа, вместо да се инвестира в нещо друго... Не защитавам или обвинявам никого, просто се опитвам да бъда коректен към това което виждам, че се случва --Termininja ^✉ 16:26, 24 ноември 2016 (UTC)

Ми не е редно според мен портала да му е и в личното пространство, просто защото вече е гласувано че това съдържание не е за енциклопедия, а за Уикиновини, а тук личните страници се ползват за спомагане работата по Уикипедия. Без лоши чувства към Станко, уважавам много труда му, но той просто не е за Уикипедия, а за Уикиновини просто защото Уикипедия е енциклопедия, а не новинарски сайт. Така че просто може да го премести в Уикиновини, това ще е стъпка към съживяването на проекта там, а не да се върви към закриването му, защото действително на там отиваме ако продължи да няма активност, просто това ще е логическото последствие. Предложил съм му страницата за изтриване на Уикипедия:Страници за изтриване/Потребител:Stanqo/Текущи събития, защото все пак му е лична страница.
--The Wiki Boy (беседа - приноси) 18:52, 24 ноември 2016 (UTC)

Виж, Нинджа, много добре разбирам това, което казваш, и е хубаво, че го споделяш. Не си мисли, че аз също не съм имал своите колебания, и то от години, защото за разлика от теб следя тая тема много отдавна. Напълно си прав, че 1) тези страници по принцип могат да бъдат направени по енциклопедичен начин, и 2) в съществуващите страници имаше доста „ОК“ информация. Практическите проблеми обаче са два (също).

Първо, много добре познавам маниера на Станко. Той слага множество „нормални“ (т.е. неутрални) новини, най-вече на някаква безобидна тематика – наука, природни бедствия, тривиални събития от политиката – сред които от време на време вмъква очевидно едностранчиви и пристрастно написани новини от съмнителни източници. Дали го прави несъзнателно или пък нарочно, надявайки се между многото редакции тези да минат капките, не знам, а и няма значение. Но това означава, че всички тези над 100 страници трябва да бъдат една по една проверени.

Второ, оставянето им означава да продължим прецедента Уикипедия да разпространява новини, което е в противоречие с нейния замисъл. Този конфликт между две не съвсем съвместими в основополагащите си принципи дейности (създаването на енциклопедия и писането на новини) е още повече безсмислен при положение, че съществува проекта Уикиновини, който е напълно изоставен (някога със Спири дори плащахме от собствения си джоб домейна wikinews.bg, но се отказахме поради липсата на всякакъв интерес). Като капак, това ще е също оправдание на Станко да продължи да си пише „новините“, пренебрегвайки всичко, към което се стремим в Уикипедия – проверимост, благонадеждност на източниците, неутрална гледна точка – и тогава единственото решение ще бъде отнемането на правата му за редактиране, което е стресиращ процес: както за конкретния редактор, така и за цялата общност.

Нямам нищо против да продължим да обсъждаме тези въпроси, тъй като конструктивният диалог само може да спомогне за по-доброто функциониране на проекта, но засега, включително и в светлината на последните драми в Уикипедия, все по-твърдо стоя на позицията, че трябва стриктно да съблюдаваме У:НЕЕ, тъй като иначе рискуваме дори неволно да опетним доброто име на енциклопедията.

— Luchesar • Б/П 20:34, 24 ноември 2016 (UTC)

Разбирам, благодаря за информацията. В такъв случай предложението ми е, ако Станко иска трудът му да не „отива на вятъра“ да прегледа много внимателно съдържанието на всяка една изтрита страница, да го приведе в енциклопедичен вид и да започне да го прехвърля от личната си страница към съответните истински статии..., а и не мисля че можем да го спрем от това, ако остава редактор в Уикипедия. Ако пък продължи да вкарва новинарска информация по статиите и ако е бил предупреждаван вече многократно за това е редно да бъде блокиран... Това ми се вижда единственото компромисно решение при което всички страни биха били доволни..., Станко остава редактор, трудът му не е унищожен, Уикипедия не губи добри статии. --Termininja ^✉ 09:04, 25 ноември 2016 (UTC)

Силно притеснен съм Станко да прави преценка за енциклопедичност на написаното от самия него, но имам желание да постигнем някакъв компромис. Затова нека най-добре очертаем рамките на допустимото, с което се надявам да избегнем недоразумения. Преди всичко, да уточним, че предмет на този разговор са страниците от типа Ноември 2016, Декември 2016 и т.н., на които обичайно се правят списъци със случили се през съответния месец събития. Тези събития задължително трябва да отговарят на следните условия:

1. За конкретното събитие трябва да съществува статия в Уикипедия, като се прави връзка към нея, например 8 ноември 2016: В САЩ се провеждат избори за президент или 11 март 2011: В Япония е регистрирано най-силното земетресение, откакто се води статистика.
2. Ако статия за конкретното събитие не съществува, събитието не може да бъде описано: например 21 ноември 2016: Земетресение ( 2016-11-21 20:59:49 UTC 37.392°N 141.403°E 11.4 km depth) с магнитуд 6.9 M_w разтърсва Япония на 37 км ESE от град en:Namie, Fukushima, Япония е недопустимо. Защо е нужно това – виж следващата точка.
3. Описанието на събитието се базира единствено на информацията в статията. Категорично е забранено описването на събития по информация от медии, блогове и други източници извън Уикипедия.
4. Описанието на събитието е максимално лаконично и изцяло фокусирано върху непосредствените и неподлежащи на интерпретация факти, например 15 юли: В Турция се извършва неуспешен опит за държавен преврат.
5. Недопустимо е добавянето на предположения, тълкувания, отделни гледни точки и въобще всякакви подробности извън простия и реален факт на събитието. Пример за неправилно описание е 15 юли: В Турция се извършва неуспешен опит за държавен преврат, в подготовката на който участват агенти на ЦРУ.
6. Категорично е забранено включването в описанието на информация от статията, която не е подкрепена с достатъчно благонадеждни източници (дори тя да изглежда като прост факт).

Ще помисля как може по-прецизно да се формулират тези критерии, както и дали не съм пропуснал нещо, защото ги написах набързо, но мисля, че поне е някакво не съвсем лошо начало.

— Luchesar • Б/П 16:00, 25 ноември 2016 (UTC)

А имаме ли статия за всяко важно събитие или това означава, че ако няма, то първо такава трябва да бъде създадена? Също, ако понякога нямаме достатъчно ресурси (човек с желание) за това да се създаде такава отделна статия, не е ли по-важна информираността (споменаването на събитието в подобни списъци), от колкото подробностите по събитието (създаването на отделна статия за него)? За мене енциклопедията винаги е значела повече „информираност“, от колкото „подробности“ (не случайно в определението ѝ е използвана думата „справочник“, и не случайно „червените препратки“ не са забранени). Защо наличието на благонадеждни източници и значимост на дадено събитие не са достатъчни за споменаването му, въпреки липсата на отделна статия?

пс: Единственото за което се сещам е може би, защото създаването на статия прави проверяването на събитието по-лесно, също за да си вървят източниците със статията и за да не се натрупват прекалено много такива в списъка, в случаите когато важните събития може да са повечко. --Termininja ^✉ 09:54, 26 ноември 2016 (UTC)

Точно така, Нинджа, каза го даже по-добре от мен. Това също ще предотврати в бъдеще и злоупотреби с тези списъци, каквито неволно или съзнателно се правеха в портала. Мисля, че това е разумен компромис, пък и съответства на същността на Уикипедия като енциклопедия: читателите очакват да намерят тук именно статии за различни неща, които ги интересуват, включително за тези, които са научили от новините.
— Luchesar • Б/П 10:42, 26 ноември 2016 (UTC)

В такъв случай какво става със събития като „1980 г. – Серия от земетресения в Южна Италия отнемат живота на около 4 800 души.“ в страници като 23 ноември? --Termininja ^✉ 12:00, 26 ноември 2016 (UTC)

Нека най-добре разгледаме цялата страница 23 ноември, защото с практически примери се работи по-лесно:

• 176 г. – Римският император Марк Аврелий отпразнува триумфа си на победител след 8-годишно отсъствие от столицата, през което време ръководи военни операции.

Няма проблем, защото е свързана към статията за Марк Аврелий, където може да се провери събитието в биографията му.

• 1492 г. – Испанският крал Фернандо I обявява, че имотите на испанските евреи стават собственост на короната.

Няма проблем, по същите причини като Марк Аврелий.

• 1700 г. – Започва понтификата на папа Климент XI.

Няма проблем, по същите причини като Марк Аврелий.

• 1852 г. – В Англия са въведени първите пощенски кутии.

Няма проблем, тъй като в статията за пощенските кутии това събитие би трябвало да присъства.

• 1906 г. – Лидерът на американските мормони Джоузеф Смит е глобен за полигамия.

Няма проблем, по същите причини като Марк Аврелий.

• 1940 г. – Втората световна война: Румъния подписва договор за присъединяване към Тристранния пакт.

Няма проблем, тъй като и в статията за Румъния, и в тази за Тристранния пакт би могло да се провери събитието.

• 1942 г. – Втората световна война: По време на битката при Сталинград съветската армия обкръжава групата армии на Хитлеристка Германия, командвани от фелдмаршал Фридрих Паулус.

Няма проблем, тъй като в статията за битката при Сталинград би трябвало събитието да е описано.

• 1963 г. – В ефир излиза първи епизод на британския фантастичен сериал Доктор Кой

Няма проблем, по същите причини като Марк Аврелий.

• 1971 г. – Китайската народна република става постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Няма проблем, по същите причини като Марк Аврелий.

• 1980 г. – Серия от земетресения в Южна Италия отнемат живота на около 4 800 души.

Вероятно има проблем, освен ако земетресенията не са описани в статията за Италия (в такъв случай е редно връзката да е към съответния раздел).

• 1981 г. – В Китай е разрешен частния бизнес.

Може да има проблем, ако не е описано в статията за Китай.

• 1990 г. – Първата експедиция до Южния полюс, съставена изцяло от жени (3 американки, 1 японка и 12 рускини), започва в Антарктида първия етап от 70-дневния, 1 287 километров преход.

Вероятно има проблем, освен ако не е описано в статията за Южния полюс.

• 1991 г. – Ден преди да умре фронтменът на Queen Фреди Меркюри публично обявява, че е болен от СПИН.

Няма проблем, по същите причини като Марк Аврелий.

• 1993 г. – Молдова въвежда като национална валута – леята.

Няма проблем, по същите причини като Марк Аврелий.

• 1996 г. – Република Ангола официално се присъединява към Световната търговска организация.

Няма проблем, по същите причини като Марк Аврелий.

• 1997 г. – Обявен е банкрута на японската финансова компания Ямаичи, до този момент сред 10-те най-мощни в света.

Има проблем, защото не съществува статията Ямаичи и следователно няма как да проверим верността.

• 2000 г. – Открит е естественият спътник на Юпитер Йокаста.

Няма проблем, по същите причини като Марк Аврелий.

• 2003 г. – В резултат на масови протести и гражданско неподчинение, известни като Революция на розите, президентът на Грузия Едуард Шеварднадзе подава оставка.

Няма проблем, по същите причини като Марк Аврелий (основната връзка тук е Революция на розите и тя правилно е подчертана с курсив – това също е добра практика).

• 2004 г. – Състои се световната премиера на компютърната игра World of Warcraft.

Няма проблем, по същите причини като Марк Аврелий.

Както се вижда, с повечето събития всъщност няма проблем. Ползата от този практически пример е (ето затова е полезно наистина да дискутираме и ти благодаря, че задаваш важни и точни въпроси), че можем да прецизираме изискването за статия в Уикипедия: не е нужно тя непременно да е точно за самото събитие (примерно статия за откриването на спътника на Юпитер), но трябва да е такава, в която това събитие е описано (статията за спътника или поне тази за Юпитер). По този начин твърдението може да бъде проверено, а също и, когато става дума за някакви спорни събития, темата да е представена от позицията на неутралната гледна точка (и затова пък е важно самото описание на събитията да е изключително сухо и кратко, т.е. неутрално). Аз всъщност дори не смятам, че непременно трябва да пипаме вече съществуващите страници – проблем за мен винаги са били изключително някои от редакциите Станко (които обаче той прави системно) – по-скоро е важно да си създадем добра практика в бъдеще.
— Luchesar • Б/П 13:58, 26 ноември 2016 (UTC)

Точно затова служат порталите за Текущи събития - в тях се доуточнява съдържанието на хронологичните статии. --Stanqo (беседа) 14:35, 26 ноември 2016 (UTC)

Точно за това го ползваше ти: за да си „доуточняваш“ събитията, както на теб ти харесва, и като някакъв независим остров, неподвластен на принципите на Уикипедия. И точно това не бива да допускаме повече да бъде правено: от теб или от когото и да е другиго, и без значение в какви краски ще оцветява събитията. Уикипедия е неутрална енциклопедия и трябва да остане такава!
— Luchesar • Б/П 14:53, 26 ноември 2016 (UTC)

„спорната неутралност обикновено не е причина за изтриване“ --Stanqo (беседа) 16:14, 26 ноември 2016 (UTC)

Освен когато е системна. — Luchesar • Б/П 17:12, 5 декември 2016 (UTC)

Спорната неутралност по природа е системна. „Основният проблем на света е неосъзнаването на това което се случва.“ --Stanqo (беседа) 11:31, 7 декември 2016 (UTC)

„Ние сме дълбоко загрижени за многообразието. Това е лесно да се каже, когато означава да подкрепяш идеи, с които си съгласен. Но е много по-трудно, когато става дума за това да защитиш правото на хора с различни гледни точки да изразят това, за което ги е грижа. А това е още по-важно.“Марк Зукърбърг --Stanqo (беседа) 06:21, 11 декември 2016 (UTC)

Джаджата „Бързо патрулиране“ не работи за единични редакции

Лорд Бъмбъри забеляза, че джаджата „Бързо патрулиране“ не работи за единични редакции гледани с Бързолик, само за групирани. Като се презаредят Последните промени или Списъкът за наблюдение се вижда, че единични редакции не са били отбелязани като проверени. Трябва да видя дали ще намеря къде е проблемът. --V111P 09:16, 23 ноември 2016 (UTC)

Само при мен ли работи? --Сале (беседа) 10:01, 23 ноември 2016 (UTC)

Да не би да има нещо общо с това, че използвам облик Монобук? Знам, че съм малцинство. --Сале (беседа) 12:12, 23 ноември 2016 (UTC)

Не, при мен и с Монобук не работи. --Лорд Бъмбъри (беседа) 12:28, 23 ноември 2016 (UTC)

Грешката е в моя телевизор. Чак сега схванах, че „не работи“ в случая означава, че няма ефект. Аз си цъкам и не забелязвам, че редакциите остават непроверени. --Сале (беседа) 12:56, 23 ноември 2016 (UTC)

Оправих го. --V111P 22:44, 23 ноември 2016 (UTC)

Благодаря :) . Много благодаря! Тествах го, работи. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:55, 24 ноември 2016 (UTC)

Уикипътешественик на английски

След като прочетох тази статия се замислих, че статиите в Уикипътешественик на английски може да са определящи за преживяването на чуждестранните туристи в София и България. --Лорд Бъмбъри (беседа) 10:30, 23 ноември 2016 (UTC)

Да кажем по-точно - определящи за преживяването им в София, създавайки си превратно мнение за България като цяло :-). Що не вземат да се разходят "малко" по- надалече. Dino Rediferro (беседа) 21:40, 24 ноември 2016 (UTC)

Редакции в Лапландия и Северна Европа

Лапландия (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
Северна Европа (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Не виждам какво им беше против политиката на Уикипедия на моите редакции на страниците Лапландия и Северна Европа!!!Настоявам веднага да бъдат върнати с моите редакции!Ако няма да ги връщате ми дайте основателна причина за това.
77.78.10.171 18:12, 23 ноември 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Копиран текст от Интернет. Предупреждаван е неколкократно и е блокиран за това. --Rumensz (беседа) 18:19, 23 ноември 2016 (UTC)

Сгрешено свързване между страниците на другите езици.

Забелязах, че страницата Чеджу-до е свързана със страниците на провинцията Чежду с другите езици. Не знам как се променя или дали е възможно да го направя. --Vikity33 (беседа) 20:52, 23 ноември 2016 (UTC)

Свързано с острова. Прави се в Уикиданни. --Rumensz (беседа) 21:02, 23 ноември 2016 (UTC)

Грешка в статия

Здравейте!Искам да ви обърна внимание,че в статията в Уикипедия за село Гривица,община Плевен,област Плевен има допусната неточност.От 15.11.2015 година,кмет на селото е Любомир Ламбев от ПП АБВ,а не посоченият от вас.Надявам се че ще поправите тази грешка.Благодаря ви предварително!Успех!
Гривица (беседа) 10:59, 24 ноември 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Оправено. --Rumensz (беседа) 11:57, 24 ноември 2016 (UTC)

Машинен превод: предупредителни шаблони за беседи

Предвид все по-честото използване на инструментите за превод, в резултат на което се появяват и доста статии съдържащи изключително машинен превод, направих предупредителните шаблони за беседи {{П-превод1}} и {{П-превод2}}, като първият също е достъпен през менюто „Работни шаблони“ (ще мине известно време преди да се появи).
— Luchesar • Б/П 09:35, 26 ноември 2016 (UTC)

Шаблон за конкурси има ли?

Мога ли да ползвам шаблона за Евровизия за друг музикален конкурс? Ani♛saj 21:49, 26 ноември 2016 (UTC)

Ani♛saj, има също шаблон {{Музикален фестивал}}. Въпреки, че е „фестивал“, пак има параметър за победител, а и изглежда е използван за доста подобни събития. {{Евровизия}} ми се вижда доста специфичен и сложен за обща употреба. В крайна сметка, може и да се направи нов шаблон, примерно {{Музикален конкурс}}, като се използва някой от тези двата за основа (вероятно бих използвал „фестивала“ като по-прост).
— Luchesar • Б/П 02:00, 27 ноември 2016 (UTC)

Идеален е. Само като понятия има разминаване, защото конкурса не гарантира някаква публичност. Ani♛saj 09:19, 27 ноември 2016 (UTC)

Бот за тирета в заглавията

Забелязах, че тиретата не се проверяват в заглавията.

Наложи ми се да прехвърля едно заглавие и не знам препратката трябва ли да се изтрие https://bg.wikipedia.org/wiki/Беседа:Международен_конкурс_за_млади_тромпетисти_-_Стара_Загора Ani♛saj 10:37, 27 ноември 2016 (UTC)

Просто проверявай с Какво сочи насам (вляво, от менюто „Инструменти“). В случая нямаше нищо, което да сочи към старата страница, така че я изтрих. :)
— Luchesar • Б/П 10:43, 27 ноември 2016 (UTC)

Нуклеотиди

  Здравейте. В Нуклеотид има две грешки, които съм забелязала. Тимин е само за ДНК, следователно няма как да е свързан с рибозата. Урацилът пък се отнася за РНК т.е. не може да се свързва с дезоксирибозата. Благодаря.
77.77.167.129 09:49, 29 ноември 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Благодаря за Вашето предложение! Ако смятате, че дадена статия трябва да бъде написана или подобрена, моля, чувствайте се свободни да направите тези подобрения. Уикипедия е уики, така че всеки може да редактира почти всяка статия просто като щракне бутона редактиране отгоре. Дори не е нужно да сте влезли (въпреки че има много причини да го направите). Уикипедианската общност Ви окуражава да бъдете смели, когато редактирате статии. Не се притеснявайте, ако от време на време допускате неволни грешки – вероятно те ще бъдат открити и оправени бързо. Ако не сте сигурни как се редактира, вижте тук или потренирайте в пясъчника. --Сале (беседа) 10:15, 29 ноември 2016 (UTC)

редактиране на име на кмет на населено място

Просеник (област Бургас) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Кмета на с.Просеник,общ.Руен,обл.Бургас ЕКТТ 58640 към настоящия момент е Стоян Тодоров Добрев от ПП ГЕРБ.
ПРОСЕНИК (беседа) 09:00, 1 декември 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Готово Благодаря. — Luchesar • Б/П 09:17, 1 декември 2016 (UTC)

Месец на Азия 2016

Здравейте, за мен е голямо удоволствие да обявя края на „Месец на Азия 2016“. Благодаря изключително много на всички, които се включихте, за да създадем 192 статии! Преди месец главният организатор на състезанието Addis Wang ме попита какво очаквам. Отговорът ми беше – повече статии от миналата година. Честно казано си представях около 70 – 80 нови статии, а те се оказаха 6,5 пъти повече от миналогодишното състезание. Беше ми много интересно да чета всеки ден написаните от вас статии. В това състезание учстваха представители на 45 езикови версии на Уикипедия. На тези езици говори и пише над 2/3 от населението на света, а Уикипедия на български език е на едно от челните места по брой статии.

Официално, победителят с 55 нови статии е ShockD. Той ще получи и сертификат „Посланик на Азия“. Надявам се, че ще влезе и в глобалните Топ 20 (скоро ще разберем това). На второ място с 40 нови статии е Arise13, тъй като има над 30 нови статии, също ще получи сертификат „Посланик на Азия“. Тази година Vodnokon4e, Denis BGRUS, Nicholas ovaloff, Litev, Mmm-jun, vikity33, Glagoli и Tanasy ще получат картички от Азия. Честито! Скоро очаквайте подробности как ще стане това. Благодаря на Лорд Бъмбъри и на Mi7k0z за приносите им. И те са от голямо значение.

Ако има някой, който не е успял да добави някоя своя статия в инструмента, моля, да сигнализира. До 10 декември 2016 г. можете да подобрите вашите статии, които не са получили точки.

Моля, всеки от вас да сподели кои от своите статии смятате за най-интересни (2 – 3 от тези, които сте създали по време на „Месец на Азия“). Може да споделите какво ви накара да участвате, какво ви хареса, не ви хареса и всякакви други впечатления, за да напиша статия в блога на Уикимедия България. Благодаря още веднъж!

ПС. Сега, ще се радвам още повече да се включите и в „Състезание Архиви“, ако не сте го направили вече. И другото – очаквайте през януари двуседмичното състезание за писане на статии на тема Южна Корея.--Спасимир (беседа) 09:06, 1 декември 2016 (UTC)

Поздравления за доминацията на ShockD и организацията на Спасимир! Аз оставам страстен привърженик на състезанията в Уикипедия и препоръчвам на всеки да изпробва спортната си злоба. Litev (беседа) 14:41, 1 декември 2016 (UTC)

Относно интересните статии – моите избори са: Хиро Онода, Брутно национално щастие и Паро Такцанг. Поздрави. --ShockD (беседа) 15:22, 2 декември 2016 (UTC)

Като доста голям привърженик на историята на Корея и културата на Южна Корея и големите липси по тези теми в българската уикипедия, за любими статии си избирам двореца Кьонбоккун, един от най-красивите забележителности на Сеул и река Хан (бях доста изненадана, че никой не беше направил статия преди това). Смятам, че това са най-значимите ми статии от месеца. --Vikity33 (беседа) 16:52, 2 декември 2016 (UTC)

Аз не допринесох с кой знае какви статии от гледна точка на съдържание или значимост, но въпреки това съм доволен, че ги направих достъпни и на български. Покрай училище (а и поради мързел, признавам) не успях да създам повече от 14 (а възнамерявах доста повече), затова и буквално в последния момент качих около шест една след друга преди крайния срок – едва тогава ми се прояви спортната злоба. Иначе вместо три намерих за интересни тази за филма „Голият остров“, тъй като има пряка връзка с едно стихотворение на Валери Петров, което се изучава в осми клас и за което споменах в статията, и тази за ЯСТ, тъй като ми хареса фактът как преди влизането в сила на часовата зона всеки регион в Япония е имал свое време. Предполагам, че следващата година отново ще има „Месец на Азия“, така че се надявам да се представя по-добре от първото си участие. – Nicholas ovaloff (беседа) 18:46, 2 декември 2016 (UTC)

Благодаря за отличието първо. Съвсем навреме за мен започна „Месеца на Азия“, тъй като се чудех за какво да пиша. Мисля, че състезанието беше добро, имаше висока активност през месеца и се написаха статии, които вероятно нямаше да се появят още доста време тук. Всичко беше на ниво и нямам забележки към организацията. Моите фаворити за интересни статии са: Али Хаменей, Пешмерга и Монголско нашествие. --Arise13 (беседа) 19:47, 3 декември 2016 (UTC)

За мен интересна статия за превод беше Итуруп и въобще Курилските острови. Иначе - Монголско нашествие.--Vodnokon4e (беседа) 17:25, 4 декември 2016 (UTC)

Али Хаменей ⇔ Али Хаменеѝ

Здравейте и поздравления за всички участници. Месецът наистина допринесе с голям брой статии за бгУ. Но при бързото превеждане лесно се допускат грешки. Едната забелязвам сега: иранският духовен лидер се казва Али Хаменеи. Бих поправила Али Хаменей, но не знам как се сменя заглавие на статия. Поздрави.--Mmm-jun (беседа) 21:53, 3 декември 2016 (UTC)

Благодаря! В падащото меню още (вдясно от история) има опция преместване и можеш да промениш името, след което избираш бутона преместване.--Спасимир (беседа) 22:01, 3 декември 2016 (UTC)

Преместването обаче не е правилно, тъй като той е познат и цитиран в България като Хаменей, а не Хамене. Може само в самата статия да се допълни изговора на името. --Rumensz (беседа) 07:48, 4 декември 2016 (UTC)

Името на човека е все пак Хаменеи, нито Хамене, нито Хаменей. Вярно е, че има често използване на Хаменей в българската преса, но (днес проверих) се използва и Хаменеи. С други думи, формата Хаменей още не се е установила така непоколебимо, както например Эйнштейн в руски език и не късно да се промотира правилното име ХаменеИ. Може би греша, но досега мислех, че една енциклопедия трябва да разпространява верните неща, а не нещо, което някой някога недочул или не е прочел верно. Е, може да се остави, разбира се, и Хаменей, от това никой няма да пострада, но трябва да отбележа, че бгУ и съответно България ще са вероятно единствените в света, където Хаменеи е Хаменей. Поздрави и хубав неделен ден за всички! --Mmm-jun (беседа) 09:41, 4 декември 2016 (UTC)

Здравей, Mmm-jun! Можеш да го промениш. По-горе описах как, ако има нещо неясно може да питаш, това не е проблем.--Спасимир (беседа) 09:55, 4 декември 2016 (UTC)

Благодаря Спасимир, но ще изчакам да видя, дали няма да има и други мнения. Да не запаля „война“ заради една буквичка --Mmm-jun (беседа) 10:04, 4 декември 2016 (UTC)

Хм, ето защо е важно да се поставят също ударенията, както и да има, ако не аудио пример, то поне IPA произношение – и също колко е полезно да си имаш колеги, за които даден език е роден. Хаменеи го помня, разбира се, още от тинейджърските си години, и се оказва, че през цялото това време съм знаел името му погрешно (мислех, че е Хаменѐй). Mmm-jun, според Вас кой от тези два примера би бил по-подходящ за илюстриране на произношението в статията: едно, две? Първото ми звучи малко средно между Хаменѐй и Хаменеѝ (може би заради неестествено бавното произнасяне), докато второто наистина доста ясно звучи като Хаменеѝ.
— Luchesar • Б/П 11:33, 4 декември 2016 (UTC)

За съжаление не мога да сравня двата записа, защото втория при мен не се отваря (чудна работа!). Едно не звучи много ясно като „и“. Но този файл е използван в много страници на У и навсякъде транскрипцията за произнасяне е „и“. Който може да чете персийската азбука, ще види ясно, че името завършва със звук „и“, който чете на англ. или немски също ще види, че не завършва на ѝ. Аз нямам съмнение за името и за мен въпросът не е в точното му възпроизвеждане (например, при руснаците множество чужди имена се произнасят по абсолютно различен начин от оригинала и нищо – животът продължава ), просто мисля, че в тази си форма (Хаменей) името още не се е абсолютно вкоренило в местната реч и има смисъл да бъде хармонизирано с международното му произнасяне, което в случая съвпада и с иранското.--Mmm-jun (беседа) 13:21, 4 декември 2016 (UTC)

Едно е правилното произнасяне, за което трябва да има пояснение в статията, друго е наложената практика. Всъщност в колко езика има буква "Й"? --Rumensz (беседа) 14:36, 4 декември 2016 (UTC)

В такива случаи се сещам за примера със „Силиконова“ и „Силициева“ долина. „Силиконова“ беше силно наложено, но с времето хората започнаха да се стараят да използват правилното „Силициева“. Все пак има поне една съществена разлика: и в двата случая говорим за популярни имена от началото на 90-те години, но спорът „Силициева/Силиконова“ стана актуален сравнително бързо – още през същото десетилетие – докато за „Хаменей“ говорим за практика в продължение на над четвърт век. Като цяло обаче подкрепям предложението на Mmm-jun.
— Luchesar • Б/П 16:29, 5 декември 2016 (UTC)

Да, и тогава грешката беше поради незабелязването на една буквичка Silicon/Silicone (силиций/силикон)! Абсолютно съм съгласна, че „наложената практика“ има предимство и затова смятам за правилно провинциите на Иран на български език да бъдат Кюрдистан (а не както беше Кордестан, макар че така се произнася и от самите кюрди в Иран), или Лурестан (макар че в първи момент реших, че е русизъм и исках да го сменя на Лорестан). Но дали и при личните имена на хората? Някои могат и да се обидят, когато се изопачава тяхното име и много се надявам, че бг дипломатите в Иран не казват Хаменей. --Mmm-jun (беседа) 17:12, 5 декември 2016 (UTC)

Това също е добър аргумент. Неотдавна имахме подобен случай с името на актьора Уорън Бейти, иначе твърдо – и неправилно – наложил се като Бийти.
— Luchesar • Б/П 21:19, 5 декември 2016 (UTC)

Предлагам да изчакаме още два-три дни, и ако няма възражения, да преместим статията под името Али Хаменеи, а аз бих се погрижил да променя и другите срещания на името из Уикипедия.
— Luchesar • Б/П 11:55, 8 декември 2016 (UTC)

Аз всъщност вече написах произнасянето в скобите, след персийското изписване. Намесих се по този начин в още 2 статии, където забелязах подобни неща (Раджаи, Машаи). Освен това видях, че в другите У често в удебелен шрифт се изписват и другите версии на произнасяне на имената. Трябва вече да се прецени от опитните колеги, кой вариант улеснява/подобрява достъпността на дадени статии. --Mmm-jun (беседа) 12:10, 8 декември 2016 (UTC)

Забелязах, но същото беше положението навремето и със „Силиконовата“ долина, за която се уточняваше, че било правилно да бъде „Силициева“, но не ставаше ясно като е правилно, защо статията има погрешното име. Ако нещо е сгрешено, според мен е по-добре е да се поправи. Но нека наистина чуем и други мнения, ако има такива.
— Luchesar • Б/П 12:46, 8 декември 2016 (UTC)

Бан Петков Каскътийски

Бан Петков Каскътийски е съосновател и член на тайния революционен комитет, основан от Васил Левски, / представен като "Карловеца"/ в с. Долно Камарци в дома на Петко Колов Вълкин. След Априлското въстание се възползва от участието си в 1-ви конвой придружаващ турски големец , за да избяга в Румъния. През пролетта на 1877 год. е включен в 5-та дружина , 4 - та рота на българското опълчение и участва в боевете при Стара Загора и Шипка, където получава орден за храброст "Св. Георги". В последния ден на Шипка е тежко ранен в гърдите и в края на м. ноември 1877 г. е демобилизиран. Умира на 03.08.1893г. Оригиналното свидетелство за ордена "Св. Георги " се намира в родственика Стоян Петров Банов от с. Долно Камарци. При необходимост може да бъде представено. Текста е публикуван със съдействието на читалище "Христо Ботев-1919"с. Долно Камарци.
79.124.85.48 07:19, 2 декември 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Библиотека от източници

Малко сложно звучи: Има ли място в Уикипедия, където примерно единствено да се споменават, въвеждат или посочват (всякакви благонадеждни) източници като имена на книги (речници, енциклопедии) или пък някой има стара необработена книга или пък има премного източници и/или информация за обработване (не става дума да се говори обобщено за източниците като цяло, а конкретно). По възможност посочените източници, но не задължително, с външни препратки, а и с някакви кратки пояснения или пък категоризиране на тези източници. (Може примерно по-късно част от източниците да се трият, ако се смятат за изчерпани или пък основната част или голяма част от съдържанието в тях вече е преработено в Уикипедия; Към даден източник може да има не само описание или без него, но и статиите (вътрешни препратки) в Уикипедия, към които се отнася или към които би се отнасял този източник. Така започването на статия може да бъде от тези източници.) Уикизточник би бил близко до нещо подобно, но е крайно недостатъчно по много причини (може тук би не е лоша идеята да се насърчи и използването на посочването на източник от Уикизточник на други езици).

Напоследък попадам на странни стари имена (от съвременна гледна точка) като например за държави като Шпания (Испания), Кроация (Хърватия)(Това име е обсъждано на беседата Беседа:Хърватия/Архив_1, но липсва в статията), Япон (Япония), Шкоция (Шотландия); Георги Вашингтон (Джордж Вашингтон) и т.н., които ги няма в Уикипедия, а пък са интересни и са се използвали някога или поне са били споменавани така. За подобни споменавания на имена разбира се използват източници, а не свободни словосъчетания от автора.

Уикипедия би трябвало да насърчава споменаването на източниците и това изглежда подобна стъпка. --Николов (беседа) 15:25, 2 декември 2016 (UTC)

Доста по-скромно като амбиция, но горе-долу с подобна цел е Уикипедия:Уикибиблиотека. — Luchesar • Б/П 16:50, 2 декември 2016 (UTC)

Благодаря. С други думи подобно място има. Все пак много работа трябва както по страницата, така и извън нея. Ако трябва да прилича нещо на https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:The_Wikipedia_Library или да има и https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:The_Wikipedia_Library/OA Не съм много сигурен, но ми се струва не лоша идеята за оставяне на книги в стандартни библиотеки. --Николов (беседа) 08:45, 5 декември 2016 (UTC)

Изтриване на статии

Изтриването на статии чрез гласуване с мнозинство „Б“ ли е или съм останал с грешно впечатление?--Спасимир (беседа) 14:09, 5 декември 2016 (UTC)

Наложилата се практика е с 50% + 1 глас (мнозинство „А“). Прието правило няма. --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:46, 5 декември 2016 (UTC)

Всъщност и аз бях останал с впечатлението, че практиката всъщност е да се ползва мнозинство "Б". Някои скорошни примери ([2], [3], [4], [5], [6]) потвърждават това впечатление. Още повече, на Изтриване на страници и файлове четем, че "Мнозинството, необходимо за приемане на решението, е мнозинство „Б“" Tropcho (беседа) 15:14, 5 декември 2016 (UTC)

Доколкото разбирам, при мнозинство „А“ (повече от 1/2 от валидните гласове) не се изисква минимален праг на броя гласували (4, както е при „Б“ и „В“)?--Спасимир (беседа) 15:22, 5 декември 2016 (UTC)

Да, точно така. Повече подробности тук. Tropcho (беседа) 16:05, 5 декември 2016 (UTC)

Темата е коментирана многократно. Обичайната практика е да се трие с абсолютно мнозинство. Текстът за Б е просто написан от някого - никога не е обсъждан и гласуван, спокойно некой може да го промени на А. Това е крайно време да се сложи в ред. --Мико (беседа) 15:44, 5 декември 2016 (UTC)

И да се запише в У:СИ, за да се знае.--Спасимир (беседа) 15:53, 5 декември 2016 (UTC)

Мико, предполагам имаш предвид обикновено мнозинство (абсолютно, доколкото знам, изисква да гласуват за или против повече от половината имащи право на глас, което включва стотици, ако не хиляди потребители). Горните примери обаче показват, че триенето с обикновено мнозинство не е обичайната практика. Tropcho (беседа) 17:27, 5 декември 2016 (UTC)

Коментар: Не знам каква е обичайната практика, но добрата практика, особено при оспорвани гласувания, е окончателното решение да бъде взето според представените аргументи и преценка на тяхното съответствие с принципите на Уикипедия, и самото това решение също да бъде добре обосновано. Ясно е, че винаги ще има недоволни от решението, но ако е налице поне очевидно искрено желание да се постигне обективност, може да се запази усещането за справедливост в Уикипедия. От друга страна, вземането на решения на база механично броене на гласове е болшевизъм, който винаги ще създава напрежение: примерите с Брексит и Тръмп вероятно ще станат христоматийни. Освен това, така се отварят широко вратите за злоупотреби с марионетки – ако някой още е не е разбрал, хубаво е да разбере, че технологиите са напреднали много и създаването на убедително изглеждащи и практически недоказуеми (поне еднозначно) марионетки вече не е фантастика. Затова съм абсолютно убеден, че записването в У:ИСФ на каквото и да е фиксирано мнозинство ще бъде грешка с непредвидими и дългосрочни последствия.
— Luchesar • Б/П 16:16, 5 декември 2016 (UTC)

По принцип е тъй, Лъчо, но понякога (както в настоящия случай) не се постига съгласие относно силата на представените аргументи и съответствието им с принципите на уикипедия. Тогава или блокираме, или гласуваме. Демокрацията е несъвършена, но не се сещам за по-добро решение. Tropcho (беседа) 17:27, 5 декември 2016 (UTC)

Заек или патица?

Заек или патица?

Нека дам пример. Тези две картинки заек ли изобразяват или патица? За първата картинка вероятно 99.99% от хората ще гласуват, че е патица. Ако има различни мнения, много вероятно е да са на хора, дето силно недовиждат или са толкоз зле, че не знаят какво е патица и как изглежда. Добрият учен не би игнорирал дори подобни мнения (патиците също може да не бъдат това, което са), но при всяко положение е ясно, че те не заслужават твърде голямо внимание. Какво обаче става с втората картинка? Ако 51% от хората кажат, че това е патица, ще престане ли то изведнъж и по магически начин да прилича също и на заек? Разумно ли е в този случай един глас в повече за едното или за другото мнение да се превърне в на практика 100%-ова убеденост? Ти казваш „да, демокрацията е несъвършена, но в случая все пак ще стигнем до някакво решение“. А дали има смисъл въобще от такова решение? Когато малко над половината от гласувалите британци подкрепиха излизането от ЕС, това превърна ли го изведнъж в доброто решение за страната им? И обратно, ако бяха спечелили привържениците на оставане в ЕС, дали това щеше като с магическа пръчка да премахне всички поводи за притеснение на тези, които са гласували за излизане? Да, решение трябва да се вземе: Обединеното Кралство не може да бъде едновременно във и извън ЕС, както и статията „Яневагейт“ не може – подобно на котката на Шрьодингер – едновременно да съществува и да бъде изтрита. Когато обаче един въпрос получава толкова противоречиви и в същото време равнопоставено застъпени отговори, значи може би към него въобще е подходено неправилно. Все едно при игра на руска рулетка да решим дали да натиснем спусъка на револвера, опрян в главата ни, с гласуване.
— Luchesar • Б/П 18:44, 5 декември 2016 (UTC)

Нещата, които говориш са малко или много очевидни, струва ми се. Което не пречи да си ги кажем, де - барем знаем, че сме на една страница. И накрая - ако те разбирам правилно - стигаш пак до моето заключение, че все пак понякога е неизбежно вземането на решение при липса на консенсус (понеже по чисто прагматични съображения, не може и вълкът да е сит, и агнето цяло, а решение трябва да се вземе в определен срок). Не че имам нещо против безкрайното дискутиране и дирене на консенсус - даже бих казал, че природните ми наклонности са в тази посока.

Между другото, чудесно е, че даваш пример с брексит, където разделението беше 52:48. Точно за да не стават такива работи в някои юрисдикции важни решения се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3, примерно, т.е. дава се предимство на завареното положение, докато не стане ясно на голямо мнозинство от хората, че то е непоносимо, по една или друга причина.
Tropcho (беседа) 21:55, 5 декември 2016 (UTC)

Не съм съвсем сигурен, че са очевидни, Tropcho. Има немалко хора, които смятат че най-важното е да се спечелят заветните 50%+1 гласа – било за политик, било за референдум, било за изтриване или запазване. Не да се намери най-добрият политик или най-доброто решение – не, те са непоклатимо убедени в правотата на своята гледна точка, не се интересуват от това, което казват околните, и затова единствената им цел е „победата“ – на всяка цена. Според мен точно това е една от болестите на съвременната демокрация. Вместо да общуваме повече и да се опитваме да намерим решение, което в най-добра степен да отчита интересите на всички групи и индивиди – което именно е принципът на либералната демокрация – ние все повече се маргинализираме, подобно на състезанията по дърпане на въже: който успее да дръпне най-много към себе си, той печели. При това печели не просто повече, а всичко – както по-долу цитирах привържениците на Тръмп, крещящи „НИЕ ПОБЕДИХМЕ!! РАЗБЕРЕТЕ ГО, ТЪПИ КОПЕЛЕТА!!“ Излишно е да казвам докъде единствено може да доведе подобен тип поведение.

Затова и смятам, че е много вредно възхваляването на демокрацията – сама по себе си – като някакво велико благо. Ако 51% могат да направят каквото си поискат, включително да избият останалите 49%, за какво велико благо говорим? Демокрацията просто е една форма на взимане на решения в обществото, която има определени предимства, но съвсем не е лишена от недостатъци, особено ако се прилага безразборно. Прав си разбира се, че има случаи, в които трябва да се вземе бързо решение. Обаче, първо, гласуването отново не е (непременно) единственото решение: изстрелването на ядрените ракети може да бъде гласувано от най-ключовите хора в държавата, но обикновено последната дума – и отговорност – има държавния глава (между другото, в Щамът „Андромеда“ се обсъждаха мимоходом анализи какъв трябва да е човекът, имащ последната дума при подобни критично важни решения – любопитно е да се изрови има ли реално такива изследвания). Второ, Уикипедия все пак не изстрелва ядрени ракети, затова и понякога е полезно да си напомняме, че краен срок няма. Някои наистина твърдят обратното, но то е в малко по-различен контекст.

По-голямо мнозинство наистина е някакъв компромис (в Уикипедия всъщност стандартното мнозинство е „В“, 3/4), но това според мен е малко отчаян опит да бъде намерено лесно решение на един сложен проблем и да се избяга от личната отговорност (на изстрелващия ядрените ракети или натискащ бутона „изтриване“). Според мен най-разумно ще бъде да се поучим от опита на колегите си: вече дадох примери с английската и руската Уикипедия, както и с Общомедия. Възможно е това, което те използват, да бъде неприложимо при нас. Но е хубаво да знаем защо. С други думи, ако ще взимаме някакво решение, нека поне да бъде информирано решение.
— Luchesar • Б/П 22:30, 5 декември 2016 (UTC)

Аз нямам предвид въпросната статия - не ме интересува особено. Важно е да има ясно определено правило. Гласуването става с мнозинство „А“ - повече от 1/2 от валидните гласове, но и само 1 гласувал "за" води до изтриване, или мнозинство "Б", където са необходими минимум 4 гласа и 2/3 от валидните гласове, или трети вариант - примерно повече от 1/2 от валидните гласове и минимум 4 гласували. Защото липсата на ясно правило води до различни тълкувания и излишни главоболия. Иначе, ако няма значение броя гласували, то няма смисъл изобщо да се произвежда гласуване.--Спасимир (беседа) 19:06, 5 декември 2016 (UTC)

Напълно прав си, че ако ще се броят гласове, трябва да има правило. Но ето какво казва английската Уикипедия по въпроса: „Consensus [on deletion] is formed through the careful consideration, dissection and eventual synthesis of different perspectives presented during the discussion, and is not calculated solely by number of votes“. Подчертаването е от оригинала. Същата на практика е политиката в Общомедия („The file/page may be deleted on decision by an admin if there were good reasons given in the debate for doing so.“). Същата е политиката и в руската Уикипедия („Обсуждение на ВП:КУ — не голосование“). Вероятно има и проекти, където се практикува гласуване като при нас, и би било интересно да съпоставим плюсовете и минусите на различните процедури. Ползата от простите гласувания с фиксирано мнозинство е ясна: действа се експедитивно. Но дали експедитивността е най-важното за Уикипедия? Съвсем не смятам също, че позоваването на мнозинство непременно е по-безболезненото решение.

Нека дам конкретен пример, за да бъда по-ясен. Портал:Текущи събития – предложен от мен за изтриване – беше приет с рядко срещана категоричност: 13 гласа „за“ (86.7%) срещу само 2 „против“ (13.3%), единият от които на автора на страницата. Когато след приключване на гласуването Нинджата сподели, че смята за неправилно изтриването на всичките страници в портала, аз можех просто да му тикна в лицето резултата от гласуването и да изкрещя като феновете на Тръмп „НИЕ ПОБЕДИХМЕ, ЯСНО ЛИ ТИ Е?!“ Вместо това – понеже знам, че той е сериозен редактор и не би протестирал без добра причина – се опитах да разбера какви наистина са неговите аргументи. И те действително бяха основателни. Получи се полезна дискусия, която вероятно дори остави нелош „сух остатък“ под формата на някакви основни принципи, касаещи обобщаващите страници със събития. Вярно, наложи ми се леко да си преглътна егото, но вярвам, че Уикипедия спечели, затова ни най-малко не съжалявам и смятам и в бъдеще да постъпвам по същия начин – не само в Уикипедия.

Накратко, трябва да насърчаваме диалога в Уикипедия. Баналната истина е, че в спора – а не в гласувания и референдуми – се ражда истината. Изключения винаги има. С някои хора е загуба на време да се спори. Но те трябва да бъдат наистина само изключения. Остава също и техническият, непоклатим аргумент, че със съвременните технологии манипулирането на гласувания чрез неразличими от реални потребители марионетки е съвсем сериозна и реална опасност.
— Luchesar • Б/П 20:49, 5 декември 2016 (UTC)

+ 1 Съгласен съм с Luchesar:. Решението с гласуване си е дилема --Oficialniat (беседа) 21:21, 5 декември 2016 (UTC)

Отчет на потребителската група

Започнах да пиша отчета на потребителската група на m:Wikimedians of Bulgaria/2016. Моля да четете, коментирате, добавяте. Благодаря. --Лорд Бъмбъри (беседа) 23:12, 5 декември 2016 (UTC)

Бъмбъри, забравил си викторините от началото на годината :-). Защо пък да не бъдат включени като "national events" или нещо от тоя род. Ако добре си спомнян в голяма степен бяха твоя инициатива. Dino Rediferro (беседа) 23:42, 5 декември 2016 (UTC)

Да, затова писах тук, за да бъда подсетен за такива неща. За това нямаше да се сетя сам. Благодаря, Rediferro. --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:27, 6 декември 2016 (UTC)

Скенери

Здравейте, снощи беше одобрен нашият проект за закупуване на два скенера – единия за цифровизиране на снимки и документи, а другия за микрофилми и негативи по сътрудничеството с Държавна агенция „Архиви“, след като представихме страхотни резултати. Това ще подобри качеството (проблем, който изпитвахме с предишния скенер напоследък). Към този момент в ЦДА ходи ShockD и работи с опис 7 на фонд 3К „Монархически институт“. Мисля, че ще може да разнообразява и с други фондове, главно на тема Македония, защото Мико и Алиса Селезньова и не само, са проявили желание за такива документи и снимки, а това улеснява работата. За съжаление през 2016 г. близо 8 месеца не посещавахме Държавния архив. Благодаря на всички, които имат интерес към Държавния архив и за продължаване на сътрудничеството ни. Има още много какво да се желае и ще действаме.

Скенерите ще се ползват главно за сътрудничеството с ДАА, но ще могат да се ползват и за сканиране на всякакви други материали за нуждите на Уикипедия и сродните ѝ проекти.--Спасимир (беседа) 08:42, 6 декември 2016 (UTC)

Сърдечни поздравления, чудесна новина--Ket (беседа) 08:53, 6 декември 2016 (UTC)

Браво и от мен! :) — Luchesar • Б/П 09:50, 6 декември 2016 (UTC)

Хехе - аз мисля пък, че ние, Спасимире, ти дължим огромна благодарност за труда, който положи и полагаш с архивите, защото пишеш „ходехме“, а всъщност е „ходех“ и в тоя смисъл евала. --Мико (беседа) 10:23, 6 декември 2016 (UTC)

Сегашно историческо време

Потърсих думата „бе“ и получих над 2700 статии, в които се среща, което значи, че горе-долу в толкова не е използвано сегашно историческо време. --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:28, 6 декември 2016 (UTC)

Ако съм разбрал правилно има поне 2700 страници, в които е използвано минало свършено вместо сегашно историческо време? Dino Rediferro (беседа) 18:48, 13 декември 2016 (UTC)

Хинин

Директива 08 2008 гласи, че хининът е забранен, обаче не мога да я намеря >Моля Ви за помощ, благодаря предварително--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 87.120.102.251 (беседа) 06:39, 7 декември 2016‎

Здравейте. За съжаление Уикипедия не е бюро „Справки“ и статията не може да помогне с подобна информация.--Vodnokon4e (беседа) 06:06, 7 декември 2016 (UTC)

Затова продължаваме да си пием джин-тоник, в който има хинин. --Rumensz (беседа) 07:13, 7 декември 2016 (UTC)

А аз на млади години съм изпил доста бензин, при това - с оловен тетраетил и все още мърдам. Kакто казва една остроумна сентенция - "от четене за вредата от пиенето и пушенето, накрая отказах четенето". Dino Rediferro (беседа) 23:06, 7 декември 2016 (UTC)

В списъка на важните лекарства за СЗО, ъпдейтван 2013,(реф: фр.уики) хининът си стои.195.96.229.126 09:27, 7 декември 2016 (UTC)

Предполагам, че питате за регламент 1334/2008 на Европарламента и на Съвета на Европа (не е директива на Комисията). По-конкретно може да Ви бъде полезен Анекс I, в който са изброени всички разрешени за използване добавки, и по-специално точка 20 от преамбюла на регламента на ЕК, с който анексът е приет:

„

В становището си, прието на 19 февруари 1988 г. (15), НКХ стигна до заключението, че от токсикологична гледна точка не съществуват пречки употребата на хинин в горчиви напитки да се запази при настоящите си нива (най-много до 100 mg/l). Органът не оспорва тази оценка, но препоръчва да се преразгледа токсикологичната база данни за хинина (16). Докато не бъде завършена повторната оценка на хинина, употребата на трите хининови соли (FL 14.011, FL 14.152 и FL 14.155) следва да бъде ограничена до безалкохолните и алкохолните напитки.

“

Надявам се това да отговаря на Вашия въпрос.
— Luchesar • Б/П 10:51, 7 декември 2016 (UTC)

2017 European GLAMwiki Coordinators meeting

На 16 – 17 февруари 2017 г. в Париж ще се проведе среща на координаторите на GLAM-проекти (проекти с галерии, библиотеки, архиви и музеи). В общия случай всяка организация (като нашата Потребителска група „Български уикимедианци“) може да изпрати един представител. Целите на двудневната среща са обмяна на опит, добри практика и умения, координиране на проекти и консолидиране на връзките в международната общност. Срещата е организирана от Европеана и ЮНЕСКО с помощта на Уикимедия Франция и ще се проведе в централата на ЮНЕСКО. Ако има желаещи за участие, можем да започнем процедура по кандидатстване за стипендия за път.

Кандидатурата трябва да бъде обявена най-малкото месец преди пътуването, т.е. крайният срок за кандидатстване е 16-ти януари. Би било добре да сме готови по-рано, за да бъде по-евтино пътуването – парите от дарения не бива да се харчат неразумно. Предлагам хората, които имат желание да представляват общността на срещата да изразят това до 15-ти декември, за да може да бъде говорено с тях на националната конференция, ако присъстват, и да проведем двуседмично гласуване, единствено с положителни гласове, при което уикимедианецът с максимален брой гласове да бъде избран за представител.

Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:52, 7 декември 2016 (UTC)

Моля поставяйте кандидатурите си тук: Уикипедия:European GLAMwiki Coordinators meeting. --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:30, 8 декември 2016 (UTC)

Мида Спондилус

Моля Vodnokon4e или някой друг потребител да изкара написаното за "Мида Спондилус" от моя Пясъчник и ако сметне, че е необходимо да го редактирареди да го публикува. Не мога да се справя. Ще му бъда безкрайно благодарен.Ivan popov-barin
Ivan popov-barin (беседа) 04:10, 8 декември 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Всъщност е в Беседата му, ама то иска и четене. --Rumensz (беседа) 06:07, 8 декември 2016 (UTC)

Вече е в пясъчника му. — Luchesar • Б/П 11:40, 8 декември 2016 (UTC)

Ivan popov-barin, вече е в основното пространство на статиите – Спондилус. Можете да продължите да развивате статията там. Благодаря Ви за старанието да обогатявате Уикипедия.
— Luchesar • Б/П 15:45, 8 декември 2016 (UTC)

Изказвам благодарност на Luchesar за оправянето на темата за мида Спондилус, както и за предишната помощ към моите теми. --Предният неподписан коментар е направен от Ivan popov-barin (приноси • беседа) 20:06, 8 декември 2016‎ (UTC)

Rumensz заслужава може би повече благодарност, но така или иначе всички просто си вършим работата. :)
— Luchesar • Б/П 20:40, 8 декември 2016 (UTC)

Помощ за транскрипция на дума

Здравейте. Може ли някой, който владее испански да ми каже как се произнася точно думата jicarilla. Мисля, че е хикариля, защото меката съгласна ll пред а става ля. Благодаря. --Я.Запрянов (беседа) 09:53, 8 декември 2016 (UTC)

По-скоро бих казал, че се произнася хикарийя (подобно на „tortilla“ – тортийя, където -illa е умалителна наставка), но не съм сигурен дали по нашенски си граматически съображения не трябва да е хикариля (в руския е позволено в чужди думи да се пише -йя, и в руската статия са дадени и двете форми, но не можах да намеря информация за нашия си език). Освен това, от сравнението с „тортиля“ може би следва че именно -ля е по-правилно или поне по-обичайно за българския.
— Luchesar • Б/П 12:15, 8 декември 2016 (UTC)

Проверих произношението на английски (американски), звучи и като йя и като ля. На испански и мексикански също. После проверих Наредба №6 за транскрипция на чуждите имена. Там е дадено, че когато ll е пред а, о , у става ля, льо, лю - Castilla - Кастиля и тнт. В български книги съм го срещал като хикарила, но мисля че по-правилно е хикариля.--Я.Запрянов (беседа) 12:34, 8 декември 2016 (UTC)

-ля определено звучи по-уместно от -ла. — Luchesar • Б/П 12:43, 8 декември 2016 (UTC)

Хикариля. --Мико (беседа) 12:57, 8 декември 2016 (UTC)

Според това, което учат в испанската гимназия lla винаги се чете ийя. Единственото изключение е llama, но това е шантава дума. --Сале (беседа) 17:43, 8 декември 2016 (UTC)

Не знам на български как е прието, разбрах че се чете -ийя, но мисля че при нас се е наложило -ля - тортиля, паеля. Ще я направя Хикариля и пренасочваща Хикарийя, мисля че ще е най-добре.--Я.Запрянов (беседа) 18:20, 8 декември 2016 (UTC)

Така се чете, но не може да се напише така. Това "й" обозначава удължаване на "и", но в българския не се прави разлика в дължината на гласните. Най-доброто приближение на български е -ия, но традиционно се транскрибира -иля, което е отразено и в У:Н6. --Спас Колев (беседа) 08:53, 9 декември 2016 (UTC)

Всъщност говорим за проблем от типа "буриданово магаре". Точното произношение, поне на кастилски е по средата и няма как да се транслира правилно на български. Вече в различните диалекти може да варира. Dino Rediferro (беседа) 23:39, 9 декември 2016 (UTC)

Възрастни хора без дата на смърт

В 79 случая в Уикиданни има хора с българско гражданство, родени преди 1916 г. (т.е. са роден преди над 99 години), за които не е посочена дата на смърт. Списъкът поставих на Уикипедия:Проект Поддръжка/Хора на възраст над 100 години без дата на смърт. --Лорд Бъмбъри (беседа) 13:21, 8 декември 2016 (UTC)

Първият когото проверих на случаен принцип бе Балчо Колев, но в статията за него е посочено, че той вероятно е убит при защитата на Дряновския манастир в началото на май 1876 г. Дали подобни статии не следва да отпаднат от списъка? Jingiby (беседа) 13:39, 8 декември 2016 (UTC)

Да, ако добавиш информацията в Уикиданни можеш да изтриеш статията от списъка. --Лорд Бъмбъри (беседа) 13:40, 8 декември 2016 (UTC)

Направих го, но това с Уикиданните до момента не ми беше ясно. Поздрав! Jingiby (беседа) 13:44, 8 декември 2016 (UTC)

Добавя се неизвестна стойност и става лесно.--Спасимир (беседа) 13:45, 8 декември 2016 (UTC)

Готово, ще си запазя списъка, защото има още доста параметри за добавяне и оправяне на шаблоните в статиите.--Спасимир (беседа) 14:07, 8 декември 2016 (UTC)

Може ли да извадиш и списък с българите с червени препратки тук? --Спас Колев (беседа) 08:55, 9 декември 2016 (UTC)

Спасе, Постави долния код на https://query.wikidata.org. Мисля, че трябва да свърши работа. --Лорд Бъмбъри (беседа) 12:20, 19 декември 2016 (UTC)

PREFIX schema: <http://schema.org/>
SELECT ?item ?itemLabel (COUNT(DISTINCT ?sitelink) AS ?count) WHERE {
  ?item wdt:P31 wd:Q5.
  ?item wdt:P27 wd:Q219.
  ?sitelink schema:about ?item.
  SERVICE wikibase:label { bd:serviceParam wikibase:language "bg,en". }
  FILTER(NOT EXISTS {
    ?wfr schema:about ?item.
    ?wfr schema:inLanguage "bg".
  })
}
GROUP BY ?item ?itemLabel
ORDER BY DESC(?count)

Супер, благодаря. Вече виждам грешки в Уикиданни. --Спас Колев (беседа) 13:05, 19 декември 2016 (UTC)

Микромъничета и мъничета

Здравейте, имам 2 въпроса:

1. Какъв е критерият за премахване на шаблоните за микромъничета и мъничета?
2. Може ли всеки, който разширява такива статии, да маха тези шаблони, или това се прави само от админи?

--Mmm-jun (беседа) 09:27, 9 декември 2016 (UTC)

Здравей. Разширяваш (подобряваш) мъничето и махаш шаблона. Всеки, който разшири дадено мъниче може да маха шаблона.--Я.Запрянов (беседа) 09:51, 9 декември 2016 (UTC)

Всеки може да махне шаблоните, те са само за индикация, че е необходимо разширение. Микро е когато е от едно изречение, мъничето предполага поне няколко изречения. Аз лично често ползвам и шаблон {{дописване}}, когато видя че някоя статия е непълна (има много такива - започнати и недокарани докрай)--Ket (беседа) 09:56, 9 декември 2016 (UTC)

Всичко ясно, благодаря! --Mmm-jun (беседа) 10:04, 9 декември 2016 (UTC)

български олимпийски шампиони

Моля в списък с български олимпийски шампиони да бъде добавен Александър Николов - бронзов медал по бокс от Олимпиадата в Токио 1964г. от
212.122.165.233 11:30, 9 декември 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Благодаря за Вашето предложение! Ако смятате, че дадена статия трябва да бъде написана или подобрена, моля, чувствайте се свободни да направите тези подобрения. Уикипедия е уики, така че всеки може да редактира почти всяка статия просто като щракне бутона редактиране отгоре. Дори не е нужно да сте влезли (въпреки че има много причини да го направите). Уикипедианската общност Ви окуражава да бъдете смели, когато редактирате статии. Не се притеснявайте, ако от време на време допускате неволни грешки – вероятно те ще бъдат открити и оправени бързо. Ако не сте сигурни как се редактира, вижте тук или потренирайте в пясъчника. --Сале (беседа) 12:56, 9 декември 2016 (UTC)

Бронзов медалист и олимпийски шампион не е едно и също. Олимпийски шампион е този, който е спечелил златен медал от олимпиада.--Ģiverņ (беседа) 13:18, 11 декември 2016 (UTC)

This Month in GLAM: November 2016

This Month in GLAM – Volume VI, Issue XI, November 2016 Headlines Belgium report: Wiki Loves Art Belgium; Wiki Loves Monuments in Belgium & Luxembourg Brazil report: Opening the Mathematics box in a context of widespread innumeracy Côte d'Ivoire report: Outcomes from the Parliament's collaboration and more France report: GLAM in northern France Germany report: WikiLibrary Barcamp and Wikimedia-Salon Mexico report: 2nd edit-a-thon WikiUNAM; 2 other edit-a-thons Netherlands report: Temminck Groll Collection; WW2 underground newspaper project presented in Bonn; Stained glass in the picture Norway report: #faktajakt and Armenia contest Spain report: Edit-a-thons in museums Sweden report: Connected Open Heritage; Craft; Wikipedia training; Uppsala stadsarkiv; Brunnsmuseet; Debate; LSH Upload Ukraine report: Ukrainian Museums Issued Additional Awards for Wiki Loves Monuments 2016 USA report: Holiday season events with new partners Open Access report: Open access on the 2016 Community Wishlist; Over 1k new video uploads Wikidata report: Birthday Bonanza WMF GLAM report: Digitization, #1lib1ref, and Tech Updates Calendar: December's GLAM events Read this edition in full • Single-page To assist with preparing the newsletter, please visit the newsroom. Past editions may be viewed here.

About This Month in GLAM · Subscribe/Unsubscribe · Global message delivery · Romaine 21:07, 10 декември 2016 (UTC)

Моля добавете снимка към съществуваща страница?

Здравейте!!!

Не мога да добавя снимка на Стоян Хаджиев (в дясната страна горе под името) към следната Уики страница - Стоян_Хаджиев

Това е снимката която искам да сложа -> http://www.pictureshack.us/images/66556_Stoyan_Hadgiev.jpg

а снимката е взета от тук -> http://strumski.com/biblioteka/?id=623

Надявам се да ми помогнете като сложите снимка под името на Стоян Хаджиев за което предватително Ви благодаря...

Hadzhiev (беседа) 16:18, 12 декември 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Здравейте Hadzhiev:. Не съм компетентен но се страхувам че не е възможно да бъде изпълнена вашата молба. Сайтът който е първоизточник на този файл е със защитени авторски права, което говори само по себе си че дори и да бъде той качен в Уикипедия, в последствие на тези авторски права той ще бъде изтрит. Може би ще бъде полезно за вас да прочетете ето това. Надявам се че някой по компетентен от мен ще ви отговори конкретно. Поздрави : Незнайният войн --82.137.124.49 12:53, 13 декември 2016 (UTC)

Здравейте, трябва да имате разрешение от сайта и после да качите снимката в Общомедия.212.39.89.103 13:59, 13 декември 2016 (UTC)

Така е @ 212.39.89.103. Сега на Hadzhiev: му остава да направи "лесното". Да поиска разрешение от администратора на сайта. Фасулска работа! Или пък не. Нека прецени сам. :-) Незнайният войн --82.137.124.49 19:07, 13 декември 2016 (UTC)

Като се вземе предвид, че в Струмски е използвана снимка от Общомедия, която е налична в статията, цялото това горе е безсмислен разговор. Ако искате, изрязан човека - изрежето го, лицензът позволявал--Алиса Селезньова (беседа) 13:14, 19 декември 2016 (UTC)

Търси се нов титуляр за банковата сметка

Преди година и половина Потребител:Лорд Бъмбъри и аз получихме подкрепа да станем титуляри на споделената банкова сметка на потребителската група, благодарение на която през тази година можеха да бъдат обслужвани разходите по четири подготвени и успешно одобрени проекта:

• проекта „Централно- и източно европейска пролет 2016“ (завършил, обслужван от споделената сметка в частта с разходите му за България),
• проекта „Уики обича Земята 2016 България“ (завършил, считано от днешна дата предстои одобрение на отчета),
• проекта за Националната конференция (текущ до 31.12, с отчет, който трябва да се представи до 31.01.2017) и
• проекта за два нови скенера за нуждите на сътрудничеството с Държавна агенция архиви (текущ, но без ново финансиране, с използване на остатъка от УОЗ'2016).

След като бъдат приети отчетите на УОЗ и на националната конференция (което във времето го виждам към февруари 2017) и преди да се правят планове за следващи проекти с финансиране, обаче, желая да се оттегля от ангажиментите си по сметката и да бъде избран нов представител на мое място. Разбира се, при желание от страна на следващия избран представител и на Потребител:Лорд Бъмбъри и при съгласие от Фондация Уикимедия, това може да се случи и преди приключването на тези два проекта, в удобен за всички ни период, тъй като е свързано първо със закриване на досегашната сметка и после с разкриване на нова, било в същата или друга банка.

Особеностите, с които следващият представител трябва да е наясно, са свързани с това, че споделената банкова сметка, поне в Уникредит Булбанк, може да се обслужва само с физическо присъствие в банков клон, като онлайн могат само да се следят транзакциите, но не и да се нареждат. Другото известно неудобство е, че към сметката не се издава пластика. Следващият екип от титуляри на сметката, разбира се, може да проучи условията в други банки, където тези две условия може би няма да са налице и съответно да бъдат улеснени в работата си. Моето лично впечатление е, че дори и при тези обстоятелства, обслужването на сметката не е чак толкова трудно и времеемко. За шестте месеца, откакто сметката е активно ползвана, сумарното време, което ми е отнело е не повече от 3 часа висене по банки и не повече от 24 часа в сканиране на документи и подготвяне на отчети.

Причините да искам да се оттегля са от различно естество, но всичките лични. Искам да обърна внимание на други приоритети в живота си, както и искам да видя, че проектите на потребителската група са приоритет и за други хора. Да уточня: никоя от тези причини не е свързана с неуредица от финансов характер. И за да няма съмнение в това отношение, и предложението ми е първо да бъдат приключени започналите проекти и тогава наследникът ми да започне съвсем начисто (като потребителска група, финансовите ни отношения с Фондация Уикимедия са проект за проект). Ще предам щафетата на следващия титуляр, като дам копия от всички документи, с които разполагам, както и всякакви необходими процедурни разяснения, които може да са му/ѝ необходими. Но вероятно няма да са необходими, поради наличието на втори титуляр на сметката, който е бил през цялото време в течение на случващото се и може да съдейства.

Това ще е добър повод и други хора да се почувстват съпричастни с дейностите на потребителската група, да придобият знания, умения и опит, който ще им бъде полезен и в уикимедиански и в извън-уикимедиански контекст, да се справят с предизвикателства и да вземат решения, да трупат опит с работата с други хора. Вероятно някои хора копнеят за възможността да се изявят и да им бъдат възложени повече отговорности по потребителската група и евентуален бъдещ чаптър. Тази възможност е за тях. :) Спири ··· - - - ··· 15:38, 15 декември 2016 (UTC)

Въпрос:Дали няма да е добре цялото това финансиране да става посредством блокчейн? Всеки отделен проект да си има биткойн адрес и така най-прозрачно да се финансира всеки от тях. --Stanqo (беседа) 20:42, 15 декември 2016 (UTC)

Изискване на Фондация Уикимедия е да бъде споделена банкова сметка. Нямаме право на избор. --Лорд Бъмбъри (беседа) 20:55, 15 декември 2016 (UTC)

Блокчейн технологията отговаря на условията за споделена банкова сметка. --Stanqo (беседа) 21:08, 15 декември 2016 (UTC)

Интервю със Спасимир

http://zname.info/index.php/explore/others/item/9067-спасимир-пилев-хора-вместо-да-псувате-поправете-грешката-в-уикипедия. Приятно четене :). Интервюто е прекрасно! Благодаря, Спасимире! --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:48, 17 декември 2016 (UTC)

Бих казал, че медиите почти бойкотират Уикипедия със сродните ѝ проекти, вместо да я популяризират сред обществото. --Stanqo (беседа) 17:20, 17 декември 2016 (UTC)

Причината за това може да е, че гледат на нея като конкуренция, кой знае? Dino Rediferro (беседа) 17:33, 17 декември 2016 (UTC)

Според мен най-вече апатия и неразбиране на общественото значение на проекта. --Stanqo (беседа) 19:32, 17 декември 2016 (UTC)

Защото от популяризирането на Уикипедия не се печелят пари.--Ģiverņ (беседа) 07:13, 20 декември 2016 (UTC)

Причината може би е също в това, че Уикипедия се пълни с писаници на разни редактори, които търсят поле за изява. Последният такъв пример е от вчера вечерта, когато в българската Уикипедия се появи статията Терористичен акт в Берлин през 2016 г., където предположения се съобщават вече за факти. По този начин Уикипедия заприличва на жълт вестник и не е учудващо отношението на някои хора към нея. --ikonact (беседа) 08:24, 20 декември 2016 (UTC)

Интервю с Жюстин и Асаф (от Фондация Уикимедия)

В сайта на БНТ има запис от едночасово интервю по БНТ с Жюстин и Асаф. Приятно гледане! --Лорд Бъмбъри (беседа) 10:47, 20 декември 2016 (UTC)

Едночасово е предаването. Интервюто е около 15-минутно и определено е добро. --Лорд Бъмбъри (беседа) 10:57, 20 декември 2016 (UTC)

Да и на мен ми хареса. Водещите бяха доста неадекватни с тези въпроси за редактори и участници, централи, ама какво да се прави.--Ilikeliljon (беседа) 11:16, 20 декември 2016 (UTC)

Много добри думи на Асаф за бг Уики и прекрасно представяне на Жюстин--Ket (беседа) 11:48, 20 декември 2016 (UTC)

Водещите бяха на място, а интервюто беше чудесно и изключително положително. Благодаря им и на двамата. Радостното е, че заглавието на цялото предаването е свързано с Уикипедия. И още по-хубавото е, че ни очакват още няколко страхотни интервюта. --Спасимир (беседа) 12:17, 20 декември 2016 (UTC)

Молба за обсъждане на външна препратка

Моля за мнението на общността по следния казус (предавам го накратко, целият разговор е достъпен на беседата на потребителя: Към редица статии за български художници потребителят добавя в раздел Външни препратки линк към галерия Кавалет, на която се изясни, че е собственик. Обясних му, че това не е приемливо, тъй като сайтът му е комерсиален (галерия/магазин - вижте Общите условия) и при това се намира в конфликт на интереси, но той настоява да чуе повече мнения. Благодаря предварително на взелите отношение--Ket (беседа) 13:10, 20 декември 2016 (UTC)

Галерия "Кавалет" от тази година представя български художници и с некомерсиална цел в своеобразен виртуален музей на българското изкуство, като преобладаващата част от картините вече НЕ СА ЗА ПРОДАЖБА, а единствено за идеалната цел да бъдат цялостно представени българските художници. Линк към НЕКОМЕРСИАЛНАТА част на сайта.--Capola (беседа) 13:24, 20 декември 2016 (UTC)