Якобинска диктатура: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 10:50, 28 декември 2016

Якобинската диктатура, известен и като червеният терор (terreur rouge) или терорът на монтанярите (terreur montagnarde), е период от Френската революция, известен с масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции. Той продължава от 5 септември 1793 до 27 юли 1794.

През 1793 революцията е изправена пред продоволствени затруднения и множество заплахи отвън и във Франция. На 30 август на сбирка на Якобинския клуб свещеникът Ройер предлага: „Поставете терора на дневен ред“. Неговият призив става крилат израз и е пренесен на 5 септември в Конвента.

Под натиск на санкюлотите и на „бесните“ са приети Законът за всеобщия максимум (loi du maximum general) и Законът за подозрителните (loi des suspects)^[1]. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозряни и е насочен срещу „привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата“ (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. Органът, определящ наказанията за заподозряните и лихварите става реорганизираният Революционен трибунал (Шаблон:Lang-fr). Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на Комитета за обществено спасение и на кръга около Робеспиер – водача на якобинците. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. По време на якобинската диктатура са екзекутирани 35 до 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници.

Големият терор (юни-юли 1794)

Чрез Революционния Трибунал якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Особено нараства броят на репресиите през юни-юли 1794 г. (период, наричан Големият терор (Шаблон:Lang-fr)).

Периодът на терор приключва след като група членове на Конвента организират т.нар. Термидориански преврат на 9 термидор II года (27 юли 1794 г.). Сред заговорниците са депутати, страхуващи се да не станат следващите жертви на терора, и представители на умерената буржоазия, желаеща възстановяване на икономическите свободи. Робеспиер, Сен Жуст и други видни якобинци са арестувани и гилотинирани, а контрол над Конвента поемат представителите на солидната буржоазия^[1].

Източници

↑ ^а ^б Борислав, Гаврилов. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 169 – 171.

Вижте също

Революцията изяжда децата си

Външни препратки

Петко Петков: Поглед към новото време. Деветнадесетият век (от Френската революция до Първата световна война)

[Gavrilov-1] а ^б Борислав, Гаврилов. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 169 – 171.

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Якобинската диктатура''', известен и като '''червеният терор''' (terreur rouge) или '''терорът на монтанярите''' (terreur montagnarde), е период от [[Френска революция|Френската революция]], известен с масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции. Той продължава от [[5 септември]] [[1793]] до [[27 юли]] [[1794]].
-През 1793 революцията е изправена пред продоволствени затруднения и множество заплахи отвън и във Франция. На 30 август на сбирка на [[Якобински клуб|Якобинския клуб]] свещеникът Ройер прави предложението: "Поставете терора на дневен ред". Неговият призив става крилат и е пренесен на 5 септември в [[Конвент]]а.
+През 1793 революцията е изправена пред продоволствени затруднения и множество заплахи отвън и във Франция. На 30 август на сбирка на [[Якобински клуб|Якобинския клуб]] свещеникът Ройер предлага: „Поставете терора на дневен ред“. Неговият призив става крилат израз и е пренесен на 5 септември в [[Конвент]]а.
-[[Image:Arrestation de Robespierre.jpg|thumb|Арестуването на Робеспиер]]
-Под натиск на [[санкюлоти]]те и на "бесните" са приети Законът за всеобщия максимум (loi du maximum general) и Законът за подозрителните (loi des suspects). С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозряни и е насочен срещу "привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата" (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. Органът, определящ наказанията за заподозряните и лихварите става реорганизираният ''Революционен трибунал'' (Tribuna revolutionaire). Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] и на кръга около [[Робеспиер]] - водача на якобинците. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват.
+Под натиск на [[санкюлоти]]те и на „бесните“ са приети Законът за всеобщия максимум (loi du maximum general) и Законът за подозрителните (loi des suspects)<ref name="Gavrilov">{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=169 – 171 }}</ref>. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозряни и е насочен срещу „привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата“ (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. Органът, определящ наказанията за заподозряните и лихварите става реорганизираният ''Революционен трибунал'' ({{lang-fr|Tribunal révolutionnaire}}). Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] и на кръга около [[Робеспиер]] – водача на якобинците. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. По време на якобинската диктатура са екзекутирани 35 до 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници.
 == Големият терор (юни-юли 1794) ==
+Чрез Революционния Трибунал якобинските лидери получават широки [[диктатор]]ски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Особено нараства броят на репресиите през юни-юли 1794 г. (период, наричан Големият терор ({{lang-fr|La Grande Terreur}})).
-Периодът между 10 юни (1794) и 27 юли е известен като ''големия терор'' ("La Grande Terreur"). Якобинската диктатура завършва с арестуването и екзекутирането на Робеспиер и неговите сподвижници Сен Жуст и Кутон. То става по предложение на група заговорници в Конвента, между които са депутати, страхуващи се да не станат следващите жертви на терора, и представители на умерената буржоазия, желаеща възстановяване на икономическите свободи. По време на якобинската диктатура са екзекутирани 35 до 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници.
+[[Image:Arrestation de Robespierre.jpg|thumb|Арестуването на Робеспиер]]
+Периодът на терор приключва след като група членове на Конвента организират т.нар. [[Термидориански преврат]] на 9 термидор II года (27 юли 1794 г.). Сред заговорниците са депутати, страхуващи се да не станат следващите жертви на терора, и представители на умерената буржоазия, желаеща възстановяване на икономическите свободи. Робеспиер, Сен Жуст и други видни якобинци са арестувани и гилотинирани, а контрол над Конвента поемат представителите на солидната буржоазия<ref name="Gavrilov"/>.
+== Източници ==
+<references />
 == Вижте също ==
 * [[Революцията изяжда децата си]]
-==Външни препратки==
+== Външни препратки ==
 *[http://web.clio.uni-sofia.bg/BG/pub/Pe-pogled-02.pdf Петко Петков: ''Поглед към новото време. Деветнадесетият век (от Френската революция до Първата световна война)]