Якобинска диктатура: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 4x кавички, 2+ параметъра, 3 интервала, заглавие-стил, интервал, тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
пренесен пасаж от Якобинци
Ред 1: Ред 1:
'''Якобинската диктатура''', известен и като '''червеният терор''' (terreur rouge) или '''терорът на монтанярите''' (terreur montagnarde), е период от [[Френска революция|Френската революция]], известен с масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции. Той продължава от [[5 септември]] [[1793]] до [[27 юли]] [[1794]].
'''Якобинската диктатура''', известен и като '''червеният терор''' (terreur rouge) или '''терорът на монтанярите''' (terreur montagnarde), е период от [[Френска революция|Френската революция]], известен с доминация на [[якобинци]]те и масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции.


През 1793 революцията е изправена пред продоволствени затруднения и множество заплахи отвън и във Франция. На 30 август на сбирка на [[Якобински клуб|Якобинския клуб]] свещеникът Ройер предлага: „Поставете терора на дневен ред“. Неговият призив става крилат израз и е пренесен на 5 септември в [[Конвент]]а.
През 1793 революцията е изправена пред продоволствени затруднения и множество заплахи отвън и във Франция. На 30 август на сбирка на [[Якобински клуб|Якобинския клуб]] свещеникът Ройер предлага: „Поставете терора на дневен ред“. Неговият призив става крилат израз и е пренесен на 5 септември в [[Конвент]]а.

Идвайки на власт в резултат от преврата от [[31 май]] – [[2 юни]] [[1793]] г., якобинците (предимно тези от центъра) установяват режим на революционно–демократична [[диктатура]]. Още от първите месеци на [[1794]] г. сред якобинците се изостря вътрешната борба между отделните течения. [[Дантон]] и неговите привърженици (дантонистите) настояват за отслабване на режима на революционната диктатура. Срещу тях се изправят левите („крайните“) якобинци, които изискват по-нататъшно осъществяване на социално–икономическите мерки в интерес на най-бедните слоеве и дори усилване на революционния терор. Основното ядро якобинци се обединява около [[Робеспиер]]. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на левите. Но и това не предотвратява разкола сред якобинския блок и нарастването на недоволството срещу диктатурата.


Под натиск на [[санкюлоти]]те и на „бесните“ са приети Законът за всеобщия максимум (loi du maximum general) и Законът за подозрителните (loi des suspects)<ref name="Gavrilov">{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=169 – 171 }}</ref>. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозряни и е насочен срещу „привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата“ (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. Органът, определящ наказанията за заподозряните и лихварите става реорганизираният ''Революционен трибунал'' ({{lang-fr|Tribunal révolutionnaire}}). Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] и на кръга около [[Робеспиер]] – водача на якобинците. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. По време на якобинската диктатура са екзекутирани 35 до 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници.
Под натиск на [[санкюлоти]]те и на „бесните“ са приети Законът за всеобщия максимум (loi du maximum general) и Законът за подозрителните (loi des suspects)<ref name="Gavrilov">{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=169 – 171 }}</ref>. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозряни и е насочен срещу „привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата“ (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. Органът, определящ наказанията за заподозряните и лихварите става реорганизираният ''Революционен трибунал'' ({{lang-fr|Tribunal révolutionnaire}}). Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] и на кръга около [[Робеспиер]] – водача на якобинците. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. По време на якобинската диктатура са екзекутирани 35 до 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници.


== Големият терор (юни-юли 1794) ==
== Големият терор (юни-юли 1794) ==
Чрез Революционния Трибунал якобинските лидери получават широки [[диктатор]]ски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Особено нараства броят на репресиите през юни-юли 1794 г. (период, наричан Големият терор ({{lang-fr|La Grande Terreur}})).
Чрез Революционния Трибунал якобинските лидери получават широки [[диктатор]]ски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Особено нараства броят на репресиите през юни-юли 1794 г. (период, наричан Големият терор ({{lang-fr|La Grande Terreur}})) Той продължава от [[5 септември]] [[1793]] до [[27 юли]] [[1794]].


[[Image:Arrestation de Robespierre.jpg|thumb|Арестуването на Робеспиер]]
[[Image:Arrestation de Robespierre.jpg|thumb|Арестуването на Робеспиер]]

Версия от 15:00, 28 декември 2016

Якобинската диктатура, известен и като червеният терор (terreur rouge) или терорът на монтанярите (terreur montagnarde), е период от Френската революция, известен с доминация на якобинците и масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции.

През 1793 революцията е изправена пред продоволствени затруднения и множество заплахи отвън и във Франция. На 30 август на сбирка на Якобинския клуб свещеникът Ройер предлага: „Поставете терора на дневен ред“. Неговият призив става крилат израз и е пренесен на 5 септември в Конвента.

Идвайки на власт в резултат от преврата от 31 май2 юни 1793 г., якобинците (предимно тези от центъра) установяват режим на революционно–демократична диктатура. Още от първите месеци на 1794 г. сред якобинците се изостря вътрешната борба между отделните течения. Дантон и неговите привърженици (дантонистите) настояват за отслабване на режима на революционната диктатура. Срещу тях се изправят левите („крайните“) якобинци, които изискват по-нататъшно осъществяване на социално–икономическите мерки в интерес на най-бедните слоеве и дори усилване на революционния терор. Основното ядро якобинци се обединява около Робеспиер. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на левите. Но и това не предотвратява разкола сред якобинския блок и нарастването на недоволството срещу диктатурата.

Под натиск на санкюлотите и на „бесните“ са приети Законът за всеобщия максимум (loi du maximum general) и Законът за подозрителните (loi des suspects)[1]. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозряни и е насочен срещу „привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата“ (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. Органът, определящ наказанията за заподозряните и лихварите става реорганизираният Революционен трибунал (Шаблон:Lang-fr). Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на Комитета за обществено спасение и на кръга около Робеспиер – водача на якобинците. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. По време на якобинската диктатура са екзекутирани 35 до 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници.

Големият терор (юни-юли 1794)

Чрез Революционния Трибунал якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Особено нараства броят на репресиите през юни-юли 1794 г. (период, наричан Големият терор (Шаблон:Lang-fr)) Той продължава от 5 септември 1793 до 27 юли 1794.

Арестуването на Робеспиер

Периодът на терор приключва след като група членове на Конвента организират т.нар. Термидориански преврат на 9 термидор II года (27 юли 1794 г.). Сред заговорниците са депутати, страхуващи се да не станат следващите жертви на терора, и представители на умерената буржоазия, желаеща възстановяване на икономическите свободи. Робеспиер, Сен Жуст и други видни якобинци са арестувани и гилотинирани, а контрол над Конвента поемат представителите на солидната буржоазия[1].

Източници

  1. а б Борислав, Гаврилов. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 169 – 171.

Вижте също

Външни препратки