Преторианска префектура Илирик: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 10:47, 31 декември 2016

Преторианската префектурата Илирик (Шаблон:Lang-la, Шаблон:Lang-el), наричана също просто Префектурата Илирик, е една от общо четирите преториански в късната Римска империя — останала в административно-територална обособеност от периода на тетрархията и административната реформа на Диоклациан.

Административният център на префектурата е град Сирмиум (357-379), а след 379 г. – Солун. ^[1]^[2] Името си носи от по-старата римска провинция Илирик, която пък от своя страна е кръстена на древна Илирия, и в своя най-голям териториален обхват включва и териториите на съседните ѝ провинции – Панония, Норик, Крит с по-голямата част от Балканския полуостров, с изключение на Тракия.

Предистория

Историята на префектурата Илирик, за разлика от другите три класически римски префектури, е по-динамична. Още през 4 век се е дебатирало дали тази префектура да бъде закрита или разделена, още повече в контекста на разделянето на Римската империя на Западна Римска империя и Източна римска империя, тъй като диоцеза ѝ попадал в границите и на Запада, и на Изтока. Голямо значение за формирането на такава малка (в сравнение с останалите) префектура изиграло обстоятелството, че Диоклециан, който осъществил административната реформа, бил родом от тези места – от днешен Солин (антична Салона).

Отделно от това, с християнизацията на Римската империя, това административно разделение на префектури било възприето и усвоено и църковното такова – на диоцези.

Първоначално териториите, формирали по-късно тази префектура, принадлежали на централната префектура Италия, Илирик и Африка – от 337 г., но след разделянето на империята между синовете на Константин Велики, трите епархии в Македония, Дакия и Панония за първи път са отделени от Изтока и групирани заедно в отделна преторианската префектура през 347 г. от Констанс - придадени към префектурата на Италия и Африка.

След обособяването си през 357 г. в отделна префектура Илирик, това положение просъществува до 361 г., когато е отменено от император Юлиан Отстъпник, а след това отново е въведено в периода 375-379 години при управлението на Грациан.

В края на 4 век епархия Панония (или Западен Илирик) отново е включен към Италия като "диоцез Илирик", а Македония и Дакия (като Източен Илирик) със Солун за кратко са придадени към Изтока при управлението на Теодосий I. През годините 384-395 тези земи са в италианската префектура, с изключение на кратък период от време в годините 388-391, когато епархиите Македония и Дакия формират отделна самостоятелна префектура.

Изграждане на статуквото

Едва след смъртта на Теодосий през 395 г., окончателно и трайно се закрепва в постоянна административна форма териториалния обхват на префектура Илирик - с епархиите на Македония и Дакия, и със столица Солун. Въпреки това положение, неизгодно по отношение на древната Илирия за Западната империя, особено по време на регентството на Стилихон, то продължава да съществува чак до 437 г., когато тази префектура Илирик е част от зестрата на Лициния Евдоксия за Валентиниан III, и Изтока в лицето на Константинопол признава юрисдикцията на Запада (в лицето на Рим) над цялата тази територия на префектурата с център Солун, ведно със старите римски провинции Македония и Дакия, което ще рече по-сетнешните западни български земи. След приемането на зестрата, столицата на префектурата Илирик изглежда отново е върната в Сирмиум за известно време (437-441). ^[3]

През следващия период от средата на 5 век насетне, територията на префектурата става епицентър на нашествия по време на т.нар. велико преселение на народите и поема най-тежкия удар от хуните на Атила, който се установява в старата Панония, т.е. на територията на тази префектура. Намерението на Юстиниан I от 540 г., да премести столицата на префектурата в основания от него град Юстиниана Прима, остава половинчато реализирано, но затова пък се формира нова църковна организация на част от тази територия. По-сетне, в 1018 г., е основана Охридска архиепископия, чийто архиепископ е титулован като Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България.

След славянското нашествие от 7 век, по-голямата част от Балканския полуостров е пославянчена, като византийците успяват да запазят контрола си отчасти само върху части от Тракия в близост до Константинопол, Солун и околностите му, както и някои крайбрежни ивици в Гърция и Далмация. Преторианският префект (ὕπαρχος) на стария Илирик е засвидетелстван в изворите като управител на Солун в края на първото десетилетие на 9 век. Това ново статукво де факто налага нова административна реорганизация и система в цялата Византийска империя на Балканите, най-вече предвид войните с нарастващата мощ на Първата българска държава. В резултат от това, Солун и е конституиран като отделна византийска тема, начело със стратег - някъде преди 840 г.

Последващи събития

След византийската реорганизация на стария римски Илирик от началото на 9 век, по тези земи изниква една от трите области на Първата българска държава, известна като Кутмичевица.

Впоследствие, на основата на старото римско префектурното юрисдикционно разделение, се формира Охридска архиепископия, а сетне и Печка патриаршия - под Търновско влияние, и по инициативата на новия цар Стефан Душан.

След Великата схизма, Папата намира исторически доводи и аргументи да смята – в политическото си противоборство с Византия – тази територия на старата префектура Илирик за свой диоцез, в резултат на което дава три поредни кралски титли в префектура Илирик - до падането на Константинопол под османска власт.

Преториански префекти на Илирик

((la)) Това е списък с данни за години на известните от аналите преториански префекти на Илирик:

Vulcacius Rufinus (347-352)
Anatolius (преториански префект) (преди 360)
Florentius (префект) (360)
Sextus Claudius Petronius Probus
Quintus Clodius Hermogenianus Olybrius (378-379)
Vettius Agorius Praetextatus (384, като Praetorian Prefect of Italy)
Flavius Eutychianus (396-397)
Anatolius (397-399)
Herculius (408-410)
Leontius (412-413)
Flavius Iunius Quartus Palladius (416-421, като Praetorian Prefect of Italy)
Gessius (в периода между 421 и 443)
Flavius Anthemius Isidorus (424)
Flavius Simplicius Reginus (435)
Eubulus (436)
Thalassius (439)
Apraeumius (441)
Eulogius (към 451)
Valentinianus (452)
Callicrates (468-469)
Iohannes (консул през 467 г.) (472)
Basilides (патриций) (529)

След построяването на Юстиниана Прима, няма данни за назначения или съществуването на префекти на Илирик.

Източници

↑ Thessalonica, 1910 Catholic Encyclopedia
↑ Illyria, 1910 Catholic Encyclopedia
↑ Southern Pannonia during the age of the Great Migrations

Литература

Notitia dignitatum
Бъри, Джон (1912). A history of the Eastern Roman empire from the fall of Irene to the accession of Basil I. (A. D. 802-867). London: Macmillan and Co.
Каждан, Александър (ed) (1991). Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, ISBN 978-0-19-504652-6
Грешка в записа: Неразпознат езиков код "гръцки" Morrison, Cécile (ed) (2007). Le Monde Byzantin I - L'Empire romain d'orient (330-641). Athens: Polis Editions, ISBN 978-960-435-134-3
The Times History of Europe, Times Books, London, 2001.

Външни препратки

Map - Префектура Илирик в Римската империя (357 г.)

[Thessalonica-1] Thessalonica, 1910 Catholic Encyclopedia

[Illyria-2] Illyria, 1910 Catholic Encyclopedia

[3] Southern Pannonia during the age of the Great Migrations

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Картинка:Prefecture_of_Illyricum_map.png|мини|500п|Префектурата Илирик на картата на Балканите.]]
-'''Преторианската префектурата Илирик''' ({{lang-la|praefectura praetorio per Illyricum}}, {{lang-el|ἐπαρχότης/ὑπαρχία [τῶν πραιτωρίων] τοῦ Ἰλλυρικοῦ}}), наричана също просто '''Префектурата Илирик''' е една от общо четирите преториански в късната [[Римска империя]] - останала в административно-територална обособеност от периода на [[тетрархия]]та и [[административна реформа на Диоклециан|административната реформа на Диоклациан]].
+'''Преторианската префектурата Илирик''' ({{lang-la|praefectura praetorio per Illyricum}}, {{lang-el|ἐπαρχότης/ὑπαρχία [τῶν πραιτωρίων] τοῦ Ἰλλυρικοῦ}}), наричана също просто '''Префектурата Илирик''', е една от общо четирите преториански в късната [[Римска империя]] — останала в административно-територална обособеност от периода на [[тетрархия]]та и [[административна реформа на Диоклециан|административната реформа на Диоклациан]].
-Административният център на префектурата е град [[Сирмиум]] (357-379), и след 379 г. - [[Солун]]. <ref name=Thessalonica>[http://www.newadvent.org/cathen/14633a.htm Thessalonica], 1910 Catholic Encyclopedia</ref><ref name=Illyria>[http://www.newadvent.org/cathen/07663a.htm Illyria], 1910 Catholic Encyclopedia</ref> Името си носи от по-старата [[Илирик|римска провинция Илирик]], която пък от своя страна е кръстена на древна [[Илирия]], и в своя най-голям териториален обхват включва и териториите на съседните и&#768; провинции - [[Панония]], [[Норик]], [[Крит]] с по-голямата част от Балканския полуостров, с изключение на [[Тракия]].
+Административният център на префектурата е град [[Сирмиум]] (357-379), а след 379 г. – [[Солун]]. <ref name=Thessalonica>[http://www.newadvent.org/cathen/14633a.htm Thessalonica], 1910 Catholic Encyclopedia</ref><ref name=Illyria>[http://www.newadvent.org/cathen/07663a.htm Illyria], 1910 Catholic Encyclopedia</ref> Името си носи от по-старата [[Илирик|римска провинция Илирик]], която пък от своя страна е кръстена на древна [[Илирия]], и в своя най-голям териториален обхват включва и териториите на съседните ѝ провинции – [[Панония]], [[Норик]], [[Крит]] с по-голямата част от Балканския полуостров, с изключение на [[Тракия]].
 == Предистория ==
-Историята на префектурата Илирик, за разлика от другите три класически римски префектури, е по-динамична. Още през [[4 век]] се е дебатирало, дали тази префектура да бъде закрита или разделена, още повече в контекста на разделянето на Римската империя на [[Западна Римска империя]] и [[Източна римска империя]], тъй като диоцеза и&#768; попадал в границите и на Запада и на Изтока. Голямо значение за формирането на такава /в сравнение с останалите/ малка префектура изиграло обстоятелството, че [[Диоклециан]] който осъществил административната реформа бил родом от тези места - от днешен [[Солин]] (антична [[Салона]]).
+Историята на префектурата Илирик, за разлика от другите три класически римски префектури, е по-динамична. Още през [[4 век]] се е дебатирало дали тази префектура да бъде закрита или разделена, още повече в контекста на разделянето на Римската империя на [[Западна Римска империя]] и [[Източна римска империя]], тъй като диоцеза ѝ попадал в границите и на Запада, и на Изтока. Голямо значение за формирането на такава малка (в сравнение с останалите) префектура изиграло обстоятелството, че [[Диоклециан]], който осъществил административната реформа, бил родом от тези места – от днешен [[Солин]] (антична [[Салона]]).
-Отделно от това, с [[християнизация на Римската империя|християнизацията на Римската империя]], това административно разделение на [[префектура|префектури]] било възприето и усвоено и църковното такова - на [[диоцез]]и.
+Отделно от това, с [[християнизация на Римската империя|християнизацията на Римската империя]], това административно разделение на [[префектура|префектури]] било възприето и усвоено и църковното такова – на [[диоцез]]и.
-Първоначално териториите формирали по-късно тази префектура принадлежали на централната [[префектура Италия, Илирик и Африка]] - от 337 г., но след разделянето на империята между синовете на [[Константин Велики]], трите епархии в Македония, Дакия и Панония за първи път са отделени от Изтока и групирани заедно в отделна преторианската префектура през 347 г. от [[Констанс]] - придадени към префектурата на Италия и Африка.
+Първоначално териториите, формирали по-късно тази префектура, принадлежали на централната [[префектура Италия, Илирик и Африка]] – от 337 г., но след разделянето на империята между синовете на [[Константин Велики]], трите епархии в Македония, Дакия и Панония за първи път са отделени от Изтока и групирани заедно в отделна преторианската префектура през 347 г. от [[Констанс]] - придадени към префектурата на Италия и Африка.
 След обособяването си през 357 г. в отделна префектура Илирик, това положение просъществува до 361 г., когато е отменено от император [[Юлиан Отстъпник]], а след това отново е въведено в периода 375-379 години при управлението на Грациан.
@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 През следващия период от средата на 5 век насетне, територията на префектурата става епицентър на нашествия по време на т.нар. [[велико преселение на народите]] и поема най-тежкия удар от [[хуни]]те на [[Атила]], който се установява в старата [[Панония]], т.е. на територията на тази префектура. Намерението на [[Юстиниан I]] от 540 г., да премести столицата на префектурата в основания от него град [[Юстиниана Прима]], остава половинчато реализирано, но затова пък се формира нова църковна организация на част от тази територия. По-сетне, в 1018 г., е основана [[Охридска архиепископия]], чийто архиепископ е титулован като ''Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България''.
-След славянското нашествие от 7 век, по-голямата част от Балканския полуостров е пославянчена, като византийците успяват да запазят контрола си отчасти само върху части от Тракия в близост Константинопол, Солун и околностите му, както и някои крайбрежни ивици в Гърция и Далмация. Преторианският префект (ὕπαρχος) на стария Илирик е засвидетелстван в изворите като управител на Солун в края на първото десетилетие на 9 век. Това ново статукво [[де факто]], налага нова административна реорганизация и система в цялата Византийска империя на Балканите, най-вече предвид войните с нарастващата мощ на Първата българска държава. В резултат от това, Солун и е конституиран като отделна византийска [[тема]], начело със стратег - някъде преди 840 г.
+След славянското нашествие от 7 век, по-голямата част от Балканския полуостров е пославянчена, като византийците успяват да запазят контрола си отчасти само върху части от Тракия в близост до Константинопол, Солун и околностите му, както и някои крайбрежни ивици в Гърция и Далмация. Преторианският префект (ὕπαρχος) на стария Илирик е засвидетелстван в изворите като управител на Солун в края на първото десетилетие на 9 век. Това ново статукво [[де факто]] налага нова административна реорганизация и система в цялата Византийска империя на Балканите, най-вече предвид войните с нарастващата мощ на Първата българска държава. В резултат от това, Солун и е конституиран като отделна византийска [[тема]], начело със стратег - някъде преди 840 г.
 == Последващи събития ==
 След византийската реорганизация на стария римски Илирик от началото на 9 век, по тези земи изниква една от трите области на Първата българска държава, известна като [[Кутмичевица]].
-В последствие, на основата на старото римско префектурното юрисдикционно разделение, се формира [[Охридска архиепископия]], а сетне и [[Печка патриаршия]] - под Търновско давление, и по инициативата на новия цар [[Стефан Душан]].
+Впоследствие, на основата на старото римско префектурното юрисдикционно разделение, се формира [[Охридска архиепископия]], а сетне и [[Печка патриаршия]] - под Търновско влияние, и по инициативата на новия цар [[Стефан Душан]].
-След [[Източно-Западна схизма|Великата схизма]], Папата намира исторически доводи и аргументи да счита в политическото си противоборство с Византия, тази територия на старата префектура Илирик за свой [[диоцез]], в резултат от което дава три поредни [[кралски титли в префектура Илирик]] - до [[Падане на Константинопол (1453)|падането на Константинопол под османска власт]].
+След [[Източно-Западна схизма|Великата схизма]], Папата намира исторически доводи и аргументи да смята – в политическото си противоборство с Византия – тази територия на старата префектура Илирик за свой [[диоцез]], в резултат на което дава три поредни [[кралски титли в префектура Илирик]] - до [[Падане на Константинопол (1453)|падането на Константинопол под османска власт]].
 == Преториански префекти на Илирик ==