Лазар Младенов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност |
||
⚫ | |||
| категория =епископ |
| категория = епископ |
||
⚫ | |||
| портрет=Lazar Mladenov.jpg |
| портрет = Lazar Mladenov.jpg |
||
⚫ | |||
| px = 240 |
|||
| роден-място = [[Банско]], [[Османска империя]] |
|||
⚫ | |||
| |
| починал-място = [[Рим]], [[Италия]] |
||
| починал-място=[[Рим]], [[Италия]] |
|||
}} |
}} |
||
Версия от 13:51, 31 декември 2016
Лазар | |
български източнокатолически и православен духовник | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | Църква на съединените с Рим българи |
Учил в | Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“ |
Лазар в Общомедия |
Лазар Димитров Младенов е български униатски духовник, епископ на Македонския български апостолически викариат от 1883 до 1895 година.
Биография
Роден е на 11 юни 1854 година в Банско, тогава в Османската империя, в семейството на учителя и свещеник от Банско Димитър Арабаджиев. Поп Димитър поддържал връзка с Драган Цанков и пишел дописки във вестник „България“. Сестрата на Лазар Милана Димитрова е деятелка на банския комитет на ВМОРО, а брат му Иван Младенов е български учител и революционер. Лазар получава основно образование в Банско, а след това учи във френското училище на лазаристите в Солун и в лазаристкия колеж „Сен Беноа“ (Свети Бенедикт) в Цариград.
На 30 септември 1874 година влиза в ордена на лазаристите.[1]
Завършва Турийската гимназия, а духовното си висше образование в Париж. През юни 1878 година, като запознат с българските работи е част от френската делегация на Берлинския конгрес. Същата година е изпратен да преподава в цариградския колеж „Сен Беноа“, но скоро поема по свещеническото поприще и започва да служи сред униатите в Солун.
Във връзка с административното преустройство на Католическата църква в България на 12 юни 1883 година е назначен за апостолически наместник за българите-католици в Македония и е ръкоположен за Саталски епископ (Satalensis) от Нил Изворов.[1] В началото на 1884 година получава покана за лична среща с папа Лъв XIII в Рим, където е потвърдено назначението на младия епископ за апостолически викарий на Македонския български апостолически викариат, обхващаш българите униати в цяла Македония, със седалище в Солун. По време на неговото епископско служение в края на 80-те години унията в Македония достига своя апогей.
Епископ Младенов със свои средства и с добити благодарение на неговата енергичност и инициативност помощи урежда много училища в своята епархия, както и непълна гимназия в Кукуш. През 1890 година инициативността му довела до полагане на основния камък на Българо-католическата катедрала в неговото архиерейско седалище. През 1894 година финансови скандали и любовни афери[2] пораждат конфликт с лазаристите и се стига до напускането му на епископската катедра и отзоването му от длъжността от турското правителство в края на октомври 1894 година. Наследен е от Епифаний Шанов.
В началото на декември 1894 година Лазар Младенов се обръща с молба към Светия синод в София да бъде приет в православието.[3] Молбата е одобрена веднага с постановление от 8 декември от същата година и получава титлата Браницки. Разкаян, след шест месеца той отново се връща към католицизма и през 1896 година заминава за Рим. Първоначално заема поста на съветник по източните въпроси. Запазвайки това звание, в началото на века е назначен за поддиректор на Ватиканската библиотека. За 18 години на този пост написва книга върху историята на България въз основа на непубликувани документи от подведомствената му библиотека, която остава неиздадена.[4]
От 1900 година живее в Рим, където е съветник при ватиканското управление по източните въпроси и поддиректор на Ватиканската библиотека.[5] Умира в Рим през на 4 март 1918 година.[1]
Бележки
- ↑ а б в Bishop Lazzaro Mladenoff, C.M. † // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 2015-10-04.
- ↑ Kirche im Osten, том 24/1981, стр. 203
- ↑ Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско - Васил Кънчов, стр. 323.
- ↑ Епископ Лазар Младенов // Католическа апостолическа екзархия София. Посетен на 2015-10-04.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 434.
пръв | → | македонски български апостолически викарий (12 юни 1883 – 8 април 1895) |
→ | Епифаний Шанов |
Томас Кулински | → | саталски епископ (12 юни 1883 – декември 1894) |
→ | - |
Климент | → | браницки епископ (декември 1894 – май 1895) |
→ | Неофит |
- | → | саталски епископ (май 1895 – 19 август 1904) |
→ | Франсоа-Жозеф Дантен |
- Български духовници от Македония
- Български просветни дейци от Македония
- Родени в Банско
- Източнокатолически епископи
- Българи в Италия
- Браницки епископи
- Учители в Истанбулския френски колеж „Сен Беноа“
- Възпитаници на Солунската българска семинария
- Възпитаници на Истанбулския френски колеж „Сен Беноа“
- Църква на съединените с Рим българи
- Лазаристи
- Български католически духовници