Божидар Лечев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 11: Ред 11:


== Творчество ==
== Творчество ==
Започва актьорската си кариера в Силистренския театър, след което играе в Сливенския и Бургаския театър. От 1952 г. е на сцената на Народния театър за младежта. Сред значимите му роли са синьор Домат в „Приключенията на Чиполино” от Джани Родари, Бенедето в “Краката на лъжата са... дълги” от Едуардо де Филипо и др. От 1960 г. до смъртта си играе в Сатиричния театър, където създава серия от десетки образи. Участва в едни от най-успешните спектакли на театъра, като „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Женитба”, „Януари”, „Новото пристанище”, „Римска баня” и др.
Започва актьорската си кариера в Силистренския театър, след което играе в Сливенския и Бургаския театър. От 1952 г. е на сцената на Народния театър за младежта. Сред значимите му роли са синьор Домат в „Приключенията на Чиполино” от Джани Родари, Бенедето в “Краката на лъжата са... дълги” от Едуардо де Филипо и др.<ref>Пенка Дамянова, [http://www.omda.bg/public/bulg/slovo/memoirs/vsiaka_esenna_vecher.htm Всяка есенна вечер], omda.bg</ref> От 1960 г. до смъртта си играе в Сатиричния театър, където създава серия от десетки образи. Участва в едни от най-успешните спектакли на театъра, като „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Женитба”, „Януари”, „Новото пристанище”, „Римска баня” и др.<ref>[http://www.satirata.bg/history/ История на Сатеричния театър в официалния му уебсайт]</ref>
Има многобройни участия в радиотеатъра на Българско национално радио и редица роли в киното и телевизията. Участва в първия български цветен телевизионен сериал „Нако, Дако и Цако”. Снима в българо-италианската продукция „Любовницата на Граминя”, в която участват Жан Мария Волонте и Стефания Сандрели. Участва във фестивалите на хумористичната и сатирична песен „Златният кос”. Песента „Бианка” в изпълнение на Божидар Лечев е включена в грамофонната плоча с песни от спектакъла „Гамбринус”.
Има многобройни участия в радиотеатъра на Българско национално радио и редица роли в киното и телевизията. Участва в първия български цветен телевизионен сериал „Нако, Дако и Цако”. Снима в българо-италианската продукция „Любовницата на Граминя”, в която участват Жан Мария Волонте и Стефания Сандрели. Участва във фестивалите на хумористичната и сатирична песен „Златният кос”. Песента „Бианка” в изпълнение на Божидар Лечев е включена в грамофонната плоча с песни от спектакъла „Гамбринус”.
Заради това, че през 1962 г. се изказва в защита на пиесата „Импровизации” от Валери Петров и Радой Ралин /постановка Гриша Островски/ до края на живота си е лишен от звание и недолюбван от партийната критика.
Заради това, че през 1962 г. се изказва в защита на пиесата „Импровизации” от Валери Петров и Радой Ралин /постановка Гриша Островски/ до края на живота си е лишен от звание и недолюбван от партийната критика. <ref>Цветана Гълъбова, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=418&WorkID=14649&Level=2 Директорите на Сатеричния театър], slovo.bg</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 23:17, 5 януари 2017

Божидар Лечев
български актьор
Роден
Починал
Семейство

Уебсайт

Божидар Лечев Рачев е български актьор.

Роден е в град Варна на 27 януари 1926 г. Има многобройни роли в киното, театъра и телевизията. Сред най-запомнящите се са служителят от мототехника във филма „Топло” (1978), пенсионерът от кафенето в „Сиромашко лято” (1973) и др. Пресъздава десетки образи на сцената на Младежкия и Сатиричния театър.

Творчество

Започва актьорската си кариера в Силистренския театър, след което играе в Сливенския и Бургаския театър. От 1952 г. е на сцената на Народния театър за младежта. Сред значимите му роли са синьор Домат в „Приключенията на Чиполино” от Джани Родари, Бенедето в “Краката на лъжата са... дълги” от Едуардо де Филипо и др.[1] От 1960 г. до смъртта си играе в Сатиричния театър, където създава серия от десетки образи. Участва в едни от най-успешните спектакли на театъра, като „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Женитба”, „Януари”, „Новото пристанище”, „Римска баня” и др.[2] Има многобройни участия в радиотеатъра на Българско национално радио и редица роли в киното и телевизията. Участва в първия български цветен телевизионен сериал „Нако, Дако и Цако”. Снима в българо-италианската продукция „Любовницата на Граминя”, в която участват Жан Мария Волонте и Стефания Сандрели. Участва във фестивалите на хумористичната и сатирична песен „Златният кос”. Песента „Бианка” в изпълнение на Божидар Лечев е включена в грамофонната плоча с песни от спектакъла „Гамбринус”. Заради това, че през 1962 г. се изказва в защита на пиесата „Импровизации” от Валери Петров и Радой Ралин /постановка Гриша Островски/ до края на живота си е лишен от звание и недолюбван от партийната критика. [3]

Източници

Филмография

Роли в театъра

Народен театър за младежта

„Приключенията на Чиполино” от Джани Родари – синьор Домат “Краката на лъжата са... дълги” от Едуардо де Филипо - Бенедето

Сатиричен театър

Чичовци от Иван Вазов - 1960 г. Балът на манекените от Бруно Ясенски - 1961 г. Удържимият възход на Артуро Хи от Бертолт Брехт - 1961 г. Свинските опашчици /Коваржик/ от Ярослав Дитл - 1962 г. Михал Мишкоед. Кандидати на славата. От Сава Доброплодни и Иван Вазов - 1963 г. Чичовци от Иван Вазов - 1960 г. Балът на манекените от Бруно Ясенски - 1961 г. Удържимият възход на Артуро Хи от Бертолт Брехт - 1961 г. Четвъртият прешлен от Марти Ларни - 1964 г. Смъртта на Тарелкин от А. В. Сухово-Кобилин - 1965 г. Бидерман и подпалвачите от Макс Фриш - 1965 г. Ревизор от Николай Василиевич Гогол - 1966 г. Големанов от Ст. Л. Костов - 1966 г. Старчето и стрелата от Никола Русев - 1969 г. Швейк през Втората световна война от Бертолт Брехт - 1973 г. Римска баня от Станислав Стратиев - 1974 г. Януари от Йордан Радичков - 1975 г. И най-мъдрият си е малко прост от Александър Островски - 1979 г. От много ум… Вражалец по Ст. Л. Костов - 1980 г. Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре “Парнас”)късновечерно луксозно кабаре от Любомир Пеевски - 1981 г. Чичовци от Иван Вазов - 1981 г. Новото пристанище от Ст. Л. Костов Мъртви души от Михаил Булгаков. По поемата на Н. В. Гогол. - 1989 г. Посещението на старата дама от Фридрих Дюренмат - 1990 г.

Радиотеатър на Българско радио, Програма „Христо Ботев” „Михал Мишкоед” от Сава Доброплодни „Приключенията на добрия войник Швейк” от Ярослав Хашек „Островът на съкровищата” от Робърт Луиз Стивънсън „Мяра за мяра” от Уилям Шекспир

Външни препратки