Венецианска република: Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 3x А|А(Б) |
+ш без източници |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници|19:43, 6 януари 2017 (UTC)}} |
|||
[[Файл:Flag of Most Serene Republic of Venice.svg|мини|Знаме на Републиката на Свети Марко]] |
[[Файл:Flag of Most Serene Republic of Venice.svg|мини|Знаме на Републиката на Свети Марко]] |
||
[[File:Republic of Venice 1796.png|220px|thumb|Разположение на Венецианската република (в зелено), тя има свои владения и в Средиземно и Черно море]] |
[[File:Republic of Venice 1796.png|220px|thumb|Разположение на Венецианската република (в зелено), тя има свои владения и в Средиземно и Черно море]] |
||
Ред 5: | Ред 6: | ||
== История == |
== История == |
||
=== Раждане на Републиката === |
=== Раждане на Републиката === |
||
[[Хуни]]те, водени от [[Атила]] през [[452]] година, разрушават римския град [[Аквилея]]. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в лагуните по крайбрежието на морето и така постепенно възникват няколко селища |
[[Хуни]]те, водени от [[Атила]] през [[452]] година, разрушават римския град [[Аквилея]]. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в лагуните по крайбрежието на морето и така постепенно възникват няколко селища – [[Градо]], [[Хераклея]], [[Маламоко]] и др. |
||
След падането на [[Римска империя|Западната Римска империя]], тези земи попадат под владичеството на [[остготи]]те, [[Византийска империя|Византия]] и др. При войните с [[лангобарди]]те възниква необходимостта от общо управление и през [[697]] година жителите избират [[Паоло Лучо Анафесто]] пожизнено за общ върховен водач. По византийски модел му дават гръцката титла |
След падането на [[Римска империя|Западната Римска империя]], тези земи попадат под владичеството на [[остготи]]те, [[Византийска империя|Византия]] и др. При войните с [[лангобарди]]те възниква необходимостта от общо управление и през [[697]] година жителите избират [[Паоло Лучо Анафесто]] пожизнено за общ върховен водач. По византийски модел му дават гръцката титла „[[ипат]]“, чиито латински еквивалент е „[[дук]]“. С времето името се променя и така възниква типичната за средновековните [[Венеция]] и [[Генуа]] титла „[[дож]]“. |
||
Първоначално правителството е със седалище в Хераклея. През [[742]] година е преместено в Маламоко, а през [[810]] година е преместено на необитаемия дотогава остров [[Риалто]], на който след това изниква град [[Венеция]]. |
Първоначално правителството е със седалище в Хераклея. През [[742]] година е преместено в Маламоко, а през [[810]] година е преместено на необитаемия дотогава остров [[Риалто]], на който след това изниква град [[Венеция]]. |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
Скоро след това Венецианската република, изкусно ползвайки своето изгодно и безопасно положение между Източната и Западната империя, развива своето благосъстояние и става богат и могъщ търговски град. Нейния флот победоносно се сражава против [[нормани]]те и [[сарацини]]те, както и срещу славянските пирати от [[Пагания]] на източния бряг на [[Адриатическо море]]. |
Скоро след това Венецианската република, изкусно ползвайки своето изгодно и безопасно положение между Източната и Западната империя, развива своето благосъстояние и става богат и могъщ търговски град. Нейния флот победоносно се сражава против [[нормани]]те и [[сарацини]]те, както и срещу славянските пирати от [[Пагания]] на източния бряг на [[Адриатическо море]]. |
||
===Разцвет на Републиката=== |
=== Разцвет на Републиката === |
||
Могъществото на републиката достига най-високата си степен когато [[дож]]ът [[Енрико Дандоло]] (Enrico Dandolo) със съдействието на френските [[кръстоносци]] завладява [[Константинопол]] през [[1204]] година и при разделянето на [[Византия]] на Венеция са дадени три осми от империята и остров [[Крит]]. Венеция не успява да попречи на падането на [[Латинска империя|Латинската империя]] през [[1261]] година, а византийските императори след това предоставят на генуезците такива широки права, че венецианците са изместени на заден план. Освен това, от [[1256]] година започва продължителна война между Венеция и [[Генуа]], част от [[венецианско-генуезки войни|венецианско-генуезките войни]], която се води с променлив успех. |
Могъществото на републиката достига най-високата си степен когато [[дож]]ът [[Енрико Дандоло]] (Enrico Dandolo) със съдействието на френските [[кръстоносци]] завладява [[Константинопол]] през [[1204]] година и при разделянето на [[Византия]] на Венеция са дадени три осми от империята и остров [[Крит]]. Венеция не успява да попречи на падането на [[Латинска империя|Латинската империя]] през [[1261]] година, а византийските императори след това предоставят на генуезците такива широки права, че венецианците са изместени на заден план. Освен това, от [[1256]] година започва продължителна война между Венеция и [[Генуа]], част от [[венецианско-генуезки войни|венецианско-генуезките войни]], която се води с променлив успех. |
||
[[аристокрация|Аристократическо]]-[[олигархия|олигархическото]] устройство на републиката през [[1297]] година става още по-затворено, вследствие на премахването от дож [[Пиетро Градениго]] на Големия съвет, и превръщането на избираемата до този момент синьория в наследствена колегия, в състава на която влизат само записаните в Златната книга фамилии. |
[[аристокрация|Аристократическо]]-[[олигархия|олигархическото]] устройство на републиката през [[1297]] година става още по-затворено, вследствие на премахването от дож [[Пиетро Градениго]] на Големия съвет, и превръщането на избираемата до този момент синьория в наследствена колегия, в състава на която влизат само записаните в Златната книга фамилии. |
||
===Залез=== |
=== Залез === |
||
Краят на републиката настъпва през [[1797]] г., когато войските на [[Наполеон Бонапарт]] нахлуват в града и превземат двореца на дожа. След това държавата е поделена между [[Франция]] и [[Австрия]]. |
Краят на републиката настъпва през [[1797]] г., когато войските на [[Наполеон Бонапарт]] нахлуват в града и превземат двореца на дожа. След това държавата е поделена между [[Франция]] и [[Австрия]]. |
||
Версия от 19:43, 6 януари 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 19:43, 6 януари 2017 (UTC). |
Венецианската република е бивш град-държава във Венеция, Североизточна Италия. Известна е като „Светлейшата република“ и съществува от VII век до XVIII век (1797) г. В различни етапи от историята си се сдобива с колонии по крайбрежието на Адриатическо, Егейско, Черно и Мраморно море.
История
Раждане на Републиката
Хуните, водени от Атила през 452 година, разрушават римския град Аквилея. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в лагуните по крайбрежието на морето и така постепенно възникват няколко селища – Градо, Хераклея, Маламоко и др.
След падането на Западната Римска империя, тези земи попадат под владичеството на остготите, Византия и др. При войните с лангобардите възниква необходимостта от общо управление и през 697 година жителите избират Паоло Лучо Анафесто пожизнено за общ върховен водач. По византийски модел му дават гръцката титла „ипат“, чиито латински еквивалент е „дук“. С времето името се променя и така възниква типичната за средновековните Венеция и Генуа титла „дож“.
Първоначално правителството е със седалище в Хераклея. През 742 година е преместено в Маламоко, а през 810 година е преместено на необитаемия дотогава остров Риалто, на който след това изниква град Венеция.
През 806 година венецианската островна група е присъединена към Франкската империя на Карл Велики, но съгласно мирния договор от 812 година е върната заедно с Далмация на Византийската империя.
Скоро след това Венецианската република, изкусно ползвайки своето изгодно и безопасно положение между Източната и Западната империя, развива своето благосъстояние и става богат и могъщ търговски град. Нейния флот победоносно се сражава против норманите и сарацините, както и срещу славянските пирати от Пагания на източния бряг на Адриатическо море.
Разцвет на Републиката
Могъществото на републиката достига най-високата си степен когато дожът Енрико Дандоло (Enrico Dandolo) със съдействието на френските кръстоносци завладява Константинопол през 1204 година и при разделянето на Византия на Венеция са дадени три осми от империята и остров Крит. Венеция не успява да попречи на падането на Латинската империя през 1261 година, а византийските императори след това предоставят на генуезците такива широки права, че венецианците са изместени на заден план. Освен това, от 1256 година започва продължителна война между Венеция и Генуа, част от венецианско-генуезките войни, която се води с променлив успех.
Аристократическо-олигархическото устройство на републиката през 1297 година става още по-затворено, вследствие на премахването от дож Пиетро Градениго на Големия съвет, и превръщането на избираемата до този момент синьория в наследствена колегия, в състава на която влизат само записаните в Златната книга фамилии.
Залез
Краят на републиката настъпва през 1797 г., когато войските на Наполеон Бонапарт нахлуват в града и превземат двореца на дожа. След това държавата е поделена между Франция и Австрия.