Никола Шкутов: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
{{цитат|Пръв архиерейски наместник бил свещ. Н. Шкутов, родом от Македония, един едър и твърде представителен и смел българин. След него дошъл свещ. [[Иван Попандонов|Иван Антонов]], който по-късно бе и в [[Гюмюрджина]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 249.</ref>}}
{{цитат|Пръв архиерейски наместник бил свещ. Н. Шкутов, родом от Македония, един едър и твърде представителен и смел българин. След него дошъл свещ. [[Иван Попандонов|Иван Антонов]], който по-късно бе и в [[Гюмюрджина]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 249.</ref>}}


До 1897 година е председател на [[Петричка българска община|Петричката българска община]]. От същата година до 1902/03 година Шкутов председателства [[Костурска българска община|Костурската българска община]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref> Противопоставя се на революционната дейност на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] в района, заради което е направен опит за убийството му в [[Костур (град)|Костур]] от [[Пандо Сидов]] през септември 1902 г.<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 185.</ref> или в 1901 г.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 35.</ref> Заместен е в Костур от [[Григорий Попдимитров]].
От 1895 до 1897 година е председател на [[Петричка българска община|Петричката българска община]]. От същата година до 1902/03 година Шкутов председателства [[Костурска българска община|Костурската българска община]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref> Противопоставя се на революционната дейност на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] в района, заради което е направен опит за убийството му в [[Костур (град)|Костур]] от [[Пандо Сидов]] през септември 1902 г.<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 185.</ref> или в 1901 г.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 35.</ref> Заместен е в Костур от [[Григорий Попдимитров]].


През 1905 година Шкутов e председател на българската църковна община в [[Енидже Вардар]]. Ениджевардарският войвода [[Апостол войвода|Апостол Петков]] изпраща писмо до българския екзарх [[Йосиф I Български]], в което заплашва да убие Никола Шкутов<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm2/45.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр.522]</ref>.
През 1905 година Шкутов e председател на българската църковна община в [[Енидже Вардар]]. Ениджевардарският войвода [[Апостол войвода|Апостол Петков]] изпраща писмо до българския екзарх [[Йосиф I Български]], в което заплашва да убие Никола Шкутов<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm2/45.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр.522]</ref>.

Версия от 14:23, 7 януари 2017

Никола Шкутов
български духовник
Роден
1861 г.
Починал
30 ноември 1932 г. (71 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Никола Шкутов в Общомедия

Николай (Никола) Маринов Шкутов е български духовник, председател на няколко български църковни общини в Македония и Тракия.

Биография

Николай Шкутов е роден в 1861 година в серското село Горно Броди.[1] През 1884 година дарява 108 гроша за наемането на български учител в родното си село.[2] В 1888 година Шкутов става първият екзархийски архиерейски наместник в Дедеагач.[3]

Иконом Николай Шкутов, управляващ Костурската епархия - третият от дясно наляво, заедно с други духовни лица на 25-годишния юбилей на Негово Блаженство Йосиф І от встъпването му на българския екзархийски престол в Цариград, 24 април 1902 г.

Христо Караманджуков пише за Шкутов:

„ Пръв архиерейски наместник бил свещ. Н. Шкутов, родом от Македония, един едър и твърде представителен и смел българин. След него дошъл свещ. Иван Антонов, който по-късно бе и в Гюмюрджина.[4] “

От 1895 до 1897 година е председател на Петричката българска община. От същата година до 1902/03 година Шкутов председателства Костурската българска община.[5] Противопоставя се на революционната дейност на ВМОРО в района, заради което е направен опит за убийството му в Костур от Пандо Сидов през септември 1902 г.[6] или в 1901 г.[7] Заместен е в Костур от Григорий Попдимитров.

През 1905 година Шкутов e председател на българската църковна община в Енидже Вардар. Ениджевардарският войвода Апостол Петков изпраща писмо до българския екзарх Йосиф I Български, в което заплашва да убие Никола Шкутов[8].

След Младотурската революция в 1908 година Шкутов е екзархийски наместник в Мелник и е в остър конфликт с Яне Сандански - в докладите си до екзарх Йосиф нарича Сандански „звяра“, оплаква се, че санданистите подтикват свещениците да не му се подчиняват, че пропагандират социализъм и атеизъм, и че са го осъдили на смърт, заради противопоставянето на действията им. В 1910 година Шкутов е сменен от Сава Попов.[9]

През 1912 година като екзархийски архиерейски наместник в Съботско Николай Шкутов е арестуван и затворен от гръцките власти в Берския затвор.[10][11]

Шкутов в 1904 г. на 43 години

Умира в София на 30 ноември 1932 г.[12]

Бележки

  1. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
  2. ↑ Баждаров, Георги. "Горно Броди", София, 1929, стр.59.
  3. ↑ Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50.
  4. ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 249.
  5. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
  6. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 185.
  7. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 35.
  8. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр.522
  9. ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 367 - 368.
  10. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 185
  11. ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.
  12. ↑ Парцел 46 // София помни. Посетен на 2016-04-09.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Шкутов&oldid=7695842“.