Константин Кисимов: Разлика между версии
Ред 88: | Ред 88: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://litclub.bg/library/kritika/bgurdev/kisimov.htm Слово за Константин Кисимов] |
* [http://litclub.bg/library/kritika/bgurdev/kisimov.htm Слово за Константин Кисимов] |
||
* [https://www.kinopoisk.ru/name/340162/ Константин Кисимов в КиноПоиск] |
|||
* [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/48143/bio/ Константин Кисимов в Кино-Театр] |
|||
{{СОРТКАТ:Кисимов, Константин}} |
{{СОРТКАТ:Кисимов, Константин}} |
||
[[Категория:Български актьори и актриси]] |
[[Категория:Български актьори и актриси]] |
||
[[Категория:Народен артист]] |
|||
[[Категория:Носители на Димитровска награда]] |
[[Категория:Носители на Димитровска награда]] |
||
[[Категория:Родени във Велико Търново]] |
[[Категория:Родени във Велико Търново]] |
Версия от 20:14, 9 януари 2017
Константин Василев Кисимов | |
български актьор | |
Роден | Константин Василев Кисимов |
---|---|
Починал | |
Активност | 1922 – 1965 г. |
Местожителство | София |
Уебсайт |
Константин Кисимов е български театрален и филмов актьор.[1]
Биография
Роден е на 16 април 1897 г. в Търново. Учи право и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се дипломира като юрист през 1922 г, след което заминава да следва в Сорбоната. Но не става адвокат или съдия, а се отдава на любовта си към театъра и киното и още през 1922 г. започва да учи в театралната школа при Народния театър. Дебютира с ролята на Сганарел в „Любовта-лекар“ от Молиер в Театър Студия на Исак Даниел. След като през 1924 г. студията се разформирова, постъпва в Народния театър, където играе до края на живота си. Участва в гастрола на Народния театър в Белград през 1936 г. През 1937 г. е част от състава, който участва в турнето в САЩ и Канада.[1] Загива при катастрофа в Балчик на 16 август 1965 г. Музикално-драматичният театър във Велико Търново носи неговото име.
Театрални роли
Константин Кисимов играе множество роли на сцената на Народния театър, по-известните са:[1]
- Ило Стърчиопашката в „Гераците“ – Елин Пелин
- Кметът в „Глас народен“ – Георги Караславов
- Деметрий в „Сън в лятна нощ“ – Георги Караславов
- Сициниус в „Кориолан“ – Георги Караславов
- Ланчелото Гобо в „Венецианският търговец“ – Георги Караславов
- Хамлет в „Хамлет“ – Георги Караславов
- Патлен в „Адвокатът Патлен“ – френски народен фарс
- Оргон в „Тартюф“ – Молиер
- Геслер в „Вилхелм Тел“ – Фридрих Шилер
- Андрокъл в „Андрокъл и лъвът“ – Джордж Бърнард Шоу
- Граф Маранцоне в „Херцогинията на Падуа“ – Оскар Уайлд
- Заклинател в „Задушница“ – Адам Мицкевич
- Мича в „Опечелена фамилия“ – Бранислав Нушич
- Владимир Павлович в „Д-р“ – Бранислав Нушич
- Павле Марич в „Покойник“ – Бранислав Нушич
- Добчински в „Ревизор“ – Николай Гогол
- Подкальосин в „Женитба“ – Николай Гогол
- Бабелмандебски в „Сватба“ – Антон Чехов
- Странджата в „Хъшове“ – Иван Вазов
- Мичо Бейзадето в „Под игото“ – Иван Вазов
- Какавидов в „Службогонци“ – Иван Вазов
- Велчо-Свилен в „Свекърва“ – Антон Страшимиров
- Михо в „Зидари“ – Петко Тодоров
- Цар Петър в „Боян Магесникът“ – Кирил Христов
- Владимиров в „Големанов“ – Ст. Л. Костов
- Нестор в „Тъмни души“ – Добри Немиров
- Хаджи Андрея в „Албена“ – Йордан Йовков
- Златил в „Боряна“ – Йордан Йовков
Филмография
Освен в театъра, той е рецитатор на българска и руска класическа поезия, участва в радиото, телевизията и киното.[1]
Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
1967 | Привързаният балон | слепия | ||
1961 | Вятърната мелница | дядо Бальо | ||
1960 | Хитър Петър | хаджи Костаки | ||
1960 | Стубленските липи | дядо Мишон | ||
1958 | Хайдушка клетва | Йорданчо „Крастата“ | ||
1956 | Точка първа | Бармалей | ||
1955 | Героите на Шипка - (Герои Шипки) | СССР / България | Сюлейман паша | |
1952 | Под игото | Колчо слепеца | ||
1950 | Калин Орелът | дядо Стоян | ||
1947 | Изкупление - (незавършен) | Стоян Хаджигладнев | ||
1936 | Грамада | |||
1931 | Безкръстни гробове | |||
1929 | След пожара над Русия |
Външни препратки
- ↑ а б в г Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 226 – 227. (на български)