Зейди Смит: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет, + Категория:Писателки
Редакция без резюме
Ред 36: Ред 36:
След издаването на втория си роман Смит е поканена за стипендиант на Института Радклиф към [[Харвардски университет|Харвардския университет]], САЩ. Там тя започва нова, непубликувана, книга с есета върху текстове на подбрани писатели от 20-ти век.
След издаването на втория си роман Смит е поканена за стипендиант на Института Радклиф към [[Харвардски университет|Харвардския университет]], САЩ. Там тя започва нова, непубликувана, книга с есета върху текстове на подбрани писатели от 20-ти век.


Действието в третия роман на Смит, „За красотата“ (''On Beauty''), публикуван през септември 2005 г., е ситуирано основно във и около Бостън. Романът е отразен положително от литературните критици и е един от финалистите в списъка от заглавия, номинирани за [[Букър|Наградата „Букър“]] за 2005 година (спечелена от [[Джон Банвил]] за романа му „Морето“).<ref>Ihsan Taylor (17 September 2006). [http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9C03EEDD1731F934A2575AC0A9609C8B63&ref=bookreviews "Paperback Row"]. New York Times Book Review. Retrieved 14 March 2012.</ref>. През следващата година романът печели две награди: Наградата „Ориндж“ за художествена литература и Книжната награда „Анисфийлд-Улф“.
Действието в третия роман на Смит, „За красотата“ (''On Beauty''), публикуван през септември 2005 г., се развива основно във и около Бостън. Романът е отразен положително от литературните критици и е един от финалистите в списъка от заглавия, номинирани за [[Букър|Наградата „Букър“]] за 2005 година (спечелена от [[Джон Банвил]] за романа му „Морето“).<ref>Ihsan Taylor (17 September 2006). [http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9C03EEDD1731F934A2575AC0A9609C8B63&ref=bookreviews "Paperback Row"]. New York Times Book Review. Retrieved 14 March 2012.</ref>. През следващата година романът печели две награди: Наградата „Ориндж“ за художествена литература и Книжната награда „Анисфийлд-Улф“.


През септември 2010 г. Зейди Смит постъпва в [[Нюйоркски университет|Нюйоркския университет]] като постоянен професор по [[творческо писане]]. От март до октомври 2011 г. Смит води колонката с месечните рецензии на нови книги в списание [[Harper's Magazine|„Харпърс“]].<ref>[http://harpers.org/departments/new-books/ Информация за месечните ревюта на нови книги], Harper's Magazine</ref>
През септември 2010 г. Зейди Смит постъпва в [[Нюйоркски университет|Нюйоркския университет]] като постоянен професор по [[творческо писане]]. От март до октомври 2011 г. Смит води колонката с месечните рецензии на нови книги в списание [[Harper's Magazine|„Харпърс“]].<ref>[http://harpers.org/departments/new-books/ Информация за месечните ревюта на нови книги], Harper's Magazine</ref>

Версия от 10:06, 10 януари 2017

Зейди Смит
Смит обявява финалистите на Наградите в категория „Проза“ на Националното общество на литературните критици за 2010 г.
Смит обявява финалистите на Наградите в категория „Проза“ на Националното общество на литературните критици за 2010 г.
Родена25 октомври 1975 г. (48 г.)
Професияписателка, професор по творческо писане
Националностбританка
Жанрреализъм, постмодернизъм
Дебютни творби„Бели зъби“
СъпругНик Леърд (2004–досега)
Деца2
Уебсайт
Зейди Смит в Общомедия

Зейди Смит (Шаблон:Lang-en) е съвременна британска писателка. Прави литературния си дебют с романа „Бели зъби“, който – още преди да бъде завършен окончателно – е откупен от голямо британско издателство и впоследствие награждаван многократно.

Биография

Зейди Смит е родена като Сейди (Sadie) на 25 октомври 1975 г. в Брент, северозападната част на Лондон. Баща ѝ, Харви Смит, е англичанин, а майка ѝ, Ивон Бейли, е от ямайски произход. Когато е тийнейджърка, родителите ѝ се развеждат, а на 14 години си сменя рожденото име[1]. Въпреки по-ранните ѝ интереси в областта на музикалния театър, джаза и журналистиката, като основен неин интерес впоследствие остава литературата.

Като ученичка Смит посещава местните държавни училища – основното училище „Малорийс“ и средното училище „Хемпстед“, а след това постъпва да учи английска литература в Кингс Колидж, Кеймбридж. В колежа публикува поредица от кратки разкази в сборник със студентски текстове, наречен The May Anthology. С тези текстове Зейди Смит привлича вниманието на издател, който през 1997 г. ѝ предлага шестцифрен аванс и договор, за да издаде при него първия си – още недовършен – роман, както и бъдещ втори. Това привлича интереса на литературната критика, но дебютът с „Бели зъби“ (Шаблон:Lang-en), довършен по време на последната ѝ година в колежа, оправдава очакванията с високи продажби, положителни рецензии и няколко литературни награди, включително награда „Уитбред“ за дебютен роман. През 2002 г. романът е адаптиран за телевизионен филм на Канал 4.[2]

В свои интервюта Смит казва, че възторженият прием на първия ѝ роман я накарал известно време да изпитва затруднения в писането. Въпреки това през 2002 г. излиза вторият ѝ роман – The Autograph Man, който постига комерсиален успех, но не толкова положителни рецензии, колкото „Бели зъби“. Романът печели литературната награда за проза на списанието Jewish Quarterly. През 2003 г. разказът „Марта, Марта“ на Смит е включен от списание „Гранта“ в антология разкази на 20-те най-добри млади британски автори за 2003 година.[2]

След издаването на втория си роман Смит е поканена за стипендиант на Института Радклиф към Харвардския университет, САЩ. Там тя започва нова, непубликувана, книга с есета върху текстове на подбрани писатели от 20-ти век.

Действието в третия роман на Смит, „За красотата“ (On Beauty), публикуван през септември 2005 г., се развива основно във и около Бостън. Романът е отразен положително от литературните критици и е един от финалистите в списъка от заглавия, номинирани за Наградата „Букър“ за 2005 година (спечелена от Джон Банвил за романа му „Морето“).[3]. През следващата година романът печели две награди: Наградата „Ориндж“ за художествена литература и Книжната награда „Анисфийлд-Улф“.

През септември 2010 г. Зейди Смит постъпва в Нюйоркския университет като постоянен професор по творческо писане. От март до октомври 2011 г. Смит води колонката с месечните рецензии на нови книги в списание „Харпърс“.[4]

Най-новият роман на Смит, „NW“, е публикуван през 2012 година. Действието се развива в района Килбърн в северозападен Лондон, като заглавието е препратка към районния пощенски код, NW6.

Библиография

Романи
  • 2000 – White Teeth, издателство Hamish Hamilton
  • 2002 – The Autograph Man, издателство Hamish Hamilton
  • 2005 – On Beauty, издателство Hamish Hamilton
  • 2012 – NW, издателство Hamish Hamilton
Есета
  • 2006 – Fail Better, издателство Hamish Hamilton
  • 2009 – Changing My Mind: Occasional Essays, издателство Hamish Hamilton
Редактирани сборници
  • 2001 – Piece of Flesh (антология с еротични разкази), Institute of Contemporary Arts
  • 2007 – The Book of Other People, издателство Hamish Hamilton

На български език

  • 2008 – „За красотата“, издателство „Прозорец“, превод: Невена Дишлиева-Кръстева
  • 2014 – „Бели зъби“, издателство „Жанет 45“, превод: Невена Дишлиева-Кръстева
  • 2014 – „NW“, издателство „Жанет 45“, превод: Невена Дишлиева-Кръстева

Източници

  1. The return of Zadie Smith , Gaby Wood, Telegraph.co.uk, 25 Aug 2012
  2. а б Zadie Smith, British Council
  3. Ihsan Taylor (17 September 2006). "Paperback Row". New York Times Book Review. Retrieved 14 March 2012.
  4. Информация за месечните ревюта на нови книги, Harper's Magazine

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zadie Smith в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​