Меровинги: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
279 байтове добавени ,  преди 5 години
редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
[[File:Das Kürschner-Handwerk, 1. Jg. Nr. 1, S. 38, Fränkisch-Merowingischer Krieger, 5. Jahrhundert.jpg|мини|Франкски меровингски воин]]
'''Меровингите''' са династия [[франки|франкски]] крале, управлявали често променяща се територия, включваща части от днешните [[Франция]], [[Нидерландия]] и [[Германия]] в периода от [[5 век|5]] до [[8 век]]. Наричани от съвременниците си и „дългокосите крале“ - – дългата коса „[[Мунд]]“ е символ на магическа сила в древногерманските вярвания.
 
Меровингската династия получава името си от [[Меровех]] (понякога латинизирано като Меровей или Меровий), водач на [[салически франки|салическите франки]] от около [[447]] до [[457]], и се появява в по-общата история с победите на [[Хилдерих I]] (управлявал около [[457]]  [[481]]) срещу [[вестготи]]те, [[сакси]]те и [[алемани]]те. [[Хлодвиг I]], синът на Хилдерих I, успява да обедини почти цяла [[Галия]] северно от [[Лоара]] ([[486]]), да приеме [[католицизъм|католицизма]] ([[496]]) и да унищожи кралството на [[вестготи]]те в [[Тулуза]] през [[507]]. Той обикновено е считан за основател на Франкската държава (по-късно прераснала във [[Франкска империя]]). При смъртта сина Хлодвиг I разделяспоред франкския обичай кралството е поделено между четиримата симу сина, споредно франкскияте обичайпродължават да го разширяват със силната си армия (Тюрингия 531 г., Бургундия 532 г., Прованс 537 г.). Отделните части на свой ред са разделени отново на множество малки княжества, чиито владетели са наричани меровингскиМеровингски крале.
 
Меровингските крале назначават [[магнати]] за [[граф]]ове (''comites''), натоварвайки ги с отбраната, администрацията и решаването на съдебни спорове. Това се случва във време на колапс на [[централизация|централизираната]] [[Римска империя|римска]] данъчна и административна система и изчезване на старата държавна структура. Графовете трябва да осигуряват и войска, набирана сред подчинените им [[васал]]и-[[рицар]]и, получаващи земя в замяна на тази служба. Тези армии са свиквани от краля за защита или нападение. Графовете не плащат пари на краля, тъй като няма много пари в обращение. Очаква се кралят да се издържа сам от производството на своя частен [[домен]]. Тази система постепенно се развива в западноевропейския [[феодализъм]].
 
От гледна точка на краля системата не е добра. Той не получава приходи, няма какво да даде, освен земя, която, веднъж дадена, никога не се връща. Кралете стават все по-бедни, все по-безделни или т.н. „лениви крале”крале“. През [[7 век]] те изоставят всяко сериозно усилие да управляват.
 
В началото на 7 век меровингските крале започват да оставят все по-голяма част от ежедневното управление на един влиятелен служител в домакинството им, наричан ''maior domo'' или [[майордом]]. Службата на майордомите на свой ред става наследствена в семейството на [[каролингиКаролинги]]те. Скоро те се превръщат в истинските военни и политически водачи на франкското кралство. Това си проличава през [[732]], когато нахлулата в страната арабска армия ([[маври]]) от [[Испания]] е разбита от войска, водена не от краля, а от майордома [[Карл Мартел]]. Този период е известен като време на „ленивите крале“.
 
Синът на Карл Мартел, майордомът [[Пипин Къси]], получава подкрепата на франкските благородници за смяна на династията. Когато [[папа Захарий]] го призовава на помощ срещу [[лангобарди]]те, той настоява в замяна за църковнотоцърковна одобрениеблагословия за коронацията му. През [[751]]  г. [[Хилдерих III]], последният франкски крал от династията на Меровингите, е свален от власт. Той е оставен жив, но дългата му коса е отрязана и е изпратена в манастир.
 
== Вижте още ==

Навигация