Таор: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
===В Османската империя=== |
===В Османската империя=== |
||
В 19 век Таор е село в Скопска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година ''Таор (Тавор)'' е населявано от 110 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 207.]</ref> Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 12 къщи в селото през 1903 година под натиска на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] признават Цариградската патриаршия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 298.</ref>. |
В 19 век Таор е село в Скопска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година ''Таор (Тавор)'' е населявано от 110 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 207.]</ref> Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 12 къщи в селото през 1903 година под натиска на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] признават Цариградската патриаршия.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 298.</ref> Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в ''Тавор'' има 14 патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Тавор'' има 96 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 116-117.</ref> |
||
В началото на 20 век цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Тавор'' има 96 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 116-117.</ref> |
|||
[[File:Taor-i-Sv.Ilija.jpg|thumb|250px|Поглед на дял от Таор с църквата „Свети Илия“.]] |
[[File:Taor-i-Sv.Ilija.jpg|thumb|250px|Поглед на дял от Таор с църквата „Свети Илия“.]] |
||
Версия от 18:51, 10 януари 2017
Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в Сърбия вижте Таор (Община Валево).
| Таор | |
 Поглед на дял от селото Таор. | |
  Таор | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Зелениково |
| Географска област | Блатия |
| Надм. височина | 309 m |
| Население | 152 души (2002) |
| Пощенски код | 1053 |
| Таор в Общомедия | |
Таор или книжовно Тавор (Шаблон:Lang-mk) е село в община Зелениково на Република Македония.
География
Селото е разположено в областта Блатия на левия бряг на река Вардар срещу село Орешани, непосредствено преди началото на Таорската клисура на 20 километра югоизточно от столицата Скопие.
История
Таурезиум
Край Таор са разположени развалините на римският град Таврезиум (Tauresium), родно място на император Юстиниан I Велики.
В Османската империя
В 19 век Таор е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Таор (Тавор) е населявано от 110 жители българи християни.[1] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 12 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Тавор има 14 патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тавор има 96 българи екзархисти.[4]
В Република Македония
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Таор (Taor) като село с неясен етнически състав.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 152 жители - 151 македонци и 1 друг.[6]
Личности
- Родени в Таор (Таврезина)
Юстиниан I (483–565), византийски император
Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 207.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 298.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 116-117.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови.
| ||||||||
