Разлика между версии на „Кангчендзьонга“

'''Кангчендзьонга''' (или '''Канченджунга''', или '''Кинчинджунга''', или '''Канченджанга''') е третият по височина връх на [[Земя]]та (след [[Еверест]] и [[К2]]). Намира се в планината [[Хималаи]], на границата между [[Сиким]], [[Индия]] и [[Непал]] и е най-източно разположеният [[осемхилядник]].

В превод името „Кангчендзьонга“ означава „Петте съкровищници на великия сняг“. Представлява [[планински масив]], който се състои от пет върха, най-високият от които достига височина от 8 586 [[метър|m]] над морското равнище а общо четири от петте са с височина над 8 000 m: Южна Канчендзьонга —– 8 491 m. Средна Канчендзьонга – 8 478 m и връх Ялунг Канг – 8 505 m. Петият връх —– връх Кангбачен, се намира в западния край на масива и е висок 7 902 m.

Кангчендзьонга е свещен за жителите на [[Сиким]] и съществува неофициално правило, изкачващите го алпинисти да не стъпват на самия върхов купол. Първото изкачване е осъществено на [[25_май|25 май]] [[1955]] г. от британската алпийска свръзка Джордж Бенд и Джо Браун. В Непал съществува легенда, че Кангчендзьонга се обитава от богиня, която не позволява на жени да се изкачат на върха. Единствената жена, изкачила върха, е британката Джинет Харисън, която половин година по-късно загива при опит за изкачване на [[Дхаулагири]].