Аграфа (район): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 23: Ред 23:
}}
}}
[[File:Agrafa02.jpg|thumb|265п|Поглед към заснежените върхове на Аграфа]]
[[File:Agrafa02.jpg|thumb|265п|Поглед към заснежените върхове на Аграфа]]
'''Аграфа''' ({{lang-el|Άγραφα}}) е планински район и малка [[историческа област]] в южната част на [[Пинд]]. Административно попада на териториите на [[номи]]те [[Евритания]] и [[Кардица (ном)|Кардица]]. Аграфа е най-южната част от планинската верига на [[Пинд]]. Южно от нея е [[Евритания]] с център [[Карпениси]].
'''Аграфа''' ({{lang-el|Άγραφα}}) е планински район и малка [[историческа област]] в южната част на [[Пинд]]. Административно попада на териториите на [[номи]]те [[Евритания]] и [[Кардица (ном)|Кардица]]. Аграфа е най-южната част от планинската верига на [[Пинд]]. Най-високата кота на Аграфа е връх [[Карава]].
Южно от Аграфа е [[Евритания]] с център [[Карпениси]].


== История ==
== История ==

Версия от 20:39, 13 януари 2017

Вижте пояснителната страница за други значения на Аграфа.

Аграфа
Άγραφα
— историко-географска област —
Панорама към долината на река Астропотамос в района на Аграфа
Панорама към долината на река Астропотамос в района на Аграфа
39.1397° с. ш. 21.6494° и. д.
Аграфа
Страна Гърция
ОбластПинд
Географска областюжен Пинд
Надм. височина2315 m
Аграфа в Общомедия
Поглед към заснежените върхове на Аграфа

Аграфа (Шаблон:Lang-el) е планински район и малка историческа област в южната част на Пинд. Административно попада на териториите на номите Евритания и Кардица. Аграфа е най-южната част от планинската верига на Пинд. Най-високата кота на Аграфа е връх Карава.

Южно от Аграфа е Евритания с център Карпениси.

История

Областта е известна като ползваща се със своеобразна автономия през цялото 400-тин годишно османско управление на територията на съвременна Гърция. Думата е синонимна на "аграфа" и буквално се превежда като "незаписан", защото османците никога не са покорявали този планински регион (подобно на Стара Черна гора), а основно куцовлашкото му население не фигурирало във фискалните списъци на султана. Местните куцовласи от Аграфа развиват предимно скотовъдна дейност, която поради своята специфика не попада в регистрите на Османската империя, а османските списъци отразяват стопанското състояние на подвластната им територия, а не населението, поради и което местните жители на Аграфа останали незаписани. [1]

Исторически Аграфа е заселена преди около 2500 години, т.е. около 500 г. пр.н.е. В централната част на областта е долината на река Аграфиотис, заобиколена от три страни от стръмните и почти отвесни стени на 2000-метров скален масив. В най-южната си част реката протича през цяла серия тесни и в по-голямата си част непроходими клисури, за да се влее в изкуственото езеро Кремаста. Другата река в областта Мегдова (Тавропос) захранва с водите си и язовир Пластира.

Повечето от горите в Аграфа са собственост на гръцки православни манастири, което предходно положение, установено още от времето на Душановото царство, се е запазило в продължение на седем столетия до 21 век, включително и по време на османското владичество на Балканите. През 1600 г. известния Дионисий Философ, който тогава бил епископ на град Трикала, застанал начело на бунт срещу османците, подигнат от местното население на Аграфа (след известната битка при Лепанто през 1571 г.).

Аграфа е един от четирите вилаета на Османска Тесалия.

Култура и развитие

По време на османското владичество, Аграфа се превръща в своеобразен книжовен център (подобен на Метеора, Света гора, Рилския манастир). По тази причина, за разлика от по-голямата част от гърците, много от местните жители на Аграфа знаят родовата си история в продължение на много поколения назад, тъй като те са имали възможността да опазят семейната си памет, точно защото останали "незаписани" в официалните държавни регистри.

През 20-ти век, основно по време и след гражданската война в Гърция, много от местните хора от областта изоставят своя традиционен поминък и села в които живеят от векове, за да се заселят в големите градове на Гърция, както и в Съединените щати, Канада, Австралия и Германия. По този начин те се спасяват от крайната мизерия в която е изпадала областта по време на бурните събития и обществени сътресения обхванали Гърция през 19 и 20 век. Масовата миграционна вълна от региона започва през 1920 г. и почти затихва през 1970 г., т.е. тя е с продължителност от половин век.

Исторически погледнато, болшинството от населението на Аграфа се занимава със земеделие, скотовъдство и текстилно производство, което е традиционен поминък. Известен е местния боб, който притежава изключителни вкусови качества. Също така, добри приходи за областта носи и продажбата на дървесина от местните гори, които са по правило собственост на православните манастири.

Нова ера в историята на Аграфа слагат 50-те години на ΧΧ век. По предложение на тогавашния министър-председател на Гърция Николаос Пластирас, родом от Аграфа, започва строителството на язовира Пластира в областта. Благодарение и на това стопанско предприятие, Аграфа от един от най-бедните и най-отдалечените региони на Гърция, бързо се превръща в туристическа атракция.

В областта се намира известното село Граница, чиято етимология на името ясно издава защо Аграфа е останала (и поради планинския си терен) "незаписана" в държавните регистри. На югоизток от района се намира Същинска Гърция завършваща с Атика, на североизток - Тесалия, а отвъд Пинд - Южен Епир, Етолия и Акарнания (Етолоакарнания).

Източници

  1. Paul D. Hellander. Greece. Lonely Planet, 2006. ISBN 1-74059-750-8. с. 248.

Литература

  • Alexakis, Christoforos . Literacy at the Agrafa Region during the Turkish Occupation. Athens, 2001.