Максимилиан Робеспиер: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
допълв; форматиране: URL, параметър (ползвайки Advisor)
(допълв; форматиране: URL, параметър (ползвайки Advisor))
{{обработка|форматиране, препратки, структуриране}}
{{авторски права}}
{{Държавник инфо
|име =Максимилиан дьо Робеспиер
|наставка =
|портрет =AduC 164 Robespierre (M.M.I. de, 1758-1794).JPG
|длъжност =Член на [[комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]]
|мандат_нач =[[27 юли]] [[17921793]]
|мандат_край =[[27 юли]] [[1794]]
|президент =
|предшестван от =
|наследен от =
|длъжност2 =Президент на [[Конвент|Националната конвенция]]а
|мандат_нач2 =[[20 септември]] [[1792]]
|мандат_край2 =[[27 юли]] [[1794]]
|съпруг =
|партия =[[Якобинци]]
|религия =[[Деизъм]]
|образование =Лисе Луи ле Гран, Париж
|професия =
|подпис =[[File:Signature de Maximilien de Robespierre.jpg|125px]]
|отличия =
}}
'''Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер''' (на [[френски]] ''Maximilien François Marie Isidore de Robespierre'') е френски юрист и политик, един от най-известните лидеридейци на [[Френска революция|Френската революция]], известен сред поддръжниците си като "Неподкупния"„Неподкупния“. Участник в [[Генерални щати на Франция|Генералните Щатищати]], [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното конституционно събрание]] и [[Конвент]]а, [[аболиционизъм|аболиционист]],. сС участието си в [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] оглавява репресиите, станали известни като [[Якобинска диктатура|Царствотоцарство на Тероратерора]], приключилидовели няколков месецакрайна следсметка свалянето му от власт идо публичната му екзекуция впрез [[1794]] г.
 
== Младежки години ==
Той е ирландец по произход<ref name=1911EB>1911{{Цитат ''уеб| уеб_адрес=https://en.wikisource.org/w/index.php?title=1911_Encyclopædia_Britannica/Robespierre,_Maximilien_François_Marie_Isidore_de&oldid=5352529 | заглавие= [[Енциклопедия Британика'']] 1911}}</ref> и е роден на [[6 май]] [[1758]] г. в [[град]] [[Арас]], център на областта Артоа, в семейство на потомствени адвокати. Той се подготвял да вземе длъжността на дядо си и на баща си и затова след като завършил колежа "Луи„Луи Велики"Велики“ в Париж, постъпил в Юридическия факултет на [[Сорбона]]та.
 
Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата. ВНа докладитенейните сисъбрания напрокарва нейнитев събраниядокладите си идеята за "естествените„естествените права"права“ на човека и се обявява против законодателствотовсяко законодателство, което не държи сметка за тези права.
 
== Политическа кариера ==
[[Image:Robespierre.jpg|250px|ляво|мини|Портрет на Робеспиер около 1790г1790 г., ]]
ПрезВ 1789навечерието г.на свикването на Генералните щати Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите зана Генералните щатипредставители. Той обнародва две брошури, в които доказва неправомерността назаклеймява [[абсолютната монархия]] като форма на управление и отхвърля цялата система на [[Стар ред|стария режим]]. [[Трето съсловие|Третото съсловие]] в Арас го избира за депутат на Генералните щати, с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително, той често взима думата запо най-важните политически въпроси, обсъждани на форума, прераснал по-късно в [[Учредително събрание (Франция)|Национално учредително събрание]] – за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права. Появата му на трибуната винаги се предшества от грижлива подготовка: както неговата външност, така и словото му са безупречни.
 
Заедно с неколцина депутати като [[Сен Жюст]], Кутон, Льо Ба , той образува крайната левица на Събранието.Националното Благодарениесъбрание и благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач на тази малка групичка. Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, коетокойто се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на КонституциятаКонституция. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.
 
Робеспиер е междусред депутатите, които отказват да признаят правото на краля на [[вето]]. При разглеждане на "„[[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за праваправата на човека и гражданина"]]“ той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на "активни"„активни“ и "пасивни" според имотното състояние„пасивни“, застъпва се за всемирното разширяване на политическите свободи и за въвеждане на всеобщо избирателно право. Невероятната последователностПоследователността, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а и мнозина се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народнатанародните масамаси заради честността му и думите му: "Демокрацията„Демокрацията е държава, където народът е суверен и се ръководи от закони, изработени от самия него.."“, както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи, произнесени в Якобинският[[Якобинци|Якобинския Клубклуб]].
 
Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократичнодемократичното крило на буржоазията.
 
През 1792 г. след събарянето на монархията, в центъра на вниманието на Робеспиер застава опасната за бъдещето на революцията съглашателскасъглашателската политика на [[жирондистите]], които се стремят да разгромят левите сили. НепримиримиятТой революционере разобличавапротивник на намерението им чрезда разпалванеторазпалят на[[Революционни революционна войнавойни]] против европейските феодално-монархически държави. Тойи предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военнавоенен колизияконфликт с другите държави, преди да се укрепи революцията. ЗаедноКъм края на 1792 г. заедно с [[Жан-Пол Марат|Марат]] и други революционери от “Планината”[[монтаняри]] Робеспиер води борба срещу жирондинците по въпроса за съдбата на краля. и макарМакар да се отнася отрицателно към социалните идеи на “бесните”„бесните“, през 1793 г. той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.
 
Народните въстания от [[31 май]] и [[2 юни]] 1793 г. слагат край на властта на жирондинската буржоазия, а на 7 юни 1793 г. якобинците извършват преврат и установяват контрол върху Конвента. Робеспиер оглавява [[комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]], създаден през април 1793 г. да противодейства на [[Война на Първата коалиция|антифренската коалиция]] и да предотврати гражданската война. Неговият час настъпва с установяването на [[якобинска диктатура|якобинската диктатура]]. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение, той става безспорен вожд на революцията и на практика поема ръководството на страната. Пълномощията на Комитета постоянно се разширяват, като това се оформя със съответните декрети от Конвента.
След народните въстания от [[31 май]] и [[2 юни]] 1793 г., които слагат край на властта на жиродинската буржоазия, във Франция се установява якобинската диктатура с това настъпва и часът на Максимилиян Робеспиер за осъществяване на неговите политически и социални идеали. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение и приемайки ръководството на страната той блясва като теоретик, но и като безспорен вожд на революцията. Дребнобуржоазната идеология на Робеспиер е причина обаче той да се лиши от подкрепата на народните маси, а това се оказва фатално за якобинците и техният водач. Той се оказва неспособен да разбере, че като премахне “бесните” се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. В тази обстановка става заговор на реакционната десница и на крайната левица в [[Конвент]]а против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на [[27 юни]] [[1794]] г.
 
Робеспиер е привърженик на [[култ към Върховното същество|култа към Върховното същество]], форма на [[деизъм]], която той въвежда и институционализира. Като външен израз на този [[култ]] през юни 1794 г. се провежда пищна публична церемония в чест на Върховното същество, на която Робеспиер произнася пламенна реч.
 
Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на еберистите. Между септември 1793 и юли 1794 г. Комитетът провежда т.нар. „червен терор“, като броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. Робеспиер се оказва обаче неспособен да разбере, че като премахне „бесните“, се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. Масовото преследване на политически противници и големият брой екзекуции не се приемат добре и жирондинците, заедно с по-умерени якобинци, организират [[Термидориански преврат|Термидорианския преврат]] в [[Конвент]]а против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на [[27 юли]] [[1794]] г. и публичната му екзекуция на следващия ден.
 
Гилотиниран е на [[Конкорд (площад)|Площада на Революцията]] в [[Париж]] на [[28 юли]] [[1794]] г.
 
== Източници ==
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Уикицитат|Максимилиан Робеспиер}}

Навигация