Максимилиан Робеспиер: Разлика между версии

|длъжност =Член на [[комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]]

|мандат_нач =[[27 юли]] [[17921793]]

|длъжност2 =Президент на [[Конвент|Националната конвенция]]а

|религия =[[Деизъм]]

|образование =Лисе Луи ле Гран, Париж

'''Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер''' (на [[френски]] ''Maximilien François Marie Isidore de Robespierre'') е френски юрист и политик, един от най-известните лидеридейци на [[Френска революция|Френската революция]], известен сред поддръжниците си като "Неподкупния"„Неподкупния“. Участник в [[Генерални щати на Франция|Генералните Щатищати]], [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното конституционно събрание]] и [[Конвент]]а, [[аболиционизъм|аболиционист]],. сС участието си в [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] оглавява репресиите, станали известни като [[Якобинска диктатура|Царствотоцарство на Тероратерора]], приключилидовели няколков месецакрайна следсметка свалянето му от власт идо публичната му екзекуция впрез [[1794]] г.

== Младежки години ==

Той е ирландец по произход<ref name=1911EB>1911{{Цитат ''уеб| уеб_адрес=https://en.wikisource.org/w/index.php?title=1911_Encyclopædia_Britannica/Robespierre,_Maximilien_François_Marie_Isidore_de&oldid=5352529 | заглавие= [[Енциклопедия Британика'']] 1911}}</ref> и е роден на [[6 май]] [[1758]] г. в [[град]] [[Арас]], център на областта Артоа, в семейство на потомствени адвокати. Той се подготвял да вземе длъжността на дядо си и на баща си и затова след като завършил колежа "Луи„Луи Велики"Велики“ в Париж, постъпил в Юридическия факултет на [[Сорбона]]та.

Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата. ВНа докладитенейните сисъбрания напрокарва нейнитев събраниядокладите си идеята за "естествените„естествените права"права“ на човека и се обявява против законодателствотовсяко законодателство, което не държи сметка за тези права.

== Политическа кариера ==

[[Image:Robespierre.jpg|250px|ляво|мини|Портрет на Робеспиер около 1790г1790 г., ]]

ПрезВ 1789навечерието г.на свикването на Генералните щати Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите зана Генералните щатипредставители. Той обнародва две брошури, в които доказва неправомерността назаклеймява [[абсолютната монархия]] като форма на управление и отхвърля цялата система на [[Стар ред|стария режим]]. [[Трето съсловие|Третото съсловие]] в Арас го избира за депутат на Генералните щати, с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително, той често взима думата запо най-важните политически въпроси, обсъждани на форума, прераснал по-късно в [[Учредително събрание (Франция)|Национално учредително събрание]] – за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права. Появата му на трибуната винаги се предшества от грижлива подготовка: както неговата външност, така и словото му са безупречни.

Заедно с неколцина депутати като [[Сен Жюст]], Кутон, Льо Ба , той образува крайната левица на Събранието.Националното Благодарениесъбрание и благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач на тази малка групичка. Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, коетокойто се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на КонституциятаКонституция. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.

Робеспиер е междусред депутатите, които отказват да признаят правото на краля на [[вето]]. При разглеждане на "„[[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за праваправата на човека и гражданина"]]“ той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на "активни"„активни“ и "пасивни" според имотното състояние„пасивни“, застъпва се за всемирното разширяване на политическите свободи и за въвеждане на всеобщо избирателно право. Невероятната последователностПоследователността, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а и мнозина се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народнатанародните масамаси заради честността му и думите му: "Демокрацията„Демокрацията е държава, където народът е суверен и се ръководи от закони, изработени от самия него.."“, както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи, произнесени в Якобинският[[Якобинци|Якобинския Клубклуб]].

Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократичнодемократичното крило на буржоазията.

През 1792 г. след събарянето на монархията, в центъра на вниманието на Робеспиер застава опасната за бъдещето на революцията съглашателскасъглашателската политика на [[жирондистите]], които се стремят да разгромят левите сили. НепримиримиятТой революционере разобличавапротивник на намерението им чрезда разпалванеторазпалят на[[Революционни революционна войнавойни]] против европейските феодално-монархически държави. Тойи предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военнавоенен колизияконфликт с другите държави, преди да се укрепи революцията. ЗаедноКъм края на 1792 г. заедно с [[Жан-Пол Марат|Марат]] и други революционери от “Планината”[[монтаняри]] Робеспиер води борба срещу жирондинците по въпроса за съдбата на краля. и макарМакар да се отнася отрицателно към социалните идеи на “бесните”„бесните“, през 1793 г. той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.

== Източници ==