Максимилиан Робеспиер: Разлика между версии
допълв; форматиране: URL, параметър (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{обработка|форматиране, препратки, структуриране}} |
{{обработка|форматиране, препратки, структуриране}} |
||
{{авторски права}} |
|||
{{Държавник инфо |
{{Държавник инфо |
||
|име =Максимилиан дьо Робеспиер |
|име =Максимилиан дьо Робеспиер |
||
|наставка = |
|наставка = |
||
|портрет =AduC 164 Robespierre (M.M.I. de, 1758-1794).JPG |
|портрет =AduC 164 Robespierre (M.M.I. de, 1758-1794).JPG |
||
|длъжност =Член на [[комитет за обществено спасение]] |
|длъжност =Член на [[комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] |
||
|мандат_нач =[[27 юли]] [[ |
|мандат_нач =[[27 юли]] [[1793]] |
||
|мандат_край =[[27 юли]] [[1794]] |
|мандат_край =[[27 юли]] [[1794]] |
||
|президент = |
|президент = |
||
Ред 14: | Ред 13: | ||
|предшестван от = |
|предшестван от = |
||
|наследен от = |
|наследен от = |
||
|длъжност2 =Президент на [[Конвент |
|длъжност2 =Президент на [[Конвент]]а |
||
|мандат_нач2 =[[20 септември]] [[1792]] |
|мандат_нач2 =[[20 септември]] [[1792]] |
||
|мандат_край2 =[[27 юли]] [[1794]] |
|мандат_край2 =[[27 юли]] [[1794]] |
||
Ред 40: | Ред 39: | ||
|съпруг = |
|съпруг = |
||
|партия =[[Якобинци]] |
|партия =[[Якобинци]] |
||
|религия =Деизъм |
|религия =[[Деизъм]] |
||
|образование =Лисе Луи ле Гран, Париж |
|образование =Лисе Луи ле Гран, Париж |
||
|професия = |
|професия = |
||
|подпис =[[File:Signature de Maximilien de Robespierre.jpg|125px]] |
|подпис =[[File:Signature de Maximilien de Robespierre.jpg|125px]] |
||
Ред 54: | Ред 53: | ||
|отличия = |
|отличия = |
||
}} |
}} |
||
'''Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер''' (на [[френски]] ''Maximilien François Marie Isidore de Robespierre'') е френски юрист и политик, един от най-известните |
'''Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер''' (на [[френски]] ''Maximilien François Marie Isidore de Robespierre'') е френски юрист и политик, един от най-известните дейци на [[Френска революция|Френската революция]], известен сред поддръжниците си като „Неподкупния“. Участник в [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]], [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното събрание]] и [[Конвент]]а, [[аболиционизъм|аболиционист]]. С участието си в [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] оглавява репресиите, станали известни като [[Якобинска диктатура|царство на терора]], довели в крайна сметка до публичната му екзекуция през [[1794]] г. |
||
==Младежки години== |
== Младежки години == |
||
Той е ирландец по произход<ref name=1911EB> |
Той е ирландец по произход<ref name=1911EB>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://en.wikisource.org/w/index.php?title=1911_Encyclopædia_Britannica/Robespierre,_Maximilien_François_Marie_Isidore_de&oldid=5352529 | заглавие= [[Енциклопедия Британика]] 1911}}</ref> и е роден на [[6 май]] [[1758]] г. в [[град]] [[Арас]], център на областта Артоа, в семейство на потомствени адвокати. Той се подготвял да вземе длъжността на дядо си и на баща си и затова след като завършил колежа „Луи Велики“ в Париж, постъпил в Юридическия факултет на [[Сорбона]]та. |
||
Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата. |
Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата. На нейните събрания прокарва в докладите си идеята за „естествените права“ на човека и се обявява против всяко законодателство, което не държи сметка за тези права. |
||
==Политическа кариера== |
== Политическа кариера == |
||
[[Image:Robespierre.jpg|250px|ляво|мини|Портрет на Робеспиер около |
[[Image:Robespierre.jpg|250px|ляво|мини|Портрет на Робеспиер около 1790 г., ]] |
||
В навечерието на свикването на Генералните щати Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите на представители. Той обнародва две брошури, в които заклеймява [[абсолютната монархия]] като форма на управление и отхвърля цялата система на [[Стар ред|стария режим]]. [[Трето съсловие|Третото съсловие]] в Арас го избира за депутат на Генералните щати с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително, той често взима думата по най-важните политически въпроси, обсъждани на форума, прераснал по-късно в [[Учредително събрание (Франция)|Национално учредително събрание]] – за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права. |
|||
Заедно с неколцина депутати като [[Сен Жюст]], Кутон, Льо Ба |
Заедно с неколцина депутати като [[Сен Жюст]], Кутон, Льо Ба, той образува крайната левица на Националното събрание и благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач. Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, който се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституция. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа. |
||
Робеспиер е |
Робеспиер е сред депутатите, които отказват да признаят правото на краля на [[вето]]. При разглеждане на „[[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]]“ той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на „активни“ и „пасивни“, застъпва се за разширяване на политическите свободи и за въвеждане на всеобщо избирателно право. Последователността, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а мнозина се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народните маси заради честността му и думите му: „Демокрацията е държава, където народът е суверен и се ръководи от закони, изработени от самия него..“, както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи, произнесени в [[Якобинци|Якобинския клуб]]. |
||
Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно- |
Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократичното крило на буржоазията. |
||
През 1792 г. |
През 1792 г. в центъра на вниманието на Робеспиер застава съглашателската политика на [[жирондистите]], които се стремят да разгромят левите сили. Той е противник на намерението им да разпалят [[Революционни войни]] против европейските феодално-монархически държави и предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военен конфликт с другите държави, преди да се укрепи революцията. Към края на 1792 г. заедно с [[Жан-Пол Марат|Марат]] и други революционери [[монтаняри]] Робеспиер води борба срещу жирондинците по въпроса за съдбата на краля. Макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на „бесните“, през 1793 г. той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция. |
||
Народните въстания от [[31 май]] и [[2 юни]] 1793 г. слагат край на властта на жирондинската буржоазия, а на 7 юни 1793 г. якобинците извършват преврат и установяват контрол върху Конвента. Робеспиер оглавява [[комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]], създаден през април 1793 г. да противодейства на [[Война на Първата коалиция|антифренската коалиция]] и да предотврати гражданската война. Неговият час настъпва с установяването на [[якобинска диктатура|якобинската диктатура]]. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение, той става безспорен вожд на революцията и на практика поема ръководството на страната. Пълномощията на Комитета постоянно се разширяват, като това се оформя със съответните декрети от Конвента. |
|||
След народните въстания от [[31 май]] и [[2 юни]] 1793 г., които слагат край на властта на жиродинската буржоазия, във Франция се установява якобинската диктатура с това настъпва и часът на Максимилиян Робеспиер за осъществяване на неговите политически и социални идеали. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение и приемайки ръководството на страната той блясва като теоретик, но и като безспорен вожд на революцията. Дребнобуржоазната идеология на Робеспиер е причина обаче той да се лиши от подкрепата на народните маси, а това се оказва фатално за якобинците и техният водач. Той се оказва неспособен да разбере, че като премахне “бесните” се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. В тази обстановка става заговор на реакционната десница и на крайната левица в [[Конвент]]а против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на [[27 юни]] [[1794]] г. |
|||
Робеспиер е привърженик на [[култ към Върховното същество|култа към Върховното същество]], форма на [[деизъм]], която той въвежда и институционализира. Като външен израз на този [[култ]] през юни 1794 г. се провежда пищна публична церемония в чест на Върховното същество, на която Робеспиер произнася пламенна реч. |
|||
Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на еберистите. Между септември 1793 и юли 1794 г. Комитетът провежда т.нар. „червен терор“, като броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. Робеспиер се оказва обаче неспособен да разбере, че като премахне „бесните“, се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. Масовото преследване на политически противници и големият брой екзекуции не се приемат добре и жирондинците, заедно с по-умерени якобинци, организират [[Термидориански преврат|Термидорианския преврат]] в [[Конвент]]а против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на [[27 юли]] [[1794]] г. и публичната му екзекуция на следващия ден. |
|||
Гилотиниран е на [[Конкорд (площад)|Площада на Революцията]] в [[Париж]] на [[28 юли]] [[1794]] г. |
Гилотиниран е на [[Конкорд (площад)|Площада на Революцията]] в [[Париж]] на [[28 юли]] [[1794]] г. |
||
==Източници== |
== Източници == |
||
{{сродни проекти начало}} |
{{сродни проекти начало}} |
||
{{сродни проекти Уикицитат|Максимилиан Робеспиер}} |
{{сродни проекти Уикицитат|Максимилиан Робеспиер}} |
Версия от 14:28, 17 януари 2017
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, препратки, структуриране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Максимилиан дьо Робеспиер | |
Член на Комитета за обществено спасение | |
Мандат | 27 юли 1793 – 27 юли 1794 |
---|---|
Президент на Конвента | |
Мандат | 20 септември 1792 – 27 юли 1794 |
Член на Националното Учредителното събрание | |
Мандат | 9 юли 1789 – 30 септември 1791 |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | |
Погребан | Парижки катакомби |
Националност | французин |
Религия | Деизъм |
Родства | Огюстен Робеспиер |
Полит. партия | Якобинци |
Професия | революционер |
Подпис | |
Максимилиан дьо Робеспиер в Общомедия |
Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер (на френски Maximilien François Marie Isidore de Robespierre) е френски юрист и политик, един от най-известните дейци на Френската революция, известен сред поддръжниците си като „Неподкупния“. Участник в Генералните щати, Учредителното събрание и Конвента, аболиционист. С участието си в Комитета за обществено спасение оглавява репресиите, станали известни като царство на терора, довели в крайна сметка до публичната му екзекуция през 1794 г.
Младежки години
Той е ирландец по произход[1] и е роден на 6 май 1758 г. в град Арас, център на областта Артоа, в семейство на потомствени адвокати. Той се подготвял да вземе длъжността на дядо си и на баща си и затова след като завършил колежа „Луи Велики“ в Париж, постъпил в Юридическия факултет на Сорбоната.
Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата. На нейните събрания прокарва в докладите си идеята за „естествените права“ на човека и се обявява против всяко законодателство, което не държи сметка за тези права.
Политическа кариера
В навечерието на свикването на Генералните щати Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите на представители. Той обнародва две брошури, в които заклеймява абсолютната монархия като форма на управление и отхвърля цялата система на стария режим. Третото съсловие в Арас го избира за депутат на Генералните щати с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително, той често взима думата по най-важните политически въпроси, обсъждани на форума, прераснал по-късно в Национално учредително събрание – за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права.
Заедно с неколцина депутати като Сен Жюст, Кутон, Льо Ба, той образува крайната левица на Националното събрание и благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач. Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, който се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституция. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.
Робеспиер е сред депутатите, които отказват да признаят правото на краля на вето. При разглеждане на „Декларацията за правата на човека и гражданина“ той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на „активни“ и „пасивни“, застъпва се за разширяване на политическите свободи и за въвеждане на всеобщо избирателно право. Последователността, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а мнозина се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народните маси заради честността му и думите му: „Демокрацията е държава, където народът е суверен и се ръководи от закони, изработени от самия него..“, както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи, произнесени в Якобинския клуб.
Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократичното крило на буржоазията.
През 1792 г. в центъра на вниманието на Робеспиер застава съглашателската политика на жирондистите, които се стремят да разгромят левите сили. Той е противник на намерението им да разпалят Революционни войни против европейските феодално-монархически държави и предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военен конфликт с другите държави, преди да се укрепи революцията. Към края на 1792 г. заедно с Марат и други революционери монтаняри Робеспиер води борба срещу жирондинците по въпроса за съдбата на краля. Макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на „бесните“, през 1793 г. той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.
Народните въстания от 31 май и 2 юни 1793 г. слагат край на властта на жирондинската буржоазия, а на 7 юни 1793 г. якобинците извършват преврат и установяват контрол върху Конвента. Робеспиер оглавява Комитета за обществено спасение, създаден през април 1793 г. да противодейства на антифренската коалиция и да предотврати гражданската война. Неговият час настъпва с установяването на якобинската диктатура. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение, той става безспорен вожд на революцията и на практика поема ръководството на страната. Пълномощията на Комитета постоянно се разширяват, като това се оформя със съответните декрети от Конвента.
Робеспиер е привърженик на култа към Върховното същество, форма на деизъм, която той въвежда и институционализира. Като външен израз на този култ през юни 1794 г. се провежда пищна публична церемония в чест на Върховното същество, на която Робеспиер произнася пламенна реч.
Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на еберистите. Между септември 1793 и юли 1794 г. Комитетът провежда т.нар. „червен терор“, като броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. Робеспиер се оказва обаче неспособен да разбере, че като премахне „бесните“, се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. Масовото преследване на политически противници и големият брой екзекуции не се приемат добре и жирондинците, заедно с по-умерени якобинци, организират Термидорианския преврат в Конвента против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на 27 юли 1794 г. и публичната му екзекуция на следващия ден.
Гилотиниран е на Площада на Революцията в Париж на 28 юли 1794 г.