Максимилиан Робеспиер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълв; форматиране: URL, параметър (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{обработка|форматиране, препратки, структуриране}}
{{обработка|форматиране, препратки, структуриране}}
{{авторски права}}
{{Държавник инфо
{{Държавник инфо
|име =Максимилиан дьо Робеспиер
|име =Максимилиан дьо Робеспиер
|наставка =
|наставка =
|портрет =AduC 164 Robespierre (M.M.I. de, 1758-1794).JPG
|портрет =AduC 164 Robespierre (M.M.I. de, 1758-1794).JPG
|длъжност =Член на [[комитет за обществено спасение]]
|длъжност =Член на [[комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]]
|мандат_нач =[[27 юли]] [[1792]]
|мандат_нач =[[27 юли]] [[1793]]
|мандат_край =[[27 юли]] [[1794]]
|мандат_край =[[27 юли]] [[1794]]
|президент =
|президент =
Ред 14: Ред 13:
|предшестван от =
|предшестван от =
|наследен от =
|наследен от =
|длъжност2 =Президент на [[Конвент|Националната конвенция]]
|длъжност2 =Президент на [[Конвент]]а
|мандат_нач2 =[[20 септември]] [[1792]]
|мандат_нач2 =[[20 септември]] [[1792]]
|мандат_край2 =[[27 юли]] [[1794]]
|мандат_край2 =[[27 юли]] [[1794]]
Ред 40: Ред 39:
|съпруг =
|съпруг =
|партия =[[Якобинци]]
|партия =[[Якобинци]]
|религия =Деизъм
|религия =[[Деизъм]]
|образование =Лисе Луи ле Гран, Париж
|образование =Лисе Луи ле Гран, Париж
|професия =
|професия =
|подпис =[[File:Signature de Maximilien de Robespierre.jpg|125px]]
|подпис =[[File:Signature de Maximilien de Robespierre.jpg|125px]]
Ред 54: Ред 53:
|отличия =
|отличия =
}}
}}
'''Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер''' (на [[френски]] ''Maximilien François Marie Isidore de Robespierre'') е френски юрист и политик, един от най-известните лидери на [[Френска революция|Френската революция]], известен сред поддръжниците си като "Неподкупния". Участник в Генералните Щати, [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното конституционно събрание]], [[аболиционизъм|аболиционист]], с участието си в [[Комитет за обществено спасение]] оглавява репресиите известни като [[Якобинска диктатура|Царството на Терора]], приключили няколко месеца след свалянето му от власт и публичната му екзекуция в [[1794]]г.
'''Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер''' (на [[френски]] ''Maximilien François Marie Isidore de Robespierre'') е френски юрист и политик, един от най-известните дейци на [[Френска революция|Френската революция]], известен сред поддръжниците си като „Неподкупния“. Участник в [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]], [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното събрание]] и [[Конвент]]а, [[аболиционизъм|аболиционист]]. С участието си в [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] оглавява репресиите, станали известни като [[Якобинска диктатура|царство на терора]], довели в крайна сметка до публичната му екзекуция през [[1794]] г.


==Младежки години==
== Младежки години ==
Той е ирландец по произход<ref name=1911EB>1911 ''Енциклопедия Британика''</ref> и е роден на [[6 май]] [[1758]] г. в [[град]] [[Арас]] в семейство на потомствени адвокати. Той се подготвял да вземе длъжността на дядо си и на баща си и затова след като завършил колежа "Луи Велики" в Париж, постъпил в Юридическия факултет на [[Сорбона]]та.
Той е ирландец по произход<ref name=1911EB>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://en.wikisource.org/w/index.php?title=1911_Encyclopædia_Britannica/Robespierre,_Maximilien_François_Marie_Isidore_de&oldid=5352529 | заглавие= [[Енциклопедия Британика]] 1911}}</ref> и е роден на [[6 май]] [[1758]] г. в [[град]] [[Арас]], център на областта Артоа, в семейство на потомствени адвокати. Той се подготвял да вземе длъжността на дядо си и на баща си и затова след като завършил колежа „Луи Велики“ в Париж, постъпил в Юридическия факултет на [[Сорбона]]та.


Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата. В докладите си на нейните събрания идеята за "естествените права" на човека и се обявява против законодателството, което не държи сметка за тези права.
Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата. На нейните събрания прокарва в докладите си идеята за „естествените права“ на човека и се обявява против всяко законодателство, което не държи сметка за тези права.


==Политическа кариера==
== Политическа кариера ==
[[Image:Robespierre.jpg|250px|ляво|мини|Портрет на Робеспиер около 1790г, ]]
[[Image:Robespierre.jpg|250px|ляво|мини|Портрет на Робеспиер около 1790 г., ]]
През 1789 г. Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите за Генералните щати. Той обнародва две брошури, в които доказва неправомерността на абсолютната монархия като форма на управление и отхвърля цялата система на стария режим. Третото съсловие в Арас го избира за депутат на Генералните щати, с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително той често взима думата за най-важните политически въпроси - за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права. Появата му на трибуната винаги се предшества от грижлива подготовка: както неговата външност, така и словото му са безупречни.
В навечерието на свикването на Генералните щати Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите на представители. Той обнародва две брошури, в които заклеймява [[абсолютната монархия]] като форма на управление и отхвърля цялата система на [[Стар ред|стария режим]]. [[Трето съсловие|Третото съсловие]] в Арас го избира за депутат на Генералните щати с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително, той често взима думата по най-важните политически въпроси, обсъждани на форума, прераснал по-късно в [[Учредително събрание (Франция)|Национално учредително събрание]] – за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права.


Заедно с неколцина депутати като [[Сен Жюст]], Кутон, Льо Ба той образува крайната левица на Събранието. Благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач на тази малка групичка. Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, което се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституцията. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.
Заедно с неколцина депутати като [[Сен Жюст]], Кутон, Льо Ба, той образува крайната левица на Националното събрание и благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач. Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, който се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституция. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.


Робеспиер е между депутатите, които отказват да признаят правото на краля на вето. При разглеждане на "Декларацията за права на човека и гражданина" той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на "активни" и "пасивни" според имотното състояние, застъпва се за всемирното разширяване на политическите свободи за въвеждане на всеобщо избирателно право. Невероятната последователност, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а и мнозина се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народната маса заради честността му и думите му: "Демокрацията е държава, където народът е суверен и се ръководи от закони, изработени от самия него.." както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи, произнесени в Якобинският Клуб.
Робеспиер е сред депутатите, които отказват да признаят правото на краля на [[вето]]. При разглеждане на „[[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]]“ той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на „активни“ и „пасивни“, застъпва се за разширяване на политическите свободи и за въвеждане на всеобщо избирателно право. Последователността, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а мнозина се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народните маси заради честността му и думите му: „Демокрацията е държава, където народът е суверен и се ръководи от закони, изработени от самия него..“, както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи, произнесени в [[Якобинци|Якобинския клуб]].


Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократично крило на буржоазията.
Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократичното крило на буржоазията.


През 1792 г. след събарянето на монархията, в центъра на вниманието на Робеспиер застава опасната за бъдещето на революцията съглашателска политика на [[жирондистите]], които се стремят да разгромят левите сили. Непримиримият революционер разобличава намерението им чрез разпалването на революционна война против европейските феодално-монархически държави. Той предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военна колизия с другите държави преди да се укрепи революцията. Заедно с [[Жан-Пол Марат|Марат]] и други революционери от “Планината” Робеспиер води борба срещу жирондинците по въпроса за съдбата на краля и макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на “бесните” през 1793 г. той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.
През 1792 г. в центъра на вниманието на Робеспиер застава съглашателската политика на [[жирондистите]], които се стремят да разгромят левите сили. Той е противник на намерението им да разпалят [[Революционни войни]] против европейските феодално-монархически държави и предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военен конфликт с другите държави, преди да се укрепи революцията. Към края на 1792 г. заедно с [[Жан-Пол Марат|Марат]] и други революционери [[монтаняри]] Робеспиер води борба срещу жирондинците по въпроса за съдбата на краля. Макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на „бесните“, през 1793 г. той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.


Народните въстания от [[31 май]] и [[2 юни]] 1793 г. слагат край на властта на жирондинската буржоазия, а на 7 юни 1793 г. якобинците извършват преврат и установяват контрол върху Конвента. Робеспиер оглавява [[комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]], създаден през април 1793 г. да противодейства на [[Война на Първата коалиция|антифренската коалиция]] и да предотврати гражданската война. Неговият час настъпва с установяването на [[якобинска диктатура|якобинската диктатура]]. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение, той става безспорен вожд на революцията и на практика поема ръководството на страната. Пълномощията на Комитета постоянно се разширяват, като това се оформя със съответните декрети от Конвента.
След народните въстания от [[31 май]] и [[2 юни]] 1793 г., които слагат край на властта на жиродинската буржоазия, във Франция се установява якобинската диктатура с това настъпва и часът на Максимилиян Робеспиер за осъществяване на неговите политически и социални идеали. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение и приемайки ръководството на страната той блясва като теоретик, но и като безспорен вожд на революцията. Дребнобуржоазната идеология на Робеспиер е причина обаче той да се лиши от подкрепата на народните маси, а това се оказва фатално за якобинците и техният водач. Той се оказва неспособен да разбере, че като премахне “бесните” се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. В тази обстановка става заговор на реакционната десница и на крайната левица в [[Конвент]]а против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на [[27 юни]] [[1794]] г.

Робеспиер е привърженик на [[култ към Върховното същество|култа към Върховното същество]], форма на [[деизъм]], която той въвежда и институционализира. Като външен израз на този [[култ]] през юни 1794 г. се провежда пищна публична церемония в чест на Върховното същество, на която Робеспиер произнася пламенна реч.

Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на еберистите. Между септември 1793 и юли 1794 г. Комитетът провежда т.нар. „червен терор“, като броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. Робеспиер се оказва обаче неспособен да разбере, че като премахне „бесните“, се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. Масовото преследване на политически противници и големият брой екзекуции не се приемат добре и жирондинците, заедно с по-умерени якобинци, организират [[Термидориански преврат|Термидорианския преврат]] в [[Конвент]]а против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на [[27 юли]] [[1794]] г. и публичната му екзекуция на следващия ден.


Гилотиниран е на [[Конкорд (площад)|Площада на Революцията]] в [[Париж]] на [[28 юли]] [[1794]] г.
Гилотиниран е на [[Конкорд (площад)|Площада на Революцията]] в [[Париж]] на [[28 юли]] [[1794]] г.


==Източници==
== Източници ==
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Уикицитат|Максимилиан Робеспиер}}
{{сродни проекти Уикицитат|Максимилиан Робеспиер}}

Версия от 14:28, 17 януари 2017

Максимилиан дьо Робеспиер
Член на Комитета за обществено спасение
Мандат27 юли 1793 – 27 юли 1794
Президент на Конвента
Мандат20 септември 1792 – 27 юли 1794
Член на Националното Учредителното събрание
Мандат9 юли 1789 – 30 септември 1791
Лична информация
Роден
Починал
ПогребанПарижки катакомби
Националностфранцузин
РелигияДеизъм
Родства
Огюстен Робеспиер
Полит. партияЯкобинци
Професияреволюционер
Подпис
Максимилиан дьо Робеспиер в Общомедия

Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер (на френски Maximilien François Marie Isidore de Robespierre) е френски юрист и политик, един от най-известните дейци на Френската революция, известен сред поддръжниците си като „Неподкупния“. Участник в Генералните щати, Учредителното събрание и Конвента, аболиционист. С участието си в Комитета за обществено спасение оглавява репресиите, станали известни като царство на терора, довели в крайна сметка до публичната му екзекуция през 1794 г.

Младежки години

Той е ирландец по произход[1] и е роден на 6 май 1758 г. в град Арас, център на областта Артоа, в семейство на потомствени адвокати. Той се подготвял да вземе длъжността на дядо си и на баща си и затова след като завършил колежа „Луи Велики“ в Париж, постъпил в Юридическия факултет на Сорбоната.

Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата. На нейните събрания прокарва в докладите си идеята за „естествените права“ на човека и се обявява против всяко законодателство, което не държи сметка за тези права.

Политическа кариера

Портрет на Робеспиер около 1790 г.,

В навечерието на свикването на Генералните щати Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите на представители. Той обнародва две брошури, в които заклеймява абсолютната монархия като форма на управление и отхвърля цялата система на стария режим. Третото съсловие в Арас го избира за депутат на Генералните щати с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително, той често взима думата по най-важните политически въпроси, обсъждани на форума, прераснал по-късно в Национално учредително събрание – за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права.

Заедно с неколцина депутати като Сен Жюст, Кутон, Льо Ба, той образува крайната левица на Националното събрание и благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач. Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, който се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституция. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.

Робеспиер е сред депутатите, които отказват да признаят правото на краля на вето. При разглеждане на „Декларацията за правата на човека и гражданина“ той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на „активни“ и „пасивни“, застъпва се за разширяване на политическите свободи и за въвеждане на всеобщо избирателно право. Последователността, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а мнозина се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народните маси заради честността му и думите му: „Демокрацията е държава, където народът е суверен и се ръководи от закони, изработени от самия него..“, както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи, произнесени в Якобинския клуб.

Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократичното крило на буржоазията.

През 1792 г. в центъра на вниманието на Робеспиер застава съглашателската политика на жирондистите, които се стремят да разгромят левите сили. Той е противник на намерението им да разпалят Революционни войни против европейските феодално-монархически държави и предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военен конфликт с другите държави, преди да се укрепи революцията. Към края на 1792 г. заедно с Марат и други революционери монтаняри Робеспиер води борба срещу жирондинците по въпроса за съдбата на краля. Макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на „бесните“, през 1793 г. той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.

Народните въстания от 31 май и 2 юни 1793 г. слагат край на властта на жирондинската буржоазия, а на 7 юни 1793 г. якобинците извършват преврат и установяват контрол върху Конвента. Робеспиер оглавява Комитета за обществено спасение, създаден през април 1793 г. да противодейства на антифренската коалиция и да предотврати гражданската война. Неговият час настъпва с установяването на якобинската диктатура. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение, той става безспорен вожд на революцията и на практика поема ръководството на страната. Пълномощията на Комитета постоянно се разширяват, като това се оформя със съответните декрети от Конвента.

Робеспиер е привърженик на култа към Върховното същество, форма на деизъм, която той въвежда и институционализира. Като външен израз на този култ през юни 1794 г. се провежда пищна публична церемония в чест на Върховното същество, на която Робеспиер произнася пламенна реч.

Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на еберистите. Между септември 1793 и юли 1794 г. Комитетът провежда т.нар. „червен терор“, като броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. Робеспиер се оказва обаче неспособен да разбере, че като премахне „бесните“, се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. Масовото преследване на политически противници и големият брой екзекуции не се приемат добре и жирондинците, заедно с по-умерени якобинци, организират Термидорианския преврат в Конвента против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на 27 юли 1794 г. и публичната му екзекуция на следващия ден.

Гилотиниран е на Площада на Революцията в Париж на 28 юли 1794 г.

Източници

Открийте още информация за Максимилиан Робеспиер в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)
Общомедия (изображения и звук)