Гърчище: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 39: Ред 39:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година осем души от Гърчище са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година осем души от Гърчище са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>


След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Сръбските власти прекръщават селото на '''Кралево''' (''Краљево'').<ref>{{cite book |title= Гевгелија и Гевгелискиот крај од Балканските војни до ослбодувањето (1912/13-1944)|last=Картов |first=Владимир |authorlink= Владимир Картов |coauthors= |year= 1969 |publisher=Општинско собрање |location=Гевгелија |isbn= |pages= 96 |url= |accessdate=}}</ref>
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Сръбските власти прекръщават селото на '''Кралево''' (''Краљево'').<ref>{{cite book |title= Гевгелија и Гевгелискиот крај од Балканските војни до ослбодувањето (1912/13-1944)|last=Картов |first=Владимир |authorlink= Владимир Картов |coauthors= |year= 1969 |publisher=Општинско собрание |location=Гевгелија |isbn= |pages= 96 |url= |accessdate=}}</ref>


; Преброявания
; Преброявания

Версия от 08:02, 18 януари 2017

Гърчище
Грчиште
Гърчище, 1931 година
Гърчище, 1931 година
41.2569° с. ш. 22.4986° и. д.
Гърчище
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаВаландово
Географска областТиквеш
Надм. височина129 m
Население255 души (2002)
Пощенски код2460
Гърчище в Общомедия

Гърчище или Гърчища (Шаблон:Lang-mk) е село в община Валандово, Република Македония.

География

Намира се северно от град Валандово на левия бряг на Вардар.

История

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Грьчишти, който произхожда от прозвището Грькъ.[1] Според Йордан Заимов името произхожда от личното име * Гърчо или * Гърдчо.[2]

В края на 19 век Гърчище е българско село в Тиквешка каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1849 година. На два километра южно от селото, в местността Долни лозя, край пътя за Гявато и Богданци, се намират развалините на манастирската църква „Св. св. Петър и Павел“.[3][4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гърчища има 500 жители българи християни.[5]

В селото в 1895 - 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6] На 18 ноември 1899 година Андон Кьосето, Михаил Апостолов, Атанас Бабата и Душо Желев убиват гъркоманския свещеник в селото Дельо Николов Юрганджиев, като отявлен враг на българщината.[7]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гърчище (Gartchichte) има 680 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Гърчище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Сръбските власти прекръщават селото на Кралево (Краљево).[11]

Преброявания

В Гърчище има 66 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[12]

  • 1994 - 285
  • 2002 - 255

Личности

Родени в Гърчище
Христо Андонов.
  • Андрей Мицев Караманов (Андрея Мицов, 1883 - ?), български революционер, деец на ВМОРО[6] македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[13]
  • Атанас Таборов и синът му Панде, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Димо Попмицов (Дине, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето, четата на Ичко Димитров, 4 рота на 14 воденска дружина[14]
  • Иван Андонов Ангов, македоно-одрински опълченец, 29 (30)-годишен, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 13 кукушка дружина[15]
  • Илия К. Трайков (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[16]
  • Илия Николов (Колев, 1882/1883 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето[17]
  • Каме Димитров Парцаков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Леонид Стойков (1883 или 1890 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христо Попето, 4 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[18]
  • Толе и Атанас Пемпови, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Христо Андонов Ушинов (1887 - 1928), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, гевгелийски и дойрански войвода на ВМРО
  • Христо Атанасов Таборов, български революционер, деец на ВМОРО[19]
  • Христо Митрев, македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[20]
  • Христо Трайков Даскалов, български революционер, деец на ВМОРО[6]

Бележки

  1. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172.
  2. ↑ Zaimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus –itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern, Linguistique balkanique, IX/2, 34.
  3. ↑ Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. ↑ За парохијата // Валандовска парохија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  5. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 151.
  6. ↑ а б в г д е „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560
  7. ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 63 - 64, ISBN 9549514560
  8. ↑ Силянов, Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  9. ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  10. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
  11. ↑ Картов, Владимир. Гевгелија и Гевгелискиот крај од Балканските војни до ослбодувањето (1912/13-1944). Гевгелија, Општинско собрание, 1969. с. 96.
  12. ↑ Население в община Валандово.
  13. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 463.
  14. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.
  15. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
  16. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 725.
  17. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 504 - 505.
  18. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 657.
  19. ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
  20. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 454.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гърчище&oldid=7714430“.