Кентърбърийски разкази: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
Историите са представени като разкази на група поклонници, пътуващи от [[Съдърк]] (днес район на Лондон, тогава само село) за [[Кентърбъри]] за поклонение в [[Кентърбъри (катедрала)|катедралата]] в [[Кентърбъри]]. (По-късно храмът е разрушен от [[Хенри VIII]]; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена ''Кентърбърийски разкази''). Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата — вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син — оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.
Историите са представени като разкази на група поклонници, пътуващи от [[Съдърк]] (днес район на Лондон, тогава само село) за [[Кентърбъри]] за поклонение в [[Кентърбъри (катедрала)|катедралата]] в [[Кентърбъри]]. (По-късно храмът е разрушен от [[Хенри VIII]]; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена ''Кентърбърийски разкази''). Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата — вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син — оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.


[[File:Canterbury-west-Winter-Highsmith.jpeg|center|thumb|1050px|Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, [[Вашингтон]]]]След дълъг списък от произведения, написани по-рано през неговата кариера, между които Троил и Крессида , Птичии парламент, '''''Кентърбърийски разкази''''' са почти единодушно разглеждани като неговият '''''Magnum opus'''''  (на [[Латински език|латински]]: ''„велико дело“'').
[[File:Canterbury-west-Winter-Highsmith.jpeg|center|thumb|1050px|Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, [[Вашингтон]]]]След дълъг списък от произведения, написани по-рано през неговата кариера, между които Троил и Крессида, Птичии парламент, '''''Кентърбърийски разкази''''' са почти единодушно разглеждани като неговият '''''Magnum opus'''''  (на [[Латински език|латински]]: ''„велико дело“'').


Той използва разказите и описанията на героите, за да представи един ироничен и критичен портрет на английското общество по това време и най-вече на църквата. Използването на такава голяма гама от класовe и типове хора е било без прецедент. Въпреки, че героите са измислени, те все пак предоставят голямо разнообразие от прозрения за обичаите и практиките по онова време. Често такова прозрение води до различни дискусии и разногласия между хората в 14-ти век. Например, въпреки че в тези истории са представени различни социални класове и всички поклоници са тръгнали на духовно търсене, е видно ,чe те са по-загрижени за светските неща отколкото за духовните. Структурно, сборникът прилича на Декамерон, който Чосър може да е прочел по време на първата си дипломатическа мисия в Италия през 1372.
Той използва разказите и описанията на героите, за да представи един ироничен и критичен портрет на английското общество по това време и най-вече на църквата. Използването на такава голяма гама от класовe и типове хора е било без прецедент. Въпреки, че героите са измислени, те все пак предоставят голямо разнообразие от прозрения за обичаите и практиките по онова време. Често такова прозрение води до различни дискусии и разногласия между хората в 14-ти век. Например, въпреки че в тези истории са представени различни социални класове и всички поклонници са тръгнали на духовно търсене, е видно,чe те са по-загрижени за светските неща отколкото за духовните. Структурно, сборникът прилича на Декамерон, който Чосър може да е прочел по време на първата си дипломатическа мисия в Италия през 1372.


Докато Чосър ясно посочва адресатите на много от поемите си, целевата публика на Кентърбърийски разкази е по-трудно да бъде определена. Чосър е бил придворен, което кара някои да смятат, че той е основно дворцов поет, който пише единствено и само за благородството.
Докато Чосър ясно посочва адресатите на много от поемите си, целевата публика на Кентърбърийски разкази е по-трудно да бъде определена. Чосър е бил придворен, което кара някои да смятат, че той е основно дворцов поет, който пише единствено и само за благородството.

Версия от 11:08, 20 януари 2017

Тази статия е за сборника разкази. За филма вижте Кентърбърийски разкази (филм).
Началното фолио на Хегуардския ръкопис, съдържащо Пролога.

Кентърбърийски разкази (Шаблон:Lang-en) е сборник с истории, написани от Джефри Чосър през 14 век (две от които в проза, останалите — в стих). Според първоначалния замисъл историите трябвало да са общо 120, но Чосър не успява да достигне този брой. Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен английски език, а не на използваните за работа тогава латински и френски. Това е и една от първите книги, отпечатани с печатарската машина на Уилям Какстън през 1478 г.

Историите са представени като разкази на група поклонници, пътуващи от Съдърк (днес район на Лондон, тогава само село) за Кентърбъри за поклонение в катедралата в Кентърбъри. (По-късно храмът е разрушен от Хенри VIII; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена Кентърбърийски разкази). Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата — вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син — оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.

Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, Вашингтон

След дълъг списък от произведения, написани по-рано през неговата кариера, между които Троил и Крессида, Птичии парламент, Кентърбърийски разкази са почти единодушно разглеждани като неговият Magnum opus  (на латински: „велико дело“).

Той използва разказите и описанията на героите, за да представи един ироничен и критичен портрет на английското общество по това време и най-вече на църквата. Използването на такава голяма гама от класовe и типове хора е било без прецедент. Въпреки, че героите са измислени, те все пак предоставят голямо разнообразие от прозрения за обичаите и практиките по онова време. Често такова прозрение води до различни дискусии и разногласия между хората в 14-ти век. Например, въпреки че в тези истории са представени различни социални класове и всички поклонници са тръгнали на духовно търсене, е видно,чe те са по-загрижени за светските неща отколкото за духовните. Структурно, сборникът прилича на Декамерон, който Чосър може да е прочел по време на първата си дипломатическа мисия в Италия през 1372.

Докато Чосър ясно посочва адресатите на много от поемите си, целевата публика на Кентърбърийски разкази е по-трудно да бъде определена. Чосър е бил придворен, което кара някои да смятат, че той е основно дворцов поет, който пише единствено и само за благородството.

Кентърбърийските разкази се смятат за незавършени в края на живота на Чосър.  В пролога са въведени 30 поклонници. Според пролога, намерението на Чосър е да напише по две истории от перспективата на всеки един от поколонниците по пътя за и от тяхната крайна дестинация, а именно храм Cв. Tомас Бекет (което прави общо по 4 истории на поклоник). Въпреки, че може би е непълно, произведението Кентърбърийски разкази  е считано за едно от най-важните произведения в английската литература. Не само, че читателите го намират за забавно, но също така то е отворено за широк кръг от интерпретации.

Разкази

  • Пролог
  • Разказът на Рицаря
  • Разказът на Мелничаря
  • Разказът на Стюарда
  • Разказът на Готвача
  • Разказът на Правника
  • Разказът на Моряка
  • Разказът на Игуменката
  • Сър Топаз
  • Разказът на Мелибей
  • Разказът на Монаха
  • Разказът на Манастирския капелан
  • Разказът на Лекаря
  • Разказът на Продавача на индулгенции
  • Разказът на Батската невяста
  • Разказът на Кармелита
  • Разказът на Църковния пристав
  • Разказът на Школаря
  • Разказът на Търговеца
  • Разказът на Оръженосеца
  • Разказът на Франклина
  • Разказът на Втората монахиня
  • Разказът на Йомена на Каноника
  • Разказът на Иконома
  • Разказът на Свещеника[1]

Източници

  1. ↑ Чосър, Джефри. Кентърбърийски разкази. София, Анубис, 1994. ISBN 964 426 080 3.

Външни връзки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кентърбърийски_разкази&oldid=7719112“.