Кентърбърийски разкази: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:


[[File:HengwrtChaucerOpening.jpg|thumb|200px|Началното фолио на Хегуардския ръкопис, съдържащо Пролога.]]
[[File:HengwrtChaucerOpening.jpg|thumb|200px|Началното фолио на Хегуардския ръкопис, съдържащо Пролога.]]
'''''Кентърбърийски разкази''''' ({{lang-en|Canterbury Tales}}) е сборник от 24 истории, написани от английския писател и поет Джефри Чосър (на английски: Geoffrey Chauser) през 14 век (две от които в [[проза]], останалите  в [[стих]]). Според първоначалния замисъл историите трябвало да са общо 120, но Чосър успява да напише 21 завършени новели и 3 незавършени. Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен [[английски]] език, а не на използваните за работа тогава латински и френски. Това е и една от първите книги, отпечатани с печатарската машина на [[Уилям Какстън]] през [[1478]] г.


== История ==
Кентърбърийски разкази (на английски: “The Canterbury Tales”) е сборник от 24 истории, написани от английския писател и поет Джефри Чосър (на английски: Geoffrey Chauser) през 14 век (две от които в [[проза]], останалите  в [[стих]]). Според първоначалния замисъл историите трябвало да са общо 120, но Чосър успява да напише 21 завършени новели и 3 незавършени. Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен [[английски]] език, а не на използваните за работа тогава латински и френски. Това е и една от първите книги, отпечатани с печатарската машина на [[Уилям Какстън]] през [[1478]] г.
През 1373 г. Джефри Чосър посещава Генуа и Флоренция. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, благодарение на които той се запознава с италианската поезия, по чийто стил се води по-късно.


През 1386 г. Чосър е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период Чосър започва да работи по най-известната си творба – Кентърбърийските разкази.
=== История: ===
През 1373 година Джефри Чосър посещава Генуа и Флоренция. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, благодарение на които той се запознава с италианската поезия, по чийто стил се води по-късно.


Когато Чосър пише „Кентърбърийски разкази“, Бокачо вече не е жив, но с творбите си италианският белетрист е повлиял на Чосър. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите – селяни, търговци, доктори, монаси, рицари, кръчмари и други писателят точно и шеговито представя тогавашната действителност в Англия.
През 1386 година Чосър е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период Чосър започва да работи по най-известната си творба - Кентърбърийските разкази.


== Съдържание ==
Когато Чосър пише „Кентърбърийски разкази“, Бокачо вече не е жив, но с творбите си италианският белетрист е повлиял на Чосър. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите - селяни, търговци, доктори, монаси, рицари, кръчмари и други писателят точно и шеговито представя тогавашната действителност в Англия.
Сборникът разказва историите на група пилигрими, които приключенстват от [[Съдърк]] (днес район на Лондон, тогава само село) за [[Кентърбъри]] за поклонение в [[Кентърбъри (катедрала)|катедралата]] в [[Кентърбъри]]. (По-късно храмът е разрушен от [[Хенри VIII]]; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена ''Кентърбърийски разкази'')Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.


Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата  вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син  оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.
=== Съдържание: ===
Сборникът разказва историите на група пилигрими, които приключенстват от [[Съдърк]] (днес район на Лондон, тогава само село) за [[Кентърбъри]] за поклонение в [[Кентърбъри (катедрала)|катедралата]] в [[Кентърбъри]]. (По-късно храмът е разрушен от [[Хенри VIII]]; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена ''Кентърбърийски разкази'')Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.

Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата  вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение.Героите са: рицар, заедно със своя син  оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.


[[File:Canterbury-west-Winter-Highsmith.jpeg|center|thumb|1050px|Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, [[Вашингтон]]]]
[[File:Canterbury-west-Winter-Highsmith.jpeg|center|thumb|1050px|Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, [[Вашингтон]]]]
Ред 44: Ред 43:
*Разказът на Йомена на Каноника
*Разказът на Йомена на Каноника
*Разказът на Иконома
*Разказът на Иконома
*Разказът на Свещеника<ref>{{cite book |title= Кентърбърийски разкази |last=Чосър |first= Джефри|authorlink=Джефри Чосър |coauthors= |year=1994 |publisher= Анубис|location=София |isbn= 964 426 080 3|pages= |url= |accessdate=}}</ref>
*Разказът на Свещеника<ref>{{cite book |title= Кентърбърийски разкази |last=Чосър |first= Джефри|authorlink=Джефри Чосър |year=1994 |publisher= Анубис|location=София |isbn= 964 426 080 3}}</ref>


Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който Чосър  искал на нареди разказите.
Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който Чосър искал на нареди разказите.


Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти. Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой.
Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти. Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой.


Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:
Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:
{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
|Фрагмент I
|Фрагмент I
|
|<nowiki>- Пролог</nowiki>
* Пролог

- Разказът на Рицаря
* Разказът на Рицаря
* Разказът на Мелничаря

- Разказът на Мелничаря
* Разказът на Стюарда
* Разказът на Готвача

- Разказът на Стюарда

- Разказът на Готвача
|-
|-
|Фрагмент II
|Фрагмент II
|
|<nowiki>- Разказът на Правника</nowiki>
* Разказът на Правника
|-
|-
|Фрагмент III
|Фрагмент III
|
|<nowiki>- Разказът на Батската невяста</nowiki>
* Разказът на Батската невяста

- Разказът на Кармелита
* Разказът на Кармелита
* Разказът на Църковния пристав

- Разказът на Църковния пристав
|-
|-
|Фрагмент IV
|Фрагмент IV
|
|<nowiki>- Разказът на Школаря</nowiki>
* Разказът на Школаря

- Разказът на Търговеца
* Разказът на Търговеца
|-
|-
|Фрагмент V
|Фрагмент V
|
|<nowiki>- Разказът на Оръженосеца</nowiki>
* Разказът на Оръженосеца

- Разказът на Франклина
* Разказът на Франклина
|-
|-
|Фрагмент VI
|Фрагмент VI
|
|<nowiki>- Разказът на Лекаря</nowiki>
* Разказът на Лекаря

- Разказът на Продавача на индулгенции
* Разказът на Продавача на индулгенции
|-
|-
|Фрагмент VII
|Фрагмент VII
|
|<nowiki>- Разказът на Моряка</nowiki>
* Разказът на Моряка

- Разказът на Игуменката
* Разказът на Игуменката
* Разказът на Сър Топаз

- Разказът на Сър Топаз
* Разказът на Мелибей
* Разказът на Монаха

- Разказът на Мелибей
* Разказът на Манастирския Капелан

- Разказът на Монаха

- Разказът на Манастирския Капелан
|-
|-
|Фрагмент VIII
|Фрагмент VIII
|
|<nowiki>- Разказът на Втората монахиня</nowiki>
* Разказът на Втората монахиня

- Разказът на Йомена на Каноника
* Разказът на Йомена на Каноника
|-
|-
|Фрагмент IX
|Фрагмент IX
|
|<nowiki>- Разказът на Иконома</nowiki>
* Разказът на Иконома
|-
|-
|Фрагмент X
|Фрагмент X
|
|<nowiki>- Разказът на Свещеника</nowiki>
* Разказът на Свещеника
|}
|}


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />2. Информация от английски източнициhttps://en.wikipedia.org/wiki/The_Canterbury_Tales

3. Информация от руски източници https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D1%8B<references />


== Външни връзки ==
== Външни връзки ==

* {{икона|en}} [http://www.gutenberg.org/etext/2383 ''„The Canterbury Tales, and Other Poems“''] на сайта на [[Project Gutenberg]] (пълният текст на произведението)
* {{икона|en}} [http://www.gutenberg.org/etext/2383 ''„The Canterbury Tales, and Other Poems“''] на сайта на [[Project Gutenberg]] (пълният текст на произведението)
** Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). ''The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A [[W.W. Norton|Norton Critical Edition]]'' (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005.
* Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). ''The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A [[W.W. Norton|Norton Critical Edition]]'' (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005.
* {{Моята библиотека|22948-kentyrbyrijski-razkazi|Кентърбърийски разкази}}


{{Превод от 2|en|The_Canterbury_Tales|ru|Кентерберийские рассказы|760307615|70676163}}
[[Категория:Средновековна литература]]
[[Категория:Средновековна литература]]
[[Категория:Английски книги]]
[[Категория:Английски книги]]

Версия от 20:24, 21 януари 2017

Тази статия е за сборника разкази. За филма вижте Кентърбърийски разкази (филм).

Началното фолио на Хегуардския ръкопис, съдържащо Пролога.

Кентърбърийски разкази (Шаблон:Lang-en) е сборник от 24 истории, написани от английския писател и поет Джефри Чосър (на английски: Geoffrey Chauser) през 14 век (две от които в проза, останалите – в стих). Според първоначалния замисъл историите трябвало да са общо 120, но Чосър успява да напише 21 завършени новели и 3 незавършени. Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен английски език, а не на използваните за работа тогава латински и френски. Това е и една от първите книги, отпечатани с печатарската машина на Уилям Какстън през 1478 г.

История

През 1373 г. Джефри Чосър посещава Генуа и Флоренция. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, благодарение на които той се запознава с италианската поезия, по чийто стил се води по-късно.

През 1386 г. Чосър е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период Чосър започва да работи по най-известната си творба – Кентърбърийските разкази.

Когато Чосър пише „Кентърбърийски разкази“, Бокачо вече не е жив, но с творбите си италианският белетрист е повлиял на Чосър. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите – селяни, търговци, доктори, монаси, рицари, кръчмари и други писателят точно и шеговито представя тогавашната действителност в Англия.

Съдържание

Сборникът разказва историите на група пилигрими, които приключенстват от Съдърк (днес район на Лондон, тогава само село) за Кентърбъри за поклонение в катедралата в Кентърбъри. (По-късно храмът е разрушен от Хенри VIII; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена Кентърбърийски разкази)Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.

Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата – вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син – оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.

Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, Вашингтон

Разкази

  • Пролог
  • Разказът на Рицаря
  • Разказът на Мелничаря
  • Разказът на Стюарда
  • Разказът на Готвача
  • Разказът на Правника
  • Разказът на Моряка
  • Разказът на Игуменката
  • Разказът на Сър Топаз
  • Разказът на Мелибей
  • Разказът на Монаха
  • Разказът на Манастирския капелан
  • Разказът на Лекаря
  • Разказът на Продавача на индулгенции
  • Разказът на Батската невяста
  • Разказът на Кармелита
  • Разказът на Църковния пристав
  • Разказът на Школаря
  • Разказът на Търговеца
  • Разказът на Оръженосеца
  • Разказът на Франклина
  • Разказът на Втората монахиня
  • Разказът на Йомена на Каноника
  • Разказът на Иконома
  • Разказът на Свещеника[1]

Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който Чосър искал на нареди разказите.

Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти. Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой.

Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:

Фрагмент I
  • Пролог
  • Разказът на Рицаря
  • Разказът на Мелничаря
  • Разказът на Стюарда
  • Разказът на Готвача
Фрагмент II
  • Разказът на Правника
Фрагмент III
  • Разказът на Батската невяста
  • Разказът на Кармелита
  • Разказът на Църковния пристав
Фрагмент IV
  • Разказът на Школаря
  • Разказът на Търговеца
Фрагмент V
  • Разказът на Оръженосеца
  • Разказът на Франклина
Фрагмент VI
  • Разказът на Лекаря
  • Разказът на Продавача на индулгенции
Фрагмент VII
  • Разказът на Моряка
  • Разказът на Игуменката
  • Разказът на Сър Топаз
  • Разказът на Мелибей
  • Разказът на Монаха
  • Разказът на Манастирския Капелан
Фрагмент VIII
  • Разказът на Втората монахиня
  • Разказът на Йомена на Каноника
Фрагмент IX
  • Разказът на Иконома
Фрагмент X
  • Разказът на Свещеника

Източници

  1. Чосър, Джефри. Кентърбърийски разкази. София, Анубис, 1994. ISBN 964 426 080 3.

Външни връзки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The_Canterbury_Tales“ и страницата „Кентерберийские рассказы“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.