Кентърбърийски разкази

Тази статия е за сборника разкази. За филма вижте Кентърбърийски разкази (филм).

---

Кентърбърийски разкази
Canterbury Tales
Началното фолио на Хегуардския ръкопис, съдържащо Пролога
Автор	Джефри Чосър
Създаден	края на 14 век Англия
Първо издание	1478 г.
Оригинален език	средноанглийски език
Вид	сборник разкази
Издателство в България	Народна култура (1970) Анубис (1994) Захарий Стоянов (2008)
Преводач	Александър Шурбанов (1970-2008)
Кентърбърийски разкази в Общомедия

Кентърбърийски разкази (Шаблон:Lang-en) е сборник от 24 истории, написани от английския писател и поет Джефри Чосър в края на 14 век (две от които в проза, останалите – в стих). Според първоначалния замисъл историите трябвало да са общо 120, но Чосър успява да напише 21 завършени новели и 3 незавършени. Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен английски език, а не на използваните за работа тогава латински и френски. Това е и една от първите книги, отпечатани с печатарската машина на Уилям Какстън през 1478 г.

История

През 1373 г. Джефри Чосър посещава Генуа и Флоренция. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, благодарение на които той се запознава с италианската поезия, по чийто стил се води по-късно.

През 1386 г. Чосър е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период Чосър започва да работи по най-известната си творба – Кентърбърийските разкази.

Когато Чосър пише „Кентърбърийски разкази“, Бокачо вече не е жив, но с творбите си италианският белетрист е повлиял на Чосър. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите – селяни, търговци, доктори, монаси, рицари, кръчмари и други писателят точно и шеговито представя тогавашната действителност в Англия.

Съдържание

Сборникът разказва историите на група пилигрими, които приключенстват от Съдърк (днес район на Лондон, тогава само село) за Кентърбъри за поклонение в катедралата в Кентърбъри. (По-късно храмът е разрушен от Хенри VIII; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена Кентърбърийски разкази)Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.

Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата – вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син – оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.

Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, Вашингтон

Разкази

• Пролог
• Разказът на Рицаря
• Разказът на Мелничаря
• Разказът на Стюарда
• Разказът на Готвача
• Разказът на Правника
• Разказът на Моряка
• Разказът на Игуменката
• Разказът на Сър Топаз
• Разказът на Мелибей
• Разказът на Монаха
• Разказът на Манастирския капелан
• Разказът на Лекаря
• Разказът на Продавача на индулгенции
• Разказът на Батската невяста
• Разказът на Кармелита
• Разказът на Църковния пристав
• Разказът на Школаря
• Разказът на Търговеца
• Разказът на Оръженосеца
• Разказът на Франклина
• Разказът на Втората монахиня
• Разказът на Йомена на Каноника
• Разказът на Иконома
• Разказът на Свещеника

Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който Чосър искал на нареди разказите.

Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти. Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой.

Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:

Фрагмент I	Пролог Разказът на Рицаря Разказът на Мелничаря Разказът на Стюарда Разказът на Готвача
Фрагмент II	Разказът на Правника
Фрагмент III	Разказът на Батската невяста Разказът на Кармелита Разказът на Църковния пристав
Фрагмент IV	Разказът на Школаря Разказът на Търговеца
Фрагмент V	Разказът на Оръженосеца Разказът на Франклина
Фрагмент VI	Разказът на Лекаря Разказът на Продавача на индулгенции
Фрагмент VII	Разказът на Моряка Разказът на Игуменката Разказът на Сър Топаз Разказът на Мелибей Разказът на Монаха Разказът на Манастирския Капелан
Фрагмент VIII	Разказът на Втората монахиня Разказът на Йомена на Каноника
Фрагмент IX	Разказът на Иконома
Фрагмент X	Разказът на Свещеника

Външни връзки

• ((en)) „The Canterbury Tales, and Other Poems“ на сайта на Project Gutenberg (пълният текст на произведението)
• Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A Norton Critical Edition (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005.
• „Кентърбърийски разкази“ на сайта „Моята библиотека“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The_Canterbury_Tales“ и страницата „Кентерберийские рассказы“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.