Стоян Венев

Стоян Венев
Роден	21 септември 1904 г.(1904-09-21) Скриняно, България
Починал	20 март 1989 г. (на 84 г.) София, България
Националност	България
Академия	Национална художествена академия
Награди	Димитровска награда (1950, 1953) Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1982)
Стоян Венев в Общомедия

Стоян Венев Илиев е български художник - живописец и карикатурист, удостоен с държавните звания Народен художник (1954), Герой на социалистическия труд (1964 и 1984).

Биография

Роден е на 21 септември 1904 г. в село Скриняно, община Кюстендил. Завършва гимназия в Кюстендил (1928). Още през ученическите си години започва да рисува карикатури за различни вестници и списания - „Червен смях“, „Звънар“, „Ехо“ и други. Тези негови карикатури са подписани с псевдонима Пролетарче.

Завършва живопис в Художествената академия - София при проф. Б. Митов, проф. Стефан Иванов и проф. Димитър Гюдженов (1931). Още в ранните си творчески години той става широко популярен. Неговите произведения са основно в живописта, но рисува също и графики и карикатури.

През 30-те години е художник илюстратор на вестника за юноши "Весела дружина" с издатели-редактори Емил Коралов и Лъчезар Станчев.

Първите изложби, в които участва, са през 30-те години. В изложбите участва съвместно със скулптура Иван Фунев. Няколкократно е подвеждан под отговорност заради антифашистките идеи в някои негови произведения. Други основни теми в картините на Стоян Венев са народният фолклор и бит.

След 9 септември 1944 г. той публикува множество свои карикатури във вестниците „Стършел“, „Работническо дело“ и др. Големи успехи имат и неговите картини в живописта.

Организира самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участва в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ, Ню Йорк, и др. Юбилейни изложби: в София (1954, 1964 и 1974) и Кюстендил (1984).

Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и в множество частни колекции.

През 1950 г. и 1953 г. е отличен с Димитровска награда.

Удостоен със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 1965 г.

Умира на 20 март 1989 г.

Творчество

• „Прощаване“ – 1952 г.
• „Bесела година“ – 1958 г.
• „Септемврийски нощи“ – 1962 г.
• „Хайдути“ – 1966 г.
• „Песен за юнака“ – 1967 г.

Литература

• Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.104-106;
• Дончева, Румяна, „Книжната илюстрация на кюстендилския художник Стоян Венев“. - В: Известия на Исторически музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010, с. 405-411.

Външни препратки

• Картини на Стоян Венев в галерия „Виктория“
• Карикатури на Стоян Венев в галерия „Ракурси“
• Людмила Първанова, „Майстора спасил Стоян Венев от бой“, в-к „Стандарт“, 21 ноември 2004
• Людмила Габровска, „Стоян Венев зарязва парламента заради четките“, в-к „Новинар“, 20 ноември 2004