Продром (дем Мъглен): Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Селище в РГ инфо с Шаблон:Селище инфо|Гърция |
LordBumbury (беседа | приноси) м добавяне на вид |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = Продром |
| име = Продром |
||
| име-местно = Πρόδρομος |
| име-местно = Πρόδρομος |
||
| вид = |
| вид = село |
||
| знаме = |
| знаме = |
||
| герб = |
| герб = |
Версия от 21:54, 21 януари 2017
Продром Πρόδρομος | |
— село — | |
Църква в Продром | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Мъглен |
Географска област | Мъглен |
Надм. височина | 239 m |
Население | 186 души (2001) |
Продро̀м[1] (Шаблон:Lang-el, Продромос) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония. Селото има население от 186 души (2001).
География
Селото се намира на 7 километра североизточно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), близо до източните склонове на планината Паяк. Малка платанова горичка го отделя от Новоселци.[2]
История
Средновековие
Името на село Продром произлиза от съществувалия в негова близост византийски манастир „Свети Йоан Предтеча“, метох на Великата Лавра. Край селото са открити останки от християнска базилика.[2]
В Османската империя
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Продром:
„ | На четвърт час на юг от Фущяни се намира мюсюлманското село Продром, състоящо се от 60 къщи и 95 нуфузи, които плащат 3218 пиастри данък. В един продромски чифлик има 6 християнски къщи и 8 нуфузи, които плащат 240 пиастри военен данък (бедели) и 560 пиастри данък... На четвърт час на изток в предходни времена се е намирал манастирът Продром (Йоан Предтеча), от който днес са останали само развалини. Под светия престол е оцелял свещения извор (аязмо) на Свети Йоан Предтеча. Тук в сряда идват много болни, получаващи изцеление.[3] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Продром (Продромъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 430 българи-мохамедани.[4]
Селището обаче запазва християнското си име отпреди ислямизацията.[2]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци, бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е бежанско с 53 бежански семейства и 202 души.[5]
В 1991 година селото има 110 жители.[2]
Бележки
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ а б в г Ο Πρόδρομος // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 2014-06-17.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 118.
- ↑ Кънчов, Васил. Енидже-Вардарска Каза // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 148.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
|