Христо Вълканов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 6x параметри |
минимални |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Христо Вълканов е роден в 1874 година в леринското село [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]], тогава в Османската империя, днес Амохори, Гърция. Брат е на [[Константин Вълканов]]. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]],<ref name="Кандиларовъ 94">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=94 }}</ref> а в 1901 година Физико-математическия факултет на [[Софийски университет|Висшето училище]] в [[София]] и става български учител в [[Сяр]]. Влиза във ВМОРО и от 1902 до 1903 година е член на [[Серски окръжен революционен комитет|Серския окръжен революционен комитет]].<ref>Илюстрация Илинден, бр.139, стр.2.</ref> Мести се като учител в Битоля, където през октомври 1905 година е убит от гръцки терористи.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 52.</ref> В отговор дейци на ВМОРО убиват представителите на гръцкия комитет Тирче Танти и Михаил Папаяни<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm2/18.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Орг., София, 1943, стр.214]</ref> |
Христо Вълканов е роден в 1874 година в леринското село [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]], тогава в Османската империя, днес Амохори, Гърция. Брат е на [[Константин Вълканов]]. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]],<ref name="Кандиларовъ 94">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=94 }}</ref> а в 1901 година Физико-математическия факултет на [[Софийски университет|Висшето училище]] в [[София]] и става български учител в [[Сяр]]. Влиза във ВМОРО и от 1902 до 1903 година е член на [[Серски окръжен революционен комитет|Серския окръжен революционен комитет]].<ref>Илюстрация Илинден, бр.139, стр.2.</ref> Мести се като учител в Битоля, където през октомври 1905 година е убит от гръцки терористи.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 52.</ref> В отговор дейци на ВМОРО убиват представителите на гръцкия комитет Тирче Танти и Михаил Папаяни<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm2/18.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Орг., София, 1943, стр.214]</ref> |
||
Сите мои дедовци се на вашата википедија, и после викате дека ние сме ја краделе вашата историја? Пази богати, Јас сум ги крадел моите дедовци од вас? Си имате вие Кубери, Дуловци, Батбајани, Омуртаги, Телериги, и многу други. оставете ми ги дедовците да почиваат во мир. поздрав од негов правнук. |
|||
== Родословие == |
== Родословие == |
||
Версия от 23:52, 21 януари 2017
| Христо Вълканов | |
| български учител и революционер | |
 Ангелина и Христо Вълканови | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 октомври 1905 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Христо Вълканов в Общомедия | |
Христо Стоянов Вълканов е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Христо Вълканов е роден в 1874 година в леринското село Песочница, тогава в Османската империя, днес Амохори, Гърция. Брат е на Константин Вълканов. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[1] а в 1901 година Физико-математическия факултет на Висшето училище в София и става български учител в Сяр. Влиза във ВМОРО и от 1902 до 1903 година е член на Серския окръжен революционен комитет.[2] Мести се като учител в Битоля, където през октомври 1905 година е убит от гръцки терористи.[3][4] В отговор дейци на ВМОРО убиват представителите на гръцкия комитет Тирче Танти и Михаил Папаяни[5]
Сите мои дедовци се на вашата википедија, и после викате дека ние сме ја краделе вашата историја? Пази богати, Јас сум ги крадел моите дедовци од вас? Си имате вие Кубери, Дуловци, Батбајани, Омуртаги, Телериги, и многу други. оставете ми ги дедовците да почиваат во мир. поздрав од негов правнук.
Родословие
| Аспасия | Тодор Светиев (около 1880 - около 1946) | Ангелина Топалова (около 1886 - около 1954) | Христо Вълканов (1874 - 1905) | Евлогий (1878 - 1913) | Сотир Светиев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Пепелюгов | Виктория | Борис (1903 - около 1986) | Стефан (1911 - около 1946) | Методи (1920 - 1996) | Христина (р. 1914) | Христо (1906 - 1985) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лили Лазаревска | Павлина Шкърля | Тодор Светиев (р. 1952) | Томислав (1951 - 2007) | Анета (р. 1944) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.139, стр.2.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 52.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Орг., София, 1943, стр.214
