Джино Армано: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎top: replaced: неуспорим → неоспорим редактирано с AWB
Ред 37: Ред 37:
През [[1956]] г. преминава във [[ФК Торино]], където играе до [[1959]] г., след което обявява край на своята футболна кариера и става част от техническото ръководство на родния си [[Алесандрия]], а пет години по-късно е избран да ръководи самия отбор.
През [[1956]] г. преминава във [[ФК Торино]], където играе до [[1959]] г., след което обявява край на своята футболна кариера и става част от техническото ръководство на родния си [[Алесандрия]], а пет години по-късно е избран да ръководи самия отбор.


Въпреки неуспоримите си качества и успехите, които е постигнал, Джино Армано никога не е имал честта да носи фланелката на националния си отбор. В историята на италианския футбол, има само още трима играчи с по над 100 гола, които също така не са получили повиквателни за националния отбор.
Въпреки неоспоримите си качества и успехите, които е постигнал, Джино Армано никога не е имал честта да носи фланелката на националния си отбор. В историята на италианския футбол, има само още трима играчи с по над 100 гола, които също така не са получили повиквателни за националния отбор.


== Отличия ==
== Отличия ==

Версия от 01:11, 22 януари 2017

Джино Армано
Лична информация
Роден
Джино Армано
25 октомври 1927 г.
Починал29 октомври 2005 г.
Постбивш треньор и нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1945-1948
1948-1956
1956-1959
Алесандрия
Интер
Торино
66
255
89
(9)
(73)
(25)
Национален отбор
1949 Италия Б3(0)
Треньор
1965-1966 Алесандрия
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Джино Армано в Общомедия

Джино Армано (на италиански: Gino Armano), роден на 25 октомври 1927 г. в Алесандрия е италиански футболист (нападател) и треньор.

Започва кариерата си през 1945 г. в местния клуб на Алесандрия, но бързо е забелязан от ФК Интер, където преминава през 1948 г. Там заедно с Ищван Ниерш, Ленарт Скоглунд и Бенито Лоренци оформят атакуващото звено на отбора. Армано изиграва 255 мача за Интер, в които отбелязва 73 гола, печели шампионата през 1953 и 1954 г. под ръководството на Алфредо Фони, като неуморните му включвания от атака в защита и обратното, идеално се вписват в тактиката на треньора. През 1956 г. преминава във ФК Торино, където играе до 1959 г., след което обявява край на своята футболна кариера и става част от техническото ръководство на родния си Алесандрия, а пет години по-късно е избран да ръководи самия отбор.

Въпреки неоспоримите си качества и успехите, които е постигнал, Джино Армано никога не е имал честта да носи фланелката на националния си отбор. В историята на италианския футбол, има само още трима играчи с по над 100 гола, които също така не са получили повиквателни за националния отбор.

Отличия

Интер: 1952-1953, 1953-54
Капитани на ФК Интер
Предшественик Период Наследник
Атилио Джованини Джино Армано
1954-1956
Джовани Джакомаци