Весела дружина: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 34: Ред 34:
'''„Весела дружина“''' е седмичен илюстрован вестник за [[деца]] и [[юноша|юноши]]. Излиза в [[София]] през [[1933]] – [[1947]] г.<ref name="НБКМ">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf | заглавие = Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, т. 1, с. 168 – 169 | достъп_дата = 31.08.2015 | дата = 1962 г. | издател = Народна библиотека „Кирил и Методий“ | език = bg }}</ref><ref name="геб">{{Геб|4|1354}}</ref>
'''„Весела дружина“''' е седмичен илюстрован вестник за [[деца]] и [[юноша|юноши]]. Излиза в [[София]] през [[1933]] – [[1947]] г.<ref name="НБКМ">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf | заглавие = Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, т. 1, с. 168 – 169 | достъп_дата = 31.08.2015 | дата = 1962 г. | издател = Народна библиотека „Кирил и Методий“ | език = bg }}</ref><ref name="геб">{{Геб|4|1354}}</ref>


В него се публикуват [[разказ]]и, [[повест]]и, [[стихотворение|стихотворения]], [[пътепис]]и, [[гатанка|гатанки]], картинни романи и [[роман]]и от известни [[Ерих Кестнер|български писатели и световни автори като Ерих Кестнер]], [[Карел Чапек]], [[Ръдиард Киплинг]]. Съдържанието му е разнообразно, като във вестника се поместват художествени и научнопопулярни статии. Забележителната популярност на вестника се основава на фантастичните сериали за Жари и Морското момиче в „Страната където хората хвърчат“ от [[Емил Коралов]], хумористичните комиксови стихотворни сериали с герои Бежко, Бързолет, Летка, Хитрушан и Филистимчо от [[Лъчезар Станчев]] и приключенията „Сама по света“ от Милка Петрова – Коралова.
В него се публикуват [[разказ]]и, [[повест]]и, [[стихотворение|стихотворения]], [[пътепис]]и, [[гатанка|гатанки]], картинни романи и [[роман]]и от известни [[Ерих Кестнер|български писатели и световни автори като Ерих Кестнер]], [[Карел Чапек]], [[Ръдиард Киплинг]]. Съдържанието му е разнообразно, като във вестника се поместват художествени и научнопопулярни статии. Забележителната популярност на вестника се основава на фантастичните сериали за Жари и Морското момиче в „Страната където хората хвърчат“ от [[Емил Коралов]], хумористичните комиксови стихотворни сериали с герои Бежко, Бързолет, Летка, Хитрушан и Филистимчо от [[Лъчезар Станчев]] и приключенията „Сама по света“ от Милка Петрова – Коралова.<ref name="gray2">[http://slance.eu/SbornikLS-2008/LStanchev-Sb2011-RCH.pdf#page=6 Чернокожева, Р., Лъчезар Станчев във в. Весела дружина, В сборник „Лъчезар Станчев от 30-те до игото на Париж и Усмивката“, стр. 39, изд. на Институт по литература при БАН, София, (2011)]</ref>


Редактори-издатели на вестника и библиотеката през годините са:
Редактори-издатели на вестника и библиотеката през годините са:


1. [[Емил Коралов]] (Емил Дончев Станчев) и [[Лъчезар Станчев]] (Лъчезар Д. Станчев) в 1933 – 1937 г. (като издател е записан Веселин Д. Станчев само за първия брой).<ref name="gray5">[http://slance.eu/paris-pod-slance/ParisPodSlance1998.htm Геров, Ал., Първото ми стихотворение при Лъчезар Станчев, стр.10, в Париж под слънце и благи думи от приятели, изд. П. и П. Славейкови, София (1998)]</ref> Редакцията е на ул. Камчия (Леонардо да Винчи) № 2, София.<ref name="gray">[http://slance.eu/Publikacii/PodShumaNaChinarite-EmKoralov.pdf#page=30 Станчева, Ел., За Емил и Милка, в „Под шума на чинарите“ – спомени за Емил Коралов, стр. 52, изд. Иван Вазов, София, (1996)]</ref> Веселин Д. Станчев е най-големия брат на Емил и Лъчезар и главен организатор на вестника през целия 15-годишен период на издаване. Той има най-значителен принос за изключителния тираж и популярност на вестника в сравнение с всички подобни издания.
1. [[Емил Коралов]] (Емил Дончев Станчев) и [[Лъчезар Станчев]] (Лъчезар Д. Станчев) в 1933 – 1937 г. (като издател е записан Веселин Д. Станчев само за първия брой).<ref name="gray5">[http://slance.eu/paris-pod-slance/ParisPodSlance1998.htm Геров, Ал., Първото ми стихотворение при Лъчезар Станчев, в Париж под слънце и благи думи от приятели, стр. 9, изд. П. и П. Славейкови, София (1998)]</ref> Редакцията е на ул. Камчия (Леонардо да Винчи) № 2, София.<ref name="gray">[http://slance.eu/Publikacii/PodShumaNaChinarite-EmKoralov.pdf#page=30 Станчева, Ел., За Емил и Милка, в „Под шума на чинарите“ – спомени за Емил Коралов, стр. 52, изд. Иван Вазов, София, (1996)]</ref> Веселин Д. Станчев е най-големия брат на Емил и Лъчезар и главен организатор на вестника през целия 15-годишен период на издаване. Той има най-значителен принос за изключителния тираж и популярност на вестника в сравнение с всички подобни издания.


2. [[Асен Разцветников]], [[Емил Коралов]], [[Лъчезар Станчев]] (от 1942 г.), Веселин Станчев, [[Ценко Цветанов]] в 1938 – 1944 г. Запазен е договорът за редакторство.<ref name="gray2">[http://slance.eu/SbornikLS-2008/LStanchev-Sb2011-RCH.pdf#page=6 Чернокожева, Р., Лъчезар Станчев във в. Весела дружина, стр. 39, В сборник „Лъчезар Станчев от 30-те до игото на Париж и Усмивката“, изд. на Институт по литература при БАН, София, (2011)]</ref> Редакцията се намира на ул. Стефан Караджа № 30, София.
2. [[Асен Разцветников]], [[Емил Коралов]], [[Лъчезар Станчев]] (от 1942 г.), Веселин Станчев, [[Ценко Цветанов]] в 1938 – 1944 г. Запазен е договорът за редакторство. <ref name="gray2">[http://slance.eu/SbornikLS-2008/LStanchev-Sb2011-RCH.pdf#page=6 Чернокожева, Р., Лъчезар Станчев във в. Весела дружина, В сборник „Лъчезар Станчев от 30-те до игото на Париж и Усмивката“, стр. 39, изд. на Институт по литература при БАН, София, (2011)]</ref> Редакцията се намира на ул. Стефан Караджа № 30, София.


3. [[Емил Коралов]] и [[Лъчезар Станчев]] в 1944 – 1947 г.
3. [[Емил Коралов]] и [[Лъчезар Станчев]] в 1944 – 1947 г.

Версия от 12:07, 22 януари 2017

„Весела дружина“
Информация
Видседмичник
Началооктомври 1933 г.
Край18 май 1947 г.
Цена2 лв.
ИздателЕмил Коралов и Лъчезар Станчев
Главен редакторЕмил Коралов и Лъчезар Станчев
Езикбългарски език
Тираж5 000 – 12 000
ДържаваЦарство България

„Весела дружина“ е седмичен илюстрован вестник за деца и юноши. Излиза в София през 1933 – 1947 г.[1][2]

В него се публикуват разкази, повести, стихотворения, пътеписи, гатанки, картинни романи и романи от известни български писатели и световни автори като Ерих Кестнер, Карел Чапек, Ръдиард Киплинг. Съдържанието му е разнообразно, като във вестника се поместват художествени и научнопопулярни статии. Забележителната популярност на вестника се основава на фантастичните сериали за Жари и Морското момиче в „Страната където хората хвърчат“ от Емил Коралов, хумористичните комиксови стихотворни сериали с герои Бежко, Бързолет, Летка, Хитрушан и Филистимчо от Лъчезар Станчев и приключенията „Сама по света“ от Милка Петрова – Коралова.[3]

Редактори-издатели на вестника и библиотеката през годините са:

1. Емил Коралов (Емил Дончев Станчев) и Лъчезар Станчев (Лъчезар Д. Станчев) в 1933 – 1937 г. (като издател е записан Веселин Д. Станчев само за първия брой).[4] Редакцията е на ул. Камчия (Леонардо да Винчи) № 2, София.[5] Веселин Д. Станчев е най-големия брат на Емил и Лъчезар и главен организатор на вестника през целия 15-годишен период на издаване. Той има най-значителен принос за изключителния тираж и популярност на вестника в сравнение с всички подобни издания.

2. Асен Разцветников, Емил Коралов, Лъчезар Станчев (от 1942 г.), Веселин Станчев, Ценко Цветанов в 1938 – 1944 г. Запазен е договорът за редакторство. [3] Редакцията се намира на ул. Стефан Караджа № 30, София.

3. Емил Коралов и Лъчезар Станчев в 1944 – 1947 г.

Художници илюстратори са Стоян Венев и Борис Ангелушев. [1][2]

В година X – 1942/43 са издадени 40 броя на вестника заедно с шест книги от „Библиотека Весела дружина“ с годишен абонамент 90 лева.

От 1942 година към редакторите-издатели на Весела дружина отново се присъединява Лъчезар Станчев заедно с библиотека от (40 броя годишно) малки книжки под името „Герои“, които той редактира-издава с илюстратор Вадим Лазаркевич. След войната библиотека „Герои“ е включена в списък със забранени за разпространение книги поради „велико-български шовинизъм“.

Бележки

  1. ↑ а б Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, т. 1, с. 168 – 169 // Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1962 г. Посетен на 31.08.2015. (на български)
  2. ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1354.
  3. ↑ а б Чернокожева, Р., Лъчезар Станчев във в. Весела дружина, В сборник „Лъчезар Станчев от 30-те до игото на Париж и Усмивката“, стр. 39, изд. на Институт по литература при БАН, София, (2011)
  4. ↑ Геров, Ал., Първото ми стихотворение при Лъчезар Станчев, в Париж под слънце и благи думи от приятели, стр. 9, изд. П. и П. Славейкови, София (1998)
  5. ↑ Станчева, Ел., За Емил и Милка, в „Под шума на чинарите“ – спомени за Емил Коралов, стр. 52, изд. Иван Вазов, София, (1996)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Весела_дружина&oldid=7724864“.